Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №  3

   

гр.Сливен,     03 януари 2019  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     Сливенският районен съд, гражданско отделение - ІІ-ри    граждански състав     в публично съдебно заседание на  десети декември   две хиляди и  осемнадесета   година  в  състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Наталия ЕГОВА , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 4716/2018 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

     Предявен е    иск , който намира правното си основание в чл.   49 от ЗЗД и цена на иска 1 392 лева.

В Исковата молба на  Й.И.В.  се твърди, че    е собственик на МПС – лек автомобил „ФИАТ УЛАЙС” с ДК № СН 54 51 АС.  От  38 години бил правоспособен шофьор като от шест месеца ползвал посоченото МПС.  На 28 май 2018 г. около 21 часа управлявал посочения  автомобил по ул. „Михаил Колони” в посока от центъра на гр. Сливен, към ул. „Антим І”.  Движейки се  по  ул. „Михаил Колони” на кръстовището с ул. „Граф Игнатиев” при движение на къси светлини със скорост 25 – 30 км/ч  чул силен трясък, автомобила подскочил нагоре и спрял при което изтървал волана. Излязъл и видял, че автомобилът е попаднал в яма, намираща се в дясната част на пътното платно.

 С помощта на пътуващия с  него Васил Х. Узунов успели да извадят автомобила от дупката. Привел двигателя в движение и при потегляне на автомобила установил  тракане в двигателното отделение. Чувствал се много зле – треперел от уплаха.

В последствие на 31 май 2018 г.  бил  изтеглен с автомобил    до сервиз „ЕНЕВ  РЕЙСИНГ” – гр. Сливен, ул. Патриарх Евтимий № 19. На автомобила били констатирани следните повреди:

- огънат преден десен носач;

- огъната биалетка;

- скъсан тампон на двигател – горен;

- скъсан тампон на двигател  горен – надлъжен;

-  скъсан тампон на скоростна кутия;

-  излязла и ударена дясна полуоска;

- деформирана предна дясна джанта;

 - сцепена предна дясна гума;

- счупени уши на скоростната кутия.

Стойността на закупените с документи резервни части и извършения труд възлизал общо на 1 392 лева.

Осигуряването на  части и ремонт на автомобила му отнели 12 дни през които не можел да работи и да ползва автомобила си. Започнал работа на 14 юни 2018 г.

Счита, че посочените имуществени вреди са в пряка и непосредствена последица от бездействието на ОБЩИНА СЛИВЕН, която   като собственик на процесната отсечка от пътя е следвало да обезопаси участъка или поне да осигури обозначаването на пътя  като път, който е опасен за движение.

Предвид изложено моли съда да постанови решение с което да  осъди  ответната община да му заплати сумата от 1 392 лева  за причинени  имуществени в реди, представляващи стойността на закупените авточасти и извършените ремонтни работи, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28 май 2018 г. до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

В предоставения  едномесечен срок  е постъпил Отговор ответната ОБЩИНА СЛИВЕН  в който  считат предявените искове за изцяло неоснователни и оспорват същите по основание и размер.

Считат,  че на собственика на МПС не са причинени вреди в резултат на описаното ПТП. Оспорват твърденията, изложени в ИМ относно механизма на процесното произшествие.  Оспорват причинно-следствената връзка между твърдяното ПТП и претендираните вреди. Оспорват изцяло размера на вредите, които се претендират, както и факта, че същите са настъпили.  Считат средствата за завишени.  Твърдят, че водачът не е възприел препятствието на пътя поради разсеяност или поради несъобразена скорост.

Оспорват твърдението, че вредата на автомобила е настъпила вследствие на преминаване през дупка на пътното платно, че твърдяните вреди са настпъпили именно от описаното ПТП.

Заявяват,  че е сключен Договор от 31 януари 2018 г. с  който ОБЩИНА СЛИВЕН  е възложила на СД „БЕРКО 90 – Берковски и сие” изпълнението на обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнител на СМР на обект: „Отваряне на ул. Г.С.Раковски гр. Сливен”.   Срокът на договора  започвал да тече от датата на съставяне на Акт обр. 11 по Наредба № 3   за срок на изпълнение 98 календарни дни.

Акта  към Договора е подписан на 4 април 2018 г. за изпълнение на СМР на строеж: „Изграждане на събирателна улица с водопровод, канализация и улично осветление от о.т. 1032 на ул. Г.С. Раковски” до о.т. 2830 ул. „Великокняжевска”в ЦГЧ на гр. Сливен”. 

Предвид горното ул. Михаил Колони” попада с цялата си дължина в новоизграждащата се ул. „Г.С.Раковски” ІІ – ръкав и същата към датата на извършване на твърдяното ПТП се е намирала в ремонтни дейности.

Освен това липсвал и Протокол за ПТП, съставен от органите на Пътна полиция към МВР, което водело до невъзможност да се установи точното местонахождение на евентуално настъпилото произшествие.  В тази връзка не било установено по безспорен начин първото условие за предявяване на исковата претенция от ищеца, а именно наличие на ПТП.    Не е описана скоростта с която се движел водача, имало ли е видимост на процесния участък на пътя, също и какъв е бил интензитетът на движение пи настъпване на процесното ПТП.  Считат, че реализираното ПТП се дължи до голяма степен на движението на автомобила с несъобразена скорост и неуместните действия на водача.

Считат, че не е налице основание за ангажиране отговорността на ОБЩИНА СЛИВЕН, поради което оспорват из;цяло по основание и размер предявения иск като молят същият да бъде отхвърлен.   

Евентуално правят възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача на МПС в размер на 95 %, тъй като същият е управлявал МПС в нарушение с правилника за движение по пътищата с несъобразена скорост  и при липса на достатъчно съобразителност и внимание, което не му е позволило да избегне процесната дупка и е преминал през нея.

Правят искане  да се представи ОРИГИНАЛ на документ от ЗК „Лев инс” АД удостоверяващ, че по застрахователна полица № BG/22/118000482515 не е изплатена щета.  

Ищецът   - Й.И.В., редовно призован се явява лично и  процесуалния си представител  адв. Д. Хр. Д., който поддържа предявената исковата претенция.   

            Ответникът –  ОБЩИНА СЛИВЕН,  редовно призован  се представлява  юриск. Елеонора МАВРОДИЕВА, която оспорва ИМ, поддържа изцяло депозирания Отговор.  

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Представено е Свидетелство за регистрация на лек автомобил „ФИАТ УЛАЙС” с ДК № СН 54 51 АС  № *********.

Фактура, издадена от  ”Енев рейсинг” ЕООД № ********** от 13 юни 2018 г.  и касов бон   за  вложени при ремонта части

- носач                                                                      -   283 лева;

- биалетка                                                                -    21 лева;

- тампон на двигател – горен                              -    48 лева;

- тампон на двигател  горен – надлъжен          -    50лева;

-  тампон   кутия                                                     -    40 лева;

-  полуоска                                                                -  480 лева;

- джанта                                                                     -   80 лева;

 - гума                                                                         -   40 лева;

-  труд                                                                         - 350 лева;

                             Обща стойност                 1 392 лева.  

             С Отговора на ИМ е представен Договор от 31 януари 2018 г.  сключен между ОБЩИНА СЛИВЕН и „БЕРКО 90 – БЕРКОВСКИ и СИЕ”     с предмет: „Избор на изпълнител на СМР за обект: „Отваряне на ул. Г.С.Раковски, гр. Сливен”  и срок 98 календарни дни, който започва да тече от датата на съставяне на Акт обр. 11 по Наредба № 3.

            Представят Акт обр. 11 съставен и подписан на 5 април 2018 г.

            Разрешение за строеж № 244 от 14 септември 2010 г.  и   Заповед  за поправка на разрешение за строеж от 16 юни 2017 г.

            По делото са събрани и гласни доказателства  като свид. УЗУНОВ твърди, че  познава Й., тъй като са приятели с баща му и майка му. Познават се с баща му от 20 - 30 години, ходили си на гости и по край тях с Й. били приятели.  Бил очевидец, тъй като бил  в колата.  Ходил  при леля Петя, това било в края на м. май тази година.  Колата Данчо  шофира  и той бял в колата. Движели  се по улицата, където била фурната на Гърмилото и  тръгнали към Национал, минали покрай Шефка,  свили  на дясно по ул. Д. Полянов  и след това на ляво по ул. Чейковска.   По тази улица се движели направо и по едно време колата пропаднала, завъртяла се на една страна и спряла.  Шокирали се от тази ситуация. Правили ремонта на тези улици, имало запушени улици и като слезли от колата видяли дупка около  метър и  50-60  см. диаметър.  Дупката била в дясно на пътното платно на около 30 см. от бордюра.   Започнали да бутат колата и я изкарали. Оставили я там, Данчо казал нещо не му харесвало защото имало  шум двигателя.  След това   си тръгнал с такси за в къщи.   Не видял дупката, защото не шофирал. Това било около 20.30  – 21 часа, било сухо време. Дупката се падала в ниското. От пред малко било надигнато.  Нямало никаква сигнализация.   Там не можело да се движиш с голяма скорост, предполага  са  се движили  с  25 – 30 км.  Имало и други автомобили по трасето.  Данчо му казал, че ремонта е бил около 1 200 – 300 лева  казал,  че части се намирали трудно защото колата била нова.  Колата била с предно предаване и   я бутнал и на два-три пъти  и я изкарали.  На собствен ход се мъчел да излезе, но не станало.  Не    звъннали на 112.  Данчо живеел срещу пожарната, там били запушени много улици, но той си знаел пътя.       

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            От събраните доказателства, съдът намира за безспорно установено при какви обстоятелства е била причинена вредата на лекия автомобил, а именно – водачът е навлязъл в дупка на пътното платно, което причинило уврежданията по автомобила.

Според параграф 1, т. 19 от ППЗДвП   "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В настоящия случай установената дупка представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението, като се има предвид и фактът, че същата се е намирала на  около 30 см. от бордюра.  Според чл. 52, ал.1 от ППЗДвП пътен знак Г 11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобикалят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си.

При така установената правна уредба, се налага изводът, че за поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственика му, а именно Община гр. Сливен, независимо, че  са се извършвали ремонтни дейности на пътното платно от  изпълнител по договор  за възлагане на обществена поръчка. В случая Община- Сливен е проявила бездействие, изразило се в бездействие на служителите й, натоварени да отстраняват повреди и не са сигнализирали препятствието и организирали движението по начин, осигуряващ безопасността му.

Установи се от събраните по делото гласни доказателства, че ПТП е настъпило  в  тъмната част на денонощието, автомобилът се е движел с 20- 30 км/ч и поради несигнализиране на препятствието, същото не е могло да бъде избегнато. 

Възражението на ответника, че не се доказвало по категоричен начин събитието, с всичките задължителни елементи, характеризиращи го като деликт / причинно - следствената връзка между констатираното увреждане по лекия автомобил и установената необезопасена дупка по пътното платно/ се опровергава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

На МПС са нанесени щети, които възлизат на сумата 1392 лева за подмяна на части и труд, за която сума е издадена фактура, неоспорена от ответника в предвидения в ГПК ред.

Възражението на ответника, че водачът е допринесъл за настъпване на ПТП, поради  неправилно поведение също е неоснователно. Видно от свидетелските показания не е имало възможност за избягване на препятствието, чрез заобикаляне, тъй като то не се е виждало. В хода на производството ответникът не установи да е сигнализирал препятствието /дупката/. С оглед изложеното, съдът намира, че водачът на автомобила не е можел, а и при липса на указания за неравността, не е бил длъжен да избегне препятствието. Следователно, от негова страна не е налице нарушение на правилата за движение.

Процесуалният представител на ответника прави възражение, че след настъпване на ПТП не е съставен Протокол за ПТП. Действително се установи, че след настъпването на ПТП не е съставен Протокол за ПТП от надлежните органи.

Съгласно чл. 6, т.4 от Наредба № Iз – 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информирането между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, обн ДВ, бр.8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г., не се посещават от органите на МВР и не се съставят документи, включително и протокол за ПТП когато при ПТП повредите на МПС – то, не са били причинени от друго МПС, какъвто е и настоящият случай.

            При условията на евентуалност ответникът прави възражение за   съпричиняване на вредата от страна на водача на МПС в размер на 95 %.

В случаите на съпричиняване е от значение наличието на причинна връзка между поведението на водача и настъпилия вредоносен резултат.  В случая не се установи причинна връзка между поведението на водача на МПС  и настъпилия вредоносен резултат. Няма данни за несъобразяване с пътната обстановка, предвид че  ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, дупката не се е виждала и водачът не би могъл да я избегне. Не се установи и водачът да е управлявал МПС със скорост по – висока от разрешената в този участък.

С оглед установеното, съдът намира, че причина за произшествието се явява единствено дефектът на пътното платно. Следователно, установените по делото вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на служителите на Община Сливен. Ето защо, искът се явява основателен и доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Относно законната лихва, същата представлява законната лихва за обезщетение за непозволено увреждане, поради което се дължи от датата на деликта съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД, а именно от 28.05.2015 г.

            На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответната Община- Сливен следва да бъде осъдена да заплати  на ищеца сторените в производството разноски в размер на  57.30 лв. заплатена д.т. и адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН  с ЕИК ********* с адрес за призоваване: гр. Сливен, ул. Цар Освободител № 1, представлявана от кмета Румен Радев да заплати на Й.И.В. с ЕГН ********** ***  чрез адв. Д. Хр. Д. ***   сумата  1392 лв., представляваща причинени вреди на лек автомобил в резултат на попадане в неравност на пътното платно на 28.05.2018 г., ведно със законна лихва, считано от 28.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на 407.30 лева.

 

  

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: