№ 334
гр. Варна, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Иваничка Д. Славкова
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
в присъствието на прокурора Я. П. Й.
като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253100600483 по описа за 2025 година
Предмет на въззивното производство е присъда № 41 по НОХД №
2870/2024г. на ВРС, 5 състав, постановена на 08.07.2013 г., с което
подсъдимият А. Б. Н. е признат за невиновен по обвинението за престъпление
по чл. 194 ал.3 вр. ал.1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК е оправдал
подсъдимия.
Въззивното производство е образувано по протест на ВРП, в който се
счита, че присъдата е неправилна, поради което се иска подсъдимия да бъде
признат за виновен и да им се наложи наказание по вид и размер, съответно на
извършеното. В мотивите към протеста се развиват доводи в насока, че съдът
е достигнал до неправилен правен извод за липса на кражба.
В съдебно заседание прокурорът от ОП - Варна поддържа протеста и
счита, че присъдата следва да се отмени и да се постанови нова с осъждане на
подсъдимия Н., като намира за достатъчни доказателствата, събрани в
подкрепа на обвинението.
В съдебно заседание подсъдимия се явява, в правото си на лична защита
и в последната си дума смята че няма доказателства за виновността му и
предоставя на съда.
По отношение на подсъдимия, с обвинителен акт на ВРП, е било
повдигнато обвинение за престъпление по чл.194 ал.3 вр. ал. 1 от НК, за това,
че на 19.07.2022 г. в гр.Варна отнел чужда движима вещ – 100 лева от
владението на А. Х. М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои, като случаят е маловажен. Първоинстанционният съд установил,
чрез допустимите доказателства и доказателствени средства, следните факти.
1
През месец юли 2022 година свидетелите А. М. и Р. Я. работели в автомивка
Пет минути, стопанисвана от Фаст Сървиз, гр.Варна, бул.Цар Освободител №
227. Автомивката разполагала с три клетки за почистване на автомобили и
фургон - офис. Там имало бюро, в едното от чекмеджетата според свидетелите
се държали служебни парични средства. Автомивката била на
самообслужване с монетен автомат за клиентите, но в това чекмедже винаги
имало налични100 лева служебни пари, ако се наложи да се разплаща с пари
при повреда на апарата.
На 19.07.2022 г. свидетелите М. и Я. били на работа, а по обяд св.М. си
взел обедна почивка, св.Я. останал в обекта и обслужвал автомобил, а вратата
на офиса останала отключена. Според запис на видеокамерите на автомивката
се установява, че неизвестно лице, видимо млад мъж, преминал покрай
клиента, отишъл към фургона, отворил вратата, влязъл и след това излязъл,
като затворил вратата.
Св. М. видял, че от чекмеджето в офиса липсват 100 лева, които според
него се намирали там. Този видеозапис бил изпратен на ръководството на
фирмата и там управителят му казал, че лицето от записа му прилича на А.
Н., който преди е работел на този обект.
В 13:01 часа св.М. подал сигнал до РЦ 112-Варна за извършена кражба
от обекта на парите. По сигнала работили свидетелите инспектор Т. Д. и
старши инспектор Д. М. от ІІІ РУ. Те отишли в автомивката за проверка по
случая, било изготвено съобщение от 19.07.2022 г. от А. М. до началника на ІІІ
РУ на МВР Варна за извършено престъпление и заведена преписка по ЗМ
№882/2022г.Полицейските служители прегледали предоставените
видеозаписи от охранителните камери, като св.Д. решил според видяното, че
извършител е А. Б. Н.. Св.Д. изготвил докладна записка рег.№ 439р-17832 от
19.07.2022 г., в която посочил, че са установили подс.Н. по видеозаписите.
Според видяното на тях, те преценили че човекът е облечен със следните
дрехи- сива тениска с къс ръкав, черни къси шорти, тъмни маратонки със знак
на Nike, бели чорапи и специфична прическа, наречена тип „Паница“.
Потърсили Н. и го намерили в близост до блока, където живеел. Според
докладната записка бил облечен с подобни дрехи- черна тениска. черни къси
шорти, тъмни маратонки Nike, бели чорапи и същата прическа. Отвели го в
полицейското управление и му поискали да даде сведение по случая. С
протокол за доброволно предаване от 19.07.2022 г. св. М. предал на св. Д. 1
брой СД със записи от охранителните камери на автомивка „5 минути“.
Започнала по указание на прокурор предварителна проверка, за кражба в
маловажен случай; през август св. Я. извършил разпознаване по снимки на
подсъдимия; през декември св. М. извършил също разпознаване по снимки на
подсъдимия, като заявил, че не може да сбърка; през март следващата година
подсъдимият бил привлечен като обвиняем.
Междувременно ръководството на дружеството е отрекло в
автомивката да е имало оборотни пари, които да са били обект на кражба.
Тези факти се установяват чрез събраните и проверени от
първостепенния съд доказателства, доказателствени средства и експертно
заключение- обясненията на подсъдимия Н.; показанията на свидетелите М.,
Я., Д. и М.; експертно заключение на видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза № 99/2023г., писмените доказателствени
средства от ДП и други, събрани от съда, веществени - компакт-дискове със
2
записи от охранителните камери на обекта и със записи на проведените
разговори с тел.112. Те са подложени на изключително внимателен и детайлен
анализ от районния съд, като не е пренебрегнато както собственото им
съдържание, така й е направена обстойна съвкупна преценка.
За да прецени основателността или не на протеста, въззивната
инстанция е задължена да провери изцяло правилността на обжалвания акт.
Настоящата инстанция, като провери следните обстоятелства- приетите от
първоинстанционния съд фактически положения съответстват ли на
доказателствата по делото, събрани и проверени по предвидения в закона ред;
дали съдът е изпълнил задължението за обективно, всестранно и пълно
изясняване на релевантните обстоятелства; дали са спазен изискванията на
процесуалния закон, счете, че протеста е неоснователен и следва да се остави
без уважение.
В допълнителното изложение към протеста се възразява срещу -
изводите на съда за неяснота относно собствеността на отнетите вещи - сумата
от 100 лева, доколкото материалният закон изисква установяване на
владелеца; противоречията относно разпознаването на подсъдимия от
свидетелите М. и Я.; начина на разпознаване и годността на съответните
протоколи за разпознаване, съпоставката с показанията на свидетелите Д. и
М.; и накрая- дали снимката на подсъдимия от БДС е подходящ сравнителен
образец и ще даде ли друга основа за заключение за лицево-
идентификационната експертиза на вещото лице, ако се повтори, при
използване на друг сравнителен образец на подсъдимия, но при изследване на
същите файлове.
Съдът е дал подробни отговори на всички тези оплаквания в мотивите,
като на първо място е необходимо да се обсъди отново видеотехническата и
лицево-идентификационна експертиза, която се оспорва от прокурора, като се
счита, че проблем представлява не представения запис, а сравнителния
материал от БСД на подсъдимия. Според приетото за компетентно и пълно
заключение на вещото лице, видеофайловете представляват цифров презаснет
запис от възпроизведен от монитор файл от видео-охранителна система. За
времето на записа- 1 минута и 27 секунди и неговото качество, че не е
възможно да се отграничат частни и общи признаци, характеризиращи
заснетото лице, поради ниска разделителна способност на заснемащото
устройство, както и недостатъчна запълненост на кадъра от заснемания обект,
неподходящото разположение на камерата. Заедно с неподходящ сравнителен
материал файлове не са годни за идентификация. Също така, допълнително се
уточнява, че камерата е била разположена на голямо разстояние от обект,
който преминава и че това са презаснети записи, а не оригинали. Вярно е, че
вещото лице посочва също и че сравнителния материал е само снимка от БДС,
но при наличието на проблем при качеството на видеофайловете, попълването
на този пропуск съвсем няма да е достатъчен за да реши въпроса с ниската
разделителна способност на заснемащото устройство и качество на презаписа.
В рамките на въззивното съдебно следствие прокурорът не поддържа искането
за назначаване на ВТЕ, като се съгласява с изводите на РС за липса на
възможност за сравнение поради ниско качество на записа.
Съдът е извършил допълнителни следствени действия, за да установи
собствеността на паричната сума, за която се твърди, че е отнета, доколкото
още на досъдебното производство е имало неяснота за собствеността и
3
владението. При поискана информация от управляващия дружеството се
установява, че пари от дружеството не са отнети. Същевременно от записа на
тел. 112 се установява, че свидетелят А. М., подал сигнала от телефонен номер
**********, е заявил кражба на 100 лева, за които твърди, че са оборотни
пари на дружеството/ обект – автомивка „Пет минути“/.
Съдът е обсъдил внимателно показанията на свидетелите, които имат
отношение към тази парична сума, като ги е съпоставил едни с други и е
изключил показанията на М. че той е установил липсата на парите,
същевременно той се е обадил на тел. 112, от друга страна няма как той да
разпознае че именно подсъдимия е лицето, влязло в офиса, след като той не е
работил с него. Съдът е отхвърлил с основание направеното от М.
разпознаване по отношение на прическата на подсъдимия отново по
характеристиките й, тъй като този свидетел твърди, че го е разпознал по
прическата, но ясно се вижда, макар и без възможност за експертно
съпоставяне, че на записа лицето е с дълга и къдрава коса, а на фотоалбума
разпознатото лице/подсъдимия Н. е със съвсем късо подстригана коса. Всички
външни, разпознати от него белези не са посочени изрично от него и не се
установяват отличаващите го особености. Съществено също е и че при
предварителния разпит не са посочени никакви специално описани и посечени
от свидетеля белези, а съвсем общо, че го познава по физиономията, но не и
конкретни признаци. Затова и съдът напълно в съответствие с процесуалния
закон е отхвърлил мотивирано направеното разпознаване по снимки. Със
същия внимателен и критичен подход е оценил и показанията на свидетеля Р.
Я.. Опровергават се от видеозаписа твърденията му, че е бил заключен офиса,
като добре се вижда, че това не е така, също така не е възможно да се установи
дали подсъдимият е минал покрай него, като не може да се установи
местоположението на св. Я.. От друга страна добре се вижда, че действително
Я. е бил зает с клиент на автомивката. Съдът е допуснал нарушение, като е
преценявал показанията на Я. пред съда, и такива, които не са били
приобщени по съответния процесуален ред, който пропуск е отстранен от
въззивната инстанция, а изводите- отбелязани по-долу в изложението .
На преценка са били подложени и показанията на двамата полицейски
служители, които след преглед на представения им видеозапис са преценили,
че това е подсъдимия Н.. Малко по-късно те са отвели подсъдимия в РУ и са
снели сведения от него. Извън вниманието на съда е останал процесуалния
проблем дали може тези показания да се кредитират предвид принципната
забрана по чл. 118 (2) (Доп. – ДВ, бр. 18 от 01.03.2024 г.) Лицата, които са
извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, както
и разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР не могат да бъдат свидетели,
включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са
изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.
Двамата свидетели са назначени на длъжност полицейски инспектори, а
св. М. към датата на разпита пред съда е Началник на Участък Владиславово.
На тях са им възложени функции по чл. 67 от ЗМВР, съответно, видно от
показанията им те провеждат и разузнавателни беседи. Понятието
разузнавателна беседа не е изрично регламентирано съгласно ЗМВР, като
теоретично тя представлява един от методите на оперативно-издирвателната
дейност. Данните, получени при провеждането , без да са доказателства,
имат значение за разкриването на дадено престъпление. Разузнавателна
4
беседа се провежда от оперативни работници, които чрез нея да установят
факти и обстоятелства за извършено престъпление, за което още не са
постъпили сигнали в полицията, да открият лица, за които има данни, че
участват в престъпна дейност, да установят местонахождението на укриващи
се лица и пр. Разпоредбата е създадена, за да се изключи възможността да се
допускат показания на полицейски служители, провели извънпроцесуална
беседа със заподозряно лице и да не се заобикаля по този начин правото на
обвиняемия, ако бъде привлечен в хода на разследването като такъв, да откаже
да дава обяснения. В рамките на конкретните си правомощия полицейските
служители са поискали писмени сведения от лице, за което са били убедени че
е извършил конкретно престъпно деяние, за което са получили сигнал,
запознали са се с видеозапис/случайно създаден/, след прегледа му са
направили самостоятелна преценка за самоличността на лицето, а
впоследствие този видеозапис е бил приобщен по делото и станал обект на
експертното заключение. Интерпретацията на този видеозапис е дала основата
и на донякъде едностранчивите оперативно –издирвателни действия,
насочени само срещу Н., впоследствие обвиняем по делото. Поради тези
съображения, настоящата инстанция намира, че е налице забраната по чл. 118
ал.2 от НПК и показанията на св. Д. и М. следва да се изключат изцяло от
доказателствата по делото.
Преценката на обясненията на подсъдимия също е била прецизна, с
изключение на разсъжденията на съда, че подсъдимият отрича да е бил част от
криминален контингент и че не е посещавал районно полицейско управление,
с аргумент, че се опровергават от писмени доказателства /посочени неточно
като писмени доказателствени средства/. Подсъдимият няма как да знае каква
е оценката за неговата личност според полицейските служители и как той
фигурира в документацията на полицията, а част от нея е от оперативно или от
друго естество и до нея имат достъп само строго определен кръг служители на
полицията. Самото понятие „криминален контингент“ няма отношение към
проведеното досъдебно производство, но може да има отношение в негативен
аспект към спазването на презумпцията за невиновност в рамките на
наказателното производство, поради което и следва да се изключи изцяло от
обсъжданата доказателствена маса.
Съдът е анализирал обстойно разпознаванията, които имат решаващо
значение за крайния извод за оправдаване на подсъдимия. Действително е
имало възможност за провеждане на разпознаване на живо, а не чрез снимков
материал и така с основание не може да се кредитира направеното
разпознаване по снимки от св.Я.. Съдът е обсъдил в мотивите си обстойно
свидетелските показания на Я. от ДП, но те не са прочетени от съда по реда на
чл. 281 от НПК, поради което и не могат да бъдат обсъждани от него, тъй като
не са били приобщени по този ред. Този пропуск е попълнен от въззивната
инстанция чрез съдебно следствие и прочитане и приобщаване на показанията
на свидетеля, след разясняване на подсъдимия, че те могат да се ползват при
постановяване на присъда. Съпоставката на показанията на Я. отново не водят
до различен извод. От значение е обстоятелството, че той е заявил, че е
изгледал видеозаписа, че впечатленията си за лицето на човека е придобил
именно от него. При разпита на св. Я., преди извършване на следствено
действие- разпознаване, не се уточнява дали лично е видял лицето или го е
видял от вече видяния от него видеозапис. Два месеца по късно, разпитан като
5
свидетел, той вече твърди, че не е видял лицето на мъжа. В първия си разпит
в качеството на свидетел от 21.10.2022 г./л.36 от ДП/ Я. твърди, че фургонът не
се виждал от мястото, където се е намирал и че е видял само през двора на
автомивката да минава мъж със специфична прическа „паница“ с къси гащи и
тениска с къс ръкав, въобще не споменава да е видял този мъж в лице, за да
може да го запомни. На записа от видеокамерите въобще не се повява св.Я. и
не е сигурно дали той е видял влизането и излизането на лицето, още повече
да възприеме чертите на лицето му. А при проведеното на 14.08.2023 г.
разпознаване по снимки/л.40 от ДП/ св.Я. е посочил снимката на А. Н. като
заявил, че го е разпознал по физиономията, очите и излъчването му, въпреки
че на тази снимка подс.Н. е с къса коса и различен вид от твърдяното преди
това.
С основание са отхвърлени като достоверни данните от разпознаването
на св. М., като е даден убедителен отговор защо не се приемат, като са
обсъдени подробно всички детайли от разпитите и разпознаването, както и
противоречията между всички същестевно различаващи се твърдения на М..
Направени са, след този обстоен анализ, законосъобразни правни изводи
за липса на доказателства че деянието е извършено от подс. Н., така също
съдът е мотивирал и извод, че данни изобщо за извършено престъпление
кражба също не са събрани, доколкото наличието на предмета на
престъплението-100 лева, в чекмеджето на фургона, се отрича от евентуалния
им собственик- дружеството, което стопанисва автомивката. Противоречиви
са данните, че във фургона са се намирали пари на дружеството, от друга
страна , при липса на ефективно разследване на организацията на работа в
обекта и начина на отчитане на средствата, съответно наличието /или не / на
отчетни документи правят невъзможен катеторичен извод за наличие на
служебни пари. Показанията на двамата работници там също са нееднозначни
и поради това изводът на съда за липса на обект на престъплението е
мотивиран съответно. При преценката за съпричастност на подсъдимия към
повдигнатото от прокурора обвинение за престъпление по чл. 194 от НК, като
се преценят наличните доказателства, не се намира достатъчно
доказателствена основа за несъмнен извод, че именно подсъдимият и
извършил деянието. Проблематичното разпознаване от срана на двамата
свидетели, което следва да се отхвърли като недостоверно, подробно обсъдени
и съпоставени, липсата на резултат от видеоидентификационната експертиза и
всички останали доказателства и доказателствени средства водят до извод за
дефицит на доказателствена основа за извод за виновност на подсъдимия.
Съдът е направил логични разсъждения в посока защо разследването се е
насочило само в тази посока и защо се е стигнало до твърде едностранчиво
търсене на доказателства, касаещи само подс. Н., но те остават извън
предмета на доказване, макар и водещи до извода, че разследването е
пропуснало много други възможности, които не могат да се попълнят от съда.
При тези правни изводи, споделени в цялост от въззивната инстанция, че
не са налице достатъчно доказателства за несъмнен извод относно авторство
на деянието, то протеста, като изцяло неоснователен да се остави без
уважение. Присъдата като правилна и законосъобразна следва да се потвърди.
При служебна проверка съдът, като установи нарушения от страна на
съда, посочени по-горе, ги отстрани/ чрез приобщаване на разпит на свидетел
от ДП и изключване на показания на двама свидетели поради нарушена
6
разпоредба на чл.118 ал.2 от НПК/, но при липса на други, които да налагат
отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане и
при правилност на крайния извод, на основание чл. 338 от НПК
РЕШИ:
Потвърждава присъда №41, постановена на 11.02.2025г. по НОХД №
2870/2024г. на 4 състав на ВРС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7