Определение по дело №149/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 284

 

гр. Перник, 01.04.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 01.04.2019 г., IIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

 Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.ч.гр.д. № 00149 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба от И.Д. против определение № 42/08.01.2019г. по гр. д. № 07114/2018 г. по описа на Районен съд - Перник, с което на осн. чл. 118, ал. 2 ГПК производството пред същия съд е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийския районен съд. В частната жалба се излага, че ищецът има качеството на ползвател по сключена застраховка „Обща гражданска отговорност“, секция І „Отговорност на работодателя“ между ответника ЗАД ОЗК Застраховане“ АД и дружеството работодател на ищеца – „Електрисите“ ЕООД и с оглед чл. 113 ГПК ищецът е упражнил избора си според предоставената му от закона възможност да предяви исковите си претенции пред съда по постоянния или настоящия си адрес, които са в гр. Перник и се дерогира общата местна подсъдност по чл. 108 от ГПК. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане делото на Районен съд - Перник за разглеждане на предявените искове.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, ответникът по частната жалба – „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД не е подал отговор.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното гр.д. № 07114/2018 г. по описа на Районен съд – Перник е образувано по искова молба от И.Д. срещу "ОЗК- Застраховане" АД, гр.София, с която са предявени искове за заплащане сума, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка "Обща гражданска отговорност", секция І "Отговорност на работодателя", сключена с "Електрисите" ЕООД, гр.Перник с две застрахователни полици за неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за м. февруари, март и април 2016 г. и сума, представляваща застрахователно обезщетение за неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Освен това ищецът е претендирал и заплащане на обезщетение за забава върху сумите за неизплатено трудово възнаграждение и дължимото се обезщетение за неползван платен годишен отпуск за същия период от време, съответно имуществени вреди за понесени разноски и неимуществени вреди, които искове са с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на спора на РС- Перник, обосновано с чл. 108 ГПК и твърдението, че седалището му е в гр. София. С обжалваното определение е уважено възражението на ответника за местна неподсъдност на спора пред РС - Перник, предвид чл. 108 ГПК и седалището на ответника в гр. София.

При постановяването на обжалваното определение е в сила новата редакция на чл. 113 ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), според която исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. Съгласно т.6 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС по т.д.№ 1 по описа за 2014 г., нормата на чл.113 ГПК е приложима по отношение на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ /идентичен с чл. 432, ал.1 от действащия и приложим в случая КЗ/. Само този факт е достатъчен, за да препятства съда да уважи възражението на ответника за местна неподсъдност на спора на РС- Перник, обосновано с чл. 108 ГПК.

Освен това по мнение на настоящия въззивен състав в случая е приложима и разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК /изм., ДВ бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г./, с която разпоредба, имаща незабавно действие, е предвидено, че исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Под „увреденото лице“ в чл. 115, ал. 2 ГПК предвид използваната законодателната техника на препращането към КЗ следва да се разбира вложеното според чл. 432, ал. 1 КЗ съдържание в това понятие, тълкувано във връзка с чл. 429 КЗ и предвид систематичното място на разпоредбите относно доброволна застраховка "Гражданска отговорност", чиято обща уредба е в Глава четиридесет и първа на КЗ - Общи положения. С оглед изричната разпоредба на чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ, регламентираща като обект на застрахователна защита и договорната отговорност на застрахования, следва, че по смисъла на чл. 432 КЗ, респ. чл. 115, ал. 2 ГПК „увреденото лице“ означава това трето лице, правоимащо да иска пряко от застрахователя да му заплати застрахователно обезщетение, функционално обусловено както от деликтната, така и от договорната отговорност на застрахования спрямо увреденото лице.

С оглед на всичко изложено следва, че третото ползващо се лице, третото увредено лице и другите лица, за който са възникнали права по застрахователния договор, предявяват исковете си съгласно специалната и задължителна /чл. 119, ал. 3 ГПК/ местна подсъдност, уредена в чл. 113 ГПК и чл. 115, ал. 2 ГПК, каквото е и упражненото от ищеца право с предявяване на иска пред местно компетентния съд по постоянен адрес–***, който в случая е в населеното място под юрисдикцията на РС- Перник, която особена подсъдност дерогира общата подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК. Оттук следва, че възражението на ответника за местна неподсъдност е неоснователно.

По горните съображения, частната жалба е основателна, а обжалваното с нея определение подлежи на отмяна и делото се върне на РС Перник за разглеждане на предявения иск.

По арг. от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и т. 9в от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС настоящият съдебен акт, с който се отменя определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподсъдност /чл. 121 ГПК/ и се оставя без уважение отводът за неподсъдност не подлежи на обжалване пред ВКС.

Предвид изложеното, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 42/08.01.2019г. по гр. д. № 07114/2018 г. по описа на Районен съд - Перник.

ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд - Перник за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените искове.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 2.