№ 46
гр. Ловеч, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
РАДОСЛАВ А.
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ А. Въззивно гражданско дело №
20214300500575 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
ГПК).
С Решение № 520 от 11.12.2019г. по гр.д. № 807/2018г по описа на РС –
Т. е ОБЯВЕНА НИЩОЖНОСТТА на ДОГОВОР ЗА ДОБРОВОЛНА
ДЕЛБА на недвижим имот, сключен на 14.07.2017 г. между Т.Д. Ц. , ЕГН
**********, М-Л.Б. Ц., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.Т., ул. „С.В.“
№ 90, Д. М. ЦВ., ЕГН **********, гр.Т., ж.к. „Л.“, бл.11, вх.А, ап.7, и Й. П.
ЦВ., ЕГН **********, с.Т., общ. Т., ул. „***“ № 115, per. № 2714/14.07.2017г.,
акт № 079, том III по регистъра на нотариус Борис Кожухаров-рег. № 337 на
НК, с район на действие района на РС-Т., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави предвид нееквивалентност на
престациите и на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД във вр. чл. 18 от ЗЗД,
поради неспазване на предписаната от закона форма за действителност на
сделката.
С цитираното решение РС – Т. е отхвърли като недоказани и
1
неоснователни, предявените от Т.Д. Ц., ЕГН ********** и М-Л.Б. Ц., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр.Т., ул. „С.В.“ № 90, срещу Д. М. ЦВ., ЕГН
**********, гр.Т., ж.к. „Л.“, бл.11, вх.А, ап.7, и Й. П. ЦВ., ЕГН **********,
с.Т., общ. Т., ул. „***“ № 115, искове за ОБЯВЯВАНЕ НА НИЩОЖНОСТ
на ДОГОВОР ЗА ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА на недвижим имот, сключен на
14.07.2017г. между, , per. № 2714/14.07.2017г., акт № 079, том III по регистъра
на нотариус Борис Кожухаров-рег. № 337 на НК, с район на действие района
на РС-Т., на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, поради противоречие със
закона и на основание чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД, поради заобикаляне на
закона.
С решението Д. М. ЦВ., ЕГН ********** , с адрес: гр.Т., ж.к."Л." бл.11,
вх.А, ап.7, Е ОСЪДЕН да заплати на Т.Д. Ц., ЕГН ********** и М-Л.Б. Ц.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.Т., ул."С.В." № 90, сумата 900.00
(деветстотин) лева, представляваща заплатени разноски в производството,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Със същото решение Т.Д. Ц., ЕГН ********** и М-Л.Б. Ц., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр.Т., ул."С.В." № 90, СА ОСЪДЕНИ да
заплатят на Й. П. ЦВ., ЕГН **********, с.Т., общ. Т., ул. „***“ № 115, сумата
1 200.00 (хиляда и двеста лева) лева, представляващи разноски, поради
прекратяване на производството по отношение на нея, на основание чл.78,
ал.4 ГПК.
С определение № 94 от 21.02.2020г. по гр.д. № 807/2020 по описа на РС
– Т. в производството по чл.248 ГПК, съдът е изменил Решение № 520 от
11.12.2019г. по гр.д. № 807/2018г по описа на същия съд, както следва:
1. Д. М. ЦВ., ЕГН ********** , с адрес: гр.Т., ж.к."Л." бл.11, вх.А, ап.7, Е
ОСЪДЕН да заплати на Т.Д. Ц., ЕГН ********** и М-Л.Б. Ц., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр.Т., ул."С.В." № 90, сумата 300.00
(триста лева) лева, представляваща заплатени разноски в
производството, съразмерно с уважената част от исковете, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
2. Д. М. ЦВ., ЕГН ********** , с адрес: гр.Т., ж.к."Л." бл.11, вх.А, ап.7, Е
ОСЪДЕН да заплати на адв. В. ИВ. ИВ. КР., ЕГН сумата 600.00
(шестостин лева) лева, представляваща определено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
2
и допълнил Решение № 520 от 11.12.2019г. по гр.д. № 807/2018г по описа на
същия съд, както следва:
1. Т.Д. Ц., ЕГН ********** и М-Л.Б. Ц., ЕГН **********, и двамата с
адрес: гр.Т., ул."С.В." № 90, са ОСЪДЕНИ да заплатят на Д. М. ЦВ.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Т., ж.к."Л." бл.11, вх.А, ап.7, сумата 600.00
(шестостин) лева, представляващи разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Подадена е възивна жалба срещу Решение № 520 от 11.12.2019г. по
гр.д. № 807/2018г по описа на РС – Т., в частите, с които е ОБЯВЕНА
нищожността на договора за добровлона делба е подадена въззивна жалба. С
Решение № 260000 от 07.08.2020г. по в.гр.д. 227/2020 по описа на ОС –
Ловеч, е ОБЕЗСИЛЕНО Решение № 520 от 11.12.2019г. по гр.д. № 807/2018г
по описа на РС – Т., в обжалваната му част и в частта за разноските.
Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС –Т. за
продължаване на съдопроизводтвените действия.
В хода на въззивното производство въззиваем, ищец по иска, Т.Д. Ц.,
ЕГН **********, е починал. На негово място са конституирани неговите
наследници, а именно М. Т. ХР., ЕГН **********, гр.П., ж.к. С., бл.4, вх.Б,
ет.8, ап.22 и Д. Т. ЦВ. ЕГН **********, гр. Т., ул. „С.В.“ № 90.
С Решение № 260117 от 01.11.2021г. по гр.д. № 817/2020 по описа на РС
– Т. са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от М-Л.Б.
Ц., ЕГН **********, гр. Т., ул. „С.В.“ № 90, М. Т. ХР., ЕГН **********,
гр.П., ж.к. С., бл.4, вх.Б, ет.8, ап.22 и Д. Т. ЦВ. ЕГН **********, гр. Т., ул.
„С.В.“ № 90 срещу Д. М. ЦВ. , ЕГН ********** и Й. П. ЦВ. ЕГН **********
искове:
с правна квалификация чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД вр.чл. 18 ЗЗД, за
прогласяване нищожността на ДОГОВОР ЗА ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА на
недвижим имот, сключен на 14.07.2017г. между Т.Д. Ц., ЕГН
**********, М-Л.Б. Ц., ЕГН **********, Д. М. ЦВ., ЕГН ********** и
Й. П. ЦВ., ЕГН **********, per. № 2714/14.07.2017г., акт № 079, том III
по регистъра на нотариус Борис Кожухаров-рег. № 337 на НК, с район на
действие района на РС-Т., поради липса на предписана от закона
форма;
иск за правна квалификация чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД за прогласяване
3
нищожността на ДОГОВОР ЗА ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА на недвижим
имот, сключен на 14.07.2017г. между Т.Д. Ц., ЕГН **********, М-Л.Б.
Ц., ЕГН **********, Д. М. ЦВ., ЕГН ********** и Й. П. ЦВ., ЕГН
**********, per. № 2714/14.07.2017г., акт № 079, том III по регистъра на
нотариус Борис Кожухаров-рег. № 337 на НК, с район на действие
района на РС-Т., като противоречащ на добрите нрави, поради
нееквивалентност на престациите.
С решението М-Л.Б. - Ц., ЕГН ********** с адрес гр.Т., ул. "С.В." 90,
общ.Т., М. Т. ХР. ЕГН ********** с адрес: гр.П., ж.к."С.", бл.4, вх.Б, ап.22 и
Д. Т. ЦВ., ЕГН **********, гр.Т., ул."С.В." 90, като наследници на Т.Д. Ц.,
б.ж. на гр.Т., починал на 16.04.2020г., са ОСЪДЕНИ да заплатят солидарно
на Д. М. ЦВ. , ЕГН ********** с адрес гр. Т., ж.к."Л." бл.11,вх.А, ет.З, ап.7 и
Й. П. ЦВ. ЕГН ********** с адрес: с.Т., ул."****" 155, общ.Т. сумата от 5240
(пет хиляди двеста и четиридесет лева), представляващи разноски в
производството, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Настоящото производство е образувано въззивна жалба с вх.№
262304/23.11.2021г. с пощенско клеймо 22.11.2021г. от М-Л.Б. - Ц., М. Т. ХР.
и Д. Т. ЦВ. чрез техния процесуален представител адв. В.К., АК – Ловеч,
гр.Ловеч, ул. „Търговска“ 1. С жалбата се атакува в цялост решение № 260117
от 01.11.2021г. по гр.д. № 817/2020 по описа на РС – Т.. Твърдят, че
решението е неправилно, налице са процесуални нарушения. Молят съда да
го отмени и вместо него да постанови друго, с което да се уважат предявените
искове. Претендира разноски по гр.д.№ 807/2018г. на РС – Т., в.гр.д. №
227/2020г. на ОС –Ловеч и гр.д. № 817/2020г. на РС – Т..
Във въззивната жалба се оправят следните оплаквания за неправилност
на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон
и необоснованост: липсва плащане за уравняване на дяловете по процесната
делба от страна на ответника и неполученият пощенски запис, липсва
еквивалентност на престациите по делбата, което се равнява на липса на
плащане и на противоречие на добрите нрави, тъй като уговорката за
уравняване на дяловете е 66 пъти по-ниска от пазарната оценка на имота.
Навеждат се доводи, че липсата на доказано плащане от страна на ответника е
наличие на договор за дарение, прикрит с делба, поради което е нарушена
формата на за действителност на сделката. Сделката е с нотариална заверка на
4
подписите, а не във формата на нотариален акт. В жалбата се навеждат
доводи, че след като М.Ц. не е съсобственик, то делбата е нищожна, поради
липса на форма. Твърди, че на общо основание сделката е нищожна, поради
противоречие със закона, тъй като не са представени никакви документи за
собственост в нотариалното производство. Същото е опорочено, предвид
императивната норма на чл.586 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от
въззиваемите Д. М. ЦВ. и Й. П. ЦВ. чрез техния процесуален представител
адв. В. АНГ., АК – Ловеч, гр.Т., ул. „А.К.“ № 4, ****************@*****.***.
Навеждат се доводи, че твърденията в исковата молба сочат неизпълнение на
договор, а не липса на порок при сключване на делбата, което да бъде и липса
на воля с оглед твърдението за привидност на делбата и прикритата сделка за
покупко-продажба. Твърди, че в ИМ липсват доводи за незнание, неопитност,
неблагоприятно положение, за да се пиреме, че ищците са били в
заблуждение или измама да получат незначителна или никаква престация,
което да противоречи на добрите нрави. Сочи, че наличието на съгласие на
ищците за висока цена за продажба на имот, а подписан при по-ниска цена, не
означава несъгласие, което да бъда порок във волята, която да обуслове
нищожност. Отбелязването на цена по-ниска от действителността не сочи
нищожност, а влече административни последици и изпълнение на поето
задължение. Твърди, че по – ниската цена не е самостоятелно основание за
нищожност, поради накърняване на добрите нрави. Навежда доводи, че
формата на сделката е спазена, тъй за формата по чл.35 ЗС е важно дали
съделителият, който придобива имот, е съсобственик. Наличието на не-
съсобственик в делбата не е равнозначно на липса на форма, тъй като същият
не е могъл да прехвърли повече права, от които има. От значение да е имало
съсобственици , за да се извърши делбата в облекчена форма. В отговора на
въззивната жалба се твърди, че уравняването на дяловете не е еквивалетно на
престация при договора за продажба, а възражението на въззивника, че
нотариалното производство е опорочено, тъй като нотариусът не е проверил
собствеността на съделителите, е ново и е налице преклузия във втората
инстанция. Не може същото да се въвежда като самостоятелно основание за
обявяване на нищожност на сделки. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски всички инстанции.
В открито съдебно заседание въззивниците М. Т. ХР., Д. Т. ЦВ., М. Б.
5
ЦВ. се явяват лично и чрез процесуален представител адв. В.К. от АК –
Ловеч. Въззивниците поддържат жалбата и искат да бъде уважена. Навежда
доводи, че получената парична стойност при уравняване на дяловете е в пъти
по-малка от пазарната оценка на имота. Сочи, че въззивникът М. Б. ЦВ. не е
собственик на процесните имоти (л.55 от делото, л.10 от гр. д. №
817/2020г. на РС - Т. – искова молба ), поради което участието й в
доброволната делба води до нейната нищожност, тъй като формата за
прехвърляне на вещни права е с нотариален акт, а не с нотариална заверка на
подписите. С определение от открито съдебно заседание с протокол от
29.04.2021г. е допуснато уточнение на исковата молба, с което адв.
Кривошиева твърди, че „М. Б. ЦВ. има вещни права в делбената маса“ (л.55
от гр. д. № 817/2020г. на РС - Т.). В правото на реплика процесуалният
представител адв. Кривошиева твърди, че въззивникът М. Б. ЦВ. е
собственик (л.57 от делото) процесния имот с идентификатор
72309.501.27.3, който е бил включен в доброволната делба. Претендира
разноски за всички съдебни производства.
Въззиваемите Й.Ц. и Д.Ц. не се явяват в открито съдебно заседание.
Вместо тях се явява процесуалния им представител адв. В. АНГ. от АК –
Ловеч. Същият подъдржа отговора на въззивната жалба, счита последната за
неоснователна. Моли съда да постанови решение, с които да потвърди
обжалвания съдебен акт. Навежда доводи, че участието на М. Б. ЦВ. в делбата
е правноирелевантно, тъй като същата не е получила дял от съсобствеността и
ако не е собственик, частто от делбата не поражда вещно-транслативен ефект.
По отношение на еквивалентността на престациите, счита, че същата е
морално след като се е доказало всички 68 доброволни делби в Т. през 2017г.
са извършени на данъчна оценка, за да се пестят разходи по такси и данъци.
По отношение на уговореното уравняване на дяловете счита, че договорът за
делба е консенсуален и налице съгласие за размера на уговореното
уравняване. Твърди, че разминаването между ужовореното и пазарната
оценка на процесните имоти не вляе върху сключването на сделката, а върху
нейното изпълнение. Подробно доразвива становището по исковете в
писмени бележки, че нееквивалентността на престациите не води до
противоречие с добрите нрави, а твърденията, че въззивниците не са знаяели,
че сключват договор за делба и че са сключили договор за покупко-продажба,
обективирано в доброволно делба, ванеждат към друг вид искове, които не са
6
предявени.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно. Налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение,
които обуславят неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
От фактическа страна:
На 13.05.1955г. е съставен нотариален акт за собственост № 83, том I,
нот. Дело № 139/1955г. по описа на РС – Т., с което е признато правото на
собственост на Т.Д. Ц. върху парцел втори в квартал 77 по плана на с.Т., общ.
Т., при съседи Димитър Иванов, шосе, Дочо Рачев и Христо Недялков,
продаден като неподеляем между съсобственици имот (л.71-72 от гр.д. №
817/2020г. на РС - Т.).
Т.Д. Ц. и ДОЧО ДОЧЕВ СТОЙКОВ Ц. са били съпруг и съпруга.
Същите са починали и са оставили като свои наследници М..Д. Ц. и Т.Д. Ц.
На 26.04.2007г. М..Д. Ц. е починал и оставил като свои законни наследници
Й.П. Ц. и Д. М. ЦВ., които се явяват ответници в първоинстанционното
производство и въззиваеми в сегашното (л.10 от гр.д. № 807/2018 на РС - Т.).
На 21.04.2020г. ищецът Т.Д. Ц. е починал и като наследници е оставил М. Б.
7
ЦВ., Д. Т. ЦВ. И М. Т. ХР. ( л.16 от гр.д. № 817/2020г. на РС – Т. и л.37 от
в.гр.д. № 227/2020г. на ОС - Ловеч). Последните двама са конституирани по
делото с протоколно определение от 23.06.2020г. по в.гр.д. № 227/2020г. по
описа на ОС – Ловеч (л.38 от в.гр.д. № 227/2020г. на ОС - Ловеч).
През 1984г. е издадена строително разрешение на Т.Д. Ц. за изграждане
на надстройка на етаж с одобрен архитектурен проект № 53/1984г. (л.73-75
от гр.д. № 817/2020г. на РС - Т.). От представените заключения на съдебно-
оценителните експертизи се установи, че сграда с идентифиатор
72309.501.27.3 е построена през 1986 и съвпада с даденото строително
разрешение и архитектурен план на Т.Д. Ц. (л.97 от от гр.д. № 817/2020г. на
РС – Т., л.110-111 от гр.д. № 807/2018г. на РС - Т.).
За поземления имот ведно с къщите не е съставен нотариален акт за
соственост.
На 14.07.2017г. е сключен договор за доброволна делба на недвижими
имоти между Д.В. Ц., Й.П. Ц., Т.Д. Ц. и М. Б. ЦВ.. С договора страните са
уговорили Д. М. ЦВ. да получи в дял и да стане изключителен собственик на:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 967 кв.м. (деветстотин шестдесет и седем
квадратни метра), находящ се в село Т., община Т., област Ловеч, с адрес:
"*****"№ 153 (сто петдесет и три), с трайно предназначение на територията
урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с
номер по предходен план - 27, квартал 3, парцел I и с идентификатор №
72309.501.27 (седем две три нула девет точка пет нула едно точка две седем)
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД - 18 - 45 от 01.06.2009г. на Изпълнителния Директор на АГКК, при
граници и съседи на имота: имот № 72309.124.37 (седем две три нула девет
точка едно две четири точка три седем), имот № 72309.501.28 (седем две три
нула девет точка пет нула едно точка две осем), имот № 72309.501.29 (седем
две три нула девет точка пет нула едно точка две девет), имот № 72309.501.30
(седем две три нула девет точка пет нула едно точка три нула), имот №
72309.501.31 (седем две три нула девет точка пет нула едно точка три едно),
имот № 72309.501.32 (седем две три нула девет точка пет нула едно точка три
две), имот № 72309.501.33 (седем две три нула девет точка пет нула едно
точка три три), имот № 72309.501.34 (седем две три нула девет точка пет нула
едно точка три четири), имот № 72309.501.2001 (седем две три нула девет
8
точка пет нула едно точка две нула нула едно), имот № 72309.124.36 (седем
две три нула девет точка едно две четири л точка три шест), ВЕДНО с
попадащите в този имот: ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА със застроена площ от
17 кв.м. (седемнадесет квадратни метра), с предназначение - ДРУГ ВИД
СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ и с идентификатор № 72309.501.27.1 (седем две
три нула девет точка пет нула едно точка две седем точка едно),
ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА със застроена площ от 77 кв.м. (седемдесет и
седем квадратни метра), с предназначение - ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА
СГРАДА и с идентификатор № 72309.501.27.2 (седем две три нула девет
точка пет нула едно точка две седем точка две), ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА
със застроена площ от 50 кв.м. (петдесет квадратни метра), с предназначение
- ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ и с идентификатор № 72309.501.27.3
(седем две три нула девет точка пет нула едно точка две седем точка три),
ДВУЕТАЖНА СГРАДА със застроена площ от 14 кв.м. (четиринадесет
квадратни метра), с предназначение - СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА и с
идентификатор № 72309.50.27.4 (седем две три нула девет точка пет нула
едно точка две седем точка четири) и ДВУЕТАЖНА СГРАДА със застроена
площ от 25 кв. м. (двадесет и пет квадратни метра), с предназначение -
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА и с идентификатор № 72309.501.27.5 (седем
две три нула девет точка пет нула едно точка' две седем точка пет).
За уравняване на дяловете страните се констатирали, че Д. М. ЦВ. е
заплатил на Й.П. Ц. сумата от 200.00 лева, а на Т.Д. Ц. и М. Б. ЦВ. са
получили общо 1000 лева. В договора за делба е записано, че Й.П. Ц., Т.Д. Ц.
и М. Б. ЦВ. са съгласни и не желаят за получат реален дял от недвижимия
имот, като са получили парично уравняване на дяловете. Декларирали са, че
посочената сума е действително уговорена между страните. Договорът е с
нотариална заверка на подписите, извършена на 14.07.2017г. от нотариус
Борис Кожухаров, с рег. № 337 на НК, с район на действие РС – Т.. Договорът
е вписан под номер № 079, том III, рег.№ 2714/14.07.2017г. по описа на
нотариуса и под № 245, том I, вх. рег. № 1930/14.07.2017г. по описа на
Служба по вписванията, РС – Т. (л.12-13 от от гр.д. № 817/2020г. на РС - Т.).
На 17.07.2017г. е изпратен пощенски запис от ДЕЛЯН МИНКОВ Ц.
наТ.Д. и М. Б. ЦВ., всеки един от тях за сумата от 500.00 лева (л.58 от гр. д.
№ 807/2018 на РС - Т.).
9
Данъчната оценка на имота към датата на предявяване на исковата
молба 24.08.2018г. е 3485.00 лева (л.23 от гр.д. 807/2018г. на РС – Т.).
От писма с вх. № 260480/10.02.2021г. и с вх.№ 3665/26.06.2019г.,
издадено от нотариус Борис Кожухаров се установи, че е извършена
нотариална зоверка на подписите върху договора за доброволна делба с
номер № 079, том III, рег.№ 2714/14.07.2017г. по описа на нотариуса. В
писмото нотариусът уведомява, че за извършеното нотариално удостоверение
не се съставя нотариялно дело, тъй като касае производството пред него касае
договор за доброволна делба, а не нотариален акт (л.48-50 от гр.д. №
817/2020г. на РС – Т., л.127 от гр.д. № 807/2018г. на РС - Т.).
По делото са разпитани свидетели, К.В.С. Д. Т. ЦВ., който е ищец.
Първият установява роднинските връзки между страните, разпределението за
ползване на поземления имот, неговото обработване и владеене, както и
построяването на новата къща през 1984 на мястото на плевнята от Т.Д. Ц. и
М. Б. ЦВ.. Д. Т. ЦВ. свидетелства същите факти, както и за наличие на
уговорки за плащане на имота в размер на 120 000 лева, което е около 60 –
65 000 щатски долара. Същият установява обстоятелствата по владеене и
ползване на имота, обработка на земята (л.97-101 от гр.д. № 807/2018г. на РС
- Т.).
По делото са разпитани свидетелите П.Х.Г., Д.Г.М., М.И.П., И.Д.И.,
Л.К. Ц., А.Ц.Ц., В.М.С., С.Д.В.. Всички тези свидетели установяват факти и
обстоятелства досежно родинските връзки между първоначалните страни по
делото и техните праводатели и наследници, разделянето на имотите за
ползване между съсобствениците, владеенето на имотите между
сънаследниците, построяването на новата къща (идентификатор
72309.501.27.3) от Т.Д. Ц. и М. Б. ЦВ., подобренията в постройките, както и
че ответникът Д. М. ЦВ. е бил дълго време в САЩ. Свидетелите твърдят и за
наличието на уговорка за покупко-продажба и прекратяване на
съсобствеността на процесните имоти, стойността на договорената сума,
която варира от 20 000 лева до 122 000 лева. Същите свидетелстват и за факти
и обстоятелства, че сумите не са изплащане по банков път, а на ръка (л.52-62,
л.80-82 от гр.д. № 817/2020г. на РС – Т., л.97-101 от гр.д. № 807/2018г. на
РС - Т.).
По делото е направена съдебно-техническа експертиза от инж. Е.М., от
10
която се установи, че имотът е разделен на две части – източна и западна. В
източната част на имота се намират сгради с идентификатор 72309.501.27.2
(1/2 ид. част от нея) и 72309.501.27.4, които са строени през 1956г., а сграда
72309.501.27.3 е строена през 1986г. В западната част на имота: ½ ид. част от
сграда 72309.501.27.2, сграда 72309.501.27.1 и 72309.501.27.5. Общата
пазарна оценка на поземления имот ведно със сградите в него е 56 700 лева
(л.107-121, л.133 от гр.д. № 807/2018г. на РС - Т.).
По делото е направена повторна съдебно-техническа експретиза от инж.
П.М., от заключението на която се установи, че пазарните стойности на
поземления имот ведно със сградите в него е 61 980 лева (л.1481-170 от гр. д.
№ 807/2018г. на РС – Т.).
От приетата по делото съдебно-оценителна експертиза от инж. П.М. се
установи, че пазарната оценка на делбените имоти (поземлен имот ведно със
постройките в него) е на стойност 66 830 лева. За 2017 г. са извършени общо
68 бр. доброволни делби в района на РС – Т., като 44 от тях са изповядани на
данъчна оценка, а останалите 24 броя са вписани по суми, близки по
данъчната им оценка (л.92-101 от от гр.д. № 817/2020г. на РС - Т.).
По доказателствата:
Съдът не кредитира показанията на свидетелите по следните причини.
На първо място със свидетелските показания се установява, че страните са
искали да сключат договор за покупко-продажба на недвижимите имоти,
което съгласно чл.18 ЗЗД изисква писмена форма – нотариален акт. С тези
показания се установя и съглашения за ликвидаране на съсобствеността чрез
покупко-продажба, уговорената стойност на договора, която е над 5 000 лева.
Освен това със свидетелите се установява и самото плащанена „на ръка“,
което по своято парвна пиррода представлява погасяване на парично
задължение, което е уговорено в договора за делба. Със свидетелите страните
се опитват да опровергаят сключеното писмено съглашение, договор за
доброволна делба, в които страните са участвали. Всичко това прави
свидетелските показания недопустими на основание чл.164, ал.1 ГПК. Няма
изрично съгласие на двете страни по ал.2 на същия член.
По отношение на показанията на свид. Д. Т. ЦВ. съдът не кредитар и
неговите показания, тъй като след връщане на делото за ново разглеждане от
РС – Т. същият е придобил качеството на съищец и неговите показания са
11
недопустими. Същите следва да се ценят по чл.175 ГПК.
Освен това, както с исковата молба, така и с отговора на исковата
молба, страните твърдят едни и същи факти и обстоятелства – уговорили се
да прекратят съсобствеността върху процесните имоти като се сключи
договор за покупко-продажба и се изплати съответната сума от 20 000 лева
(според ответници) и 122 000 лева (според ищците). Ликвидирането на
съсобвеността може да стане чрез няколко правни института – делба, дарение,
покупко-продажба, замяна чрез различни способи – договори, нотариален акт,
апортна вноска и други. Въпреки съвпадането на двете твърдения за голямата
договорена сума, страните са съгласили да извършват прекратяване на
съсобствеността чрез доброволна делба, тъй като за имота липсва нотариален
акт, като за уравняване на дяловете избрали стойността на данъчната оценка
на имотите, за да избегнат по-високите такси. С оглед разпоредбите на ЗННД,
ДОПК, ЗМИП и Закон за ограничаване плащанията в брой, е недопустимо
суми над 10 000 лева да се изплащат по различен от банков път с оглед
изискванията за пропорциалност в страните членки на ЕС. Нещо повече,
избирайки данъчната оценка, а не реално договорената, страните са
заобиколили закона като са ощетили държавата в лицето на фиска, с оглед по-
ниските дължими данъци и такси по Правилника за вписванията и ЗМДТ.
Поведението на страните е угоримо, тъй като несъответства дължимото
поведение за плащания по банков път, действителна стойност на уговрката и
ощетяване на държавния и местни бюджет. С оглед принципа nemo auditur
propriam turpitudinem allegans е недопустимо страните да се позовават на
своето противоправно поведение и да искат обявяване на нищожност на
договор, с който са договорили по-ниска цена, за да избегнат държавните
такси. Активно легитимиран да предяви такъв иск за относителна симулация
е държавата в лицето на органите на НАП. С такъв иск съдът не е сезиран.
На второ място със свидетелките показания се установява факти и
обстоятелства досежно владението на процесния имот, разпределение на
ползване на имотите, построяване и придобиването на собственост върху
сграда с идентификатор 72309.501.27.3 в режим на СИО между Т.Д. Ц. и М. Б.
ЦВ.. Същите факти и обстоятелства са неотносими към делото, нито са
включени в предмета на доказване, поради по-долу дадените съображения.
Съдът е сезиран с обективно съединени искове за обяваване на нищожност на
договор за доброволна делба, поради липса на форма и поради противоречие с
12
добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите. Не е предявен
петиторен иск, за да се установи кому съществува правото на собственост.
Този въпрос не е преюдициален по предмета на спора (арг. чл. 17, ал.1 ГПК),
не е направено възражение за придобиване по давност на имотите, нито има
изрично искане съдът да се произнесе по такъв въпрос. Ето защо целият
процес на изследване кому принадлежи собствеността върху сграда с
идентификатор 72309.501.27.3 е неотносимо, поради по-долу дадени
съображения.
Съдът не кредитира оценителната част на експертизите на вещото лице
П.М.. Съгласно Директива 2014/17/ЕС на Европейския Парламент от 4.2.2014
г. и Закон за независимите оценители, лица, които имат правоспособност да
извършват оценки са тези, които са вписани в Камарата на независимите
оценители в България. След служебна справка в регистъра на Камарата на
независимите оценители, която е публичен, съдът констатира, че вещото лице
не е вписан, поради което и представеното от него заключение не съответства
на норамтивните изисквания. Вещото лице В този смисъл са и разпоредбите
на Директива 2006/48/ЕС на Европейския парламент, Директива 2006/123/EС
на Европейския парламент, Директива 2006/123/ЕО, Регламент 575 от 2013,
Директива 91/674/ЕЕС на Европейската комисия, European Valuation Standarts
2009, TEGoVA. Вещото лице Евгения Гатева Минкова е вписана под номер
*********, поради което има съответната правоспособност.
От правна страна по основателността на исковете:
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правна
квалификация: чл.26, ал.2, предл. 3 вр. чл.18 ЗЗД – обявяване на договор за
доброволна делба от 14.07.2017г., поради липса на форма и чл.26, ал.1,
предл. 3 ЗЗД – обявяване на договор за доброволна делба от 14.07.2017г.,
поради противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на
престациите.
По иска с правна квалификация чл.26, ал.2, предл. 3 вр. чл.18 ЗЗД .
Ищецът при условията на пълна и главно доказване следва да установи
факта на сключване на договор за доброволна делба, неговата форма, както и
че процесните имоти се придобиват от лице, което няма качеството на
наследник във формата на нотариална заверка на подписа.
Страните не спорят, че са сключили договор за доброволна делба за
13
процесните имоти. Безспорно е, че договорът има нотариална заверка на
подписите от правоспособен нотариус, извършени в неговия район на
действия и неговите компетентности. Страните спорят относно дали М. Б.
ЦВ. е собственик или не, за да се приеме, че е налице облеклена форма за
действителност на договора, а именно нотариална заверка на подписите.
От представените по делото доказателства се установи, че страните са
ликвидирали съсобствеността чрез доброволна делба. Предмет на договора са
недвижими имоти, поради което изискаемата форма е писмена с нотариална
заверка на подписа (чл.35, ал.1 ЗС). Представеният и неоспорен договор има
нотариална заверка на подписите на всички лица, които са подписали
документа. Въззиваемият Д. М. ЦВ. е станал изключителен собственик на
процесните имоти, като за уравняване на дяловете е уговорено, че ще заплати
съответните суми на останалите съделители.
Per argumentum a fortriori, договорът за покупко-продажба не е
нищожен, ако продавачът не е собственик на недвижими имот, то и делбата, в
който участва несобственик не е нищожна(Решение №483/15.07.2010 по дело
№991/2009 на I г.о. на ВКС). В този случай договорът за делба не
произвежда вещно-транслативен ефект (Определение № 726 от 5.07.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 369/2011 г., II г. о., Определение № 30 от 24.01.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 3115/2016 г., II г. о.), същото само поражда основание за
разваляне на договора на основание чл.87, ал.3 (Решение №447/02.12.2011 г.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № 1182/2010 г. на I г.о. на
ВКС), иск за реално изпълнение по чл.79 ЗЗД на поетото парично задължение
или връщена на даденото (Решение №270/06.07.2015 по дело №5923/2014 на
IV г.о. на ВКС). В този смисъл са и разясненията, дадени в т. 8 от ППВС
№7/1973 г. Така направеното възражение от страна на въззивника, че парите
по договора за делба не са изплатени на ищците, същото е неотносими към
предмета на делото. Няма предявен петитум, с който да се търси реално
изпълнение на поетото парично задължение или да се търси съдебна защита
за разваляне на договор.
Изрично в мотивите на т.13 на ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр.
д. № 1/2004 г. е прието, че делбата е валидна (при липса на други
опорочаващи я основания по чл. 26 и чл. 27 ЗЗД), но не е прехвърлила права,
тъй като никой не може да прехвърли права, които няма. В процесния случай
14
приобретателят въззиваем Д. М. ЦВ. е съсобственик, следователно е правно
ирелевантно дали в делбата са участвали повече хора, след като висчки
сънаследници са взели участие.
Обратното дори и да се приеме, че М. Б. ЦВ. има дял от процесните
имоти, то делбата не е нищожна, нито относителна недействителна, защото
същата е участвала в нея. Това е така, защото доброволната делба, извършена
без участие на единия съпруг, когато идеална част от имота се притежава в
режим на съпружеска имуществена общност, не е нищожна на осн. чл. 75, ал.
2 ЗН и не може да бъде оспорена на това основание от който и да е от
съделителите. Единствено в случай, че делбеният имот не е поставен в дял на
съпруга - съделител, а е получен от друг съделител, доброволната делба е
непротивопоставима на неучаствалия съпруг и може да бъде оспорена само от
него по реда на чл. 24, ал. 4 от СК / чл. 22, ал. 3 СК, отм./ Виж ТР № 5 от
29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК.
Без значение е в случая дали съсобственик, респективно сънаследник,
участва в делбата или не, поради което съдът не изследва дали въззивникът
М. Б. ЦВ. е собственик или не на процесните имоти. От значение е дали
всички сънаследници са участвали в делбата, а не участието на чужди за
съсобствеността лица (арг. 75, ал.2 ЗН). Такъв иск по ЗН не е предявен.
Неотносима е хипотезата на чл. 75, ал. 2 от ЗН, защото делбата не е
извършена с участието само на някои от наследниците, а между лица, които
не са съсобственици. Вещно прехвърлителното действие настъпва само
тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. След като
праводателят не притежава това право, то липсва вещно прехвърлителният
ефект на сделката. Правата на собствениците не се засягат от нейните
последици. Тъй като тази делба не е нищожна, то липсата на
вещнопрехвърлително действие не следва да се установява чрез
самостоятелен иск. (Определение № 30 от 24.01.2017 г. на ВКС по гр. д. №
3115/2016 г., II г. о.).
Неоснователно е възражението на въззивника, че делбата е нищожна,
тъй като несобственик като М. Б. ЦВ. е участвала в делбата. Съдът не може да
установи какво твърди процесуалния представител на въззивницити – дали е
собственик или не, поради противоречия, както в исковата молба, така и след
уточненията в о.с.з. Договорът за доброволна делба, по силата на който
15
недвижим имот е поставен в дял на съдител, който не е съсобственик, е
нищожен поради неспазване нотариалната форма за валидност на покупко-
продажбата на такъв имот. В този смисъл е Решение № 1281 от 12.VII.1995 г.
по гр. д. № 1442/94 г., IV г. о., докладчик Благовест Пунев и Решение №
279 от 2.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 369/2011 г., II г. о., на което
въззивникът се позовава. В процесния случай М. Б. ЦВ. не получава дял от
недвижимия имот, поради което договорът a priori не може да бъде без
форма. В този случай е без значение дали тя е собственик или не, поради
което съдът не разгледа този въпрос в мотивите си и не кредитира
свидетелките показания в тази си част. От значение дали М. Б. ЦВ. е
собственик щеше да бъде, ако същата не беше взела участие в делбата,
поради което щеше да е недействителна на основание чл.75, ал.2 ЗН или
същата беше придобила дял от недвижимите имоти - нищожност, поради
неспазена форма, тъй като придобива недвижим имот в облекчена форма.
Формата по чл.35, ал.2 ЗС е облекчена е дава възможност само съсобственици
да придобиват по този ред, но не ограничава трето лице за съсобствеността да
участва в такава сделка.
В този смисъл, макар и при разглежданена по-специална хипотеза, в
Решение №317/21.07.2010 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр. д.
№ 4475/2008 г. на ВКС, III ГО и в Решение №579/09.07.2010 г.,
постановено по реда на чл. 29 ГПК по гр. д. № 456/2009 г. на ВКС, I ГО е
прието, че лице, което непритежава право на собственост или право на
строеж върху терена,върху който е построена сграда по договор за групов
строеж, не може да придобие право на собственост върху самостоятелен
обект в същата, независимо от обстоятелството, че към момента на
извършване на делбата същото е страна по договора за групов строеж, тъй
като приобретателят на права по договора без да притежава вещни права
върху терена няма качеството съсобственик на построеното и не е
легитимиран участник в делбата. Прието е също така, че извършената делба
след завършването на груповия строеж без участието на съсобственик, който
е прехвърлил правата си по договора за групов строеж, но не е прехвърлил
притежаваните идеални части от правото на собственост върху терена или
правото на строеж, е нищожна съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН. Последната хипотеза
представлява интерес, тъй като провежда разграничение между последиците
от една облигационна връзка и вещноправните последици, свързани с
16
притежаваните права върху построеното и върху терена. Лицето,което е
участвало при сключването на договора за групов строеж в качеството си на
съсобственик на терена и е придобило с факта на построяване на сградата
правото на собственост върху съответната идеална част от построеното, може
да прехвърли тези права на трето лице само ако се разпореди и с правата си
върху терена.
Необходимо и задължително условие е в спогодбата страните да са
уговорили начина на уравняване,тъй като в противен случай се приема, че е
налице безвъзмездно прехвърляне на дял, което по своята правна същност
представлява дарение, за което се изисква спазване разпоредбата на чл. 18
ЗЗД, а именон нотариален акт, а не нотариална заверка на подписите (чл.35,
ал.1 ЗС). В процесния случай в договора за доброволна зелба има уговорка за
уравняване на дяловете за лицата, които не получават реален дял от
недвижимите имоти. Ето защо договорът не е нищожен и на това основание.
В този смисъл са Решение №73/14.02.2011 г. по гр. д. № 1936/2009 г. на I
г.о. на ВКС, Решение № 267 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №225/2011 г.,
II г. о., Решение № 40 от 4.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №5600/2013 г., I г. о.,
Решение № 272 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. №1037/2013 г., І г. о.
С оглед изложеното ищецът, сега въззивник, не е успял да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че договорът за доброволна делба от
14.07.2017г. е нищожен, поради липса на форма. В този смисъл искът се явява
неоснователен. Доколкото крайният извод на съда съвпада с извода на
първоинстанционният, то следва Решение № 260117 от 01.11.2021г. по гр.д.
№ 817/2020 по описа на РС – Т., в часта, в която е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявеният от М-Л.Б. Ц., ЕГН **********, гр. Т.,
ул. „С.В.“ № 90, М. Т. ХР., ЕГН **********, гр.П., ж.к. С., бл.4, вх.Б, ет.8,
ап.22 и Д. Т. ЦВ. ЕГН **********, гр. Т., ул. „С.В.“ № 90 срещу Д. М. ЦВ. ,
ЕГН ********** и Й. П. ЦВ. ЕГН ********** иск с правна квалифиация
чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД вр.чл. 18 ЗЗД, за прогласяване нищожността на
ДОГОВОР ЗА ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА на недвижим имот, сключен на
14.07.2017г. между Т.Д. Ц., ЕГН **********, М-Л.Б. Ц., ЕГН **********, Д.
М. ЦВ., ЕГН ********** и Й. П. ЦВ., ЕГН **********, per. №
2714/14.07.2017г., акт № 079, том III по регистъра на нотариус Борис
Кожухаров-рег. № 337 на НК, с район на действие района на РС-Т., поради
липса на предписана от закона форма, да бъде ПОТВЪРДЕНО, като
17
правилно.
По иска с правна квалификация чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД .
Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване на установи,
че има сключен договор за доброволна делба, че уговорената клауза за
уравняване на дяловете противоречи на добрите нрави, поради
нееквивалентност на престациите. Изначално няма постановена практика по
въпроса за еквивалентност на престациите при делба.
Основният мотив за предявяване на иска за нищожност поради
противоречие на договора за доброволна делба с добрите нрави е бил, че
уговорката за уравняване на дяловете в в пъти по-малко от реалната пазарна
стойност на имотите. Настоящият състав прие, че при изследване дали една
сделка е действителна поради нарушение на добрите нрави, съдът не трябва
да се ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорените
насрещни престации, а следва да тълкува волята на страните, за да изясни
действителните им отношения, да отчете взаимната им връзка и целта на
договора. В същото време чл.9 ЗЗД определя свобода на договарянето,
позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно
потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност.
Следователно облигационното правоотношение предпоставя самостоятелност
от една страна и от друга се рамкира от "добрите нрави" и от императивните
правила. В същото време понятието "добри нрави" предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното значително
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да се
извършва именно при съобразяване на преследваната от страните цел. С
договора за доброволна делба се цели прекратяване на съсобственост
независимо от основанието на възникването й, чрез взаимни отстъпки, които
се правят от съсобствениците. В този смисъл всеки от тях може да получи
различен по големина и стойност имот и да не е уговорено уравнение на
дяловете в пари. Доброволната делба е договор, при който страните отчитат
интересите си, определят дяловете така, както съответстват на волята им. При
него е възможно някой от съделителите да не получи равностоен дял в
сравнение с другите. Не е необходимо доброволната делба да се извърши
винаги така, че делбените дялове да са еднакви или приблизително еднакви
18
от гледна точка на площ и стойност (Определение № 748 от 4.12.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 2166/2020 г., IV г. о., Определение № 201 от 20.05.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 1991/2014 г., II г. о. ). Съгласно трайното съдебна
практика (Решение №73/14.02.2011 г. по гр. д. № 1936/2009 г. на I г.о. на
ВКС), за да се приеме, че е налице доброволна делба страните следва да са
уговорили клауза за уравняване на дяловете, която да бъде определяема, а не
бъдеща.
Нарушението на принципа на еквивалентност прави сключената в
състояние на крайна нужда сделка, сключена и при явно неизгодни условия,
като елемент от фактическия състав на чл. 33 ЗЗД. Несъмнено,
еквивалентността на насрещните престации на страните по договора за
доброволна делба е проявление на принципа на справедливостта, стоящ в
основата на всяка сделка. Преценката дали при сключване на такъв договор са
били накърнени добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
обхваща евентуално наличие и на други субективни предпоставки,
обуславящи необичайност на сделката, довели до нарушаване на
изискванията за еквивалентност. Такива предпоставки в настоящото
производство не се доказаха. В този смисъл Определение № 201 от
20.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1991/2014 г., II г. о., Определение № 60407
от 23.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2686/2021 г., I г. о..
В Решение № 212 от 21.02.2019 г. по гр. д. № 4268/2017 г. на III г. о.
на ВКС и Решение № 237 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 1553/2020 г. на IV г. о.
на ВКС е прието, че съглашения, при които страните уговарят размяна на
блага, които обективно не са на еднаква или близка стойност, не са в
противоречие на закона и не са нищожни. Като несъответствие, водещо до
нарушение на добрите нрави би имало тогава, когато насрещната престация е
сведена реално до липса на такава В конкретния случай приема, че
отклонението от пазарната стойност на имотите е до данъчната им оценка и
това не налага извод за такава неравностойност на престацията, която да води
до нищожност на сделката). По делото изрично съществува признаване на
факти от двете страни, че сами са избрали да уговорат клауза за уравняване
на дяловете на данъчната оценка. Долкото съда коментира ДОПК, ЗМДТ и
Закон за ограничаване плащанията в брой, приема, че е недопустимо от
собсвеното си противоправно поведение, страните да търсят развалянето на
договора за делба, доколкото същите са искали да заплатят по-ниски такси по
19
охранителното производство пред нотариус, служба по вписванията и местен
данък придобиване.
Освен това, от приетата съдебно-оценителна експертиза се установи, че
всички делби в района на РС – Т. са извършени на данъчна оценка, което не
определя поведението на страните като противоречащо на добрите нрави.
Правилно пъровинстанционният съд приема, че за да бъде действителна
делбата трябва да има клауза за уравняване на дяловете в пари или в натура –
арг. чл.69, ал.2 ЗН. Не е необходимо престациите да са равнопоставени с
оглед характера на делбата като способ за прекратяване на съсобствеността.
Правилно районният съд се позовава на правната доктрина, че условията на
продажбата не могат да се приложат за делбата, доколкото последната е вид
„трансформация“. В процесния случай е налице клауза за уравняване, поради
което и възражението във въззивната жалба, че няма никакво насрещно
уравняване на дела е неоснователно. Ответникът при условията на насрещно
доказаване е установил факта, че е изпратил дължимите парични суми на
ищците. Неполучаването от тях, както те твърдят, е факта, с който признават
своята забава спрямо длъжника и не могат да черпят права от това поведение.
С изпращането на пощенския запис длъжникът се е освободил от
задължението си да изплати дела на ищците, поради което същите са
изпаднали в забава (чл.95 ЗЗД).
В допълнение следва да се отбележи, че нееквивалентност на
престацията би била основателна, ако съществува договор за покупко –
продажба или има твърдения за сключен договор при явно неизгодни
условия, крайна нужда, които са основания за унищожаемост, а не
нищожност. Такова искане не посочено в исковата молба. В този смисъл
Определение № 201 от 20.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1991/2014 г., II г.
о., Определение № 748 от 4.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2166/2020 г., IV г.
о.
Цитираното от въззивника Определение № 493/12.11.2020г. по гр.д. №
1784/2020г. на II г.о. на ВКС е неотносимо към настоящия случай, тъй като е
в хипотезата на представителство по пълномощие и договаряне сам със себе
си.
По тези съображения искът с правна квалификация за обявяване на
договора за доброволна делба от 14.07.2017г. е неоснователен и следва да
20
бъде отхвърлен. Изводът на настоящия състав съвпада с извода на
първоинстанционния съд, поради което Решение № 260117 от 01.11.2021г. по
гр.д. № 817/2020 по описа на РС – Т., в часта, в която е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявеният от М-Л.Б. Ц., ЕГН **********, гр. Т.,
ул. „С.В.“ № 90, М. Т. ХР., ЕГН **********, гр.П., ж.к. С., бл.4, вх.Б, ет.8,
ап.22 и Д. Т. ЦВ. ЕГН **********, гр. Т., ул. „С.В.“ № 90 срещу Д. М. ЦВ. ,
ЕГН ********** и Й. П. ЦВ. ЕГН ********** иск с правна квалифиация
чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на ДОГОВОР ЗА
ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА на недвижим имот, сключен на 14.07.2017г. между
Т.Д. Ц., ЕГН **********, М-Л.Б. Ц., ЕГН **********, Д. М. ЦВ., ЕГН
********** и Й. П. ЦВ., ЕГН **********, per. № 2714/14.07.2017г., акт №
079, том III по регистъра на нотариус Борис Кожухаров-рег. № 337 на НК, с
район на действие района на РС-Т., поради противоречие с добрите нрави,
поради липса нееквивалентност на престациите, следва да бъде
ПОТВЪРДЕНО, като правилно.
По възраженията и твърденията на въззивника
В исковата молба се твърди, че от момента на изповядване на делбата,
ищците били излъгани и са се предоверили на племенника си. Същото
твърдение навежда към унищожемост на делбата, поради измама (чл.27,
предл.3 ЗЗД). В този смисъл е правния принцип iura vigilantibus, non
dormientibus prosunt.
Твърди се, че делбата прикрива договора да покупко-продажба.
Твърденията сочат към относителна симулация, с което се иска да се обяви за
недействителна делбата като привидна сделка и да се обяви като
действителна покупко-продажбата (чл.26, ал.2, предл.5 вр. чл.17, ал.1 ЗЗД).
В исковата молба се твърди, че ищците не са получили дела в пари.
Същото навежда доводи към иск за реално изпълнение на сделка (чл.79 ЗЗД)
или за разваляне на договор, поради неизпълнение (чл.87, ал.3 ЗЗД).
След оставяне без движение на исковата молба, ищците с допълнителна
уточняваща искова молба уточняват, че претендират нищожност на делбата,
поради липса на форма, тъй като в нея участват несобственик М. Б. ЦВ. и
нееквивалентност, тъй като уговореното уравняване е в пъти по-малко от
пазарната оценка (л.29-32 от гр.д. № 807/2018г. на РС - Т.). Уточнен е
петитумът на исковата молба, като се иска прогласяване на нищожност на
21
тези две основания (л.63 от гр.д. № 807/2018г. на РС - Т.).
В този смисъл съдът не разгледа наведените твърдения от ищеца за
измама, привидност, липса на плащане, тъй като не е потърсена такава защита
в петитума на исковата молба, а същото би означавало съдът да се произнесе
по непредявен иск, за който не е разпределена доказателствена тежест.
По разноските
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК на следва да се
присъдят разноски. С решение № 260117/01.11.2021г. по гр.д. № 817/2020г.
РС – Т., първоинстанционният съд е присъдил разноски на ответниците, сега
въззиваеми, за всички производства, а именно по: гр.д. № 807/2018г. на РС –
Т., по в.гр.д.№ 227/2020г. на ОС- Ловеч, както и по гр.д. № 817/2020г. на РС –
Т.. В този смисъл настоящият съд следва да присъди разноски само по
настоящото производство в. гр.д.№ 575/2021г. по описа на ОС – Ловеч.
Въззиваемите претендират разноски в размер на 1200 лева, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК (л.48 от делото). Представени са
доказателства за реално направения разход (л.23 от делото) на името на Й.
П. ЦВ.. Ето защо въззивниците М-Л.Б. - Ц., ЕГН ********** с адрес гр.Т., ул.
"С.В." 90, общ.Т., М. Т. ХР. ЕГН ********** с адрес: гр.П., ж.к."С.", бл.4,
вх.Б, ап.22 и Д. Т. ЦВ., ЕГН **********, гр.Т., ул."С.В." 90, като наследници
на Т.Д. Ц., б.ж. на гр.Т., починал на 16.04.2020г., следва да бъдат осъдени да
заплатят солидарно на Й. П. ЦВ. ЕГН ********** с адрес: с.Т., ул."****" 155,
общ.Т. сумата от 1200 (хиляда и двеста лева), представляващи разноски в
производството, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.272 ГПК като правилно,
Решение № 260117 от 01.11.2021г. по гр.д. № 817/2020 по описа на РС – Т., с
което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от М-
Л.Б. Ц., ЕГН **********, гр. Т., ул. „С.В.“ № 90, М. Т. ХР., ЕГН **********,
гр.П., ж.к. С., бл.4, вх.Б, ет.8, ап.22 и Д. Т. ЦВ. ЕГН **********, гр. Т., ул.
„С.В.“ № 90 срещу Д. М. ЦВ. , ЕГН ********** и Й. П. ЦВ. ЕГН **********
22
обективно кумулативно и субективно съединени искове:
- с правна квалификация чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД вр.чл. 18 ЗЗД ,
за прогласяване нищожността на ДОГОВОР ЗА ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА на
недвижим имот, сключен на 14.07.2017г. между Т.Д. Ц., ЕГН **********, М-
Л.Б. Ц., ЕГН **********, Д. М. ЦВ., ЕГН ********** и Й. П. ЦВ., ЕГН
**********, per. № 2714/14.07.2017г., акт № 079, том III по регистъра на
нотариус Борис Кожухаров-рег. № 337 на НК, с район на действие района на
РС-Т., поради липса на предписана от закона форма;
- иск за правна квалификация чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на ДОГОВОР ЗА ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА на
недвижим имот, сключен на 14.07.2017г. между Т.Д. Ц., ЕГН **********, М-
Л.Б. Ц., ЕГН **********, Д. М. ЦВ., ЕГН ********** и Й. П. ЦВ., ЕГН
**********, per. № 2714/14.07.2017г., акт № 079, том III по регистъра на
нотариус Борис Кожухаров-рег. № 337 на НК, с район на действие района на
РС-Т., като противоречащ на добрите нрави, поради нееквивалентност
на престациите.
ОСЪЖДА М-Л.Б. - Ц., ЕГН ********** с адрес гр.Т., ул. "С.В." 90,
общ.Т., М. Т. ХР. ЕГН ********** с адрес: гр.П., ж.к."С.", бл.4, вх.Б, ап.22 и
Д. Т. ЦВ., ЕГН **********, гр.Т., ул."С.В." 90, като наследници на Т.Д. Ц.,
б.ж. на гр.Т., починал на 16.04.2020г., ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Й. П.
ЦВ. ЕГН ********** с адрес: с.Т., ул."****" 155, общ.Т. сумата от 1200
(хиляда и двеста лева) лева, представляващи разноски в настоящото
производството (в.гр.д. № 575/2021г.), на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23