Р Е Ш Е Н И Е
№
………………/…………11.2020 год., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд,
гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
при
участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи за разглеждане въззивно гр. дело № 1455 по описа на съда за 2020 год., докладвано от съдията К.
Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е.П.Д. и С.П. ***, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 1383/13.03.2020 год., постановено по гр. дело №
17092/2018 год. по описа на РС-Варна, с което: 1) е отхвърлен предявения от
двете въззивници срещу К.Д.С. *** положителен установителен иск за собственост
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците Е.П.Д. и С.П. *** са собственици на следния недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, с. о.
„Свети Никола“, а именно: реална част от поземлен имот с идентификатор
10135.2526.2251, с площ от 15 кв. м., при граници на реалната част: ПИ 10135.2526.1024; ПИ 10135.2526.1570 и останалата част от ПИ
10135.2526.2251, заключена межда точки 1, 2 и 3 от скицата на вещото лице по
изготвената съдебно-техническа експертиза,
находяща се л. 111 от гр. дело № 17092/2018 год. по описа на РС-Варна, която приподписана
от съда е неразделна
част от решението; 2) е уважен предявения от К.Д.С. *** срещу Е.П.Д.
и С.П. *** насрещен ревандикационен иск, като е
прието за установено в отношенията между страните, че К.Д.С. *** е
собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, с. о. „Свети Никола“, а именно: реална част от поземлен имот с идентификатор
10135.2526.2251, с площ от 15 кв. м., заключена
межда точки 1, 2 и 3 от скицата на вещото лице по изготвената
съдебно-техническа експертиза, находяща се л. 111 от гр. дело № 17092/2018 год. по описа
на РС-Варна, която приподписана от съда е неразделна част от решението, при граници на реалната част: от североизток – ПИ 10135.2526.1024; от югозапад – останалата площ от имота на ищцата К.Д.С. – ПИ 10135.2526.2251 и от северозапад – ПИ 10135.2526.1570 и Е.П.Д. и С.П.
*** са
осъдени да предадат на К.Д.С.
***, на основание
чл. 108 ЗС, владението върху подробно описаната реална част.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно
поради необоснованост и нарушения на материалния закон и допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обобщено се свеждат до необсъждане в съвкупност на
събраните по делото доказателства, относими за правния спор, както и до неправилен
анализ и преценка на доказателствата.
Отправено
е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът за
собственост на двете ищци (настоящи въззивници) относно спорната реална част да
бъде уважен, а насрещният ревандикационен иск, предявен от К.Д.С., да бъде
отхвърлен.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззивмаемата К.Д.С. –
ответница по първоначалния иск за собственост и ищца по предявения насрещен
ревандикационен иск – оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява
да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски. Излага
съображения.
В
съдебно заседание въззивниците, чрез процесуален представител, поддържат
въззивната си жалба, претендират присъждане на разноски.
В
съдебно заседание въззиваемата, чрез процесуален представител, оспорва жалбата,
поддържа писмения си отговор.
Съдът
съобрази следното:
В исковата молба,
уточнена с молба от 26.11.2018 год., ищците Е.П.Д. и С.П.
*** са
навели следните твърдения: Собственици
са въз основа на
наследяване от Л.И.П., б. ж. на гр. София, починала на 08.02.1982 г., на недвижим
имот, находящ се в гр. Варна, с. о.
„Свети Никола“, представляващ поземлен
имот с площ от 970 кв. м., съставляващ поземлен
имот с идентификатор 10135.2526.1024 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-03-1695/04.07.2011 г.
на Началника на СГКК- Варна, с номер по предходен
план: 1024, кв. 43, парцел X, при съседи: ПИ с идентификатори 10135.2526.1570; 10135.2526.2251; 10135.2526.2252; 10135.2526.9581; 10135.2526.2488, 10135.2526.2487 и
10135.2526.1569. Наследодателката Л.И.П. е придобила собствеността върху горния имот по
наследство от баща си И.С.Т., за което се е снабдила с нотариален акт за
собственост по наследство № 24, т. IX, д. № 2936/1964 г. Общият наследодател И.С.Т.
е придобил
собствеността върху имота чрез договор за покупко- продажба,
сключен на 10.05.1934 г. с нот. акт № 109, том III, peг. № 1602, д. № 265/1934
г., по силата на който закупил лозе (хавра) с площ от 4 дка, находящо се в землището на
гр. Варна, местност „Свети Никола“, част от който е и процесният имот - поземлен имот с идентификатор 10135.2526.1024
по КК на
гр. Варна. Твърдят, че имотът им – ПИ с
идентификатор 10135.2526.1024 по КК на гр. Варна е
урегулиран със Заповед № 091/15.12.2015 г. на зам. Кмета на Община Варна в УПИ
Х-1024, кв. 43 по плана на кв. „Св. Никола“ гр. Варна.
Ответницата К.Д.С. е собственик на
съседния поземлен имот с идентификатор 10135.2526.2251 по КК на гр. Варна.
Ищците твърдят, че при изготвянето на
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК границата между техния
имот и имота на ответницата е била отразена правилно, но по-късно, без да e издавана заповед за промяна на
границата между имотите, кадастралната граница между двата имота била променена
и към настоящия момент е налице несъответствие между регулационната и
кадастрална граници между имотите. Между двата имота е изградена ограда от
мрежа на метални колове, която преминава по регулационната граница. Реална част
от имота на ищците с площ от 15 кв. м. обаче е включена, респ. отразена в КК, като
част от ПИ с идентификатор 10135.2526.2251, който е записан в кадастралните регистри
на името на ответницата, вместо в техния имот – ПИ с идентификатор ПИ
10135.2526.1024 по КК на гр. Варна. Границите на тази реална част са: ПИ
10135.2526.1024, ПИ 10135.2526.1570 и останалата част от ПИ 10135.2526.2251. На
приложената скица № 15-791815-29.10.2018 г. (л. 9 от делото на РС-Варна) тази реална част е
повдигната в жълт цвят и е заключена между точки 1, 2 и 3.
В съответствие с наведените
твърдения е и отправеното искане – да се приеме за установено по отношение на
ответницата К.Д.С. ***, че ищците Е.П.Д. и С.П. *** са собственици на следния
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, с.о. „Свети Никола“, а именно: реална
част от поземлен имот с идентификатор 10135.2526.2251, с площ от 15 кв. м., при
граници на реалната част: ПИ 10135.2526.1024; ПИ 10135.2526.1570 и останалата
част от ПИ 10135.2526.2251, заключена межда точки 1, 2 и 3 на приложената скица
№ 15-791815-29.10.2018 г. на л. 9 от делото на РС-Варна.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 131 ГПК чрез процесуален представител, ответницата К.Д.С. *** оспорва иска.
Оспорва, че ищците са собственици на процесната реална част от 15 кв.
м., включена,
респ. отразена в КК, като част от нейния имот – ПИ с идентификатор 10135.2526.2251,
оспорва,
че между кадастралната граница, посочена в кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14. 10. 2008г. на
изпълнителен директор на АГКК, изменена с последваща Заповед № КД 14–03–1695/04.07.2011г.
на Началника на СГКК - Варна и отразената в действаща КК граница, е налице
разлика; оспорва, че е налице несъответствие между регулационната граница и
кадастралната граница; оспорва и твърдението, че оградата от мрежа на метални
колове между двата имота е изградена и
преминава по регулационната граница и че реална част от имота на ищците с площ
от 15 кв. м. е включена в нейния имот.
Твърди,
че е собственик на процесната реална
част на основание Заповед № 034/03.09.2011 год., издадена по реда на чл. 16 от ЗУТ, вписана в СлВп – Варна. ПУП – ПРЗ на местността „Свети Никола“, гр. Варна
е одобрен с Решение № 2405-10 от 23, 24 и 30.06.2010г. на Общинския съвет –
Варна, планът не е бил обжалван по отношение на урегулирания поземлен имот,
който ищците са придобили въз основа на заповедта по чл. 16 ЗУТ, поради което в
тези части е влязъл в сила. Твърди, че е придобила собствеността върху УПИ ХХІІІ-1571,
кв. 43 по плана на с. о. „Свети Никола“, район Приморски, гр. Варна, идентичен
с ПИ 10135.2526.2251 по КК на гр. Варна, по силата на разпоредбата на чл. 16,
ал. 5 ЗУТ (в приложимата редакция на нормата към датата на издаване на
Заповедта, ДВ, бр. 61 от 2007г.), като по този начин имотът, който е станал
собственост на ищците, е с площ от 970 кв. м. и с граници, посочени на скицата
на ПИ 10135.2526.1024 № 15-176036/29.04.2015 г., съставляваща неразделна част
от Заповед № 091/15.12.2015 г. и никаква част от имота на ищците не попада в
имота на ответницата. Навежда, че по силата на приложената към исковата молба
заповед по чл. 16 ЗУТ общината е придобила собствеността върху 29 кв. м от
имота на ищците, които са станали публична общинска собственост, като няма разлика
между представената с исковата молба скица на ПИ и тази, приложена към
вписаната заповед по чл. 16 ЗУТ. Сочи, че никаква част от имота на ищците не
попада в имота, собственост на ответницата, тъй като тази площ е включена в
площта на ПИ 10135.2526.2251 по КК, собственост на ответницата и винаги е била
нейна, респ. на нейните праводатели.
В срока за отговор от
ответницата К.Д.С. е предявен
насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу ищците по първоначалния иск
Е.П.Д.
и С.П. ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата К.Д.С. е собственик на
следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, с.о. „Свети Никола“, а именно:
реална част с площ от 15 кв. м., заключена межда точки 1, 2 и 3 на приложената
скица № 17383/11.07.2011г., при граници на реалната част: от североизток – ПИ
10135.2526.1024; от югозапад - останалата част от имота на ищцата по насрещния
иск К.Д.С. – ПИ 10135.2526.2251 и от северозапад - ПИ
10135.2526.1570, както и за осъждането на ответниците Е.П.Д. и С.П. *** да и́ предадат владението
върху гореописаната реална част.
В
насрещната искова молба се твърди, че ищцата Кр. С. е собственик на поземлен имот с
идентификатор 10135.2526.2251 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. Варна,
район „Приморски“, п. к. 9000, с. о. „Свети Никола“, местност „Свети Никола“, с
площ от 430 кв. м., с последно изменение със Заповед № КД-14-03-1695/04.07.2011
г. на Началника на СГКК-Варна, стар идентификатор 10135.2526.1020, номер по
предходен план XXIII, квартал 43, при съседи: имоти с идентификатори 10135.2526.9580,
10135.2526.2252, 10135.2526.1024 и 10135.2526.1570. Правото на собственост върху
описания имот ищцата е придобила въз основа на съдебна спогодба по гр. дело №
16609/2011г. по описа на РС-Варна, одобрена на 05.10.2017г. и влязла в сила на
13.10.2017г., с която е прекратена съсобствеността между нея и бившия и́
съпруг Г. Н.С.върху описания имот, имотът е поставен в неин дял и е станал
нейна изключителна собственост, ведно с построената в имота жилищна сграда с
площ от 21, 78 кв. м. съставляваща обект с идентификатор 10135.2526.2251.1 по
КК на гр. Варна. Правото на собственост бившите съпрузи са придобили
на 17.09.2004г. въз основа на договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт с
вх. рег. № 172/17.09.2004 год., дв. вх. рег. № 20456, акт № 1, том LХІХ по описа на СлВп-Варна. Твърди, че по силата на
заповед № 034/03.09.2011г., издадена на основание чл. 16 ЗУТ, вписана в СлВп – Варна,
ищцата е придобила описания ПИ с идентификатор 10135.2526.2251 по КК на гр. Варна,
съставляващ УПИ ХХІІІ-1571, кв. 43 по ПУП на с. о. „Св. Никола“ гр. Варна. Ответниците са
собственици на ПИ с идентификатор 10135.2526.1024 по КК, с последно изменение
със Заповед № КД-14-03-1695/04.07.2011г. на Началника на СГКК-Варна, номер по
предходен план: 1024, кв. 43, парцел X, при съседи: 10135.2526.1570,
10135.2526.2251, 10135.2526.2252, 10135.2526.9581, 10135.2526.2488,
10135.2526.2487 и 10135.2526.1569, съставляващ УПИ Х-1024, кв. 43 по ПУП на с.
о. „Св. Никола“ гр. Варна, на основание Заповед № 091/15.12.2015г., издадена на
основание чл. 16 ЗУТ. Имотът на ищцата граничи с имота на ответниците от
североизток. Твърди, че през есента на 2017г. ответниците преместили
съществуващата тЕ.ограда, изградена между двата имота, на югозапад, като по
този начин отнели реална част от имота на ищцата с площ от 15 кв. м, заключена
между точки 1, 2 и 3 на скицата на л. 43 от делото на РС-Варна, с граници на
реалната част: от североизток – ПИ с идентификатор 10135.2526.1024; от югозапад
– останалата част от ПИ с идентификатор 10135.2526.2251 (имота на ищцата); от
северозапад – ПИ с идентификатор 10135.2526.1570 и я владеят без основание.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответниците по насрещния иск
оспорват иска. Оспорват да са премествали през 2017 год. оградата между имотите.
Твърдят, че оградата е на това място от 60 години. Владеят процесната реална
част на годно правно основание, тъй като са нейни собственици на твърдяното в
исковата им молба придобивно основание – наредствено правоприемство и тази
реална част от 15 кв. м. е част от техния имот.
В условията на евентуалност твърдят, че са придобили процесната реална
част по давност въз основа на владение, осъществявяна в периода от 08.02.1982
г. до настоящия момент с присъединяване на владението на техните праводатели Л.П.и
И.Т.. Считат предявения против тях ревандикационен иск за неоснователен и
настояват за отхвърлянето му.
В
съдебно заседание ищците по първоначалния иск, чрез процесулен представител,
поддържат иска си, оспорват предявения против тях насрещен иск и поддържат
писмения си отговор по насрещния иск.
В
съдебно заседание ответницата оспорва иска, поддържа писмения си отговор,
поддържа предявения насрещен иск.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за наследници изх. № 2403/23.10.2018
год., изд. от СГО, район Триадица, ищците Е.П.Д. и С.П.П. са наследници по
закон (деца) на Л.И.П., б. ж. на гр. София, починала на 08.02.1982 год.
С
нот. акт № 24/07.09.1964 год. на ВнН, наследодателката на ищците е призната за
собственик по наследство от баща си И.С.Т. на имот, представляващ овощна
градина с площ от 1089 кв. метра, във Варненските лозя, в местността „Свети
Никола“, при граници: П.О.; К.И.С.; път и И.Б.И..
Със
Заповед
№ 091/15.12.2015 г. на кмета на община Варна, на осн. чл. 16, ал.5 от ЗУТ и
съгласно одобрен с Решение № 2405-10/24 от 23, 24 и 30.06.2010 г. на Общински
съвет – гр. Варна ПУП-ПРЗ за новосъздадения урегулиран поземлен имот Х-1024,
кв. 43 по плана на кв. „Св. Никола” гр. Варна, идентичен с ПИ 10135.2526.1024 по
КККР на район „Приморски”, гр. Варна, изменени със Заповед №
КД-14-03-1695/04.07.2011 г. на Началник на СГКК – гр. Варна, Решение
№7-23/16.10.2015 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ по реда на чл. 16, ал. 4 ЗУТ
е определено за поземлен имот № 1024 с площ 1089 кв. м. по документ за
собственост и площ 999 кв. м. по предходен кадастрален план на местност „Св.
Никола”, гр. Варна урегулирането му в ПИ 10135.2526.1024 с площ 970 при граници:
ПИ 2526.1570; 2526.2251; 2526.2252; 2526.9581; 2526.1025; 2526.1026; 2526.1569,
идентичен с УПИ Х-1024, кв. 43 по плана на кв. „Св. Никола”, район Приморски,
гр. Варна. Съгласно заповедта, при определяне на новообразувания УПИ, публична
общинска собственост остават 29 кв.м. с приложена към заповедта Скица на
поземлен имот №15-176036-29.04.2015 г., собственост на наследниците на Л.И.П. –
Е.П.Д. и С.П.П..
С договор за покупко-продажба, скл.
с нот. акт с вх. рег. № 172/17.09.2004 год., дв. вх. рег. № 20456, акт № 1, том LХІХ по описа на СлВп-Варна, Р.М.В.е продала на Г. Н.С.следния
имот: поземлен имот с площ от 500 кв. м., находящ се в гр. Варна, местност
„Свети Никола“, представляващ поземлен имот с пл. № 2920, кв. 36 по плана на
гр. Варна, идентичен със западната част на ПИ с пл. № 1581, при граници: ПИ №
1582; ПИ № 2921 и път, ведно с построена в имота жилищна сграда.
Със
Заповед № 34/03.09.2011 г. на кмета на Община Варна, на осн. чл. 16, ал.5 от ЗУТ и
съгласно одобрен с Решение №2405-10/24 от 23, 24 и 30.06.2010 г. на ОбС Варна ПУП-ПРЗ, за новосъздадения УПИ
ХХІІІ-2251 кв. 43 по пл. на м. „Св. Никола” гр. Варна, идентичен с ПИ
10135.2526.2251 по КККР на район „Приморски”, одобрени със Заповед №РД
-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК – гр. Варна, Решение № 11/17.08.2011 г. на
Комисията по отчуждаване и обезщетяване при Община Варна и Заповед
№0021/07.01.2008 г. на Кмета на Община Варна, е определено за ПИ № 1571 с площ
500 кв. м. по документ за собственост и
472 кв. м. по предходен кадастрален план на ж.к. „Бриз”, м. „Св. Никола”, гр.
Варна урегулирането му в ПИ с идентификатор 10135.2526.2251 с площ от 430 кв. м.
при граници: ПИ 2526.9580; 2526.2252; 2526.1024; 2526.1570, идентичен с УПИ
ХХХІІІ-1571, кв. 43 по плана на с. о. „Св. Никола”, район „Приморски”, гр.
Варна. Съгласно заповедта, при индивидуализацията на имота публична общинска
собственост остават 42 кв. м., с приложена към заповедта скица №17383/11.07.2011
г. на поземления имот, собственост на Г. Начев Сапунджиев.
С
влязло в сила определение от 05.10.2017 год. по гр. дело № 16609/2011 год. по
описа на РС-Варна е одобрена съдебна спогодба между К.Д.С. и Г. Н.С.(бивши
съпрузи), според която К.Д.С. е получила в дял и собственост ПИ с идентификатор
10135.2526.2251, с площ от 430 кв. м. по КК на гр. Варна, при граници: ПИ с
идентификатори 10135.2526.9580; 10135.2526.2252; 10135.2526.1570 и
10135.2526.1024, ведно с построената в поземления имот сграда.
Видно от протокол № 24 от проведено на 23, 24
и 30.06.2010 год. заседание на ОбС – Варна (л. 61 от делото на РС-Врна), с
решение № 2405-10 на ОбС-Варна е одобрен плана за регулация и застрояване на
кв. „Свети Никола“ гр. Варна. От копие на част от ПУП – ПРЗ (касателно квартал
43) за кв. „Свети Никола“, гр. Варна, одобрен с Решение № 2405-10 по Протокол №
24 от 23, 24 и 30.06.2010 год. на ОбС-Варна е видно как се ситуират в
регулационните си граници урегулираните с ПУП – ПРЗ имоти: УПИ ХХІІІ–1571, кв.
43 и УПИ Х–1024, кв. 43.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза от 19.11.2019 год. (л. 108-111 от делото на
РС-Варна), неоспорена от страните, кредитирана от съда като обективна и
безпристрастна, и от изявленията на вещото лице инж. Р. Попова в съдебно
заседание, се установява следното: Регулационната граница между имоти с
идентификатори 10135.2526.2251 и 10135.2526.1024 по КК на гр. Варна преминава по (респ. съвпада с) кадастралната граница
между имотите, съгласно действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК. По КП на местността
от 1977 год. границата между двата имота (съответно с пл. № 1581 и пл. № 1582
по КП от 1977 год.) минава по линията в т. 1 – т. 3 на комбинирана скица № 2
към заключението на л. 111 от делото на РС-Варна. Със Заповед № Р-26/07.09.2004
год. е попълнен КП от 1977 год., като от стар имот с пл. № 1581 са обособени
два имота, съответно: имот с пл. № 2920 и имот с пл. № 2921. Спорната граница
между новия имот с пл. № 2920 и имота на ищците – имот с пл. № 1582 по КП
от 1977 – остава непроменена, т. е., границата
между двата имота е по линията т. 1 – т. 3 на комбинирана скица № 2 към
заключението на л. 111 от делото на РС-Варна. По ПНИ на с. о.
„Св. Никола”, одобрен със Заповед №РД-07-7706-203/08.08.2007 г. спорната
граница минава по линията т. 2 – т. 3 на цитираната скица, т. е., границата променя
местоположението си, като навлиза в имота на ответницата. По КК и КР, одобрени
със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, в която
кадастрална карта е интегриран планът на новообразуваните имоти, спорната
граница минава по линията т. 2 – т. 3 на същата скица. Съгласно ПУП-ПРЗ за кв. „Св. Никола”,
одобрен с Решение №2405-10 по протокол № 24 от 23, 24 и 30.06.2010 г. на ОбС –
Варна, обн. в ДВ, бр. № 65/20.08.2010 г. спорната граница (по регулационния
план) минава по линията т. 1 – т. 3 от комбинираната скица № 2 към
заключението. Съгласно кадастралната карта, изменена със Заповед №
КД-14-03-1695/04.07.2011 г. на Началник на СГКК – гр. Варна, действаща и
понастоящем, в която е интегриран ПУП – ПРЗ от 2010 год., границата между двата
имота е по линията т. 1 – т. 3 от скицата.
В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че имотите на страните са отразени за пръв път в КП от 1977 год. При
интегрирането на ПНИ от 2007 год. в кадастралната карта, одобрена през 2008
год., границата между двата имота минава по линията т. 2 – т. 3, съобразно
отразяването и́ в плана на новообразуваните имоти от 2007 год. След
одобряването на ПУП – ПРЗ за местността, същият е ингегриран в КК, при което,
според действащата понастоящем кадастрална карта, границата между двата имота отново
е по линията на т. 1 – т. 3 от комбинирата скица № 2 към заключението. Т. е.,
единствено в ПНИ от 2007 год. и в КК от 2008 год. (до изменението и́ от
месец юли 2011 год.) границата между двата имота е била по линията т. 2 – т. 3.
Понастоящем имотната и регулационната граница по ПУП – ПРЗ минават по линията
т. 1 – т. 3 от комбинираната скица № 2 към заключението. Вещото лице пояснява
още, че оградата от северната страна на имота на ответницата е сравнително
нова, не е от стандартните огради, изградена е от метални колове с диаметър 80
мм и специална плътна, непрозрачна мрежа в зелен цвят, подобна на тези, с които
ограждат строителните обекти. Според вещото лице този тип огради са най – много
от около 5, 6 или 7 години, т. е., от около 2012 година. Оградата заобикаля
водомерната шахта в имота на ответницата. Въз основа на това вещото лице
заключва, че оградата, по начина по който е ситуирана – да заобикаля
водомерната шахта в имота на ответницата – е направена не много отдавна, в
противен случай водомерната шахта би попаднала в имота на ищците.
От заключението на допълнителната
СТЕ от 13.01.2020 год. на л. 123-125 от делото на РС-Варна се установява, че за
част от имотите в кв. „Свети Никола“ гр. Варна, вкл. и за имота на ответницата,
е имало и одобрени план – извадки съгласно чл. 133 ЗУТ, разработени въз основа
на проекта за ПУП – ПРЗ за „кв. „Свети Никола“ гр. Варна, преди одобряването на
последния с решението на ОбС-Варна. Имотите, за които е имало одобрени план –
извадки са защриховани с жълти щрихи на скицата-извлечение от ПУП – ПРЗ от 2010
год. на л. 125 от делото на РС-Варна. Досието относно одобрения план – извадка
за имота на ответницата – ПИ с идентификатор 10135.2526.2251 по КК на гр. Варна
не е налично в Община Варна, поради което и не може да се установи кога е
одобрен планът – извадка за този имот, съответно няма данни да е бил урегулиран
преди влизане в сила на ПУП – ПРЗ, одобрен с решението на ОбС-Варна от месец
юни 2010 год.
Не е спорно между
страните, че процесната реална част, заключена между точките 1, 2 и 3 на
комбинираната скица № 2 към заключението на вещото лице на л. 111 от делото на
РС-Варна, се владее от ищците, съответно, не е спорно, че понастоящем оградата
между двата имота минава по линията т. 2 – т. 3 на същата скица.
По делото са изслушани
две групи свидетели: Л.А.Д. (дъщеря на ищцата Е.Д.) и Г.С.А.(живее на съпружески начала със свид. Л.А.Д.), ангажирани от ищците по първоначалния
иск и Х.М.А.(без родство и дела със страните) и Д.И.Б.(майка на ответницата),
ангажирани от ответницата и ищца по насрещния иск К. С..
От показанията на свидетелката Л.А.Д. – дъщеря на ищцата Е. Д., ценени
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява следното: Свидетелката
познава имота отдавна, същият е собственост на майка и́ и леля и́.
Преди това е бил собственост на прадядо и́, бил е един общ имот. През 1997
год. мястото под тях (т. е., мястото южно от имота на майка и́) било
купено от Б. Х., границата между имотите представлявала
жив плет. В периода 1997 – 2010 год. живият плет, който служел за граница между
имотите бил унищожен. През 2010 г.
границата между имота на ищците и имота на ответницата била трасирана от
геодезист по актуална скица и била изградена ограда от мрежа на метални колове.
Оградата върви по колчетата, поставени при трасирането на границата. Според
свидетелката оградата съвпада със съществувалия преди това жив плет, който служел
за граница между имотите; върви по права линия, като заобикаля водна шахта,
която попада в имота на ответницата. Заявява, че нито Б. Х., нито К.С. са
владяли някога части от имота отвъд живия плет.
От
показанията на свидетеля Г.С.А.– живее на съпружески начала с дъщерята на
ищцата – свид. Л.А.Д., ценени съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява следното: Свидетелят познава имота
на ищците от 1996 – 1997 год. Между имота на ищците и съседните имоти не е
имало ограда, а зелен плет, понеже съседните имоти били на роднини. През 2000
г. Б.Х.купил парцела под тях. С течение на времето зеленият плет, който отграничавал
двата имота изчезнал. През октомври или ноември 2010 год. извикали лицензирана
фирма, която трасирала границата между имотите по скица, издадена от общината. След
това изградили ограда от метални колове и мрежа според извършеното от фирмата трасиране
на границата. Оттогава оградата не е местена. Оградата имала прав участък, като
заобикаляла едно водомерно образувание. Когато трасирали участъка, колчетата
минавали по права линия и водомерът трябвало да остане в парцела на ищците, но
когато слагали оградата, го заобиколили, за да може да се обслужва.
От
показанията на свидетеля Х.М. А., без родство и дела със страните, се
установява следното: Свидетелят познава ответница като дъщеря на неговите
съседи от горната му страна. Знае ищцата С.П. като съсед на сем. Б. и на К. Б.,
по съпруг – С.. Когато К.С. купила имота,
преди десет –петнадесет години, го оградила. Мястото представлявало буренясала
хавра, но било маркирано с ограда, нещо като бодлива тел, възможно е да е имало
и жив плет. К.С. го оградила с мрежа с метални колци. През 2017 год., на Трифон
Зареза́н, оградата си била на мястото, няколко месеца по-късно свидетелят установил,
че оградата видимо е преместена към морето, т.е. било отнето от мястото на К.С..
В имота и́ има изградена водомерна шахта до въпросната ограда, откъм имота
на Е.и С. П., шахтата е изградена от бившия съпруг на ответницата - Г., като понастоящем
оградата видимо заобикаляла тази шахта.
От
показанията на свидетелката Д.И.Б.– майка на ответницата, ценени съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява слведното: Между имота на дъщеря
и́ имота на ищците има ограда, откакто дъщеря и́ е купила мястото –
през 2004 или 2007 година. Когато зет й Г. С. направил водомерната шахта, оградата
вече си била там, била изградена от метални колчета със зЕ.мрежа. През пролетта
на 2017 г. ищците преместили оградата, шахтата оставили в мястото на
ответницата.
С оглед така установеното
от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По предявения от ищците положителен
установителен иск за собственост върху процесната реална част, основан на
наследствено правоприемство, съдът намира следното:
Установено е по делото,
че имотите на страните са отразени
за пръв път в КП от 1977 год., съгласно който границата между двата имота,
съответно с пл. № 1581 (от който впоследствие е образуван и имота, придобит от
ответницата) и с пл. № 1582 – собственост на двете ищци, минава по линията в т.
1 – т. 3 на комбинирана скица № 2 към заключението на л. 111 от делото на
РС-Варна. Т. е., към 1977 год. спорната реална част е заснета като част от
поземлен имот с бивш пл. № 1581, а не като част от имота на ищците. След попълването
през 2004 год. на КП от 1977 г. и обособяването на два нови имота от стар имот
с пл. № 1581, съответно: имот с пл. № 2920 и имот с пл. № 2921, спорната
граница между новия имот с пл. № 2920 и имота на ищците – имот с пл. № 1582 по
КП от 1977 – остава непроменена и също е по линията т. 1 – т. 3 на комбинирана
скица № 2 към заключението на л. 111 от делото на РС-Варна, с оглед на което и
процесната реална част от 15 кв. м. е заснета като част от имот с пл. № 2920, а
не като част от имота на двете ищци.
От изложеното се налага извода, че след
смъртта на наследодателката им Л. П. на 08.02.1982 год., двете ищци са
придобили въз основа на наследствено правоприемство собствеността върху имот с
пл. № 1582 по КП на местността „Св. Никола“, гр. Варна, в границите му,
отразени в КП от 1977 год., съгласно които процесната реална част от 15 кв.
метра не е част от този имот, а е част от имот с пл. № 1581, от който
впоследствие е образуван и придобития от ответницата К.С. имот.
Установено е по делото,
че с Решение № 2405-10 по протокол № 24 от 23, 24 и 30.06.2010 г. на ОбС –
Варна, обн. в ДВ, бр. № 65/20.08.2010 г. е одобрен ПУП – ПРЗ за кв. „Св.
Никола“ гр. Варна по чл. 16 и следващите от ЗУТ, с който имотите на ищците и на
ответницата по първоначалния иск са урегулирани, съответно: имотът на ищците е
урегулиран в УПИ Х-1024, кв. 43, а имотът на ответницата – в УПИ ХХІІІ-1571,
кв. 43 по ПУП – ПРЗ на кв. „Св. Никола“ гр. Варна, като регулационните граници
на урегулираните поземлени имоти съвпадат с имотните (кадастрални) граници на
имотите по КП от 1977 год., попълнен през 2004 год. Установено е още, че
границата между двата имота по регулационния план минава по линията т. 1 – т. 3
от комбинираната скица № 2 към заключението на вещото лице инж. Р. П. на л. 111
от делото на РС-Варна, при което спорната реална част от 15 кв. метра попада,
респ., е част от имота на ответницата по първоначалния иск К.С. – УПИ
ХХІІІ-1571, кв. 43 по ПУП – ПРЗ на кв. „Св. Никола“ гр. Варна. По делото няма данни, не се и твърди, ПУП да е бил обжалван
по отношение на УПИ
Х-1024, кв. 43 и УПИ ХХІІІ-1571, кв. 43 по ПУП – ПРЗ на кв. „Св. Никола“ гр.
