РЕШЕНИЕ
№59/18.6.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на трети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа докладваното НАХД №163/2019 г. по
описа на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на М.В.Х., ЕГН: ********** *** против Наказателно постановление №23-0000789 от 16.10.2018 г., издадено от началника на
областен отдел „АА” гр.Варна, с което на въззивника за нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
вр. чл. 101 ал. 4 вр. с Приложение 5, част I т. 1.1.14 б. „а“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС на основание
чл. 179 ал. 6 т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 лева.
Въззивникът
обжалва наказателното постановление, претендирайки, че същото
е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения. Оспорва изцяло фактическата обстановка, отразена в НП. В
с.з. участва чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат,
който поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Твърди, че описаното в НП нарушение е недоказано както от
обективна, така и от субективна страна, тъй като преди осъществяване на превоза
автомобила, управляван от въззивника е бил технически изправен, а
констатираната от контролните органи повреда е внезапно възникнала, при което
въззивника не би могъл да знае за наличността й. На тези основания моли
издаденото срещу него НП да бъде отменено от съда.
Административно–наказващият орган, редовно
призован, не изпраща представител, представя писмено становище, в което моли
жалбата да се приеме за неоснователна, а наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна – ВРП, редовно призована, не изпраща представител и не
ангажира становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 13.06.2018 г. в около 09, 45 часа на пътен възел „Д.”на автомагистрала „Х.” двама служители на ОО”АА” –
Варна спрели за проверка влекач марка „***”, кат. №3, с рег. № СТ *** ВВ, с прикачено полуремарке кат. №04, с рег. №В *** ЕК, извършващ обществен превоз
на товари – 24 т. фракция, управляван от въззивника М.В.Х.. При проверката било
установено, че полуремаркето има пукнат спирачен диск, монтиран на втора ос
вляво, като пукнатината е по цялата дължина на диска. На место свид. К.
направил фотоснимки, след което съставил АУАН на въззивника в присъствието на
своя колега – Д.Р.Б. за нарушение по чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП, вр. чл.101 ал.4
от ЗДвП, вр. Приложение 5, част 1, т.1.1.14, б.“а“ от Наредба № Н-32 за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства. Акта бил връчен на нарушителя и подписан от
него без възражения. Такива не постъпили и пред АНО в законоустановения 3
дневен срок. Въз основа на така съставения АУАН, АНО издал атакуваното пред
настоящата съдебна инстанция наказателно постановление, с което наложил
предвидената в чл. 179 ал. 6 т. 3 от ЗДвП санкция.
Съдът, въз основа императивно
вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното
постановление направи следните фактически и правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтП – Началника на Областен отдел”АА” гр. Варна,
упълномощен с това правомощие със заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на
Министъра на Транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Относно процесуалната законосъобразност на
обжалвания административен акт:
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната
проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление
и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е
издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за неговата
отмяна. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото
на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен.
Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин, изчерпващ
всички обстоятелства, при които е извършено, посочени са всички факти, касаещи
съставомерните признаци на нарушението, правилно е била определена и посочена
нарушената правна норма. Аргументи във връзка с изложеното в жалбата твърдение за
допуснати
съществени процесуални нарушения не се сочат от страна на защитата.
Относно
материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания
административен акт.
От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен
начин, че съставът на нарушението по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, вр. чл.101
ал.4 от ЗДвП, вр. Приложение 5, част 1, т.1.1.14, б.“а“ от Наредба № Н-32 е
осъществен от обективна и субективна страна от въззивника Х..
Чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на пътни
превозни средства, движещите се по пътя такива да бъдат технически изправни.
Повредите, които определят едно превозно средство като технически
неизправно, метода за установяване на неизправността и нейната степента са
изчерпателно посочени в Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи
за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, приложима
съобразно препратката на чл.101 ал.4 от ЗДвП. В Приложение 5, част 1, т.1.1.14,
б.“а“ на цитираната наредба е посочено, че пътното превозно средство е
неизправно, ако барабанът или дискът е износен; барабанът или дискът е
прекомерно износен, прекомерно надраскан, напукан, несигурно
закрепен или счупен. Посочено е, че тази неизправност се установява с визуална
проверка и, че неизправността е значителна или опасна.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен
начин, че на 13.06.2018 г. при визуална проверка на видимите елементи от
спирачната система на полуремаркето, проверяващите от ОО“Автомобилна
администрация“ – Варна констатирали, че
управляваното от въззивника ППС има пукнат спирачен диск на втората ос от ляво.
От приложения по делото снимков материал се установява също, че пукнатината е
по цялата дължина – радиуса на диска. Установява се безспорно, че с тази
неизправност, въззивникът е извършвал обществен превоз на товари по маршрут от
кариера „Люляк” до с. Тополи.
Съдът не споделя защитната теза, че е
налице случайно събитие. Въпреки положените от съда
усилия по делото не се събраха доказателства за твърдяното от защитата
обстоятелство, че преди курса процесното ППС е преминало предпътен технически
преглед, при който е било установено, че то е технически изправно. Вярно е, че
в приобщения като доказателство по делото пътен лист № 683715 с подписа на
лицето, издало пътния лист е удостоверено, че автомобила е технически изправен.
Това обаче не освобождава водача от задължението му да огледа ППС, с което
предстои да извърши превоза, за да се увери лично, че то е технически изправно
с оглед собствената си и на другите участници в движението безопасност. Водачът е
задължен да управлява само технически изправно превозно средство. Дали
повредата е настъпила преди превоза или по време на него, няма значение за
субективната съставомерност на деянието. Управлявайки автомобила, водачът е
отговорен същият да е изправен и да не създава опасност и за останалите
участници в движението. Констатираната неизправност е от такова естество, че би могла да
бъде установена визуално. Не се изискват специални технически познания, за да е
известно, че наличието на такава пукнатина говори за прекомерно износен спирачен
диск, експлоатиран дълго време, което няма как да не е било забелязано от
водача при визуален преглед.
Административно наказващия орган
правилно е приложил и материалния закон при налагането на наказанието. Цитираната
в наказателното постановление санкционна норма на чл.
179 ал. 6 от ЗДвП /в сила от 20.05.2018 г. / предвижда наказание глоба за
всеки, който управлява технически неизправно ППС, като размера на глобата е в
зависимост от констатираните неизправности. Без съмнение констатираната
неизправност в управлявания от въззивника автомобил се определя като опасна,
съгласно Приложение 5, част I т. 1.1.14 б. „а“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011
г. на МТИТС. Тъй като в случая е констатирана опасна неизправност на
управляваното от въззивника ППС то правилно му е наложена санкцията, предвидена
в чл. 179 ал. 6 т. 3 от закона. Същото е във фиксиран от законодателя размер
без възможност за промяна от съда в посока намаляване.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че проверяваното НП следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл.
63 ал. 1 от ЗАНН:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №23-0000789 от 16.10.2018 г., издадено от началника на областен отдел „АА” гр.Варна, с което на М.В.Х., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ вр. чл. 101 ал. 4 вр. с Приложение 5, част I т. 1.1.14 б. „а“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС на основание
чл. 179 ал. 6 т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд Варна в 14-дневен
срок от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: