Решение по дело №380/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 юли 2022 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия: Пенка Колева Костова
Дело: 20227260700380
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 април 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 488

гр. Хасково, 14.07.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА

                        ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

                      БИЛЯНА ИКОНОМОВА

 

при секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Николай Трендафилов от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 380 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Районно управление гр. Харманли към ОДМВР – Хасково, подадена чрез началника, срещу Решение № 15/24.02.2022г., постановено по АНД № 483 по описа на Районен съд Харманли за 2021 година, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 21-0271-001856/26.10.2021г., издадено от началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ-Харманли.

В касационната жалба се твърди, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на закона, като приложил същия неправилно, съответно извел и погрешни правни изводи за съставомерността на извършеното от Д.П. нарушение. В хода на проведеното административнонаказателно производство от съставения АУН, НП и констативен протокол за ПТП с пострадали лица, се установявало по безспорен начин, че именно поведението на виновния водач Д.П. е станало причина за възникване на ПТП, както и че така настъпилото ПТП не представлявало случайно събитие, а било в следствие на виновното поведение на установения нарушител. В случая следвало да се обърне внимание и на категоричния отказ на водача П. да бъде изпробван за употреба на наркотични и/или упойващи вещества. Кумулативно изложените обстоятелства еднозначно сочели до логичния извод, че установеният нарушител е управлявал вероятно под въздействието на определени вещества, поради което е причинил ПТП. Предвид изложеното се твърди, че постановеното от Районен съд Харманли решение било незаконосъобразно, налице било визираното в чл.348, ал.1, т.1 от НПК касационно основание, поради което се моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Д.К.П., чрез пълномощника си адв. Г. в депозиран по касационната жалба отговор излага съображения за неоснователност на жалбата. Намира решението на първоинстанционния съд за валидно, допустимо и правилно и като такова моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита, че обжалваното решение като немотивирано следва да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за произнасяне от друг състав. Алтернативно предлага решението да бъде отменено, като се потвърди издаденото наказателно постановление.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд Харманли е отменил атакуваното пред него Наказателно постановление № 21-0271-001856/26.10.2021г., издадено от началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ-Харманли, с което за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, предл. 1 от ЗДвП, на Д.К.П. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагали отмяна на санкционния акт. Посочил, че съставеният АУАН и НП били издадени при спазване на изискванията за тяхната форма, но не и съдържание, с оглед на което била нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН. Законодателят предвидил като задължителен реквизит на НП посочването на датата и номер на АУАН, въз основа на който се издавало НП. По делото по безспорен начин се установявало, че процесният АУАН бил издаден на дата 02.10.2021г. за нарушение извършено на дата 01.10.2021г., но в оспореното НП било посочено, че се издава на основание АУАН от 01.10.2021г., т.е. в НП бил посочен АУАН, различаващ се от този по извършената проверка и констатираното нарушение. Районният съд приел, че допуснатото нарушение дори да се възприемело като техническа грешка от страна на административнонаказващия орган не можело да се отстрани от съда. Отделно от това било недопустимо един от задължителните реквизити на НП да се извлича по тълкувателен път от данните по преписката. Непосочването, непълното посочване или погрешното посочване на датата на съставяне на акта следвало да се цени като съществено процесуално нарушение.

На следващо място, за да отмени процесното НП районният съд приел, че от събраните по делото доказателства не можело да се направи извода, че нарушителя П. чрез обективното си поведение / несъобразяване с изкуствената светлина и пътни условия / е предизвикал ПТП, от което били причинени повреди на описаните в АУАН и НП ППС и наранявания на хора, нито такива относно субективното му отношение към деянието. Поради това счел, че не се установявало по безспорен начин извършването на вмененото нарушение, авторството и вината на нарушителя.

Касационната инстанция намира постановеното решение за правилно като краен резултат и споделя мотивите на въззивния съд, единствено досежно допуснатото съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление. Не споделя и намира за несъответни с материалния закон мотивите на въззивния съд за недоказаност на вмененото на П. нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. В тази връзка следва да се посочи, че всички събрани пред въззивната инстанция доказателства сочат на категоричния извод, че именно виновното поведение на водача Д.П. е станало причина за възникване на ПТП, както и че настъпилото ПТП не представлява случайно събитие, така както е приел въззивния съд.

В случая следва да бъде прието, че при провеждането на административнонаказателната процедура са допуснати съществени нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице и водещи до отмяна на НП на процесуално основание, както правилно е приел и районният съд. Съображенията изложени във въззивното решение са подробни и обосновани и доколкото настоящият съдебен състав изцяло ги възприема, то не е необходимо тяхното преповтаряне. В действителност в административнонаказателното производство не е познат института на фактическа грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае за датата на издаване на акта за установяване на административно нарушение, която е задължителен и изключително важен реквизит на същия. Посочването в НП на дата на съставяне на АУАН различна от визираната в този приложен към преписката, представлява съществено процесуално нарушение, тъй като във всички случай се засяга правото на защита на наказаното лице, а и се препятства извършването на адекватен съдебен контрол относно спазването на чл. 34, ал.3 от ЗАНН. Извеждането на тази дата от други налични по административнонаказателната преписка документи също е недопустимо, тъй като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път се извличат изводите на административнонаказващият орган.

С оглед горното, настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба са изцяло неоснователни а оспореното решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон по споделените по-горе съображения, следва да се остави в сила.

При този изход на делото и предвид заявеното от процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно. Съобразно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН такива се следват на ответника в размер на 300.00 лева, съгласно представения пред касационната инстанция договор за правна защита и съдействие.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №15 от 24.02.2022г., постановено по АНД №483 по описа на Районен съд Харманли за 2021 година.

ОСЪЖДА ОДМВР Хасково да заплати на Д.К.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 300.00 лева, представляващи разноски по делото пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.