РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. В., ………………... 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. В., Трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Марияна Димитрова и с участието на
прокурора от
ВОП , като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 3309 по описа на Административен
съд – гр. В. за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следв. от АПК, вр.
чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано
е по жалба от „Огием“ ЕООД – гр. В., ЕИК , срещу Заповед г. на Началника на
отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която на дружеството е наложена принудителна административна мярка
„запечатване“ на обект – коктейл-бар „А.“ в гр. В., бул. „В. В.“ № 53-55 и е
забранен достъпът до него за срок от 7 дни.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и
се иска нейната отмяна.
Ответникът в
производството, Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на
жалбата. Счита,
че безспорно е установено извършването на нарушение, за което се следва
налагане на принудителна мярка. Посочва, че функциите на мярката са превантивни
и преустановителни, и по-конкретно предотвратяване на укриването на приходи и
отклонение от данъчно облагане и на вредните последици от административното
нарушение, както и на възможността за извършване на друго нарушение. По срока
на мярката са изложени доводи, че същият е определен в рамките на извършена от
административния орган преценка по целесъобразност, и са взети предвид обстоятелства
като местоположение и площ на имота, стойността на продажбата, както и
установено допълнително нарушение – наличие на данъчни задължения в
данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, поради
което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на обжалване е Заповед № хххІхК/8
г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, с която на „Огием“ ЕООД е наложена
принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – коктейл-бар „А.“ в
гр. В., бул. „В. В.“ № 53-55 и е забранен достъпът до него за срок от 7 дни.
Заповедта е издадена в резултат от извършена на 20.11.2018
г. в търговския обект проверка от служители на ГД „Фискален контрол“. При
проверката е направена контролна покупка на 3 бр. чай и 1 бр. минерална вода на
обща стойност 6,58 лева, платени в брой на сервитьора, преди легитимация от
проверяващите. След легитимирането им, 5 минути след плащането е изведена
контролна лента от фискалното устройство, в която липсва отразена покупката. Разликата
между фактическата наличност и регистрираните във фискалното устройство обороти
е 17,13 лева, включително с неотчетената продажба. Обстоятелствата са описани в
протокол за извършена проверка от същата дата.
Заповедта
за налагане на принудителна административна мярка е издадена на следващия ден –
21.11.2018 г., преди издаването на акт за установяване на административното
нарушение на 28.11.2018 г. Според мотивите на заповедта, установеното извършено
нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ е основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС да бъде приложена
принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.
Като
мотиви за продължителността на срока е посочено, че определеният от
законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва
значимостта на охраняваното обществено отношение, че при определяне на
продължителността на мярката са били взети предвид „тежестта на извършеното
нарушение, последиците от същото, както и необходимостта да се осигури защитата
на обществения интерес като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения“.
Изложени са общи
съображения относно фискалната дисциплина и целта на ПАМ да гарантира, че
всички лица ще спазват законовите норми, че при неналагане на ПАМ има
възможност от извършване на нови нарушения и ще настъпят значителни и
труднопоправими вреди за фиска. Конкретно е описано, че за да бъде променена организацията на дейността в
конкретния обект е необходим определен срок, който е съобразен с принципа на
съразмерност и целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, от лице с правен интерес – адресат на акта.
Като индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря на изискванията на
законосъобразност по кодекса – да е издадена от компетентен орган, при спазване
на установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон
и в съответствие с целта на закона.
Съдът намира, че обжалваният акт е издаден от
компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за
приходите, на когото съгласно
Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП е възложено издаването на заповеди за налагане на ПАМ по чл.
186 от ЗДДС.
Не се установяват съществени нарушения на
административно-производствените норми при издаване на акта. Обжалваният акт
отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа фактическите и правните
основания за издаването си в достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен
контрол.
Правното
основание за налагане на обжалваната принудителна административна мярка е чл.
186, ал. 1, т. 1 б. „а” от ЗДДС, съгласно който запечатване на обект за срок до
един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
В представения в
административната преписка протокол за извършена проверка е отразен резултатът
от извършената контролна покупка и разлика в размер на 17,13 лева между касовите
наличности по фискално устройство и фактически намерените в касата средства.
Приложени са дневен финансов отчет и контролна лента на фискалното устройство.
Правна квалификация на установените факти, които да са подведени под хипотезата
на норма, предписваща или забраняваща
определено поведение, в констативния акт липсва. Към момента на издаване
на заповедта за ПАМ акт за установяване на административно нарушение не е
издаден. При това положение мярката е наложена за факти,
които не са получили правна квалификация в констативния акт и не са послужили
като основание за образуване на административнонаказателно производство за
нарушение, предвидено в чл. 186 от ЗДДС.
Във връзка със законосъобразността на
обжалваната заповед, съдът приема, че макар формално да са налице
обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, заповедта е необоснована,
издадена в противоречие
с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност.
Предвид минималната разлика между
установените фактически касови наличности и наличности по фискално устройство, изводът в мотивите на
заповедта, че в търговския обект има създадена организация, която няма за цел и
не води до изпълнение на законовите изисквания е необоснован. Не е ясно кое от констатираните обстоятелства
е мотивирало административния орган да достигне и до извода, че дружеството е въвело в търговската си
дейност незаконосъобразни практики. Посоченото като „утежняващо обстоятелство“,
а именно, че дружеството не е изряден данъкоплатец, тъй като има данъчни
задължения към 21.11.2018 г. в размер на 267,23 лева, няма връзка със
задълженията за отчитане на продажбите. Основната част от тези задължения е
била със срок за погасяване 25.10.2018 г., тоест по-малко от месец преди
заповедта за ПАМ, и според представената справка за задължения от 28.11.2018 г.
(деня на връчване на обжалваната заповед за ПАМ), половината от тези задължения
са били погасени преди на дружеството да е станало известно, че това
обстоятелство е изложено като мотив за налагане на ПАМ.
Сами по себе си, изложените мотиви относно
продължителността на срока не представляват същински мотиви, а общи формални
съображения относно значимостта на охраняваното обществено отношение, тежестта
на извършеното нарушение (за която не е ясно каква е според
административнонаказващия орган), последиците от нарушението (които също не са
посочени) и необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като
се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Тези мотиви не
съдържат никакъв конкретен извод на административния орган каква е тежестта на
нарушението, какви са последиците от него и какви са спецификите, налагащи
конкретния срок на запечатване на обекта и следващи от необходимостта за
осигуряване на обществения интерес.
Налагането на ПАМ преди издаване на наказателното
постановление, и
още повече, преди изобщо да е образувано административнонаказателно
производство, обосновава извод за нарушение на целта на този вид административна
принуда. Не се установява издаване на наказателно постановление включително до
датата на съдебното заседание.
Освен
че лишава адресата от признатото му от закона право да иска прекратяване на
мярката при наличие на предпоставките по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, издадената преди съставяне на АУАН заповед за ПАМ
предотвратява преди всичко извършването на търговска дейност и реализирането на
приходи. Освен че ограничава
правата на търговеца, това
води и до пропуснати приходи
за държавата от данъчни и осигурителни плащания, което също не може да се приеме за съответстващо на целта на закона.
Във връзка с целта на принудителната мярка,
съдът приема, че съобразно
изричния текст на чл. 22 от ЗАНН, който урежда общите правила, относими към
ПАМ, принудителните
административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят
или да отстранят вредните последици от
него. Тоест
законодателят изрично е предвидил, че принудителната административна мярка
задължително е свързана с конкретно нарушение и неговите вредни последици и не
може да изпълнява цели, свързани с нарушенията „по принцип“ или „изобщо за в
бъдеще“. Предотвратяването и преустановяването на нарушенията по принцип и за в
бъдеще е цел и задача на правната уредба, тоест на законодателя и останалите
нормотворчески органи. Принудителните административни мерки нямат и не могат да имат
характер на санкция и на тях не могат да бъдат възлагани посочените в мотивите на обжалваната заповед функции „предупреждаване и превъзпитание на нарушителя и
възпитание и предупреждение върху останалите правни субекти“, които от своя страна са цел и задача на
административнонаказателната дейност.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие със спецификите на мерките във
всяка конкретна хипотеза на нарушение по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
Налагането на принудителната административна мярка в конкретния случай не
отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в ЗАНН. Запечатването
не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушението, за което е
издадена обжалваната заповед, тъй като то е довършено към момента на
установяването му. Не би могло да доведе до предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от неотчитане на продажбите, тъй като установяването на
неотчетените приходи за
предходен период
и съответните им данъчни задължения може да стане единствено с ревизионен акт в
рамките на ревизионно производство съгласно изричната разпоредба на чл. 110,
ал. 2 от ДОПК, и не може дори на теория да стане посредством
запечатването на обекта. Доколкото липсва презумпция, че във всеки
един случай продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение
на изискванията за отчитане на продажбите, запечатването не може да бъде
оправдано и от предотвратяване на
други нарушения от същия вид.
Наложената принудителна административна мярка
не отговаря и на специфични цели на ЗДДС. От анализа на чл. 186, ал. 1 във връзка с чл. 187, ал. 4 от ЗДДС,
съгласно който ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, след като бъде
доказано от административнонаказаното лице, че глобата или
имуществена санкция е заплатена изцяло, следва, че налагането на ПАМ е недопустимо без нарушителят да има качеството
административнонаказано лице, тоест преди издаване на наказателното
постановление. Тоест целта на ПАМ, закрепена в ЗДДС, е да принуди нарушителя
доброволно и възможно най-скоро да плати санкцията, като по този начин понесе веднага отговорността за извършеното
административно нарушение и с това се постигне предупредително-възпитателния
ефект на административната санкция. Предвидено е това доброволно изпълнение да води до
прекратяване на мярката,
тоест законодателят е приел, че след
изтърпяване на административното наказание нуждата от административната принуда
отпада. Поради това не може да се
приеме, че целта на принудителната мярка е предотвратяване на бъдещата дейност
на обекта за определения срок, за да не бъдат извършвани нови нарушения, или за
реорганизиране на дейността му, или за поправяне на вредните последици от
неотчитане на продажбите, както приема административния орган.
По тези съображения, в конкретната хипотеза
целта на запечатването е допълнителна санкция, извън предвидените за нарушение
на Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите, което противоречи на
законоустановената цел на този вид административна принуда и съставлява превратно упражняване на
власт.
Съдът намира още, че при издаване на обжалваната
заповед административният орган е действал в нарушение на принципа на
съразмерност, и по-специално правилото, закрепено в член 6, ал. 5 от АПК,
съгласно което административните органи трябва да се въздържат от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Издадената преди да бъде издадено
наказателно постановление заповед за ПАМ предотвратява прилагането на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, но преди всичко предотвратява извършването на
търговска дейност в
обекта и реализирането на
приходи от
нея. Освен че ограничава правата на търговеца, това води и до пропуснати приходи
за държавата от данъчни и осигурителни плащания. В заповедта липсват мотиви,
съдържащи анализ и съпоставка на потенциалните вреди за търговеца и вредите за
фиска с ползата от налагането на мярката за конкретно определения срок.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че така
наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна и следва да
бъде отменена.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от „Огием“ ЕООД –
гр. В., ЕИК , срещу Заповед № хххІхК/21.11.2018 г. на Началника на отдел
„Оперативни дейности“ – гр. В. в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която
на дружеството е наложена принудителна административна мярка „запечатване“ на
обект – коктейл-бар „А.“ в гр. В., бул. „В. В.“ № 53-55 и е забранен достъпът
до него за срок от 7 дни..
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: