№ 50
гр. Велико Търново, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря М. ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110102041 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „А. ЕАД срещу ЕТ „М. - Р.
М.“, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземане за
сумата от 1 107.42 лева, от която 596.33 лева – стойност на месечни такси и
потребление за предоставяне на услуги по договор за мобилни услуги, дължими
за периода от 7.11.2022 г. до 6.3.2023 г., 500.00 лева – неустойка за невърнато
оборудване, ведно със законната лихва върху двете суми от подаване на
заявлението, и 11.09 лева – мораторна лихва, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ЧГД № 1737/2023 г. на Районен съд – Велико Търново.
Ищецът твърди, че на 27.4.2011 г. между страните е сключен договор за
използване на електронни съобщителни услуги, при който за всяка отделна услуга
или пакет от услуги се сключват отделни приложения, в които се съдържа
описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за
подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. Сочи, че с
Приложение № 1/29.11.2019 г. за срок от две години е активиран пакет от
фиксиран интернет и телевизия с план „А1 Премиум 200“ с месечна такса от 45.83
лева, като съгласно приложението на абоната е предоставено за временно
ползване оборудване STB устройство /ТВ приемник/, което последният се е
задължил да върне при прекратяване на договора, както и че е уговорена
неустоечна клауза за нарушаване на това задължение. Заявява, че с друго
Приложение № 1/29.11.2019г за срок от две години е активиран втори пакет от
услуги - фиксиран интернет и телевизия с план „А1 Премиум 200“ с месечна такса
45.83 лева и избрани допълнителни пакети - 3 броя допълнителни ТВ приемници с
месечна такса 7.48 лева и Екстра MAX Sport Plus с месечна такса 4.99 лева. Сочи,
че съгласно т. 6. 1 от приложението на абоната е предоставено за временно
ползване оборудване STB устройство /ТВ приемник - един основен и три
1
допълнителни/, което последният се е задължил да върне на оператора при
прекратяване на договора, като отново е уговорена неустоечна клауза за
нарушаване на това задължение. Твърди, че по договора за издадени и дължими
фактури за отчетен период от 7.11.2022 г. до 6.3.2023 г. на обща стойност 596.33
лева, чиито стойности не са заплатени, поради което договорът е прекратен
едностранно, считано от 21.4.2023 г., след което на ответника са начислени пет
неустойки за невърнато оборудване, всяка от които по 100.00 лева.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведените открити заседания ищецът не изпраща представител, като с
писмени молби поддържа исковата молба за сумата от 596.33 лева – стойност на
месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор за мобилни
услуги, дължими за периода от 7.11.2022 г. до 6.3.2023 г., както и за и сумата от
11.09 лева – мораторна лихва. Прави изявление за отказ от иска за сумата от
500.00 лева – неустойка за невърнато оборудване, при твърдението, че в хода на
производството ответникът е върнал въпросното оборудване.
Ответникът също не изпраща представител, като с писмена молба изразява
становище за неоснователност на исковете, заявявайки че договорът между
страните е прекратен още през м. ноември 2022 г., а предоставените устройства са
върнати.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства е видно, че на 29.11.2019 г. между
страните е сключено Приложение № 1 към договор за електронни съобщителни
услуги № *********, според което ответникът е избрал да ползва фиксиран
интернет и телевизия с план А1 Премиум 200 /А1 Нет Смарт 200 Mbps + А1 ТВ
Премиум/ с допълнителна услуга Ikarus Anti.Virus при месечна абонаментна такса
от 45.83 лева на месец за срок от две години.
Видно е също, че на същата дата /29.11.2019 г./ между страните е сключено
още едно Приложение № 1 към договор за електронни съобщителни услуги №
*********, според което ответникът е избрал да ползва втори пакет от фиксиран
интернет и телевизия с план А1 Премиум 200 /А1 Нет Смарт 200 Mbps + А1 ТВ
Премиум/ с допълнителна услуга Ikarus Anti.Virus при месечна абонаментна такса
от 45.83 лева на месец за срок от две години. В приложението е отбелязано, че
услугата ще се ползва на три допълнителни приемника при цена от 7.48 лева на
месец, като в същата е сключен и пакетът Екстра MAX Sport Plus при цена от 4.99
лева на месец.
И в двете приложения е посочено, че за предоставената допълнителна услуга
Ikarus Anti.Virus се дължи промоционална месечна абонамента такса от 4.99 лева,
като са посочени и цените на други услуги извън избрания пакет, в това число
услугата А1 Xplore TV при цена от 5.83 лева на месец.
И в двете приложения е посочено също, че действието на договора може да се
прекрати от абоната с едномесечно писмено предизвестие, както и че при липсва
на такова и съответно при липса на изрично писмено съгласие от абоната относно
условията за продължаване след изтичане на срока, ползването на услугите
2
продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено с
едномесечно писмено предизвестие.
По делото са представени заверени преписи от фактури, ведно с приложения
към същите, отразяващи задължения на ответника за абонаментни такси и
ползвани допълнителни услуги, както и сметки за начислени неустойка за
невърнато оборудване.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
изводи:
От представените писмени доказателства се установява, че страните са били в
облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като през
процесния период ответникът е имал качеството абонат и потребител на услуги от
мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС. По силата на сключените
договори ищецът се е задължил да предоставя на ответника, в качеството му на
абонат и потребител на електронни съобщителни услуги, договорените основни и
допълнителни електронни съобщителни услуги по предпочетените планове за
предоставените фиксиран интернет и телевизия. От своя страна, ответникът е поел
задължение да заплаща месечните абонаменти такси и цените на услугите извън
месечния абонамент.
Доколкото уговорена в приложенията абонаментна такса представлява
минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието
на договора за това, че операторът е поддържал своите телекомуникационни
системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до
използването на предоставените услуги, същата се дължи независимо от това дали
операторът е предоставил съответните услуги и дали абонатът реално ги е
потребил. Съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства
за обратното, приложенията към договора за електронни съобщителни услуги
валидно са обвързали страните по тях и ответникът дължи заплащането на
абонаментните такси по тези приложения за отчетните периоди, независимо дали
е ползвал услугите и независимо от техния обем. Падежът на тези задължения е
настъпил на посочените във фактурите дати, като по делото не са ангажирани
доказателства за плащането им.
По отношение на претенцията за стойността на използваните услуги извън
месечния абонамент съдът съобразява представените приложения към издадените
фактури, отразяващи потреблението на ответника, включително за услугите извън
месечния абонамент. Въпросните приложения представляват детайлизирани
извадки от електронната система на мобилния оператор, като съдът съобразява
изложеното в тях, имайки в предвид, че същите не са създадени за целите на
процеса, а в изпълнение задължението на ищеца да изготвя детайлизирана
информация за потреблението на абоната. Освен посоченото, не може да не се
отчете и фактът, че стойността на услугите извън месечния абонамент са на
стойност, която е сравнително ниска спрямо останалите задължения, което е
допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че приложенията не са създадени за
целите на процеса.
Предвид срочността на задълженията не се дължи покана и ответникът дължи
обезщетение за забава в плащането за главницата. Изчислен по реда на чл. 162
3
ГПК размерът на мораторната лихва върху главницата за периода от 8.2.2023 г. до
12.6.2023 г., изчислен по всеки отделен счетоводен документ, включително върху
вземането за неустойка за периода от 6.6.2023 г. до 12.6.2023 г., възлиза на 11.09
лева, поради което и този иск следва да се уважи изцяло.
Възражението на ответника, че договорът между страните е прекратен още през
м. ноември 2022 г. е недоказано, доколкото от представените писмени
доказателства /препис от електронна кореспонденция/ не може да се достигне до
такъв извод, имайки се предвид, че в кореспонденцията между страните липсва
както и да било изявление на ответника за прекратяване на договора.
По иска за неустойка:
На 24.12.2023 г. по делото е депозирана молба от процесуалния представител на
ищеца, с която се прави изявление за отказ от предявения иск за неустойка, начислена
за невърнато оборудване, с което съдът е десезиран от разглеждане на спора в тази му
част, поради което и на основание чл. 233 ГПК образуваното производство следва да
бъде прекратено в тази част.
По разноските:
Предвид изхода на делото, ищецът има право на направените в исковото
производство разноски в размер от 27.65 лева – заплатена държавна такса.
Ищецът има право и на разноските в заповедното производство, възлизащи на
сумата от 422.35 лева – заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение.
При определяне дължимостта на разноските съдът съобразява, че от
представените доказателства е видно, че оборудването, за чието невръщане е
начислена неустойка, е предадено на ищеца след образуване на делото, поради
което счита, че начисляването на тази неустойка е сторено с основание. По тази
причина съдът присъжда разноските на ищеца в тяхната цялост, а не по
съразмерност.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ „М. - Р. М.“, ЕИК ********* дължи на
„А. ЕАД, ЕИК ********* сумата от 596.33 /петстотин деветдесет и шест лева и
тридесет и три ст./ лева – стойност на месечни такси и потребление за
предоставяне на услуги по договор за мобилни услуги, дължими за периода от
7.11.2022 г. до 6.3.2023 г., както и сумата от 11.09 /единадесет лева и девет ст./
лева – мораторна лихва за периода от 8.2.2023 г. до 12.6.2023 г., за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1737/2023 г. на Районен съд – Велико
Търново.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2041/2023 г. по описа
на Великотърновския районен съд в частта, с която се иска да бъде установена
дължимостта на сумата от 500.00 лева – неустойка за невърнато оборудване,
поради отказ от предявения иск, като обезсилва заповедта за изпълнение по ЧГД
№ 1737/2023 г. на Районен съд – Велико Търново в съответната част.
ОСЪЖДА ЕТ „М. - Р. М.“, ЕИК ********* да заплати на „А. ЕАД, ЕИК
4
********* сумата от 27.65 /двадесет и седем лева и шестдесет и пет ст./ лева –
разноски за исковото производство, както и сумата от 422.35 /четиристотин
двадесет и два лева и тридесет и пет ст./ лева – разноски за производството по
ЧГД № 1737/2023 г. на Районен съд – Велико Търново.
Решението в частта, с която е прекратено производството, има характер на
определение и подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните, а в останалата си част
решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5