Варна, поради което съдът приема, че същият е влязъл в сила от 04.09.2010 год. –
с изтичането на срока за обжалване по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, в редакцията на
нормата ДВ, бр. 54/16.07.2010 год., действала към 20.08.2010 год. – датата на
обнародването на решението на ОбС-Варна за одобряването на ПУП-ПРЗ, който срок в
приложимата редакция на нормата е бил 14 дневен.
С оглед изложеното настоящият състав
намира, че не е установено процесната реална част от 15, 00 кв. м. да е била част от имота на ищците нито към
08.02.1982 год., нито към влизане в сила на ПУП – ПРЗ, поради което и същите не
се легитимират като собственици на процесната реална част въз основа на
наследствено правоприемство от Л.И.П..
По отношение на предявения от
ответницата Кр. С. насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС съдът намира
следното:
Между
страните не се спори, че към момента ищците упражняват фактическата власт върху
процесната реална част от 15, 00 кв. м.
Установено е по делото, че имотите
на ищците и на ответницата са урегулирани с ПУП – ПРЗ по чл. 16, ал. ЗУТ, в
сила от 04.09.2010 год. ПУП по чл. 16, ал. 1 ЗУТ е
единствената хипотеза, в която ПУП има непосредствено отчуждително действие – с
влизането в сила на плана, собствениците придобиват за сметка на
неурегулираните си имоти нови урегулирани поземлени имоти с ново
местоположение, граници, площ и предназначение, т. е. само в нея е налице
трансформиране на правото на собственост върху неурегулирания поземлен имот в
право на собственост върху урегулирания поземлен имот.
В случая с
влизането в сила на първия одобрен за територията ПУП на дата 04.09.2010 год. е
придобита собствеността върху образуваните урегулирани поземлени имоти, като в полза
на всяка от страните са били издадени и заповеди на кмета на общината по чл.
16, ал. 5 ЗУТ, в редакцията на нормата преди ДВ, бр. 13/2017 год., вписани в
СлВп-Варна. Процесната реална част от 15 кв. м. е заснета като част от новия
УПИ ХХІІІ-1571, кв. 43 по ПУП на ж. к. Бриз, местност „Св. Никола“ – гр.
–Варна, собственост на ищцата по насрещния иск.
С оглед на изложеното ищцата по насрещния
иск К.С. се легититимира като собственик въз основа на влезлия в сила ПУП – ПРЗ
по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, на процесната реална част от 15 кв. м., която е част
от нейния имот – УПИ ХХІІІ-1571, кв. 43 по ПУП на ж. к. Бриз, местност „Св.
Никола“ – гр. –Варна, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2526.2251 по КК на гр. Варна.
Относно
възражението на ответниците по насрещния иск и ищци по първоначалния за придобиване на процесната
реална част по давност въз основа на владение, осъществявано в периода от
08.02.1982 год. до настоящия момент, с присъединено владение на праводателката
им за времето от 1964 год. до 08.02.1982 год. съдът намира следното:
Установено е по делото, че единствено в
периода от 2007 год. (когато е одобрен ПНИ за с. о. „Св. Никола“ г. Варна) до
м. юли 2011 год. (когато е изменена кадастралната карта с интегрирането на
влезлия в сила ПУП – ПРЗ за кв. „Св. Никола“ гр. Варна) границата между двата
имота е била отразена по линията по т. 2 – т. 3 на комбинирата скица № 2 към
заключението на вещото лице на л. 111 от делото на РС-Варна и съответно навлиза
в имота на ответницата Кр. С.. По този начин е била отразена и в одобрената
през 2008 год. КК. В периода 1977 год. – 2007 год. и от 2010 год. (влизането в
сила ПУП – ПРЗ) до настоящия момент, границата между имотите минава по линията
по т. 1 – т. 3 от същата скица, по същия начин е отразена и в КК, актуализирана
през 2011 год.
Горното, обсъдено във връзка с показанията на
свидетелите, обосновава извода, че до изграждането на оградата от мрежа на
метални колове ищците не са упражнявали фактическа власт върху процесната
реална част, тъй като до 2007 год. границата между имотите през нито един
момент не е минавала по твърдяната от тях линия, респ., процесната реална част
не е била отразена като част от техния имот. Известно е, че при заснемането на
имотите във връзка с изработването и одобряването на кадастралните планове по реда
и условията на отменените Закон за единния кадастър на НР Бългрия и Правилника
за прилагането му, границите на поземлените имоти са отразявани и въз основа
на установени на място трайни видими
знаци и белези, установяващи границите на владение на имота – напр. огради, живи
плетове, пътеки, синури, черни (коларски) пътища и др., какти и природни
дадености – дерета, оврази и т. н. В случая след като до 2010 год. между двата
имота е нямало ограда, а жив плет, който към 2010 год. е бил вече унищожен, то
следва, че в КП от 1977 год., в който за първи път са заснети, респ. отразени
имотите на ищците и на ответницата, кадастралната граница помежду им е била
именно съществувалия жив плет, а както се посочи по – горе, по КП от 1977
година границата
между имотите минава по линията по т. 1 – т. 3 от скицата на л. 111 от делото
на РС-Варна. При това положение до изграждането на оградата между двата имота
през 2010 год. ищците, а преди това и праводателката им, са упражнявали
фактическа власт върху имота си, в упражнение на правото си на собственост, в
границите му по КП от 1977 год., които не включват процесната реална част. Т.
е., до 2010 година нито ищците, нито праводателката им са упражнявали
фактическа власт върху процесната реална част от 15 кв. м. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че водомерната шахта,
направена да обслужва имота на ответницата, е изградена именно в процесната
реална част, което сочи, че ответницата и бившият и́ съпруг са
осъществявали фактическа власт върху реалната част, в която е изградена и
шахтата, която реална част е част от имота на ответницата. Анализът на
доказателствата дава основание за извод, че водомерната шахта е построена преди
поставянето на оградата от ищците, най-рано след м. септември 2004 год., когато
бившият съпруг на ответницата – Г. С., е закупил имота – в този смисъл са
показанията на свидетелите Х. А. и Д. Б., ангажирани от ответницата, според
които водомерната шахта е строена от бившия и́ съпруг след закупуването на
имота, обсъдени и във връзка с показанията на свидетелите Л. Д. и Г. А., според
които при поставянето на оградата през м. октомври или ноември 2010 год., те установили
наличието на водомерната шахта и я заобиколили, тъй като в противен случай шахтата
трябвало да остане в имота на ищците.
От показанията на свидетелите Л. Д. и
Г. А. е установено, че оградата е изградена през месец октомври или ноември
2010 год., след трасиране от геодезист въз основа на актуална към него момент
скица, от който момент следва да се приеме, че ищците упражняват и фактическа
власт върху спорната реална част.
По тези съображения съдът намира, че
доказателства, които да обосноват категоричен извод, че в периода от 1982 год.
до октомври 2010 год. ищците са упражнявали фактическа власт върху процесната
реална част от 15 кв. м., съответно, че в периода от 1964 год. до 1982 год.
праводателката им е упражнявала фактическа власт върху процесната реална част,
няма ангажирани.
Към месец октомври 2010 год. за
имотите е в сила ПУП – ПРЗ, т. е., имотите на страните вече са били урегулирани
с ПУП по чл. 16, ал. 1 ЗУТ.
Съгласно чл. 200, ал. 1 ЗУТ (в сила от 31.03.2001 г.)
реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и
селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност
само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ,
с изключение на случаите, при които частта от поземления имот се присъединява
към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ,
а останалата част отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ
или се присъединява към съседен имот - чл. 200, ал.
2 ЗУТ.
В случая доколкото
до влизане в сила на ПУП – ПРЗ на дата 04.09.2010 год. имотите не са били урегулирани, то и процесната реална част е можело да бъде придобита по
давност от ищците, независимо, че не отговаря на изискванията за минимални
размери по чл. 19 ЗУТ, ако върху нея е осъществявано владение в периода 03.09-2000
год. – 03.09.2010 год.
По делото
не е установено, съборазно изложените по – горе съображения, ищците и
праводателката им да са упражнявали фактическа власт върху процесната реална част
в периода преди месец октомври 2010 год.
Имотът на
ответницата е станал УПИ ХХІІІ-1571, кв. 43 по ПУП на кв. „Свети Никола“ Варна
с влизане в сила на ПУП – ПРЗ от дата 05.08.2010 год. Процесната реална част от
15 кв. м. е заснета като част от УПИ ХХІІІ-1571, съставляващ ПИ с идентификатор
10135.2526.2251 по КК
на гр. Варна. Поради това и след дата 04.09.2010 год. давност по
отношение на посочената реална част не е могла да тече.
Поради изложеното възражението на ответниците по насрещния иск, че са
придобили процесната реална част по давност въз основа на владение,
осъществявано в периода от 08.02.1982 год. до настоящия момент, с присъединено
владение на праводателката им за времето от 1964 год. до 08.02.1982 год., е неоснователно.
При това положение упражняваната от
ответниците по насрещния иск Е. Д. и С.П. фактическа власт върху процесната
реална част от 15 кв. м. от УПИ
ХХІІІ-1571, кв. 43 по ПУП на кв. „Свети Никола“ Варна, съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2526.2251 по КК на гр. Варна, е без
основание по смисъла на чл. 108 ЗС, което да е противопоставимо на ищцата Кр. С..
С оглед
изложеното налице са всички предпоставки за уважаване на предявения насрещен
ревандикационен иск.
В
обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този
изход от делото разноски на въззивниците не се присъждат.
С оглед
изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза на
въззиваемата (ответник по въззивната жалба) следва да се присъдят разноски за
настоящата инстанция в размер на 500 лева, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1383/13.03.2020 год.,
постановено по гр. дело № 17092/2018 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА Елена П.Д. ЕГН **********
*** и С.П.П. ЕГН ********** *** да заплатят на К.Д.С. ЕГН ********** ***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 500 лева (петстотин лева) – разноски за настоящата
инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред Върховния касационен съд на РБългария в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.