Определение по дело №46/2024 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 300
Дата: 25 януари 2024 г.
Съдия: Ивайло Иванов Йосифов
Дело: 20247200700046
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                                                    300

гр.Русе, 25.01.2024 г.

Административен съд-Русе, I-ви състав, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

                 СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 46 по описа за 2024 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.159, т.5 от АПК.

Образувано е по жалба на „Национална електронна кантора“ ЕООД, със седалище в гр.Русе, против принудителните административни мерки, наложени му на основание чл.404, ал.1, т.1 и т.12 от КТ, с протокол за извършена проверка № ПР2319967/27.06.2023 г., жалбата по административен ред срещу предписанията по т.7, т.8 и т.10 от който протокол била отхвърлена с решение изх.№ 23 068 005/18.07.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

С разпореждане № 174/16.01.2024 г. съдът е оставил без движение жалбата като е дал указания на жалбоподателя да поясни дали оспорва всички предписания, дадени с протокола за извършена проверка или само тези от тях, които е обжалвал по административен ред – по т.7, т.8 и т.10 от същия протокол, по които е налице произнасяне от горестоящия административен орган.

 В изпълнение на дадените указания жалбоподателят е представил молба с вх.№ 463/23.01.2023 г., в която е уточнил, че оспорва принудителните административни мерки по т.7, т.8, т.9 и т.10  от протокол за извършена проверка № ПР2319967/27.06.2023 г.

С т.9 от този протокол на жалбоподателя, в качеството на работодател, на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ, са дадени задължителни предписания да изплати начисленото трудово възнаграждение за месец март 2023 г., съгласно изработената от него ведомост, на М.С.И., на длъжност „юрисконсулт“, съгласно чл.128, т.2 вр. с чл.270, ал.2 от КТ.

Жалбоподателят е депозирал жалба с вх.№ 23084798/11.07.2023 г. по административен ред до изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, в която изрично е посочил, че иска отмяната на предписанията по „…т.7, т.8, т.10 на инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе“ по съставения протокол № ПР2319967/27.06.2023 г. За горестоящия административен орган е нямало съмнение относно това кои конкретни предписания по посочения протокол са предмет на адресираната до него жалба. Поради това, с решение изх.№ 23 068 005/18.07.2023 г. изпълнителният директор на ИА „Главна инспекция по труда“, на основание чл.97, ал.1 от АПК, е отхвърлил като неоснователна подадената жалба „…с която се иска отмяна на предписания по т.7, т.8 и т.10, приложени с Протокол за извършена проверка № ПР2319967/27.06.2023 г., издаден от Дирекция „Инспекция по трудасъс седалище гр.Русе“.

Следва да се подчертае, че предписанието по т.9 от същия протокол не е било предмет на подадената по административен ред жалба, поради което съдът приема, че то се оспорва за първи път пред съда в настоящото производство. Разпоредбата на чл.405, изр.първо от АПК указва, че принудителните административни мерки чл.404, ал.1 могат да се обжалват по реда на АПК, поради което приложение намира и изборността на реда за оспорване, уредена в чл.148 от АПК. Според този текст административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго.

По отношение на задължителното предписание по т.9 от протокол за извършена проверка № ПР2319967/27.06.2023 г. обаче срокът за неговото оспорване е отдавна изтекъл. Видно от отбелязването в протокола, той е връчен на жалбоподателя, като работодател, на 27.06.2023 г. Връчването е удостоверено с подписа на представител на дружеството и положен негов печат. В протокола, в съответствие с изискването на чл.59, ал.2, т.7 от АПК, е надлежно указана възможността за оспорването на предписанията както по административен, така и по съдебен ред. Изрично е посочено, че те могат да се обжалват по съдебен ред, чрез Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, пред Административен съд – Русе, съгласно чл.148 и следващите от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на участвалите в производството лица. Срокът за обжалване на предписанието по т.9 от посочения протокол е изтекъл, съгласно чл.60, ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК, на 10.08.2023 г. (присъствен ден), а жалбата, съгласно направеното уточнение на нейния предмет, срещу посочената принудителна административна мярка е депозирана чрез административния орган на 11.01.2024 г., където тя била регистрирана с вх.№ 24003059.

По изложените съображения жалбата, в частта по отношение посочената ПАМ, следва да бъде оставена без разглеждане като просрочена, а производството по делото, в посочената част, следва да бъде прекратено.

Така мотивиран и на основание чл.159, т.5 от АПК, съдът

                                         О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Национална електронна кантора“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Княжеска“ № 43, представлявана от управителя С.С., против дадените на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ задължителните предписания по т.9 от протокол за извършена проверка № ПР2319967/27.06.2023 г., издаден от  главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 46/2024 г. по описа на Административен съд – Русе в посочената част.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: