Р Е Ш Е Н И Е
№ 486
04.11.2019
година град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 30.09. 2019
година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР Х.
СЕКРЕТАР: Даниела
Калчева
като
разгледа докладваното от съдията Х.
ТЪРГОВСКО
ДЕЛО № 61 по описа за 2019 година
за да се произнесе,
съобрази:
Производството е образувано по искова
молба, предявена от Р.В.Г., с
ЕГН: **********,***, чрез адвокат Р.Р. - САК против „Е.“ АД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. *****, представлявано от
изпълнителния директор С.Д.К., с правно основание: чл.422, ал. 1 ГПК и цена на
иска: 250 000 лв.
В исковата молба ищцата моли да се признае за
установено по отношение на „Е.” АД, ЕИК ***, че същото й дължи сумата от 250
000 лв. - неизплатена главница по запис на заповед от 31.08.2010 г. с падеж
31.08.2015 г., и законната лихва върху главницата от 03.05.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, като излага следните съображения:
Посочва, че със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК от 03.05.2018 г. е поискала издаването на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „Е.” АД за вземането си в
размер на 250 000 лв., произтичащо от запис на заповед от 31.08.2010 г. с падеж
31.08.2015 г., за което по реда на чл. 417, т. 10 от ГПК по ч. гр. д. №
2227/2018 г. по описа на Районен съд - С.З. е издадена Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение № 1261/10.05.2018 г.
Посочва, че по силата на запис на заповед от
31.08.2010 г., ответното дружество
"Е." АД се е задължило неотменимо и безусловно без протест и без
разноски, без никакви възражения и без такси и удръжки от какъвто и да е
характер да плати на поемателя Р.В.Г. (ищец в настоящето производство) сумата в
размер на 250 000 лв. на посочения в записа на заповед падеж - 31.08.2015 г.,
като тази сума и до настоящия момент "Е." АД не е платило на ищцата.
Поради гореизложеното, ищцата Р.В.Г. моли да се признае за установено по отношение
на „Е.” АД, ЕИК ***, че и дължи сумата от 250 000 лв. - неизплатена главница по
запис на заповед от 31.08.2010 г. с падеж 31.08.2015 г., и законната лихва
върху главницата от 03.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и направените от нея в настоящото
производство съдебни разноски, включително и тези в заповедното производство, в
размер на 5 000 лв. - платена държавна такса.
С представеният по делото отговор на исковата молба
ответното дружество заявява, че искът е допустим, като подаден след прието възражение срещу издадена Заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 2227/2018 година по описа на Районен съд С.З..
Посочва, че видно от приложения към исковата молба
Запис на заповед от 31.08.2010 г., послужил като основание за издаване на
Заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.10 от ГПК по ч.гр.д. № 2227/2018
година по описа на СтРС, същият е подписан "за издател" от Е.К.К.
като представител на акционерното дружество. Сочи се, че с решение от заседание
на Съвета на директорите на "Е." АД от 19.05.2008 г. е извършена
промяна в представителството на дружеството, като е взето решение "Е."
АД да бъде представлявано от Изпълнителния директор г-н С.Д.К. и Председателя
на Съвета на директорите г-жа Е.К.К. - САМО ЗАЕДНО. Обстоятелството е вписано в
Търговски регистър при Агенция по вписванията на 21.07.2008 г. регистрационен №
20080721172032 по партидата на дружеството "Е." АД с ЕИК ***, и като
публично, на основание чл.23, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, не се нуждае от самостоятелно
доказване.
Ответникът излага съображения, че в хипотезата на
колективно представителство представителната власт принадлежи на всички
представители заедно, но не и поотделно.
По своята правна природа съвместното представителство
е ограничение на представителната власт. Затова сделката, сключена само от един
от колективно действащите представители, е извършена при превишаване пределите
на представителната власт. Доколкото записът на заповед е редовен от външна
страна, счита, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 462 от ТЗ,
съгласно която, който подпише менителница без представителна власт или при
превишаване на властта си, се задължава лично по менителницата (приложим и за
записа на заповед по аргумент на чл.537 ТЗ ). Следователно, според ответника е
налице запис на заповед, по който Е.К.К.
се е задължила лично. Предвид това, че записът на заповед не носи подписа на
другият представляващ в условията на задължително колективно представителство -
С.Д.К., то въпросът относно автентичността на подписа на подписалата го "за
издател" г-жа Е.К.К. е нейно лично възражение, което няма как да бъде
въведено в настоящото производство, по което единствен ответник е търговското
дружество.
Предвид изложените обстоятелства, ответникът прави
възражение за наличие на порок на волеизявлението при издаването на процесния
запис на заповед, като твърди, че Запис на заповед от 31.08.2010 г. не
задължава "Е." АД.
Ответникът сочи, че в качеството си на едностранна
правна сделка записът на заповед е абстрактно едностранно волеизявление, по
силата на което издателят обещава да заплати на поемателя или на негова заповед
определената в записа на заповед парична сума. Но абстрактният характер на
сделката, липсата на изрично изискване за обвръзка с каузално правоотношение,
не означава пълно откъсване от повода, който е послужил за издаването, тъй като
не може да има сделка лишена от основание. Г-н С.Д.К. заявява, че лицето Р.В.Г.
е напълно непознато за него и за дружеството, като последното никога не е имало
отношения от какъвто и да е било характер с ищцата, т.е. налице е пълна липса
на извънменителнично (каузално) правоотношение между "Е." АД и Р.В.Г.,
което да обуслови издаването на записа на заповед в полза на физическо лице и то
за значителната сума от 250 000 лева.
В допълнителната искова молба ищцата изразява
становище по доводите и възраженията на ответника, направени в отговора на
исковата молба, както следва:
По възражението на ответника, че процесният запис на
заповед не задължавал „Е.” АД, ищцата сочи, че в отговора на исковата молба
дружеството ответник се позовава на обстоятелството, че на 19.05.2008 г.
съветът на директорите на „Е.” АД е взел решение дружеството да се представлява
от изпълнителния директор С.К. и председателя на съвета на директорите Е.К.
„само заедно”. Разпоредбата на чл. 235, ал. 4 ТЗ, съгласно който ограниченията
на представителната власт на съвета на директорите, на управителния съвет и на
овластените от тях лица нямат действие по отношение на трети лица, ищцата сочи,
че посоченото ограничение в представителната власт на дружеството издател на
процесния запис на заповед от 31.08.2010 г. няма действие по отношение на нея.
Доколкото ответникът се позовава на чл. 462 ТЗ, като
твърди, че по процесния запис на заповед Е.К. се била задължила лично, тъй като
била действала при превишаване пределите на представителната си власт, следва
да се има предвид приложимостта на чл. 301 ТЗ, съгласно който когато едно лице
действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В
процесния случай „Е.” АД не се е противопоставило на издадения запис на заповед
незабавно, въпреки че дружеството е узнало за издаването му именно чрез
председателя на съвета на директорите си Е.К. още на 31.08.2010 г. Поради това
дори да се приеме, че Е.К. е действала извън представителната си власт, нейните
действия се смятат за потвърдени от „Е.” АД, което именно е задължено по записа
на заповед.
Не на последно място ищцата сочи, че съгласно чл. 236,
ал. 1 ТЗ, уставът на акционерното дружество може да предвиди определени сделки
да се сключват по единодушно решение на съвета на директорите, като такива
ограничения може да постави и надзорният съвет, съответно съветът на
директорите. В ал. 4 на посочената разпоредба обаче изрично е пояснено, че
сделка, сключена в нарушение на ал. 1, е действителна, а лицето, което я е
сключило, отговаря пред дружеството за причинените вреди. Ето защо ако „Е.” АД
твърди, че интересите му са накърнени от действията на председателя на съвета
на директорите му Е.К., дружеството има други процесуални възможности за
защита, които не са предмет на настоящото производство.
По възражението на ответника, че лицето С.К. не
познавало ищцата, тя посочва, че в отговора на исковата молба ответникът
признава, че записът на заповед е редовен от външна страна”. В тази връзка,
ищцата се позовава на съдебна практика.
В допълнение към горното, посочва, че „Е.” АД и С.Д.К.
са различни правни субекти, като ищцата не твърди наличието на облигационни
отношения между нея и физическото лице С.К., нито има някакви претенции към
последното.
Предвид всичко изложено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, ищцата моли да се признае за установено по отношение на „Е.” АД, че същото
и дължи сумата от 250 000 лв. - неизплатена главница по запис на заповед от
31.08.2010 г. с падеж 31.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 03.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът е депозирал допълнителен
отговор, в който ответното дружество възразява срещу твърдението, че издаването
на процесния запис на заповед от 31.08.2010 г. само от единия управител при
съвместно представителство на акционерното дружество, няма действие по
отношение на поемателя Р.Г.. Сочи, че начина на представителство подлежи на
задължително вписване в Търговския регистър и съгласно разпоредбата на чл.235,
ал.5 от ТЗ : "Овластяването и неговото оттегляне има действие срещу трети
добросъвестни лица след вписването им." Посочва, че видно от представения
с отговора на исковата молба Протокол от заседание на СД на "Е." АД
от 19.05.2018 г., приложен като доказателство пред ТР при АВп към заявление А5
вх.№ 20080629153917, задължителното колективно представителство е обявено на
третите лица с вписване № 20080721172032, т.е. на 21.07.2008 г., а записът на
заповед е с дата 31.08.2010 година.
Ответното дружество възразява и срещу твърдението за
приложимост на чл.301 от ТЗ в конкретния случай. От една страна, незабавно след
узнаването за съществуването на процесния запис на заповед, Изпълнителният
директор на Дружеството - г-н С.К. е оспорил същия - ч.гр.д. № 1390/2010 г. по
описа на Старозагорски окръжен съд. Предвид това, че се касае до запис на
заповед (който се държи само от лицето, в чиято полза е издаден), г-н Кол не е
знаел и не е могъл да знае за съществуването на такъв до момента на узнаването
за образуваното срещу "Е." АД изпълнително производство 185/2018 г.
по описа на ЧСИ И.Б.. Твърди, че е несъстоятелно твърдението, че дружеството е
узнало за записа на заповед чрез издателя Е.К. още на 31.08.2010г. При хипотеза
на непълно колективно представителство, противопоставянето по смисъла на чл.301
от ТЗ следва да бъде извършено от другия представляващ, което и е сторено
незабавно след узнаването от негова страна.
Ответникът излага съображения, че в практиката си ВКС
приема, че потвърждаването по реда на чл.301 ТЗ чрез непротивопоставяне на
действия по сключване на каузалната сделка без представителна власт не може да
се счита разпростряно и по отношение на обезпечаващото я менителнично
задължение. Недопустимо е презумпция, касаеща друго правоотношение, макар и
обезпечено от абстрактното, да се прилага и към строго формалното и произтичащо
единствено от обективираното в ценната книга изявление, тъй като задължението
по нея възниква само по силата и на основата на издадения ефект.
Според ответника е неоснователно позоваването на чл.236, ал.1 от ТЗ по
причина, че цитирания от ищцата текст касае предвидено в Устава на АД
ограничение, свързано с изискване на задължително предварително взето решение
на СД или НС на АД. В случая се касае до издаване на менителничен ефект без
представителна власт (в хипотезата на непълно задължително колективно
представителство), което е различно от сключване на сделка без предварително
решение на СД по смисъла на чл.236 от ТЗ.
Ответникът твърди, че упражняването на правата по
процесния запис на заповед от 31.08.2010 г., издаден в полза на Р.В. за сумата
250 000 лева цели единствено увреждане на "Е." АД, което е
недопустимо съгласно чл.289 от ТЗ във връзка с чл.40 от ЗЗД. Според ответника,
ищцата Р.В. е наясно, че предявявайки правата си би получила плащане без да има
основание за това. Във връзка с това излага следните съображения: Лицето,
подписано за издател е задължила дружеството еднолично, при знание от негова
страна и от страна на поемателя за наличие на задължително колективно
представителство на "Е." АД, записът на заповед задължава търговско
дружество за значителната сума от 250 000 лева, платими на физическо лице, с
което дружеството няма никакви отношения, като срокът на падежа явно не
съответства на обичайните срокове, присъщи за изпълнението на търговски сделки.
Не без значение е и обстоятелството, че вторият представляващ дружеството - г-н
С.К. е лице, което няма обичайно пребиваване в Република България, както и че
бракът му с г-жа Е.К. е бил прекратен няколко месеца преди издаването на записа
на заповед -въз основа на решение по предявена от нея искова молба по гр.дело №
90/2010 година по описа на СЗРС, в сила от 19.04.2010 година. Допълнителен
аргумент в тази насока според ответника е и наличието на още един запис на
заповед задължаващ "Е." АД, подписан за издател отново само от г-жа Е.К.К..
Последният е издаден на същата дата - 31.08.2010 г., отново за сумата от 250
000 лева, със същия падеж - 31.08.2015 г., в полза на Я.Г.Я. - което лице е син
на ищцата Р.В.Г. и с което лице "Е." АД също няма никакви отношения.
Въз основа на този запис на заповед е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
4710/2018 г. по описа на СЗРС, като длъжникът е подал възражение и срещу него,
незабавно след узнаването.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, приема за установено
следното:
Към настоящото дело е приложено гр.д.
№ 2227/2018г., от което е видно, че в полза на ищцата Р.В.Г. е издадена по реда
на чл.417 ГПК заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист срещу ответника за вземане в размер на 250 000лв., произтичащо
от запис на заповед от 31.08.2010г. с падеж 31.08.2015г.
С определение № 1338 от 12.12.2018г.
по ч.т.д. № 1390/2018г. по описа на Окръжен съд – С.З. е прието възражението на
“Е.” АД, чрез неговия изпълнителен директор срещу заповед №1261/10.05.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 2227/2018г. по описа на РС – С.З. и е спряно изпълнението
на заповедта. Това определение е влязло в сила и дава основание за предявяване
на настоящия иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и определя правния
интерес на ищеца да води настоящия установителен иск.
Както в заповедното производство,
така и в настоящото дело е представен запис на заповед от 31.08.2010г. от който
е видно, че ответното дружество” Е.” АД се е задължило неотменимо и безусловно,
без протест и без разноски, без никакви възражения и без такси и удръжки от
никакъв характер да плати на поемателя Р.В.Г. сумата в размер на
250 000лв., като падежът на паричното задължение е на 31.08.2015г. Процесният
запис на заповед е подписан от името на “Е.” АД от Е.К.К., която е била
председател на Съвета на директорите на дружеството. Основното възражение във връзка с предявения
иск от страна на ответника, е че с решение на заседание на Съвета на
директорите на дружеството от 19.05.2008г. била извършена промяна в
представителството на дружеството, като било взето решението “Е.” АД да бъде
представлявано от изпълнителния директор С.К. и председателя на Съвета на
директорите госпожа Е.К. само заедно. Това обстоятелство било вписано в
Търговския регистър на 21.07.2008г. и било налице колективно представителство, като представителната власт принадлежала на всички
представители заедно, но не и поотделно. Ответникът се позовава и на
разпоредбата на чл. 462 от ТЗ за подписване на менителница без представителна
власт и превишаване на властта, като счита, че Е.К. се е задължила лично по
този запис на заповед.
Съгласно чл. 235, ал. 4 от ТЗ
ограниченията на представителната власт на Съвета на директорите на
Управителния съвет и на овластените от тях лица нямат действие по отношение на
трети лица и не подлежат на вписване в Търговския регистър. Този текст налага
извода, че деестопособността на дружеството не може и не следва да бъде
ограничавана и че неговите органи и овластените от тях лица могат да
осъществяват всякакви търговски сделки, като евентуални вписвания в Търговския
регистър, създаващи ограничения в обема на представителната власт и на
изпълнителния член, нямат правно действие освен във вътрешните отношения между
представителя и акционерното дружество.
В чл. 236, ал. 1 от ТЗ е уредено, че
уставът на дружеството може да предвиди определени сделки да се случват след предварително
разрешение на надзорния съвет, съответно по еднолично решение на Съвета на
директорите. Такива ограничения може да постави Надзорния съвет и Съвета на
директорите. В случая такива ограничения не са поставени от Съвета на
директорите, но дори и да са поставени съгласно ал. 4, на чл. 236 от ТЗ сделка,
която е сключена в нарушение на тези правила е действителна, а лицето, което я
е сключило отговаря пред дружеството за причинените вреди. В тази връзка
релевантни за спора са твърденията на ответника, че изпълнителния директор С.К.
не познавал ищцата Р.Г. и че не било налице извънменителнично каузално
правоотношение между “Е.” АД и ищцата, което да води до сключване на тази
сделка и издаване на запис на заповед в нейна полза. След като ответникът
признава, че записът на заповед е редовен от външна страна, то съгласно т.17 от
тълк. решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС “При
редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането
от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя
задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземането
по каузално провоотношение между него като поемател и длъжника – издател по
повод или във връзка с което е издаден записа на заповед”.
В
случая следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 301 ТЗ, съгласно
който когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт се
смята, че търговецът потвърждава действието, ако не се противопостави веднага
след узнаването. В процесния случай дружеството не се е противопоставило на
издаването на записа на заповед, който е подписан от председателя на Съвета на
директорите. Съгласно чл. 244, ал. 5 от ТЗ всеки от изпълнителните членове
докладва незабавно на председателя на съвета за настъпилите обстоятелства,
които са от съществено значение за дружеството. В случая записът на заповед е
подписан именно от председателя на Съвета на директорите и няма как да се
приеме, че дружеството не е узнало за неговото издаване.
С оглед на гореизложеното съдът
намира че предявения установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен, като на ищеца бъдат присъдени направените по делото разноски, включващи
държавна такса за заповедното производство в размер на 5 000лв, държавна
такса за исковото производство също в размер на 5 000лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 4 000лв. – общо 14 000лв.
Водим от изложеното, Окръжен съд – С.З.
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на
„Е.“ АД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. *****,
представлявано от изпълнителния директор С.Д.К., че дължи на Р.В.Г., с ЕГН: **********,***
със съдебен адрес:***, офис 5, чрез адвокат Р.Р. от САК сумата 250 000лв.
/двеста и петдесет хиляди лева/ -
неизплатена главница по запис на заповед от 31.08.2010г. с падеж 31.08.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 03.05.2018г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА „Е.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С.З., ул. *****, представлявано от изпълнителния
директор С.Д.К. да заплати на Р.В.Г., с ЕГН: **********,*** със съдебен адрес:***,
офис 5, чрез адвокат Р.Р. от САК сумата от 14 000лв. /четиринадесет хиляди
лева/ разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните пред
ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: