Решение по дело №5130/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260560
Дата: 15 октомври 2020 г. (в сила от 15 октомври 2020 г.)
Съдия: Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Дело: 20191100505130
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2019 г.

Съдържание на акта

      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

          Гр.София, 15.10.2020 г.

 

                              В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                              МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

при секретаря Екатерина Калоянова, като изслуша докладваното от съдия Кордоловска гражданско дело № 5130 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 258-273 ГПК.

 

С решение № 2572 от 06.01.2019 г. по гр.д. № 33661/2018 г. на СРС, І ГО, 27 състав е отхвърлен предявеният от „А.Р.А К.“ ЕООД, ***, срещу З. „У.“ АД, ***, иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 17 805,52 лв. представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ - полица № 15024170034/02.04.2015 г., за вреди причинени на л.а. „Нисан GTR” peг. № *******, от настъпило на 30.10.2015 г. в гр. София застрахователно събитие - ПТП, ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 4 601 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за периода от 11.11.2015 г. до 28.05.2018 г.

Недоволен от решението е останал ищецът А.Р.А К.“ ЕООД, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с при твърдения, че решението е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон по подробно изложени във въззивната жалба съображения. По-конкретно поддържа, че заключението на вещото лице, изготвило САТЕ пред първоинстанционния съд е изготвено преждевременно, преди да се е запознало с всички факти, относими към делото, както и че първостепенния съд не е кредитирал свидетелските показания в разрез с нормите на ГПК. Жалбата съдържа доказателствени искания за разпит на свидетел и допускане на САТЕ, които настоящият съдебен състав е оставил без уважение, при мотиви, че гласни доказателства са събрани в първоинстанционното производство и САТЕ е изслушана в първоинстанционното производство (неоспорена от страните), поради което и се явяват преклудирани на този етап. Искането към въззиваната инстанция е да отмени решението на СРС и уважи предявения при квалификацията на чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./ в заявения размер иск. Претендира сторените в производството съдебни разноски.

Въззиваемата страна З. „У."АД, чрез юрк. П., оспорва въззивната жалба в открито съдебно заседание, проведено на 24.09.2020 г. Претендира разноски по списък.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Предявен пред СРС иск е осъдителен при квалификацията на чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

За да бъде успешно проведен искът, ищецът следва да докаже, че в качеството на цесионер има вземане, което е възникнало в полза на цедента, а именно вземане за застрахователно обезщетение, с оглед на което следва да е налице фактическия състав на чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./, а именно: наличието на валидно и действащо застрахователно правоотношение с предмет имуществено застраховане на съответно имущество, изправност на застрахования по него, както и настъпване на застрахователното събитие.

По делото пред първоинстанционния съд са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на процесното ПТП, между страните е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ - полица № 15024170034/02.04.2015 г., с покритие по клауза „А“ - Пълно Каско и валидност за периода от 03.04.2015 г. до 02.04.2018 г. Не е било спорно между страните и, че с договор за цесия от 29.01.2018 г. „У.Л.“ ЕАД е прехвърлило вземанията, които имало спрямо ответника по повод щета № 15110240023 на цесионера „А.Р.А К.“ ЕООД.

Съгласно представения по делото двустранен констативен протокол № 47820 от 30.10.2015 г. се установява, че на същия ден в гр. София в ж.к. „Иван Вазов“, Ж.Д., при управление на л.а. БМВ 1, peг. № *******, при извършване на маневра - паркиране, реализирала ПТП със спрелия застрахован л.а. Нисан, модел GT R с рег.№ *******, при което били нанесени щети на предната му броня, като произшествието било установено от ищеца и било заявено пред компетентните органи. На  същият ден била предявена претенция при ответника, където била образувана преписка по щета № 15110240023, бил извършен оглед и бил съставен опис на претенциите. Автомобила бил отремонтиран в автосервиз В.А.ООД, като стойността на ремонта била в размер на 17 805,52 лв., видно от приложената по делото фактура, която била предявена пред ответника за плащане, но с писмо с изх. № 4494/11.11.2014 г. ответникът отказал изплащане.

Съгласно заключението на САтЕ /неоспорено от страните/, депозирано от вещото лице Й.Й.на 30.10.2018 г. се установява, че получените увреждания по спойлера на л.а. „Нисан ГТР“ не са получени от съприкосновение със задната броня на л.а. „БМВ 1“ с рег.№ *******, тъй като има пълно несъответствие на височината на детайлите. Разпитан в съдебно заседание, вещото лице е потвърдило, че от така описания в протокола за ПТП механизъм бронята категорично не може да получи съприкосновение със спойлера, тъй като са със съвсем различна височина. Допуснал е, че хипотетично е възможно да е налице увреждане, което да се получи с гума и джанта, но с оглед описания детайл - задна броня на л.а. БМВ 1, няма как същият да е влязъл в съприкосновение с увредената част. По-нататък допълва, че с оглед посоката на разкъсаните нишки на спойлера, хипотетично, би било възможно да има удар, но при движение в противоположната посока, като ударът би бил в предната лява част на л.а. БМВ и то с гумата, при навит на дясно волан.

От разпитания пред СРС свидетел – И.П.П./управител на ищеца/ се установява, че е паркирал колата пред банката и като излязъл след това видял да виси червена лепенка и забелязал одрасквания по спойлера. До колата стояли мъж и жена и жената му казала, че при маневра е ударила колата му. Той бил спокоен, тъй като имал „Каско“. Той се подписал под протокола и после си тръгнал, а асистентката му останала да допопълни полетата. Подписът му бил положен преди да бъде начертана схемата.

По делото е разпитан и втори свидетел – М.Л.Б. /служител при ищеца/ от чиито показания се установява, че е била при установяване на щетите по л.а. Нисан, като след излизане от банката видяла жена, която била спряла на аварийни светлини и ги чакала, за да им каже, че им е ударила колата на излизане от улицата. Щетите по процесното МПС били увреден спойлер и предна броня.

Спорно по делото е дали е налице причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите щети за да е налице някое от условията предвидени в разпоредбата на чл. 211 от КЗ /отм./, които да обосноват отказа на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение.

Съгласно  чл. 211 от КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице; 2. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор; 3. в други случаи, предвидени със закон. В случа застрахователят поддържа, че е бил заведен в заблуждение относно действителното фактическо положение, поради което не дължал обезщетение, защото увреждането не представлявало покрит риск с оглед ОУ – т.6.5.16, както и т. 6.5.5, т.е. ответника е заявил, че съществува несъответствие между механизма на търдяното ПТП и настъпилите увреждания.

 По разбиране на решаващия въззивен състав с оглед данните по делото в процесния случай от представените по делото доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване механизма на процесното ПТП, респ. не се установява по категоричен начин, че претендираните имуществени вреди върху процесния лек автомобил са в резултат на процесното ПТП. Точно обратното. От изслушаната пред СРС, САТЕ, неоспорена от страните, която съда намира за компетентна, всестранна и обективна се установява, че видът и характера на уврежданията на процесния автомобил не са получени от съприкосновение със задната броня на л.а. БМВ, съгласно схемата в представения констативен протокол, поради пълно несъответствие на височините на детайлите. Изложеното обосновава извода за липсата на причинно-следствена връзка между осъщественото на 30.10.2015 г. пътно-транспортно произшествие и тези вреди.

На основание изложеното съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 208, ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 17 805,52 лв., претендирана като обезщетение за претърпени имуществени щети от настъпило на 30.10.2015 г. пътно-транспортно произшествие между л.а. „Нисан ГТР“ и л.а. „БМВ 1“ следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.

В упражнения на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди първоинстнционното решение.

С оглед изхода на делото, разноски следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна З. „У.“ АД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП в размер на 100 лв.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                         Р   Е   Ш   И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 2752 от 06.01.2019 г. по гр.д. № 33661/2018 г. на СРС, І ГО, 27 състав.

         ОСЪЖДА „А.Р.А К.“ ЕООД, ***, да заплати на З. „У.“ АД, ***, сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

         

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.