П Р О Т О К О Л
Гр. Д., 26.02.2018 година.
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно заседание
на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
При участието на секретаря ПАВЛИНА
ПЕНЕВА сложи за разглеждане гражданско дело № 583 по описа за 2016 година.
На именното повикване в 14:00
часа, се явиха:
ИЩЕЦЪТ
- КПКОНПИ редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, се представлява от П.С.О., главен инспектор в ТД – В., редовно
упълномощена от преди.
ОТВЕТНИКЪТ
– А.М.Ц. редовно уведомена от предходно съдебно заседание не се явява, не се
представлява.
КОНТРОЛИРАЩАТА
СТРАНА – ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА гр.Д. редовно призована се представлява от
окръжния прокурор Д.Д..
ВЕЩОТО
ЛИЦЕ – Инж.Н.Д.В. редовно уведомена от предходно съдебно заседание се явява.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО СЪДЪТ
ДОКЛАДВА:
Постъпила е молба по електронна
поща от името на ответницата А.М.Ц. с искане за даване ход на делото,
независимо, че поради усложнената пътна обстановка нито тя, нито процесуалния й
представител могат да дойдат. Прави се възражение по изслушване на заключението
на вещото лице по допълнителната съдебно – техническа експертиза в това съдебно
заседание. Поддържа се молбата за прекратяване на производството, която е
депозирана с рег. № вх. 1227 от 20.02.2018 год., препис от която е връчен на
Окръжна прокуратура гр.Д. и на ищцовата страна. Към молба с рег. № вх. 1227 от
20.02.2018 год. са приложени списък на разноските и договор за правна защита и
съдействие.
Гл.инспектор О.: Няма
процесуални пречки моля да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход
на делото.
С оглед липсата на
процесуални пречки за даване ход на делото, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Гл.инспектор О.: По
отношение молбата на ответната страна за прекратяване на делото, Комисията
изразява становище, че срока е спазен и към делото са приложени уведомление с
което Комисията е сезирана за това, че срещу обвиняемата е повдигнато
обвинение, което е с дата 24.07.2008 год. Приложен е също така в кориците на делото протокол
за започването на проверка, който е с дата 05.08.2008 год. Решение за образуване
на производство от Комисията е с дата 07.08.2008 год., има приложени също така две обезпечителни
решения, от които първото е с дата 07.08.2008 год., а другото обезпечение е с
дата 27.02.2009 год., това са две решения на Комисията за налагане на
обезпечителни мерки. След това имаме присъда, която е влязла в сила на 07.10.2015
год. и е взето решение на Комисията за отнемане на имущество на 12.05.2016
год., като Комисията счита, че този срок, който е визиран в молбата на ответницата
касае обезпечителното производство. По този закон за да се приеме решение на Комисията
за отнемане на имущество, трябва да има
влязла в сила присъда. Тези 7 години които се цитират се дължат на това, че присъдата
на ответницата по наказателното производство е влязла в сила едва 2015 год.,
така, че до 2015 год. Комисията не може да внесе иск за отнемане на имущество,
тъй като е обвързана с наказателното производство. Това е становището на Комисията,
като същата счита, че срока не е преклузивен, а срока е инструктивен. Също така
искаме да обърнем внимание на съда, че това решение което се цитира в молбата
на ответника е единично, има много други решения, определения и практика на ВКС,
които са точно противоположни на това което се цитира с изложени обстоятелства,
че срока за Комисията е инструктивен, а не преклузивен.
ПРОКУРОРЪТ:
Считаме, че молбата за прекратяване на делото не следва да се уважа. Считаме, че искът е
допустим.
Гл.инспектор О.: По
отношение на искането за разноски, считам, че е завишен
адвокатския хонорар и в случай, че се произнасяте по разноските да го намалите.
Искането на ответницата (в
молба с вх.№ 1227/20.02.2018 г. по регистратурата на ДОС) е за прекратяване на
съдебното производство поради това, че между сезирането на Комисията на дата
24.07.2008 г. и решението й по член 13,а л.1, т.3 за внасяне на мотивираното
искане в съда от 12.05.2016 г. е изтекъл 10 – месечният преклузивен срок по
член 15, ал.2 от ЗОПДИППД (отм.) и това е преклудирало правото на държавата да
иска отнемане от ответницата на посоченото в иска имущество.
Както е посочено в
определението по член 140 от ГПК приложим към спора е отмененият на 19.11.2012
г. ЗОПДИППД ( обн., Дв, бр.19 от
Законът урежда
производството по установяване и отнемане на имуществото, придобито от
престъпна дейност с две фази. Първата фаза по член 15 – 20 от Закона се развива
пред Комисията. Действията на органите по член 12, ал.11 от Закона от тази фаза
се обозначават като „извършване на проверки”, „проверяват” - член 15, ал.1,
член 16, ал.1, член 18, ал.1. Предмет на тази фаза е установяването от тях на
фактите по член 18, ал.1, т.1 - 7 от Закона и събиране на доказателства за тях
с оглед преценката на Комисията има или няма основания по член 3, ал.1 и ал.2
от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна
дейност. При положителна преценка се стига до обезпечителното (самостоятелно)
производство по член 21 и сл. от Закона и до съдебната фаза на производството,
която се образува въз основа на мотивираното искане на комисията по член 28, ал.1
от Закона. Следователно фазата пред Комисията е уредена като необходима първа
част на производството, свързана с подготовката на иска й (мотивираното искане)
до съда. Систематичното тълкуване на член 15, ал.3 и член 27, ал.1 и ал. 2 от Закона
води до извод, че без приключването й с решение по член 13, ал.1, т.3 от Закона
производството пред съда по член 28 и сл. от Закона не може да се развие.
Правото на иск е обусловено от надлежно извършени от ищеца процесуални действия
по член 15, ал.1 от закона. При тази връзка на зависимост подготвителната фаза
пред Комисията е процесуална предпоставка за допустимост на съдебната
фаза.
В член 15, ал.2 от ЗОПДИППД
(отм.) е посочено, че проверката по този закон не може да продължи повече от 10
месеца, по изключение срокът подлежи на еднократно удължаване от комисията с 3
месеца. С този срок е определена продължителността на развиващата се пред
Комисията първа фаза от производството. Поначало процесуалните срокове са
преклузивни и подлежат на продължаване. Уреденият в член 15, ал.2 от закона
срок е за фаза от производство и може да бъде продължаван от органа, който я
води. Затова съдът, съответно на приетото в решение № 323 от дата 18.01.2017 г.
по гр.д.№ 5291/2016 г. на ІV, г.о. на ВКС, счита, че срокът е преклузивен. С оглед пак същото решение и приложимите на
основание § 2 от ДР на този закон правилата на ГПК тази фаза започва със
сезирането на Комисията с уведомлението по член 21, ал.1 от Закона от органите
на досъдебното производство и завършва с решение за внасяне в съда мотивирано
искане за отнемане по член 13, ал.1, т.3 от Закона или с обратно по съдържание
решение. Ако фазата пред Комисията не е завършила в този срок, преклудира се
правото й да пренесе производството пред съда.
В случая, Комисията е
сезирана със писмото на СГП (на л.23 от том І на делото) от 24.07.2008 г.,
постановила е решението по член 13, ал.1, т.1 от Закона – а именно решение №
175 на дата 07.08.2008 г. (на л.402-405 от том ІІ), а решението по член 13, ал.1,
т.3 от Закона за внасяне на мотивираното искане – а именно решение № 187 на
дата 12.05.2016 г. (на л.385 – 401 от том ІІ). Следователно завършващият фазата
акт е постановен почти седем години след изтичане на дата 24.05.2009 г. на
срока по член 15, ал.2 от Закона.
Съдът
счита, че висящността на наказателното производство не е пречка за вземане на
решението по чл.13, ал.1, т.3 от Закона и не препятства приключването на
проверката в срока по чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД (отм.)
С оглед горните съображения
внесеното на 19.05.2016 г. мотивирано искане за отнемане от ответницата на
сумата от 153 548 лева като имущество, придобито от нея от престъпна
дейност е недопустимо и производството по него следва да се прекрати.
Ответницата е направила в
същата молба искане за разноски с приложен договор за правна защита и
съдействие и списък. На основание член 78, ал.4 от ГПК съдът й присъжда
разноски за процесуални действия в размер на 360 лева, но преценява, че
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 7 500 лв. е прекомерно,
с оглед минималния размер на същото, изчислен съобразно чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно в размер на 4 600лв. При съобразяване с извършените
тук процесуални действия и открити съдебни заседания, съдът намира, че
възражението за намалянето на адвокатското възнаграждение е основателно и то
следва да бъде намалено до размера от 5
000 лв., поради което общия размер на дължимите на ответницата разноски е от 5
360лв.
С оглед на горното, ОКРЪЖНИЯТ
СЪД
О П Р Е Д Е Л И: № 107
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото.
ОСЪЖДА Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, с
адрес: град С., бул.„К.А.Д.” № * да заплати на А.М.Ц., ЕГН: ********** ***
сумата от 5 360 (пет хиляди триста и шестдесет) лева, сторени по делото
разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от днес за ищеца –
КП*** и за контролиращата страна Окръжна прокуратура гр.Д. и от съобщението за
ответницата с частна жалба.
Гл.инспектор О.: Моля
след изготвяне на протокола, препис от същия да ми бъде
да ми издаден.
СЪДЪТ,
с оглед направеното от ищцовата страна искане,
О
П Р Е Д Е Л И:
След
изготвяне на протокола, препис от същият да бъде издаден на ищцовата страна.
ДЕЛОТО
приключи в 14:15 часа.
ПРОТОКОЛЪТ
е изготвен на 26.02.2018 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕКРЕТАР: