Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260002
гр. Пловдив, 13. 01. 2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора ИВАН ПЕРПЕЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНОХД №551/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда № 260018/20.10.2020г., постановена по НОХД № 2402/2019г. по описа на Окръжен съд- П. подсъдимия Е.И.С. е бил признат за виновен в това, че на 14.10.2019 г. в гр. П., при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи - пари в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева от владението на К. К. Т. ЕГН **********, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. А и б.Б от НК вр. с чл.54 от НК е бил осъден на пет години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК е било приспаднато от размера на наказанието времето, през което подсъдимия Е.И.С. е бил задържан, считано от 15.10.2019 г., като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода.
Съдът се е произнесъл какво да стане с веществените доказателства по делото, а направените разноски възложил в тежест на подсъдимия на основание чл.189 ал.3 НПК.
Присъдата е била обжалвана от адв.С.Л. като защитник на подс.Е.С. с оплакване за неправилна оценка на доказателствата и за неправилно приложение на закона, поради което счита, че е следвало да бъде оправдан за грабеж, а деянието квалифицирано като кражба. Оспорва и размера на наложеното наказание, както и определения строг режим за изтърпяването му. Подс.Е.С. моли за справедлива присъда предвид на заболяването от което страда.
Според прокурора жалбата е неоснователна, предлага присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
Пловдивския апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на постановената присъда, приема следното:
Жалбата на подс. Е.С. е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна относно претенцията за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление- кражба. Основателно е искането за намаляване размера на наказанието.
И според въззивната инстанция събраните и проверени по надлежния ред доказателствени източници по делото позволяват да се приемат за установени по категоричен начин следните фактически положения: Подсъдимият Е.С. не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ П., не страда от психично заболяване, което да представлява разстройство на съзнанието, не страда от алкохолна, наркотична или друга зависимост. При него е хоспитално обективизирано смесено личностово разстройство с елементи на емоционална нестабилност и диссоциалност, като качеството на психичните му функции е съхранено. Към момента на инкриминираното деяние е могъл да ръководи постъпките си и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното.
Подсъдимият С. е осъждан многократно за умишлени престъпления от общ характер. Осъжданията му датират от периода 2010-2018 г. Сред тези осъждания са и следните:
-С присъда по НОХД № 6752/2014 г. на Районен съд гр. П., влязла в сила на 11.05.2015 г. подс.С. е признат за виновен за престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.3 и 4 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК и е осъден на 2 години лишаване от свобода.
-С определение по НОХД № 5393/2016 г. на Районен съд гр. П., в сила от 24.08.2016 г. подс. С. е признат за виновен за престъпление по чл. 325 ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б“а“ и б.“б“ от НК и е осъден на 10 месеца лишаване от свобода. Наложеното наказание подс.С. изтърпял на 01.06.2017г.
-С присъда по НОХД № 7535/2017 г. на Районен съд гр. П., в сила от 04.05.2018 г. подс.С. е признат за виновен за престъпление по чл. 196, ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК и е осъден на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода. Така наложеното наказание подс.Е.С. изтърпял на 10.09.2019г.
След освобождаване на подс.С. от затвора той започнал да изпълнява наказание пробация, наложено му по НОХД №210/2011г по описа на РС-С.. По този повод, на 10.10.2019 г. около 10.00 часа, в изпълнение на мярката „задължителна регистрация по настоящ адрес“, подс. Е.С. посетил за пореден път сградата на пробационната служба при ОС „ИН“ гр. П., находяща се на бул. „М.“ „“. Там той срещнал св.А. З. В. - също осъден на „Пробация“. Двамата започнали разговор пред сградата на пробационната служба. Около 10,24 мин. на 10.10.2019 г. покрай пробационната служба минала пострадалата К. К. Т. /77 годишна/, която се спряла при С. и В. и ги заговорила. Пострадалата Т. споделила с непознатите за нея мъже, че е много самотна и отчаяна, тъй като съпругът й е починал, както и че живее сама в жилището си. Казала още, че не й се живее и търси да наеме някой, който да я умъртви. Попитала ги дали познават наемни убийци или някой, които да се наеме с тая работа. Споделила, че живее наблизо и поканила С. и В. да я придружат до дома й. Междувременно св.В. влязъл в пробационната служба, за да се подпише пред пробационния служител. Подс.С. решил да се възползва от отчаянието на пострадалата и да получи от нея някакви пари. Той казал на пострадалата, че може да й помогне, но тя трябва да му плати капаро за услугата. Пострадалата се съгласила. Двамата тръгнали в посока дома на пострадалата. При излизането си от пробационната служба св.В. ги видял, настигнал ги и тримата продължили да вървят заедно към дома на пострадалата Т., находящ се в гр. П., ул. „Б.“ № ет. ап. . Там тримата влезли в апартамента на св.Т. и в хола на жилището пострадалата дала на подс.С. сумата от 90 лева. Последният взел парите, но заявил, че не са достатъчни за исканата от нея услуга. Междувременно, св.В. излязъл от апартамента на Т. и зачакал подс.С. навън. През това време пострадалата Т. отишла в спалнята на жилището си, където в гардероба държала сумата от 3 000 лева, разделени в 3 пощенски плика. Тя извадила от единия плик 500 лева и ги дала на подс.С.. После подс.С. напуснал жилището на К. Т., като й казал, че ще се върнат по-късно, за изпълнение на уговореното. Навън подс.С. дал 240 лв. на св.В., след което двамата се разделили.
На 14.10.2019 г. подс.Е.С. следвало да се яви в пробационната служба – РС“ИН“ гр.П. по изпълнение на мярка “Задължителни периодични срещи с пробационен служител“. Срещата с пробационния служител била насрочена за времето от 16,35ч до 16,55ч. Непосредствено след това подс.С. се запътил към жилището на пострадалата К. Т., тъй като знаел, че същата живее сама и разполага с парични средства, които възнамерявал да вземе. Около 17,00 часа на 14.10.2019 г. подс. С. стигнал до жилището на пострадалата К. Т., позвънил на входната врата на апартамента и когато пострадалата Т. попитала кой звъни, й отговорил, че е от полицията. Св.Т. отворила вратата, но когато видяла, че това е подс.С. тя не пожелала да го пусне в жилището си и побързала да я затвори. Подсъдимият С. обаче блъснал вратата, избутал пострадалата и влязъл в коридора на жилището. В този момент пострадалата започнала да вика за помощ свой съсед. Тя взела намиращ се наблизо метален гаечен ключ и започнала да замахва с него към подс.С.. Той от своя страна издърпал гаечния ключ от ръката на пострадалата, след което я ударил няколко пъти включително в областта на лявата слепоочна област и устата, при което й причинил контузия на лицето, разкъсно-контузна рана на лявото слепоочие и разкъсно-контузна рана на горната устна на устата. От ударите пострадалата се зашеметила и паднала на земята. Подсъдимият й казал да се изправи и да отиде в кухнята да се измие, тъй като от нараняванията по лицето й, които й нанесъл започнало да тече кръв. Докато пострадалата била в кухнята, подс. С. отишъл в спалнята, тъй като при предишното си посещение в апартамента видял, че св.Т. взела сумата от 500 лв. от гардероба именно оттам. Подс.С. отворил гардероба, намерил пликовете, в които била сумата от 2500 лева и взел парите. След като напуснал апартамента, пострадалата проверила за спестяванията си в гардероба в спалнята и установила, че подсъдимият е взел всичките й пари в размер на 2500 лева. Тя започнала да плаче и да вика за помощ. По това време по стълбите на жилищния вход се качвала съседката на пострадалата - св.Л. Т.. Тя се разминала по стълбите с непознат за нея висок слаб мъж, след което като стигнала до апартамента на пострадалата я видяла разплакана и с кръв по лицето. Пострадалата й разказала, че току що е била обрана, както и как е било проникнато в жилището й и от къде са били взети парите й. Св.Т. сигнализирала за инцидента на тел. 112, след което на местопроизшествието пристигнали служители на I РУ на МВР гр. П..
Междувременно, подс.Е.С. около 17,30 часа на 14.10.2019г. се качил на таксиметров автомобил, управляван от св. С. С. и поискал да бъде закаран в кв. „И.“ на гр. П.. Когато таксиметровият автомобил преминал по бул. „К. М. Л.“ подсъдимият поискал от св.С. да спре, за да си закупи мобилни телефони от намиращия се на булеварда магазин на „Т.“. Тъй като подсъдимият нямал лична карта, от магазина му отказали да му продадат телефони. Тогава подс.С. помолил таксиметровия шофьор св.С. да закупи телефоните на негово име. Св.С. се съгласил и с част от отнетата от пострадалата Т. парична сума подс. С. закупил два мобилни телефона – N.3.2 D. B. с IМЕI 1 № „“ и IМЕI 2 № „“ и N. 4.2 D. B. с IМЕI № „“ и IМЕI 2 № „“. Телефоните били закупени за сумата от 999,80 лв. и били регистрирани на името на св. С., който ги дал на подсъдимия, а последният му дал 100 лева за услугата. После подс.С. отишъл в жилището на сестра си Р. К., находящо се в гр. П., ул. „А. Ш.“ № ет. ап. и й дал 500 лв. от отнетите същия ден от пострадалата пари, а единия от закупените телефони подарил на племенника си ( син на К./.
На 15.10.2019г. подсъдимият бил задържан заради инцидента с К. Т.. Същият доброволно предал закупения предишния ден мобилен телефон N. 3.2 D. B. /л. 56/. В хода на разследването св. К. предала доброволно в I РУ на МВР получената от подс. С. сума от 500 лева, както и мобилния телефон N. 4.2 D. B., заедно с фискален бон и гаранционна карта /л.57/. Сумата от 500 лв. впоследствие била върната на пострадалата срещу разписка /л. 147/.
Изложената фактическа обстановка действително се установява от обсъдените по процесуално издържан начин от първата инстанция доказателства и доказателствени средства- от писмените доказателства, от показанията на пострадалата свидетелка К. Т. и свидетелите И. Ч., Л. Т., С. С., А. В., Д. К., от протокола за оглед на местопроизшествие и от протоколите за оглед на веществени доказателства- на видеозаписи от случайни видеокамери, както и от съдържанието на самите видеозаписи, предявени в хода на съдебното следствие по делото. Фактите се установяват и от приложените по делото веществени доказателства – два броя мобилни телефона и гаранционна карта към фактура с касова бележка, издадена от Т., предадената парична сума- 500лв. от Р. К., която съдът мотивирано е заличил от списъка на свидетелите за призоваване, както и от видеозаписите от камерите на сградата на РЗ“ИН“ гр.П. и игрална зала Л. В. гр.П.. Също от заключението на изготвената по делото СМЕ на вещото лице д-р Б., която показва броя и вида на телесните увреждания на пострадалата, представляващи леки телесни повреди по смисъла на чл.130 от НК, както и от заключението на изготвената СППЕ на подсъдимия Е.С., от което става ясно, че подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е разполагал със способност да ръководи постъпките си. Същият страда от Смесено личностно разстройство с елементи на емоционална нестабилност и диссоциалност, но качеството на психичните му функции е съхранено. Уточнено е в експертизата, че личностните разстройства не са психично заболяване, а особеностите им касаят ежедневното поведение, уменията за общуване, реакциите в ситуации и адаптацията. Правилно тези експертни изводи са ценени като изготвени от компетентни вещи лица в съответните научни области, мотивирани в достатъчна степен и отговорили пълно и ясно на поставените въпроси.
Въззивната инстанция също счита, че показанията на пострадалата свидетелка Т. са от съществено значение за правилното изясняване на делото от фактическа страна, а твърдяното от страна на подсъдимия и защитника му наличие на психично разстройство у същата, което да влияе на възприятията й и способността й да дава достоверни показания не се доказва от приложените по делото материали. Прочитът на показанията на свидетелката Т. както в хода на досъдебното производство, така и пред съда не дава основание за съмнение в способността й да дава достоверна информация за инкриминираните факти, поради което съдът не е имал основание да назначи експертиза в хипотезата на чл.144, ал.2, т.5 от НПК. В приложения по делото амбулаторен лист от 29.10.2019г., касаещ преглед на пострадалата К. Т. от психиатър, извършен след осъществяване на деянието е отразена диагноза - тревожно-депресивно разстройство, а не шизофрения. Показанията на св. Т. в двете фази на процеса са последователни и вътрешно непротиворечиви относно изложените по-горе обстоятелства като не е нужно да се преповтарят. Пред съда, може би от неудобство, свидетелката е била пестелива единствено по отношение на факта, че е търсила някой, който да отнеме живота й, но и след надлежното констатиране на противоречия в тази им част, е заявила, че се е интересувала дали подсъдимия С. и свидетеля В. познават криминално проявени лица или „наемни убийци“. Преобладаващата част от показанията на св. Т. се подкрепят и от посочените доказателствени източници- от св. И. Ч., от заключението на вещото лице д-р Б. относно вида на нанесените й травматични увреждания и механизма на причиняването им, от съдържанието на видеозаписите като веществени доказателства по делото, както и от обясненията на самия подсъдим С. пак в преобладаваща им част. Съдът е анализирал обстоятелствено обясненията на подс. Е.С. като основно гласно доказателствено средство в процеса, като ги е съпоставил основно с показанията на пострадалата свидетелка Т., както и с останалия доказателствен материал. Всъщност разминаванията между двамата са само по отношение на упражнената принуда преди вземането на парите- подсъдимият отрича да й е нанасял удари с гаечния ключ като твърди, че я е бутнал без да иска и тя се е ударила в областта на слепоочието, както и за размера на отнетата сума. Пострадалата е категорична и последователна при разпитите си, че е била удряна от подсъдимия, което той отрича. Следва да се има предвид, че 14.10.2019г. в 17.45ч. св.Тонова е била прегледана в Спешна помощ, при което по лицето й са били установени обективни находки - разкъсно –контузна рана на лявото слепоочие и разкъсно-контузна рана на горната устна на устата от вътрешната страна. Видно от изготвената СМЕ описаните увреждания отговарят да са били причинени от действието на твърди тъпи и по-ръбести предмети и отговарят да са били получени от бой с юмруци, така както самата пострадала твърди. Според експертното заключение, на Т. е било причинено контузия на лицето разкъсно –контузна рана на лявото слепоочие и разкъсно-контузна рана на горната устна на устата. Също така за състоянието на пострадалата са налице преки доказателства в показанията на св.Л. Т., която я е заварила разтроена- плачела, а по лицето й имало кръв. Ето защо по тези инкриминирани обстоятелства, пряко относими към правната квалификация на деянието, не следва да се дава вяра на обясненията на подс.Е.С., защото са изолирани и депозирани с цел за облекчат наказателната му отговорност, т.е. имат защитен характер. В останалата им част- хронологично и детайлно проследени от съда по развоя на събитията и случилите се факти- обясненията на подсъдимия са източник на доказателства и кореспондират с показанията на св.Т. и останалата съвкупност, поради което следва да им се даде вяра като правдиви и достоверни.
Въз основа на установените фактически положения окръжния съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че от обективна и субективна страна подс. Е.С. е извършил грабеж, а не кражба както твърдят подсъдимия и неговата защита. Коментираните доказателства показват, че от страна на подсъдимия спрямо пострадалата е била приложена физическа сила с цел да бъде сломена нейната съпротива, изразила се в защитни действия, с които тя се е опитала да възпрепятства достъпа му до жилището й и намиращите се в него вещи- опитала се да затвори вратата, викала за помощ свой съсед, замахнала с гаечния ключ, когато подсъдимият вече бил в самото жилище. Приложената физическа принуда от подсъдимия С. е сломила оказаната съпротива от пострадалата Т. и е спомогнала, улеснила го е да отнеме парите, за които е узнал преди няколко дни. Действията на подс.С. обективно са били насочени към преодоляване на противопоставянето на жената за отнемането на вещите й- парите, които противозаконно е присвоил. По тези съображения и въззивната инстанция приема, че подсъдимият С. е извършил грабеж по смисъла на чл.198 ал.1 НК, а не кражба- упражненото насилие е съставомерно именно по тази правна квалификация, като с оглед на предишните му осъждания /осъжданията по НОХД № 6752/2014 г. на Районен съд гр. П., НОХД № 7535/2017 г. на Районен съд гр. П. и НОХД № 5393/2016 г. на Районен съд гр. П./ грабежът е извършен при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. а и б.б от НК.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, при форма на вина пряк умисъл като подс.С. е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици, което е и обективирал с извършените действия по отнемане на парите.
Окръжният съд при определяне на наказанието на подс.С. престъпление се е съобразил с предвиденото от закона наказание за престъплението по чл. 199, ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и б.“б“от НК и след като е анализирал смекчаващите и отегчаващите вината му обстоятелства, за да прецени степента на обществената опасност на деянието и на дееца в конкретния случай, при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание в размер на пет години лишаване от свобода. Според въззивната инстанция първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен здравословното състояние на подс.С. и макар да го е приел за единствено смекчаващо отговорността му обстоятелство, е отказал приложението на чл.55 от НК. Изготвената по делото Комплексна съдебно медицинска експертиза, назначена от съда е установила, че у подс.С. са налице симптоми на спастична квадрипареза без патологични промени в мозъка, с дискови протрузии на няколко нива, хипестезия по полиневропатичен път на четирите крайника като вещите лица правят извод, че подсъдимия страда от Л. синдорм. Констатирано е от вещите лица, че подсъдимият е трудно подвижен, със затруднени възможности да се обслужва и с нужда от чужда помощ за това. Описаното заболяване достига до тези си проявления след като подсъдимия е извършил престъплението и понастоящем то сериозно е ограничило възможностите на подсъдимия да се предвижва и обслужва сам- за това обстоятелство въззивната инстанция доби непосредствени впечатления. По тези причини апелативния съд намира, че заболяването на подсъдимия следва да бъде отчетено като изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство, при наличието на което дори и минималното наказание от пет години лишаване от свобода би се оказало несъразмерно тежко с оглед най-вече на целите на личната превенция. Ето защо въззивната инстанция счита, че за да се обезпечи справедливостта на наказанието и то да е съответно освен на високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление, следва да е съобразено и с тежкото заболяване на подсъдимия, заради което съдът на няколко пъти го е настанявал на лечение в специализирано лечебно заведение. В посочения аспект наказание в размер на две години лишаване от свобода, определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК се явява справедливо по критериите на чл.348 ал.5 НПК и съответно на целите по чл.36 НК, поради което обжалваната присъда следва да се измени като се намали наказанието от пет на две години лишаване от свобода. И намаленото наказание следва да бъде изтърпяно от подсъдимия С. при първоначален строг режим, тъй като не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което е било ефективно изтърпяно съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. От друга страна, и според въззивната инстанция, не са налице предпоставките на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС за определяне на общ режим, тъй като подс.Е.С. е многократно осъждан за тежки умишлени престъпления и не може да се счете за личност с невисока степен на обществена опасност, независимо от заболяването му.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК съдът е приспаднал от така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода времето, през което той е бил задържан, считано от 18.10.2019 г., като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода. Произнесъл се е какво да стане с веществените доказателства по делото, а съдебните разноски възложил в тежест на подс.С. на основание чл.189 ал.3 НПК.
Предвид на изложените съображения обжалваната присъда следва да се измени в указания смисъл, поради което и на основание чл.337 ал.1 т. 1 НПК, ПАС
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 260018/20.10.2020г., постановена по НОХД № 2402/2019г. по описа на Окръжен съд- П. като на основание чл.55 ал.1 т.1 НК намаля наложеното на подсъдимия Е.И.С. наказание на две години лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.