№ 2255
гр. Пазарджик, 26.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20245220102876 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:45 часа се явиха:
Молителят М. И. Д. се явява лично, редовно уведомен от предходното
съдебно заседание и с адв. К., редовно упълномощена да го представлява
отпреди.
Ответницата М. И. Д. се явява лично, редовно уведомена от предходното
съдебно заседание и с адв. Г., редовно упълномощена да я представлява
отпреди.
Явява се вещото лице М. К., редовно призована.
От допуснатите до разпит четирима свидетели се явяват В. В. и Н. У..
Не се явяват свидетелите Р. К. и П. П., редовно призовани. От
изпълняващия длъжността Директор на ДСП - Пазарджик е постъпила молба,
с вх. № 29354/26.11.2024 г., с която уведомява, че г-жа К. е хоспитализирана за
периода от 25.11.2024 г. до 27.11.2024 г. в МБАЛ Парк Хоспитал Пловдив,
поради извършване на хирургична интервенция. Заявява, че своевременно ще
бъде представено копие от епикриза по настоящото дело. Моли разпитът на
свидетелката да бъде отложен за друга дата.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. К.: С оглед представената експертиза по делото считам, че
страните трябва да постигнат споразумение по всички дела и детето да се спре
да се тормози. Трябва да се помисли много добре. Много добре изчетох
1
експертизата на г-жа К. и в интерес на детето е отношенията между страните
да се умиротворят, за да може това дете да живее в нормална обстановка.
АДВ. Г.: Говорихме може би в началото на октомври за споразумение, но
от месец ноември имаме нови обстоятелства. Детето има предложение и
осигурено финансиране да се обучава в София, в училище „******“, т.нар.
френски лицей в София. Отвън, се опитах да обясня на бащата, че това е един
добър шанс за детето, тъй като и детето и майката са френски граждани и като
такива им отпускат такава помощ. Ако няма против бащата детето да бъде
записано там. Дори предложих да се освободи семейното жилище, тъй като е
негова лична собственост на бащата и евентуално той да поеме една малка
част от наема, който евентуално ще заплаща тя, тъй като ще живее в София с
децата. Тези неща са малко по брачното дело, но все пак тези дела са свързани
с него.
АДВ. К.: Предлагам да спрем това дело, тъй като от бракоразводното
дело зависи и това дело и другите.
ДОКЛАДВА СЕ постъпилата съдебно-психологична експертиза,
изготвена от вещото лице М. К.. Заключението е депозирано при спазен срок
по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ДОПУСНАТАТА СПЕ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
М. И. К. – на 45 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, с висше образование, без родство и служебна ангажираност със
страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Обещавам да дам вярно заключение. Представила
съм заключение, което поддържам.
При събеседването с детето, освен отразеното на страница 15 от
експертизата, втори абзац и на страница 16, детето не е споделяло за подобни
случки, при които майката да е упражнявала някакво насилие върху него. Аз
съм отговорила на този въпрос. То сподели само тези две описани случки.
Наистина за удара с възглавницата аз опитах да го изкарам, че е било игра, но
детето каза „не си беше много игра“. Това са двете ситуации, при които детето
е станало свидетел на тези отношенията между родителите.
На 16 страница „когато мама и тате се разделиха се чувствам много
добре … /цитира/. Винаги задавам конкретни въпроси. Той не ми отговори
конкретно кога и как го е бил. Обикновено ми казваше „не си спомням,
забравил съм вече“. Това е отговорът на въпроси, които са свързани с някакви
конфликти между родителите. Споделя, че сега е по-спокоен - защо? – защото
не става свидетел на техните отношения. Дори да няма физическо насилие,
децата са сензитивни към повишаване на тон, към жестове, към мимики. И
когато дори ние си мислим, че те не ни чуват и не ни виждат, напротив – те
2
всичко чуват и всичко виждат. В този случай нашият малък приятел е стигнал
до добрия извод, че когато няма конфликти се чувства добре. Това не
изключва, че той е привързан към двамата родители. Иска да има контакти и с
двамата. Чувства с всеки един поотделно много добре.
И. е много привързан към майка си и не сме коментирали с него такава
мярка – да бъде откъснат от майка си. Не мисля, че ще му се отрази добре,
защото той е привързан и към сестричката си и имат силна емоционална
връзка. Дори не съм му поставяла въпроса да си го представи това и в моята
представа не е имало такъв момент - той да бъде отделен от майката. При
условие, че не съм имала индикация за упражнено насилие от майката спрямо
детето.
При провеждане на теста да нарисува своето семейство, всеки символ
има значение. При И., по-скоро не толкова кой как е изобразен ми направи
впечатление, но ми направи впечатление, че между всички символи няма
логика, т.е. той си е представил, че всеки е нещо различно. Това пак ми говори
ниската емоционална свързаност между членовете на семейството, по-скоро
отношенията баща - майка. Въпреки, че всички обекти са нарисувани в
положителна окраска - със светли цветове и положително изображение, ми
направи впечатление, че всички са различни. Ако това говори нещо на
родителите, те могат много лесно да анализират.
Децата на тази възраст са силно внушаеми. Децата винаги се влияят от
средата, в която се намират особено когато са емоционално привързани към
отглеждащия родител. Нормално е майката да влияе на детето. По-скоро би
било извън норма, ако детето не учи от родителя си. Всяко дете учи от
родителя си, приема неговия светоглед, мислене и възприятия към света.
Детето винаги се влияе от родителя. Може да не е родител, баба, дядо или
близък. Детето винаги се влияе и това е абсолютно нормално.
Детето разказа за случката с възглавницата, но подробностите могат да
бъдат внушени. Когато един детски разказ е доста детайлно украсен, тогава
трябва да се замислим каква голяма част от него или малка е истина, защото
децата обичат да си фантазират, да си доокрасяват, емоционално да
пресъздават ситуациите и това им харесва и те го правят често. Но много
често когато са свидетели на такъв тип отношения, които са негативни, те се
опитват да ги забравят и това е най-хубавото в тяхната психика, че много
бързо децата могат да забравят и да изтласкат някои негативни събития. При
него се е случило същото. Аз го питах за някои неща и той каза „да, може да
са се случили, но аз вече не си ги спомням“. И това говори, че той не иска да
говори за негативни ситуации, на които е станал свидетел или е участвал в
тях.
Много често когато говоря с децата чувам изрази, които те повтарят от
родителите си, които не са в речника на деца от тази възраст. Ако трябва
конкретно да цитирам нещо, което ми направи впечатление, нещо което
прочетох по делото и чух детето да го казва, изразът беше нещо като „тате бие
3
мама, защото работи в затвора“. Попитах го тогава каква е връзката, каква е
логиката и то каза „ми не знам“. Детето чува изрази. Това е, което то каза. Аз
казах кое съм прочела и то го повтаря. Аз не съм чула конкретната случка -
кой какво е говорил. Казвам детето какво ми каза. Това, което конкретно ми
каза детето, че е било ударено от бащата това не го подлагаме на съмнение.
Детето сподели, че това не е било игра. Аз проверих дали действително е
възприел реалността такава каквато е и затова му казах „да не би да сте си
играли на бой с възглавници?“. Той ми каза „не, не беше игра“. Така че в
конкретната случка не мога да кажа какво му е внушено. Мога да кажа какво
той е възприел и той е възприел, че това не е било игра. Родителите в тази
ситуация наистина са се карали. Децата много добре могат да възприемат
какво ги питаш.
Когато изследвах детето заедно с бащата, пред мен, то не е споделяло, че
е бито от бащата. Когато е било заедно с майката също не ми е споделяло.
Първо разговарях с детето насаме, каквато ми беше задачата на тази
експертиза. След това по другите експертизи имам задача да изследвам детето
като му видя отношенията и с майката и с бащата. Нормални са отношенията
му с бащата, добре се държи, привързано е към него.
След като изследвах детето в присъствието на бащата никога не е
споделяло, че е бито от майката, в нито един момент. Не е споделяло когато
беше само, не е споделяло когато беше с бащата и не е споделяло когато беше
с майката. Аз съм му задала този въпрос.
АДВ. К.: Да се приеме експертизата.
АДВ. Г.: Да се приеме експертизата.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението, изготвено от вещото лице М. К. по
допуснатата съдебно-психологична експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, съгласно представената от
нея справка-декларация, в размер на 699.75 лв. като сумата в размер на 400 лв.
да се изплати на вещото лице по внесените от страните депозити.
ЗАДЪЛЖАВА страните, в едноседмичен срок от днес, да довнесат
разликата за възнаграждение на вещото лице в размер от 299.75 лв. по равно,
след което сумата да се изплати на вещото лице.
УКАЗВА на страните, че при неизпълнение на това им задължение в
дадения срок, в полза на вещото лице ще бъде издаден изпълнителен лист за
невнесената част от възнаграждението.
АДВ. К.: Желателно е или да спрем или да отложим делото.
АДВ. Г.: Трябва да поговорим.
Съдът обявява почивка.
Заседанието продължава в 15:41 часа.
4
АДВ. К.: Ние поддържаме предложението си - за спиране на
производството по делото по съгласие на страните. Готови сме и да оттеглим
молбата, ако те оттеглят молбата по другото дело по ЗЗДН.
АДВ. Г.: Ние на този етап не сме съгласни, именно защото след всяко
едно дело и предложения за спогодби е подадена жалба, лично от М. до РП -
Пазарджик тя да бъде настанена в ДПБ. Непрекъснато има такива жалби и тя
се чувства обидена и на този етап държим да бъдат разпитани свидетелите,
които се явяват в днешното съдебно заседание.
АДВ. К.: Нали говорим за интереса на детето, а не за личните обиди.
АДВ. Г.: Представям обяснения, които е дало детето И. Д. по повод
техните жалби, че майката му е дърпала ухото. То дава същите обяснения
каквито ги е дало пред вещото лице К..
АДВ. К.: Запозната съм.
АДВ. Г.: Говорихме как могат да се снемат тези деца от този регистър, че
са деца в риск. Ако това можеше да се оправи със спирането на тези дела
може би щяхме да се съгласим.
АДВ. К.: Всичко зависи от волята на родителите.
АДВ. Г.: Напротив, казаха, че не можем да го оправим. Вие решихте да
ги направите деца в риск, сега ако може да го оправите … . Казаха, че трябва
да има решение.
ПРИСТЪПВА СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
В. К. В. – роден на 12.04.1981 г. в гр. Пазарджик, живущ в гр.
Пазарджик, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство
със страните, с висше образование, работи като мл. полицейски инспектор в
РУ- Пазарджик, район Устрем, Ставропол.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. В.: Познавам страните във връзка с работата си по съответните
жалби. На 12.09.2024 г. сутринта, около 9.00-9.30 часа, получих обаждане от
ОЗД, че има подаден сигнал за адрес, на който се осъществява насилие над
деца. При тях се задейства механизъм и потърсиха съдействие от нас. Не
знаех първоначално за кой адрес става въпрос и за кои лица и им казах, че сме
на оперативка в районното на центъра и като пристигнем към кварталното ще
се чуем пак, като те ми казаха вече, че е на ул. „****. Това е почти срещу
кварталното. Като се върнах в кварталното, звъннах на ОЗД и те дойдоха. От
ОЗД мисля, че дойдоха Б. - чернокосата жена и един мъж, аз и колегата П. П. и
отидохме на адреса. Първоначално, обаче мисля, че се бяхме качили на по-
горен етаж и слязохме. Тъй като аз работех по жалба, не знам кой срещу кой и
имах телефона на г-жа Д.. Казаха, че сигналът е за насилие над децата на
семейство Д.и. Звънях няколко пъти, вдигна ми г-жа Д., попитах я дали е
5
вкъщи и каза, че ще пита адвоката си. Минаха 10 минути и отвори вратата.
Социалните се обадиха на техни колеги, на директорката може би, защото г-
жа К. дойде с още един служител, началника ОЗД - г-жа У. и тя дойде на
място. Г-жа Д. отвори входната врата, като каза, че децата са вътре и си е
вкъщи. Тогава, след съгласието може би на адвоката, социалните влязоха
навътре, в самото жилище, а ние - може би сме влезли метър, два навътре в
коридора. Когато влязохме вътре малкото дете - момиченцето не си спомням
да съм го видял, може би е лежало, спало. Момчето си играеше в една от
стаите. И това беше. Социалните разговаряха с г-жа Д.. Те й казаха, че в 14
часа, тъй като към ДАЗД е подаден сигнал и в 14 часа се свиква състав от
прокурор, ОЗД, детска педагогическа стая и наши колеги и те отидоха на този
съвет, който се проведе в ОЗД. Първоначално, г-жа Д. каза, че има други
ангажименти, но после се съгласи и от колегите разбрах, че е отишла на тази
среща и това беше.
След като влезнахме в жилището, видях г-жа Д. още на входната врата.
Момчето – И. си играеше там, на леглото ли. Не ревеше, не плачеше, но аз не
съм влизал доста навътре, а само в коридора. Едната стая беше отсреща,
другата вдясно. Не влизахме в самата стая, защото сметнах, че няма нужда от
нас, като полицейски служители, тъй като няма заплаха за живота на някой.
Социалните също са трима, четирима и г-жа Д. е сама жена. Като се качвахме
нагоре за етажа не сме чули крясъци и плачове.
Когато на въпросния 12-ти септември се качихме горе и после след като
приключи срещата в апартамента и площадката, всички вкупом слязохме долу
и долу видях г-н Д., който беше с униформени дрехи, той е служител на ГДИН
и на тротоара го видях, на улицата и видях, че социалните разговарят с него.
Аз не съм дал съвет на г-н Д. за пускане на някаква жалба. После чух, че има
такава преписка, но не съм работил по този случай. Не съм разбрал кой е
подал този сигнал. Аз не съм извършил проверка по този сигнал. Инспекторът
е извършил проверка. Аз съм работил по една от всичките жалби. И в момента
работя една. Между страните има жалби при прокурор П., А., М. А. и още
един прокурор има. В момента текуща е при прокурор Р. П.. Аз не съм станал
свидетел децата да бъдат бити, с една дума или по някакъв друг начин. Децата
съм ги виждал тогава и в други случаи, но без родител, по други поводи, без
присъствието на родител. Виждал съм И., един понеделник, първи клас имаха
занимание по безопасност на движението в НУ „******“. Само веднъж съм
влизал в жилището на г-жа Д.. Първоначално не знаех на кой етаж и отидохме
на по-горния и съсед ни каза, че са на по-долния етаж. Колегата П. е
командирован във Велинград днес сутринта в 10 часа и в момента е там.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Н. Д. У. – родена на 07.09.1985 г. в гр. Пазарджик, живуща в гр.
Пазарджик, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без
родство със страните, с висше образование, работи като Началник отдел
„Закрила на детето“ в ДСП – Пазарджик.
6
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. У.: Нямам спомен за Координационен съвет от 09.07.2024 г. Не
съм участвала тогава в провеждане на среща с г-жа Д. и г-н Д..
На 12-ти септември, в часовете след 9.30 сутринта, на служебния
телефон в ОЗД се получи телефонно обаждане от дежурен от Община
Пазарджик. В сигнала дежурният ни информира, че предходната вечер на 11-
ти септември около 18 часа, в жилище, находящо се в Пазарджик на ул.
„******“, номера не си спомням, етаж 4, майка е упражнила насилие върху
две деца. Имената на децата не бяха споменати, а само момче около 8 години
и момиче около една година. Приех сигнала и през това време юристът ме
информира, че на другата линия се получава същия сигнал от Националната
линия за деца жертва на насилие. В предвид на това, че г-жа Д. К. - социалният
работник, която познава семейство Д.и беше изготвила вече социален доклад
за нуждите на съда и беше в платен годишен отпуск, указах на колегите Б. и Ч.
да посетят адреса в гр. Пазарджик. Да, потърсихме съдействие на
полицейските инспектори, които отговарят за квартал Ставропол - г-н В., но
не помня името на другия служител. Колегите Б. и Ч. се отправиха към адреса
и малко преди 11 часа г-жа Б. ме информира по телефона, че г-жа Д. отказва
достъп до жилището, в което живее с децата. Тогава уведомих моят пряк
ръководител г-жа К. - директор ДСП и взехме решение да отидем двете и да
подкрепим колегите. Госпожа Б. ме информира, че г-жа Д. е отворила
жилището, но е разговаряла с г-жа Г. преди това. Качихме се с г-жа К., аз
пеша, тя с асансьора, до ет. 4 и там заварихме колегите Б. и Ч. и двамата
полицейски служители. Спомням си, че се представихме на г-жа Д.. Тя знаеше
вече за целта на посещението на служителите от ДСП и полицията и не след
дълго осигури достъп до жилището, където живее с децата. В жилището
влязохме с г-жа Б. и г-н Ч.. И. спеше на спалнята. Г-жа Д. ни съдейства и ни
показа момиченцето в спалнята, а баткото И. беше в хола и хапваше ябълка и
беше спокоен. Малката също спеше спокойно. Видяхме условията, в които са
двете деца. Разговаряхме с г-жа Д. и я поканихме малко по-късно в същия ден
на среща по координационния механизъм за насилие в 14 или 15 часа, не си
спомням точно. Съответно и двамата родители оказаха пълно съдействие и
присъстваха на тази работна среща. Тя беше свикана не само в присъствието
на ОЗД. Бяхме поканили и представители на РП – Пазарджик - прокурор
Златина И., на Центъра за обществена подкрепа, на Община Пазарджик и на
РУ – Пазарджик, в лицето на инспектор „Детска педагогическа стая“. Това
което си спомням, че г-жа Б. осъществи телефонен контакт с жената, подала
сигнала. Установи се, че е съседка на г-жа Д.. Данни за извършено насилие не
се констатираха от извършеното събеседване с родителите и не само с тях.
Това беше преди началото на учебната година и нямаше как да разговаряме с
представители на училищната институция.
Г-жа Д. когато дойде на координационния съвет беше с двете деца. В
голямата зала я допуснахме с И., а колежка психолог – Д. З. пое детето И.,
7
влезе в съседна стая. Ако не ме лъже паметта беше накарала И. да направи
рисунка на семейството и си спомням, че имаше ясната принадлежност и към
двамата си родители, то беше в центъра. Искахме обратна връзка от психолога
какво е споделило детето и какво е разказало и тя сподели за привързаността
на детето към двамата родители – то е в центъра на рисунката. Нямам
информация от колегите от ОЗД за това майката да е била или упражнила друг
вид насилие върху сина си.
Съвет на г-н Д. не му е даван. Давано му е консултиране по СК, по
ЗЗДН, което ни е в нашите задължения. Спомням си ситуацията когато г-н Д.
дойде долу на адреса, където живеят г-жа Д. и двете деца, като че ли искаше
да ни покаже, че тя не може да гледа децата си. Това е моето усещане като
специалист, който работи със семейства и деца. Като че ли е трудно с нея да се
влезе в диалог. В случая, с г-жа К. и двете сме го информирали, насочили сме
го, но не караме принудително тези действия да се извършват. С г-жа К. е
разговаряно с г-н Д., ако той желае, че може да поиска освидетелстване на г-
жа Д.. Това сме го препоръчали, насочили сме го. Знам, че служебният
телефон седи в мен, даже г-жа Д. търси контакт. Няма затруднение в контакта
с г-жа Д.. Може би въпросът е по-резонен за социалния работник - г-жа К.. Тя
ежемесечно поддържа контакти с г-жа Д.. Г-жа Д. сама инициира беседи,
разговори, срещи със социалния си работник от отдела. Не ни е насочено
вниманието към нещо, за да насочим г-н Д., ако той желае да подаде тъжба за
освидетелстване. Пак казвам, че г-н Д. иска всеки път да ни докаже всеки път,
че тя няма умение да си гледа децата.
В ЦОП-а все още работят върху родителския капацитет и на двамата
родители. И двамата ползват психолог. Психолозите имат още работа.
Аз не казвам, че тя е в лошо психично здраве. Г-н Д. се опитва всеки път
да доказва, че тя не може да си гледа децата.
Не зная кой се е обадил на 12.09.2024 г. на директора на Затвора, за да
дойде г-н Д. на адреса.
Съдът докладва постъпилото писмо от ДСП – Пазарджик, с вх. №
25936/21.10.2024 г., с което изпращат копие от протокол от проведен
Координационен механизъм на 12.09.2024 г., касаещ малолетните деца И. Д. и
И. Д..
Съдът докладва постъпилото писмо от РУ – Пазарджик при ОДМВР, с
вх. № 28091/13.11.2024 г., с което изпращат Докладна записка от Мл.
полицейски инспектор В., ксерокопие на книга за постъпили сигнали в ОДЧ
при РУ – Пазарджик – 3 бр. листа и ксерокопие на информационна карта за
дейността на наряда – 1 бр. лист.
Съдът докладва постъпилото писмо от Дирекция „Национална система
112“, Районен център 112 – Кърджали, с вх. № 26221/24.10.2024 г., във връзка
с искането на съда за предоставяне на данни за получен сигнал на ЕЕН 112 на
11.09.2024 г. за извършено домашно насилие над малолетни деца на ул.
8
„********** в гр. Пазарджик, с което информират, че са установили, че на
11.09.2024 г. в 18:05:07 ч. е прието повикване от номер ******, с
продължителност на аудиозаписа 03:59 минути. Обаждащата се не се е
представила и е пожелала да остане анонимна. Към писмото е приложен
компакт диск, съдържащ един брой аудиозапис и един брой снимка на
електронен картон на приетото повикване от номер ******.
АДВ. К.: Да се приемат
АДВ. Г.: Да се приемат.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА писмо на РП - Пазарджик, вх. № 28091/13.11.2024 г., ведно с
приложените към него ксерокопия на книга за постъпили сигнали в ОДЧ при
РУ - Пазарджик - 3 броя листа и ксерокопие на Информационна карта за
дейността на наряда – 1 брой лист
ПРИЕМА писмо на ДСП – Пазарджик вх.№25936/21.10.2024 г. и
приложеното към него копие на протокол от проведен Координационен
механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца жертви на насилие
от 12.09.2024г.
ПРИЕМА по делото писмо от Дирекция „Национална система 112“,
Районен център 112 – Кърджали, с вх. № 26221/24.10.2024 г.
ПРИЛАГА изпратеният компакт диск.
ПРИЕМА писмо на РП – Пазарджик, вх. №5626/07.11.2024 г. и вх.
№27801/11.11.2024г. на РС - Пазарджик и обяснение от 16.10.2024 г.
СЪДЪТ по доказателствата, счита, че следва да бъде изслушан
полученият диск от „Национална система 112“ гр. Кърджали, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към изслушване съдържанието на получения диск от
„Национална система 112“ гр. Кърджали. Постави се компактдиска в четеца на
компютъра. При отваряне на диска се установиха два файла, от които: един
брой аудиозапис и един брой снимка на електронен картон на приетото
повикване от номер ******.
Снимката се показа на страните, а звукозаписът се изслуша
АДВ. К.: Имам две искания. Първото е по реда на чл. 176 от ГПК
ответницата да отговори на въпроса - Във връзка с инцидента предмет на
настоящото дело, когато детето е разпитано в полицията за този инцидент на
04.07.2024 г., за което са представени обясненията на детето, в присъствието
на майката ли са дадени тези обяснения?.
АДВ. Г.: Аз възразявам, то е отразено, че е било в нейно присъствие.
АДВ. К.: В такъв случай въпросът ми отпада. Госпожо Съдия, моля да
приемете диск, който беше приет и по другото дело по ЗЗДН, в който се
9
съдържат признания на детето по какъв начин майката го манипулира и
внушава, че е бито от бащата, за да видите за каква манипулация става дума.
То е по повод другото дело, но те са свързани, защото за същата дата майката е
извадила медицинско.
АДВ. Г.: Нашето медицинско е за 06.07. и аз възразявам.
АДВ. К.: Нашето е на 08-ми, а тяхното на 06-ти. Връзката е в контекста
на приетата СПЕ, на въпросите, които бяха задавани на психолога, че детето е
внушаемо и че му се внушава и Вие може да се убедите какво и как му се
внушава. Защото, в крайна сметка, Вие ще го напишете в мотивите на
решението си. Посредством записа, съдържащ се в този диск, ние доказваме,
че майката манипулира детето си и му вменява, по какъв начин – със заплаха
от насилие.
АДВ. Г.: Проблемният видеозапис, който се иска да бъде приобщен като
доказателствен материал, е предмет на гр.д. 2976, като той е представен от
бащата, но е осъществен акт на психично насилие по отношение на този видео
и аудио запис, направен от бащата по отношение на детето. На 01.08 е
направен записът, след като детето е предадено от майката на бащата за лични
контакти и след като детето е изслушано в Синята стая. Няма отношение
относно актовете на домашно насилие, които се поддържат с молбата на Д.
срещу ответницата, че е осъществила такива в началото на юли, нямат
конкретна дата и нямат отношение с втория акт в тримесечния срок, това
което поддържат за 11-ти септември 2024 г. Със същите мотиви, че детето е
внушаемо и с оглед разпита на вещото лице, което каза, че детето използва
думички, ако бъде прието, това доказателствено средство ще установи какви
думички използва то под влияние на бащата като свидетелстване, медицинско,
разпит, синя стая. В тази насока ние твърдим абсолютния същия акт на
домашно насилие, извършено от бащата, заснемайки детето и използвайки
тези думи, именно под въздействието на бащата. И няма отношение към двата
акта на домашно насилие, които са предмет на това дело и те ще бъдат
разгледани на 12-ти декември, дори съдия Цветанкова е разпоредила да се
изгледа този диск.
АДВ. К.: Госпожо съдия, изслушайте детето и кажете Вие, дали е акт на
домашно насилие когато един баща учи детето си „нали знаеш тате, че господ
не обича лъжците“. Дали това е акт на домашно насилие или акт на
възпитание? Защото и за тези негови думи – бащата, който учи детето си да не
лъже, има подадена тъжба. Кажете как да правим споразумение?
АДВ. Г.: Ние този диск ще го гледаме по всички дела ли?
Съдът по искането на адв. Колечва и след като изслуша становищата на
двете страни, прави извод, че информацията, която се съдържа в диска не
касае случаите – предмет на разглеждане по настоящото дело за домашно
насилие. Освен това, за останалите обстоятелства, посочени от адв. К. и
изводите, които тя иска да бъдат изведени, чрез видеозаписа, бе и
изслушаната в днешното съдебно заседание СПЕ, поради което дискът не
10
следва да бъде приеман по делото, затова съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. К. за приемане по делото на
представения от нея диск и връща същия на адв. К..
АДВ. К.: Предоставям на съда по отношение на свидетелите.
АДВ. Г.: Държим на разпита на свидетелите.
Съдът счита, че делото ще следва да бъде отложено за разпит на
допуснатите и неявилите се, по обективни причини, в днешното съдебно
заседание двама свидетели, а именно Р. К. и П. П. .
За разпит на допуснатите свидетели, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 14.01.2024 г.
АДВ. К.: На 14.01.2024 г. от 13:15 часа имам дело в РС Пещера.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 21.01.2025 г. от 09:30 часа, за която
дата и час страните и техните пълномощници уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите Р. К. и П. П. на адресите по
местоработата им.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16:38
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11