Решение по дело №4603/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260016
Дата: 25 януари 2023 г. (в сила от 25 февруари 2023 г.)
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20195330104603
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

/неприсъствено/

 

         № 260016                   25.01.2023г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                     

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

при участието на секретаря Вили Шутова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4603 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 200 от КТ  и чл. 86 от ЗЗД. 

Ищецът А.В.П., ЕГН ********** е предявил срещу „ПЪЛДИН БУС“ ЕООД, ЕИК ***** обективно съединени искове с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 20 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпила на 21.01.2016г. трудова злополука; 58 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за 10 дни болничен престой, ведно със законната лихва за забава върху всяка от главниците, считано от 21.01.2016 г. до окончателното им изплащане.

   Ищецът твърди, че е работил по трудов договор през 2015 г. при ответника на длъжността шофьор на автобус, като на 21.01.2016 г. е претърпял трудова злополука призната за такава с Разпореждане на ТП НОИ-П.. Механизмът на трудовата злополука е следният: Ищецът е следвало да бъде на работа от 06:00 ч. до 14:00 ч.- първа смяна като около 05:30 ч. сутринта подготвяйки се да започне работа се намирал в гараж, собственост на ответника от където е следвало да вземе предоставеният у за управление автобус като на гаража имало непочистен участък с лед и стъпвайки на леда ищецът се подхлъзва и пада. Твърди се, че след злополуката е бил транспортиран по спешност в МБАЛ- П.АБ, където е приет за оперативно лечение, а при извършените изследвания се установили множество счупвания на дясната подбедрица закрито изразяващ се във фрактура бималеоларис крусис декстра, засягащи дясната глезена става. Болките и получените травми били изключително болезнени и нетърпими,  като се е наложило и извършване на остеосинтеза и поставяне на метални тела. Ищецът бил имобилилизиран с помощта на гипсов ботуш, който бил свален 45 дни след операцията, но поради сложността на счупването се  наложило извършване на втора операция, при която металните тела били премахнати.

Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20,000 лв. и 58 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за 10 дни болничен престой.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника на 28.09.2021г., като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован за първото заседание на 1.01.2023г., като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства и изслушаната в съдебно заседание СМЕ може да се направи извода за вероятната основателност на исковете.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми изцяло.

Адвокатът на ищеца претендира адв. възнаграждение по член 38 от ЗАдв., като ще му се присъди такова в размер на 1500 лева.

С оглед изхода на спора същите следва да се възложат в тежест на ответника.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза общо на 802,32 лева  - ДТ за исковете по чл. 200 от КТ, както и 250 лева разноски за СМЕ.

Така мотивиран, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „ПЪЛДИН БУС“ ЕООД, ЕИК****** да заплати на А.В.П., ЕГН ********** сумата от 20 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от получени множествени счупвания на дясната подбедрица в областта на глезена, в резултат на настъпила на 21.01.2016г. трудова злополука; 58 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за 10 дни болничен престой, ведно със законната лихва за забава върху всяка от главниците, считано от 21.01.2016 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА „ПЪЛДИН БУС“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати адв. Р. Р. П. адв. възнаграждение по член 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 1500 лева.

ОСЪЖДА „ПЪЛДИН БУС“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 802,32 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 250 лева разноски за СМЕ.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

           

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

Секретар: Н.Н.