№ 3940
гр. София, 30.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110112913 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на П. Н. И. срещу Прокуратурата на
Република България, СГС /правоприемник на закрития Специализиран наказателен съд и
САС /правоприемник на закрития Апелативен специализиран наказателен съд/, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Прокуратурата на Република България и
СГС са подали отговор на исковата молба.
Ищецът с исковата молба и ответникът Прокуратурата на Република България с
отговора на исковата молба са представили документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Исканията на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на претърпените неимущестени вреди е
относимо към предмета на спора и следва да бъде допуснато.
Искането на страните за изискване на н.о.х.д. № 2184/2012г. и н.о.х.д. № 1492/2013г.
по описа на СпНС е допустимо, относимо и необходимо за изясняване на делото от
фактическа страна, поради което следва да бъде уважено.
Искането за допускане на комплексна съдебно-медицинска и психологическа
ексепртиза, която да даде отговор на поставените в исковата молба задачи е основателно и
следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 27.02.2023 г. от 15:15 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба и приложенията.
Да се призове Софийска районна прокуратура за насроченото съдебно заседание на
основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба от
Прокуратурата на Република България писмени доказателства.
ДОПУСКА на ищеца събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
1
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно
претърпените неимуществени вреди.
ДА СЕ ИЗИСКА от СГС н.о.х.д. № 2184/2012г. и н.о.х.д. № 1492/2013г. по описа на
СпНС.
ДОПУСКА изслушване на комплексна съдебно-медицинска и психологическа
експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 600 лв., който следва
да бъде платен от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещи лица по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и
психологическа експертиза ** и д-р ***.
Да се уведомят вещите лица за поставената задача.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ от П. Н.
И. срещу Прокуратурата на Република България, СГС /правоприемник на закрития
Специализиран наказателен съд/ и САС /правоприемник на закрития Апелативен
специализиран наказателен съд/ за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на
ищеца сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
нарушаване на правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на н.о.х.д. №
2184/2012г. по описа на СпНС и н.о.х.д. № 1492/2013г. по описа на СпНС, ведно със
законната лихва от 16.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 11.04.2012г. било образувано досъдебно производство, а на
27.06.2012 г. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал.3, вр.
ал.1 от НК и чл. 339, ал.1, пр.1 и 2 от НК, като в рамките на досъдебното производство била
взета мярка „задържане под стража“, впоследствие изменена на „парична гаранция“.
Поддържа, че бил отстранен от заеманата от него длъжност. С Присъда от 13.06.2013г. по
НОХД № 2184/2012г. по описа на СпНС бил признат за виновен за извършено престъпление
по чл. 321, ал.3, вр. ал.1 от НК за времето от м.02.2012г. до 27.06.2012г. и за невиновен за
организиране на ОПГ за периода от началото на м.01.2011г. до м.02.2012г. и за извършено
престъпление по чл. 339, ал.1, пр.1 и 2 от НК, като били проведени осем съдебни заседания.
След обжалване на присъдата, по ВНОХД № 277/2013г. по описа на АСНС горната
инстанция отменила присъдата на първоинстанционния съд и делото било върнато за ново
разглеждане, приключило след 11 съдебни заседания с присъда от 29.10.2014г. по НОХД №
1492/2013г. по описа на СпНС, по която ищецът бил оправдан. След протест на
оправдателната присъда, по ВНОХД № 59/2015г. по описа на АСНС с Решение от
09.07.2015г. актът на първата инстанция бил потвърден. След протест било образувано
КНОХД № 1167/2015г. по описа на ВКС, като с Решение от 25.01.2016г. било отменено
решението от 09.07.2015г. и делото върнато за ново разглеждане от АСНС. Било образувано
ВНОХД № 192/2016г. на САС /след невъзможност да се образува състав в АСНС/, като с
решение от 16.05.2016г. присъдата по НОХД № 1492/2013г. по описа на СпНС била
изменена и бил оправдан за организирането на ОПГ от началото на м.01.2011г. и присъдата
била потвърдена в останалата част. С Решение от 16.03.2017г., постановено по КНОХД №
1118/2016г. решението на САС било оставено в сила и ищецът изцяло оправдан. Поддържа,
че делото продължило 4 години, 8 месеца и 17 дни, което е извън рамките на разумния срок.
Сочи, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, стрес,
страх, притеснения, безпокойство, раздразнителност и избухливост, уронване на честта и
достойнството. Поддържа, че здравословното му състояние се влошило в резултат на
наказателното производство, както и че негативно влияние оказали отсраняването му от
длъжност, задържането под стража и забраната да напуска пределите на страната. Моли
2
съда да уважи иска. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва предявените искове като
неоснователни. Поддържа, че на досъдебна фаза делото е било няколко месеца, а в
останалата си част е било в съдебна фаза, както и че продължителността не надхвърля
разумния срок. Счита, че твърдените неимуществени вреди са недоказани, като оспорва
претенцията и по размер. Оспорва претенцията за лихва, като се прави и възражение за
погасяването й по давност.
Ответникът СГС е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че от страна на
ищеца не са претърпени твърдените неимуществени вреди в резултат на неправомерни
действия на СпНС, извършени във връзка с разглеждането на НОХД № 2184/2012г. и НОХД
№ 1492/2013г. Излага подробни съображения за движението на делото пред СпНС,
въззивната и касационните инстанции. Поддържа, че в досъдебна фаза производството е
продължило 8 месеца и 9 дни, пред СпНС-1 година, 11 месеца и 19 дни, пред въззивна
инстанция-1 година, 3 месеца и 28 дни, а пред ВКС-10 месеца и 28 дни, като периодът от
време, който подлежи на разглеждане е общо 4 години, 8 месеца и 17 дни-от 27.06.2012г. до
16.03.2017г. Сочи, че производството е било по две престъпления, срещу петима обвиняеми,
провеждани са разпити на 12 свидетели, извършвани са редица действия по разследването.
Поддържа, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, като съдът е действал в
най-кратки срокове, в т.ч. при насрочването на следващите съдебни заседания. Излага
съображения за натовареността на СпНС. Сочи, че при преценката за нарушаване
изискването за разумен срок не следва да се вземат предвид вредите от неправилни ии
недопустими съдебни актове, като в случая са налице такива. Оспорва причинно-
следствената връзка. Оспорва иска по размер. Твърди, че са ищеца не са настъпили вреди
извън обичайните, които са с нисък интензитет. Оспорва иска за лихва. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
Ответникът САС не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: да е
нарушено правото на ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на процесното
наказателно дело; да е претърпял твърдените неимуществени вреди и между бездействието
на държавния орган/органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е
налице причинно-следствена връзка; с оглед възражението за изтекла погасителна давност –
и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността по
отношението на вземането за лихва.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат своите възражения, в това
число и твърдението си, че делото е било разгледано и решено в рамките на разумния срок.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
3
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4