Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София, 15.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина Калоянова, като изслуша
докладваното от съдия Кордоловска гражданско дело № 5130 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 2572 от 06.01.2019 г. по гр.д. № 33661/2018 г. на СРС, І ГО, 27
състав е отхвърлен предявеният от „А.Р.А К.“ ЕООД, ***, срещу З. „У.“ АД,
***, иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 17 805,52 лв. представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ - полица № 15024170034/02.04.2015 г.,
за вреди причинени на л.а. „Нисан GTR” peг. № *******, от настъпило на
30.10.2015 г. в гр. София застрахователно събитие - ПТП, ведно със законната
лихва от исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 4 601 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за
периода от 11.11.2015 г. до 28.05.2018 г.
Недоволен от решението е останал ищецът „А.Р.А К.“ ЕООД, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с при
твърдения, че решението е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните
правила и материалния закон по подробно изложени във въззивната жалба
съображения. По-конкретно поддържа, че заключението на вещото лице, изготвило
САТЕ пред първоинстанционния съд е изготвено преждевременно, преди да се е
запознало с всички факти, относими към делото, както и че първостепенния съд не
е кредитирал свидетелските показания в разрез с нормите на ГПК. Жалбата съдържа
доказателствени искания за разпит на свидетел и допускане на САТЕ, които
настоящият съдебен състав е оставил без уважение, при мотиви, че гласни доказателства
са събрани в първоинстанционното производство и САТЕ е изслушана в
първоинстанционното производство (неоспорена от страните), поради което и се
явяват преклудирани на този етап. Искането
към въззиваната инстанция е да отмени решението на СРС и уважи предявения при
квалификацията на чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./ в заявения размер иск. Претендира
сторените в производството съдебни разноски.
Въззиваемата страна З. „У."АД, чрез юрк. П., оспорва
въззивната жалба в открито съдебно заседание, проведено на 24.09.2020 г.
Претендира разноски по списък.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният
касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по
гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на
ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от
5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д.
№ 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Предявен пред СРС иск е осъдителен при квалификацията на чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./,
вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде успешно проведен искът, ищецът следва да докаже, че в качеството
на цесионер има вземане, което е възникнало в полза на цедента, а именно
вземане за застрахователно обезщетение, с оглед на което следва да е налице
фактическия състав на чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./, а именно: наличието на валидно
и действащо застрахователно правоотношение с предмет имуществено застраховане
на съответно имущество, изправност на застрахования по него, както и настъпване
на застрахователното събитие.
По делото пред първоинстанционния съд са признати за безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата, че към датата на
процесното ПТП, между страните е бил сключен договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС“ - полица № 15024170034/02.04.2015 г., с покритие по клауза „А“ -
Пълно Каско и валидност за периода от 03.04.2015 г. до 02.04.2018 г. Не е било
спорно между страните и, че с договор за цесия от 29.01.2018 г. „У.Л.“ ЕАД е прехвърлило
вземанията, които имало спрямо ответника по повод щета № 15110240023 на
цесионера „А.Р.А К.“ ЕООД.
Съгласно представения по делото двустранен констативен протокол № 47820 от
30.10.2015 г. се установява, че на същия ден в гр. София в
ж.к. „Иван Вазов“, Ж.Д., при управление на л.а. БМВ 1, peг. № *******, при
извършване на маневра - паркиране, реализирала ПТП със спрелия застрахован л.а.
Нисан, модел
GT R с рег.№ *******, при което били нанесени щети на
предната му броня, като произшествието било установено от ищеца и било заявено
пред компетентните органи. На същият ден
била предявена претенция при ответника, където била образувана преписка по щета
№ 15110240023, бил извършен оглед и бил съставен опис на претенциите.
Автомобила бил отремонтиран в автосервиз В.А.ООД, като стойността на ремонта била
в размер на 17 805,52 лв., видно от приложената по делото фактура, която
била предявена пред ответника за плащане, но с писмо с изх. № 4494/11.11.2014 г.
ответникът отказал изплащане.
Съгласно заключението
на САтЕ /неоспорено от страните/, депозирано от
вещото лице Й.Й.на 30.10.2018 г. се установява, че получените увреждания по
спойлера на л.а. „Нисан ГТР“ не са
получени от съприкосновение със задната броня на л.а. „БМВ 1“ с рег.№ *******,
тъй като има пълно несъответствие на височината на детайлите. Разпитан
в съдебно заседание, вещото лице е потвърдило, че от така описания в протокола
за ПТП механизъм бронята категорично не може да получи съприкосновение със
спойлера, тъй като са със съвсем различна височина. Допуснал е, че хипотетично е възможно да е налице увреждане, което да се
получи с гума и джанта, но с оглед описания детайл - задна броня на л.а. БМВ 1,
няма как същият да е влязъл в съприкосновение с увредената част. По-нататък
допълва, че с оглед посоката на разкъсаните нишки на спойлера, хипотетично, би
било възможно да има удар, но при движение в противоположната посока,
като ударът би бил в предната лява част на л.а. БМВ и то с гумата, при навит на
дясно волан.
От разпитания пред СРС свидетел – И.П.П./управител на ищеца/ се установява,
че е паркирал колата пред банката и като излязъл след това видял да виси
червена лепенка и забелязал одрасквания по спойлера. До колата стояли мъж и
жена и жената му казала, че при маневра е ударила колата му. Той бил спокоен,
тъй като имал „Каско“. Той се подписал под протокола и после си тръгнал, а
асистентката му останала да допопълни полетата. Подписът му бил положен преди
да бъде начертана схемата.
По делото е разпитан и втори свидетел – М.Л.Б. /служител при ищеца/ от
чиито показания се установява, че е била при установяване на щетите по л.а.
Нисан, като след излизане от банката видяла жена, която била спряла на аварийни
светлини и ги чакала, за да им каже, че им е ударила колата на излизане от
улицата. Щетите по процесното МПС били увреден спойлер и предна броня.
Спорно по делото е дали е налице причинно-следствена връзка между ПТП и
настъпилите щети за да е налице някое от условията предвидени в разпоредбата на
чл. 211 от КЗ /отм./, които да обосноват отказа на застрахователя да изплати
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 211 от КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето
ползващо се лице; 2. при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било
предвидено в закон или в застрахователния договор; 3. в други случаи,
предвидени със закон. В случа застрахователят поддържа, че е бил заведен в
заблуждение относно действителното фактическо положение, поради което не дължал
обезщетение, защото увреждането не представлявало покрит риск с оглед ОУ –
т.6.5.16, както и т. 6.5.5, т.е. ответника е заявил, че съществува
несъответствие между механизма на търдяното ПТП и настъпилите увреждания.
По разбиране на решаващия въззивен
състав с оглед данните по делото в процесния случай от представените по делото
доказателства не се установява
при условията на пълно и главно доказване механизма на процесното ПТП,
респ. не се установява по категоричен начин, че претендираните имуществени
вреди върху процесния лек автомобил са в резултат на процесното ПТП. Точно
обратното. От изслушаната пред СРС, САТЕ, неоспорена от страните, която съда
намира за компетентна, всестранна и обективна се установява, че видът и характера
на уврежданията на процесния автомобил не са получени от съприкосновение със
задната броня на л.а. БМВ, съгласно схемата в представения констативен протокол,
поради пълно несъответствие на височините на детайлите. Изложеното обосновава извода за липсата на причинно-следствена връзка между
осъщественото на 30.10.2015 г. пътно-транспортно произшествие и тези вреди.
На основание изложеното съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл. 208, ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 17 805,52 лв., претендирана като
обезщетение за претърпени имуществени щети от настъпило на 30.10.2015 г.
пътно-транспортно произшествие между л.а. „Нисан ГТР“ и л.а. „БМВ 1“ следва да
бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
В упражнения на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е
длъжна да потвърди първоинстнционното решение.
С оглед изхода на делото, разноски следва да бъдат присъдени на
въззиваемата страна З. „У.“ АД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП в размер на 100 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2752 от 06.01.2019 г. по гр.д. № 33661/2018 г. на СРС, І ГО, 27
състав.
ОСЪЖДА
„А.Р.А К.“ ЕООД, ***, да заплати на З. „У.“ АД, ***, сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.