Р Е Ш Е Н И Е
№ 260005 06.01.2021 г. ***
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
девети декември две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 3355 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на И.Г.К. от ***, действаща чрез адв.Т.С. *** против решение №
260205/15.10.2020 г. по гр.д.№ 1420/2020 г. по описа на Старозагорски районен
съд.
Първоинстанционното решение се обжалва в частта му, в
която е отхвърлен предявения от въззивницата иск по чл.224 от КТ за присъждане
на обезщетение в размер на 508,33 лв. и в частта му, в която е отхвърлен
предявения иск по чл.222 от КТ за присъждане на обезщетение за разликата над
уважения размер от 49,48 лв. до пълния предявен размер от 530,00 лв.
Наведени са оплаквания, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение
на материалния закон и процесуалния закон и е необосновано.
Излагат се доводи, че фактическите изводи
на съда относно частичната неоснователност на иска по чл.222 от КТ са направени
единствено въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което
от своя страна е базирано на представен от насрещната страна документ, който е
бил изключен от доказателствата по делото.
Досежно иска по чл.224 от КТ се излагат
доводи, че въззивницата има право на обезщетение за неползван платен годишен
отпуск от 20 дни, поради което и искът й е основателен.
Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на ново
решение, с което съдът да уважи предявените от И.Г.К. искове
в пълните им размери.
Претендират се направените по делото
разноски пред двете съдебни инстанции.
С подадения отговор въззиваемият “Е.Д.Е.” ООД – ***,
действащ чрез адв.И.С. ***, оспорва въззивната жалба.
Изложени са доводи за правилност на обжалваното
решение, като се сочи, че фактическите изводи на първоинстанционния съд относно
иска по чл.222 от КТ са основани на неоспореното от страните заключение на
експертизата, което обаче не е основано на изключения от доказателствата
документ.
Относно иска по чл.224 от КТ се сочи, че по
делото е доказано изплащането на дължимото на въззивницата обезщетение за
неползван платен годишен отпуск.
Претендира
се потвърждаване на първоинстанционното решение.
В откритото съдебно заседание въззивницата не се явява
лично и не се представлява.
Въззиваемото дружество се представлява от пълномощника
си-адвокат, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на
обжалваното решение.
След обсъждане твърденията и възраженията на страните,
въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от И.Г.К. от *** срещу “Е.Д.Е.” ООД – ***, с която са били предявени кумулативно обективно съединени искове по чл.222,
ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ, с които се претендира присъждането на
обезщетения съответно от 530,00 лв. и от 508, 33 лв.
Ищцата е
изложила твърдения, че е била в трудово правоотношение с ответното дружество,
считано от 09.11.2017 г., за длъжността „сервитьор“ и основно месечно трудово възнаграждение от
460,00 лв., изменено с допълнително споразумение на 610,00 лв.
На
25.03.2020 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено от
работодателя на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ поради намаляване на обема на работа.
Поради това ищцата имала право на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на
610,00 лв., като в началото на м.май се срещнала със счетоводителя на
работодателя си, който й изплатил сума в размер на 80,00 лв., въпреки че
документално оформил изплащането на сумата от 610,00 лв. Оспорва да е подписала
декларация, с която да е удостоверила получаването на обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение.
Ищцата твърди също така, че към момента на прекратяване на
правоотношението е имала право на платен годишен отпуск от 20 дни за 2020 г.,
поради което за неползването му й се полагало обезщетение от 508,33 лв., което
не й било платено от работодателя.
С подадения отговор на исковата молба ответното дружество е оспорило, че
ищцата е останала без работа за един месец след прекратяване на трудовото й
правоотношение.
Оспорило е твърденията, че не й е било изплатено обезщетение по чл.222,
ал.1 от КТ. В тази връзка е изложило твърдения, че на 24.04.2020 г. ищцата се е
явила пред работодателя си и му е представила декларация, че не е встъпила в
друго трудово правоотношение, въз основа на която той й е изплатил изцяло
полагащото й се обезщетение, а за последното тя е подписала оспорваната
понастоящем декларация.
Досежно обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ е възразено, че дължимото на
ищцата обезщетение за неползвания й платен годишен отпуск е било платено.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че искът по чл.222, ал.1 от КТ е частично
основателен до размера на 49,48 лв., представляващ неплатения остатък от
дължимото й обезщетение. За разликата до пълния предявен размер е отхвърлил
иска като неоснователен. Като неоснователен е отхвърлил и иска по чл.224, ал.1
от КТ, т.к. е приел за установено, че обезщетението за неползвания от И.К.
платен годишен отпуск за 2020 г. й е било заплатено.
Въззивният съдебен състав намира, че относимите факти
са били установени правилно от първоинстанционния съд, поради което на
основание чл.272 от ГПК препраща в тази част към мотивите на обжалваното
решение.
От събраните от Старозагорски районен съд
доказателства се установява, че страните са били в трудово правоотношение, което
е било прекратено на 25.03.2020 г. от работодателя с предизвестие, на основание
чл.328, ал.1 т.3 от КТ поради намаляване на обема на работа. За периода от един
месец след прекратяването на трудовото й правоотношение въззивницата е останала
без работа.
От неоспореното от страните заключение на СИЕ е
установено, че полагащото й се нетно обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ е в
размер на 532,15 лв., от което сумата от 482,67 лв. е била начислена по
ведомост и заплатена срещу подпис от получател. Полагащото се обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ е за 5 дни неползван платен годишен отпуск и е в размер на
122,17 лв., заплатено по ведомост срещу подпис от получател.
Въз основа
на така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е
редовна и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт в съответната му част, в
предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на
правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, а по същество е правилно, по следните съображения:
Според настоящия въззивен състав при
правилно установени релевантни обстоятелства първоинстанционният съд е приложил
правилно материалния закон и не е допуснал съществено процесуално нарушение при
формиране на фактическите и правните си изводи, които са обосновани.
Неоснователни са
оплакванията във въззивната жалба, че фактическите
изводи на съда относно частичната неоснователност на иска по чл.222, ал.1 от КТ
са направени единствено въз основа на заключението на съдебно-икономическата
експертиза, което от своя страна е базирано на представен от насрещната страна
документ, който е бил изключен от доказателствата по делото.
В тази връзка следва
да се има предвид, че заключението на СИЕ е обосновано посредством извършени от
вещото лице справки в счетоводните записвания на ответното дружество, в
частност на ведомостите за заплати, където получаването на съответните суми
от ищцата е удостоверено срещу подпис.
Оспорената като
неистинска и изключена от доказателствата по делото декларация не е посочена от
вещото лице в констативно-съобразителната част на заключението като използван
източник.
Изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на иска по чл.224, ал.1 от КТ също са обосновани и в
съответствие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.224,
ал.1 от КТ обезщетение за неползван платен годишен отпуск се дължи за
неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
С исковата си молба
въззивницата е претендирала единствено обезщетение на неползван ПГО за 2020 г.,
а в откритото съдебно заседание пълномощникът й е заявил, че полагащия й се за
2019 г. ПГО е бил ползван.
Тъй като трудовото
правоотношение е било прекратено на 25.03.2020 г. то полагащия се на И.К.
платен годишен отпуск за 2020 г., за който тя има право да получи обезщетение,
е в размер на 5 дни, изчислен за периода от 2020 година през който тя е била в
трудово правоотношение.
Съгласно заключението на вещото
лице, неоспорено от страните, дължимото на въззивницата обезщетение за 5 дни
платен годишен отпуск за 2020 година е било начислено от работодателя по
ведомост и изплатено на работника срещу подпис.
По изложените мотиви Старозагорският окръжен съд
намира, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
Разноски не се
присъждат, т.к. въззиваемото дружество не желае присъждане на такива, а именно
то има право на разноски с оглед изхода на делото.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во и чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260205/15.10.2020 г. по гр.д.№ 1420/2020 г.
по описа на Старозагорски районен съд в частите му, в които са отхвърлени като
неоснователни предявените от И.Г.К., ЕГН – **********, с адрес: *** срещу „Е.Д.Е.“
ООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, представлявано от
законния си представител А.И.Х.-управител,
иск по чл.222, ал.1 от КТ за разликата над 49,48 лв. до претендирания размер от
530,00 лв., и иск по чл.224, ал.1 от КТ за сумата от 508,33 лв.
В останалата му част решение
№ 260205/15.10.2020 г. по гр.д.№ 1420/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд
като необжалвано е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.