Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 120
23.03.2021г.
град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
ІІ състав, в публично съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и с
участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Динкова административно дело № 558 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във
вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано
по жалба на Р.Д.И., К.Д.К., Д.Х.К., Т.А.И., В.Г.В. и К.В.К., против Заповед №
ДК-11-СЗ-9/ 17.08.2020г. на Началника на Регионална дирекция за национален
строителен контрол /РДНСК/ Стара Загора, с която на основание чл. 156, ал.3 от ЗУТ, са отменени като незаконосъобразни инвестиционен проект, одобрен на
27.07.2020г. и Разрешение за строеж № 19-342/ 27.07.2020г., издадено от Главния
архитект на Община Стара Загора, за строеж: „Жилищна сграда с офис и гаражи
/реконструкция и ново разпределение на недовършен груб строеж на сграда с
Разрешение за строеж № РС-И-651/ 18.07.2005г.; жилищна сграда с офис и гаражи,
съдържаща: 21 апартамента, 1 офис, 21 гаража за по един автомобил със застроена
площ 363,73 кв.м. и разгърната застроена площ 2191,20 кв.м., 1 паркомясто в
границите на имота/, строеж III-та категория, находящ се в УПИ VI-15155,
кв.424в по плана на гр.Стара Загора, представляващ поземлен имот с
идентификатор 68850.519.47 по кадастралната карта на гр.Стара Загора,
административен адрес: кв.“Самара“, с възложители: Р.Д.Д., К.Д.К., Д.Х.К., Т.А.И.,
В.Г.В. и К.В.К..
В
жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена в
противоречие с материалноправните и процесуалноправни норми. Жалбоподателите
оспорват като неправилен и необоснован направения от решаващия административен
орган извод за допуснати нарушения на ЗУТ и наредбите по прилагането му по
отношение спазване на ПУП и правилата и нормите за проектиране. Твърди се, че
не с обсъдени и преценени всички релевантни факти и обстоятелства, поради което
констатациите на контролния орган не съответстват на действителното фактическо
положение. В съдебно заседание, чрез пълномощника си по делото и в представено
писмено становище, се поддържа, че част от твърдяните нарушения, описани в т.т.
1, 3, 4, 7 и 8 на оспорената заповед, са несъществени и не могат да обусловят
незаконосъобразност на одобрения инвестиционен проект и издаденото въз основа
на него разрешение за строеж, а тези, посочени в т.2, т.5 и т.6 от заповедта,
въобще не са налице. По изложените
съображения се иска отмяна на оспорената Заповед № ДК-11-СЗ-9/ 17.08.2020г. на
Началника на РДНСК Стара Загора, като
незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата – Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол –
Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание
и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли
да бъде отхвърлена. Поддържа, че правилно и законосъобразно с обжалваната
заповед, издадена от материално и териториално компетентен орган, по реда и на
основание чл.156 от ЗУТ, са отменени одобрения инвестиционен проект и
издаденото от Главния архитект на Община Стара Загора Разрешение за строеж №
19-342/ 27.07.2020г, поради установени съществени нарушения на ЗУТ и наредбите
по прилагането му. С подробно изложени съображения се обосновава, че наличието
на констатираните от контролните органи на ДНСК нарушения се потвърждават от
събраните по делото доказателства и че в съответствие и при правилно приложение
на закона е постановена отмяна на одобрения инвестиционен проект и на
издаденото въз основа на него разрешение за строеж.
Главният
архитект на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото,
заявява основателност на подадената жалба и моли оспорената заповед на
началника на РДНСК – Стара Загора да бъде отменена като незаконосъобразна.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Жалбоподателите
в настоящото производство са съсобственици на поземлен имот с площ 522 кв.м., с
идентификатор 68850.519.47 по КК на гр.Стара Загора, представляващ УПИ
VI-15155, кв.42а по плана на гр.Стара Загора /съгласно нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 120 от 01.04.2004г., том I, рег. № 2280,
дело № 65 от 2004г и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26
от 20.12.2007г., том III, рег. № 7383, дело № 285 от 2007г./. С нотариален акт
№ 193, том II, рег.№ 4911, дело № 271 от 2008г. същите са учредили в полза на
„ТЕХНОБИЛД 2005“ ЕООД право на строеж върху самостоятелни обекти в бъдеща
сграда, което не е било реализирано в цялост, поради заличаване на търговското
дружество – приемател на правото на строеж. Съгласно Разрешение за строеж №
РС-И-651/ 18.07.2005г. в имота на жалбоподателите е започнато изграждането на
Жилищна сграда 6 бр. гаражи и ОСД-кафене, със застроена площ 317,70 кв.м. и РЗП
1381,00кв.м., строеж четвърта категория, като жилищната сграда е била завършена
до груб строеж на кота +8,81м. През 2016г. жалбоподателите са сключили
предварителен договор от 19.12.2016г. за учредяване право на строеж срещу
задължение за построяване на обекти в жилищна сграда с фирма „СЪН И СЪН ИНВЕСТ“
ЕООД. Със Заповед № 19-12-24/ 08.02.2017г. на Гл.архитект на Община Стара
Загора е допуснато изработването на Комплексен проект за инвестиционна
инициатива /КПИИ/, във връзка с което е бил изработен проект за частично изменение
на план за застрояване за УПИ VI-15155, кв.42в с предвиждане: СЖ,одо /смесена
зона за жилищно строителство и обществено и делово обслужване/, високо свободно
застрояване, сграда с височина до 18м – стъпаловидно растяща във всички посоки,
с магазини/гаражи на приземния етаж; плътност на застрояване 70%, коефициент на
интензивност 4,2м; минимална плътност на озеленяване 20% . Въз основа на Скица
№ 70/ 17.01.2017г за проектиране, издадена от Дирекция „Териториално и селищно
устройство“ при Община Стара Загора, е бил изработен технически инвестиционен проект за строеж:
„Жилищна сграда с ОСД и гаражи – реконструкция и ново разпределение на
недовършен груб строеж на сграда по РС № РС-И-651/ 18.07.2005г. в УПИ VI –
15155, кв.424в гр.Стара Загора“ /застроена
площ 177.09 кв.м, разгърната застроена площ 059,32 кв.в/, находящ се в УПИ
VI-15155, кв.424в по плана на гр.Стара Загора, в части: „Архитектурна“,
„Строителни конструкции“, „Електрическа“, „ВиК“, „Енергийна ефективност“,
„Отопление, вентилация и климатизация“, „Пожарна безопасност“, „Паркоустройство
и благоустройство“. Със Заявление вх. № 19-03-284/ 23.06.2020г.
възложителите Р.Д.И., К.Д.К., Д.Х.К., Т.А.И.,
В.Г.В. и К.В.К. са направили искане до Кмета на Община Стара Загора за
съгласуване и одобряване на изработения КПИИ. Изготвена е положителна оценка за
съответствие с основните изисквания към строежите с комплексен доклад от
„ЛИФО“ООД и положителна оценка за съответствие по части „СК“ и „ЕЕ“ от
правоспособни лица. Инвестиционният проект е съгласуван и одобрен на
27.07.2020г., заедно с издаването и на Заповед № 19-12-139/ 27.07.2020г. от
Кмета на Община Стара Загора /л.28 по делото – текстова част, л.38 по делото –
графична част/, с която е одобрено предложеното от заявителите изменение на ПУП
– ПЗ. Въз основа на одобрения КПИИ, на
основание чл.148, ал.1, ал.2, ал.4 и чл.152, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.192,
ал.1 и чл.193, ал.1 от ЗУТ, Главният архитект на Община Стара Загора е издал
Разрешение за строеж № 19-342/ 27.07.2020г./ 18.0719-29/ 20.01.2020г., за
строеж: „Жилищна сграда с офис и гаражи /реконструкция и ново разпределение на
недовършен груб строеж на сграда по Разрешение строеж № РС-И 651 от
18.07.2005г., жилищна сграда с офис и гаражи, съдържаща: 21 апартамента, 1
офис, 21 гаража за по един автомобил, със застроена площ 363,73 кв.м. и
разгърната застроена площ 2191,20 кв.м.; бруто площ 2691,20 кв.м., 1 паркомясто
в границите на имота, строеж трета категория/, в урегулиран поземлен имот №
VI-15155 от кв.424в по плана на гр.Стара Загора, представляващ поземлен имот с
идентификатор 68850.519.47 по кадастрална карта, с административен адрес:
кв.“Самара“.
С писмо вх. № РС-СЗ-5-01-748/
03.08.2020г., на основание чл.149, ал.5
от ЗУТ, Главният архитект на Община Стара Загора е уведомил и е изпратил на
Началника на РДНСК Стара Загора процесното разрешение за строеж, ведно с
одобрения на 27.07.2020г. инвестиционен проект.
На 17.08.2020г. длъжностни лица от
РДНСК Стара Загора са извършили проверка на Разрешение за строеж № 19-342/
27.07.2020г. За резултатите от проверката е съставен и подписан Констативен
протокол № 1069/ 17.08.2020г. Проверяващият екип от служители на РДНСК Стара
Загора е приел, че при изработването на проекта, въз основа на който е издадено
разрешението за строеж, е допуснато нарушение на предвижданията на ПУП относно
ограничителните линии на застрояване на 2м. от западна и южна регулационна
граница; дълбочината на сградата н посока запад-изток и Кинт. Нарушени са
правилата и нормите за проектиране. Недостиг на 2 бр. складови помещения;
проектирана е открита рампа с недопустим наклон; част СК не е съгласувана.
Установените нарушения са квалифицирани правно като такива на чл.18, ал.1т.7 и
т.3; чл.32, ал.1; чл.31, ал.5 от ЗУТ; чл.110, ал.1 от Наредба № 7; чл.155, ал.1
от Наредба № РД-02-20-2/17; чл.33, ал.1, т.4 и чл.8, ал.1 от Наредба № 4.
Въз основа на съставения Констативен
протокол и на основание чл.156, ал.3 от ЗУТ, при упражняване на предоставени
със Заповед № РД–13–171/ 13.06.2019г. на Началника на ДНСК – гр. София
правомощия /т.13 от заповедта/, с оспорената в настоящото съдебно производство
Заповед № ДК-11–СЗ–9/ 17.08.2020г., Началникът на РДНСК Стара Загора е отменил
като незаконосъобразни инвестиционен проект, одобрен на 27.071.2020г. и
Разрешение за строеж № 19-342/ 27.07.2020г., издадено от Главния архитект на
Община Стара Загора, за строеж: Жилищна сграда с офис и гаражи /реконструкция и
ново разпределение на недовършен груб строеж на сграда с Разрешение за строеж №
РС-И-651/ 18.07.2005г.; жилищна сграда с офис и гаражи, съдържаща: 21
апартамента, 1 офис, 21 гаража за по един автомобил със застроена площ 363,73
кв.м. и разгърната застроена площ 2191,20 кв.м., 1 паркомясто в границите на
имота/, строеж III-та категория, находящ се в УПИ VI-15155, кв.424в по плана на
гр.Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.519.47 по
кадастралната карта на гр.Стара Загора, административен адрес: кв.“Самара“, с
възложители: Р.Д.Д., К.Д.К., Д.Х.К., Т.А.И., В.Г.В. и К.В.К.. От фактическа
страна заповедта е обоснована с обстоятелството, че при извършената проверка по
реда на чл.156 от ЗУТ на одобрения инвестиционен проект и на издаденото въз
основа на него разрешение за строеж, са установени съществени нарушения на ЗУТ
и наредбите по прилагането му по отношение спазване на ПУП и правилата и
нормите за проектиране, изразяващи се в:
1.
Несъответствие с действащият ПУП - ПЗ, одобрен със Заповед №307/01.03.2005 г.
на кмета на община Стара Загора и одобрения със Заповед №19-12- 139/27.07.2020
г. на кмета на община стара Загора, като част от КПИИ, план за
застрояване/ПЗ/-изменение. Предвижданията на плановете в посока запад и юг са
за застрояване на уличните регулационни граници с височина 1 етаж /съответно
3,60 м по изменения ПЗ/, като след този етаж сградата следвало да се отдръпне
от уличната регулация на 2 м. В случая било видно от част „Архитектурна“ на
инвестиционния проект, че на кота +3,36 и +6,112 западната и южната фасада се
отдръпват частично от границите, но на разстояние по-малко от 2 м. Въз основа
на това е прието, че не са спазени
предвидените по действащия и новоодобрения ПЗ ограничителни линии на застрояване
за частта от сградата с височина >3,60 м, респективно - установените с ПУП
разстояния през улица до сградите от запад и юг - нарушение на чл. 25 от ЗУТ
във вр. чл. 18, ал. 1, т. 7 от ЗУТ и чл. 32, ал. 1 от ЗУТ.
2.
Разгънатата застроена площ на сградата е определена неправилно, което е довело
до грешно определен Кинт. на застрояване. Сочи се, че съгласно §5, т. 18 от ДР
на ЗУТ „разгъната застроена площ” е сборът от застроените площи на всички
надземни етажи на основното и допълващото застрояване. Според §5, т.47 „етаж” е
част от сграда или постройка между две последователни подови конструкции.
Проектът в част „Архитектурна” предвиждал етажи на кота № 0,00 с площ 363,73
кв.м; на кота +3,36 с площ 384,11 кв.м, на кота +6,112 с площ 378,58 кв.м, на
кота +8,864 с площ 384,37 кв.м, на кота +11,616 с площ 281,96 кв.м, на кота
+14,368 с площ 234,79 кв.м и на кота +17,143 с площ 163,66 кв.м. Въз основа на
което е прието, че общата площ на етажите по коти е 2191,20 кв.м. Отделно, на
кота +1,008 м се обособява междинно ниво, предвидено в част „Архитектурна” и
част „Конструктивна” на проекта, на което се разполагат общ коридор и складове
към апартаментите в сградата с площ от около 60 кв.м /измерено по чертеж/, с
което РЗП на сградата става около 2251,2 кв.м. Съответно Кинт.=4,31 /определен
по правилото на §5, т. 19 от ДР на ЗУТ/, което е над допустимия по одобрения
със Заповед №19-12-139/27.07.2020 г. коефициент от 4,2 и над предвидения с
действащия ПЗ коефициент на интензивност на застрояването 3. Сочи се, че съгласно
чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗУТ максималната интензивност на застрояване е показател
на ПУП, поради което неспазването й води до нарушение на ПУП, в случая - на ПЗ.
3.
Новопроектираната сграда е с дълбочина на застрояването в посока запад-изток
по-голяма от 16 м и без изискващото се скосяване след достигане на тази
дълбочина, с цел увеличаване на разстоянието до страничните граници при УПИ с
лице към две улици. Приети са за неспазени предвижданията на ПЗ, одобрен със
Заповед № 19-12-139/27.07.2020 г. за дълбочина на застрояването от 16 м над
първия етаж, квалифицирано като нарушение на чл. 31, ал. 5 от ЗУТ.
4.
Според ИП, част „Архитектурна” на ниво +1,008 са предвидени 11 бр. складови
помещения, а 8 бр. апартаменти имат предвидени в тях килер, дрешник или мокро
помещение. За 2 бр. апартаменти не са предвидени никакви самостоятелни складови
помещения в нарушение на правилата за проектиране на жилищни сгради - чл. 110,
ал. 1 от Наредба № 7, съгласно която разпоредба всяко жилище трябва да има
най-малко едно складово помещение във или извън жилището.
5. От
част „Архитектурна” на инвестиционния проект се установявало, че влизането на
автомобили в подземния етаж за гариране ще се осъществява по открита рампа с
наклон 20 %, разположена от изток на сградата. Проектирането на открита рампа с
толкова голям наклон е прието за нарушение на чл. 155, ал. 1 от Наредба №
РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. Направен е
извод, че допуснатото нарушение на правилата за проектиране на рампи ще създаде
опасност от инциденти по време на експлоатация - нарушение на чл. 169, ал. 1,
т. 4 от ЗУТ.
6.
Несъответствие на съдържанието на PC № 19-342/27.07.2020 г. и на инвестиционния
проект относно броя на предвидените гаражи. С PC е допуснато строителство на 21
бр. единични гаража, а съгласно проекта в част „Архитектурна”, гаражите са общо
20 броя, един от които двоен.
7.
Предвиденото ниво на кота +1,008 м е видно на чертеж: разпределение на кота 0,00
м, но не е отразено във вертикалните разрези А-А, Б-Б и В-В, което
представлявало непълнота на проектната документация по част „Архитектурна” и
нарушение на чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти.
8.
Част „Строителни конструкции” не е съгласувана с подпис от проектантите по част
„Ел.” и част „ВиК” в нарушение на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти.
Административният
орган е приел, че посочените нарушения на ЗУТ и наредбите по прилагането му
следва да бъдат квалифицирани като съществени такива, обуславящи
незаконосъобразност на одобрения инвестиционен проект и на издаденото
разрешение за строеж, като основание за тяхната отмяна.
По делото е представена образуваната
административна преписка по издаване на оспорената заповед, както и
образуваната в Община Стара Загора преписка във връзка с одобрения
инвестиционен проект и издаденото от Главния архитект на Община Стара Загора
Разрешение за строеж № 19-342/ 27.07.2020г.
За
изясняване на обстоятелствата от значение по делото са допуснати и изслушани
две съдебно-технически експертизи /първоначална и повторна/, заключенията по
които са приети като доказателства по делото и съдът изцяло кредитира, като
компетентно и добросъвестно изготвени.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването,
като направено в законово установения срок по чл. 215, ал.4 от ЗУТ, от
легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената
Заповед № ДК-11-СЗ-9/ 17.08.2020г. е постановена на основание и в хипотезата на
чл.156, ал.3 от ЗУТ – за констатирани нарушения при извършена служебна проверка
на издадени строителни книжа. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.3 във вр. с
ал.2 от ЗУТ, при констатиране на нарушения при извършена служебна проверка за
съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни
проекти с предвижданията на действащия подробен устройствен план, както и на
други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа,
началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от
него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж и
одобрените инвестиционни проекти, с изключение на издадените и одобрени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. По делото е представена
и приета като доказателство Заповед № РД–13–171/ 13.068.2019г. от която е
видно, че Началникът на ДНСК е делегирал правомощията си за издаване на
заповеди по чл.156, ал.3 от ЗУТ на началниците на РДНСК. Следователно
обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентния
административен орган – Началникът на РДНСК Стара Загора, съобразно
делегираните му правомощия по чл. 156, ал.3 от ЗУТ.
Административният акт е постановен в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по
чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е правното основание за издаването на заповедта,
както и приетите за установени факти и обстоятелства, които административният
орган е преценил и определил като релевантни за упражняване на делегираното му
правомощие по чл.156, ал.3 от ЗУТ. С оглед на което съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.156, ал.3 от ЗУТ и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за
мотивиране на акта, с който се отменят като незаконосъобразни издадени
строителни книжа.
Заповед № ДК-11–СЗ-9/ 17.08.2020г. е
издадена при извършена служебна проверка и осъществен контрол по реда на чл.156
от ЗУТ в рамките на законово регламентирания 14-дневен срок от получаването на
уведомлението по чл.149, ал.5 от ЗУТ /вх. № РС-СЗ-5-01-748/ 03.08.2020г./. От
приложения по делото Констативен протокол № 1069/ 17.08.2020г. за резултатите
от извършената служебна проверка по чл.156, ал.2 от ЗУТ се установява, че
проверката е извършена и съотв. констативният протокол е съставен и подписан от
длъжностни лица от РДНСК Стара Загора, при упражняване на правомощия в
качеството им на органи на ДНСК. В хода на проведената административна
процедура по чл.156 от ЗУТ не са допуснати процесуални нарушения, които да
релевират незаконосъобразност на крайния административен акт, с който тази
процедура приключва. С оглед на което съдът приема, че по отношение на
оспорената в настоящото производство заповед не е налице отменителното
основание по чл.146, т.3 от АПК.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалваната заповед в случая следва да обхване преценката
налице ли са установените от административния орган юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и дали тези факти и обстоятелства правилно са преценени
като такива, обуславящи направения извод за несъответствие с нормативно
регламентираните изисквания на одобрения инвестиционен проект и на издаденото
от Главния архитект на Община Стара Загора Разрешение за строеж № 19-29/
20.01.2020г., като основание за тяхната отмяна.
Първото
констатирано нарушение, визирано в обжалваната заповед, е за изготвянето,
съгласуването и одобряването на инвестиционния проект в нарушение на чл.25 във
вр. с чл.18, ал.1, т.7 и чл.32, ал.1 от ЗУТ, изразяващо се в несъответствие на
проекта с предвижданията на действащия ПУП – ПЗ, одобрен със Заповед № 307/
01.03.2005г. и одобреното със Заповед № 19-12-139/ 27.07.2020г. на кмета на
Община Стара Загора изменение на ПУП-ПЗ, като част от КПИИ, поради неспазване
на ограничителните линии на застрояване от запад и от юг за частта от сградата
с височина >3,60м.
Съгласно
разпоредбата на чл.18, ал.1, т.7 от ЗУТ за поземлените имоти, урегулирани за
застрояване с подробен устройствен план, се определят линиите на застрояване.
Нормата
на Чл. 25 ЗУТ регламентира, че застрояването в урегулирани поземлени имоти се
определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според
предвиждането на подробния устройствен план могат да се разполагат или по които
задължително се разполагат сградите в приземното им ниво.
От
съдържанието на цитираните разпоредби е видно, че нормата на чл.18, ал.1, т.7
се отнася до съдържанието на ПУП – ПЗ, а съгласно чл.25 от с.з. се въвежда
императивно изискване към застрояването в УПИ, което следва да е съобразено с
определените съгласно чл.18, ал.1, т.7 ЗУТ външни и вътрешни линии на застрояване.
Следователно всяко неспазване на предвидените с ПЗ линии на застрояване се
явява в нарушение на задължителното условие по чл.25 във вр. с чл.18, ал.1, т.7
от ЗУТ. В този смисъл не може да бъде споделен довода на жалбоподателите, че
принципно не съществува възможност при изработването на инвестиционния проект и
издаването на РС да бъдат нарушени сочените разпоредби, тъй като същите били
общи и не въвеждали конкретни задължения.
От
събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. и от заключенията на
изпълнените по делото две съдебно-технически експертизи, се установява, че
съгласно ПУП – План за застрояване, одобрен със Заповед № 307/ 01.03.2005г. на
Кмета на Община Стара Загора, за УПИ VI-5155, кв.424в, за строителството в
който имот е одобрен процесния инвестиционен проект и е издадено Разрешение за
строеж № 19-342/ 27.07.2020г. от Главния архитект на Община Стара Загора, е
установена устройствена зона – Жг - жилищно високо застрояване, начин на
застрояване – свободно, височина до 12 м. Показателите на застрояване са:
коефициент на интензивност /Кинт/ - 3.00; плътност на застрояване /Пзастр/ 70%;
плътност на озеленяване /Позел/ 30%. Основното застрояване е отдръпнато на 2 м.
навътре в урегулирания поземлен имот, а първият етаж е разположен до уличните
регулационни линии. С издадена Заповед № 19-12-139/ 27.07.2020г. на Кмета на
Община Стара Загора, неразделна част от процедирания и одобрен КПИИ/, е одобрено изменение на ПЗ от 2005г., като за
процесния имот / УПИ VI-15155/ се предвижда смесена устройствена зона за
жилищно и обществено делово обслужване - Сж,одо; застрояването е свободно, с
голяма височина /до 18 м/. Показателите на застрояване са: Кинт < 4.2;
Пзастр < 70%; Позел > 20%. Предвидено е основното застрояване да е
отдръпнато на 2 м навътре в УПИ, а първият /приземен/ етаж с височина до 3,60м
е разположен до уличните регулационни линии.
Съгласно
заключенията на вещите лица, изпълнили допуснатите по делото СТЕ, в одобрения
ИП не са спазени предвидените в ПЗ ограничителни линии на основното застрояване, тъй като на коти
+3,36м и +6,112м има издатини и шайби, които са на разстояние около 50-90 см от
западната улична регулационна линия, вместо изискуемото съгласно плана за
застрояване отстояние от 2м./отговор на въпрос № 1 от първоначалната и
повторната СТЕ/. Вещото лице С.Я., изпълнило повторната СТЕ, дава констатация,
че тези конструктивни елементи започват от кота +0.00м и продължават в горните
етажи /на коти +3.36м и +6.112м/, в нарушение на изискването ограничителните
линии на застрояване за височината до 15 метра да са отдръпнати на 2 метра
навътре от уличните регулационни линии. Според експерта издатините, които са
допустими в горните етажи, трябва да бъдат на конзолни конструкции и не могат да
са подпрени с вертикални конструктивни елементи в посочената двуметрова зона.
Предвидения в югозападния ъгъл на сградата кулообразен елемент /за който не е
направено отразяване в проекта, че представлява архитектурно-художествен
елемент/ също излиза от ограничителните линии на застрояване.
Съдът
кредитира с доверие фактическите констатации, направени от вещите лица, тъй
като заключенията им са обосновани, не съществува противоречие между тях и не
се установяват обстоятелства, опровергаващи обективността на експертите. Въз
основа на тези фактически установявания съдът приема за доказано описаното в
т.1 от обжалваната заповед нарушение, изразяващо се в неспазване на
предвидените с одобрен ПЗ ограничителни линии на застрояване над приземния етаж
/на кота +3.36м и кота 6.112м/. Приземното ниво
на процесната сграда започва от кота 0.00м /земята/ и свършва на ниво
+3.36м, от което започва следващият етаж, с височина до кота +6.112м, на която
има подово-таванна плоча за следващия етаж. При това положение въпрос на
конструктивно и архитектурно решение е височината на приземното и следващо ниво
в границата до +3.60м, до която височина сградата може да бъде разположена на
улични регулационни линии. След като в случая етажът над приземния е с
по-голяма височина от 3.60м спрямо терена, а именно започва от кота +3.36м и
свършва на кота +6.112м /светла височина на етажа – 2.752м, разстояние между
подова и таванна плоча/, то се налага извода, че този етаж на сградата следва
да е разположен на 2 метра навътре от уличната регулационна граница. Видно от
заключенията на експертите, посочените нива на етажи над приземния са на
разстояние не по-голямо от 90 см. от западната улична регулационна линия,
поради наличието на конструктивни елементи – колони и шайби, започващи от ниво
терен и продължаващи на горните етажи, и кулообразен елемент на южната фасада,
навлизащ в двуметровата зона до южната регулационна линия, а това означава, че
сградата при ниво 3.60 м и повече не е отдръпната на 2 метра от задължителната
линия на застрояване – западна и южна улична регулационна граница. Така
одобреното проектно разрешение, при което части от сградата попадат извън
предвидените с ПЗ ограничителни линии на застрояване несъмнено се явява в
нарушение на одобрения ПУП-ПЗ, както и в противоречие с изискването на чл.25 от ЗУТ във вр. с чл.18, ал.1, т.7 от ЗУТ.
Установеното
несъответствие в ИП има за последица и нарушаване на изискването за отстояние
между сградите на основното застрояване през улица, поради което правилно е
било квалифицирано от административния орган като нарушение на чл.32, ал.1 от ЗУТ. Действително в оспорената заповед не са посочени
конкретните разстояния по см. на чл.32 от ЗУТ, но при неспазване на задължителните
линии за застрояване, които се определят и по правилата на чл.32 от ЗУТ, се
налага извод, че обективно е невъзможно да бъде спазено правилото за отстояние
между сградите на основаното застрояване през улица.
С
оглед на гореизложеното съдът приема за фактически, правно и доказателствено
обоснован направения от началника на РДНСК Стара Загора извод, че одобреният
инвестиционен проект за изграждането на
строеж:. Жилищна сграда с офис и гаражи /реконструкция и ново разпределение на
недовършен груб строеж на сграда с Разрешение за строеж № РС-И-651/
18.07.2005г., със застроена площ 363,73 кв.м. и разгърната застроена площ
2191,20 кв.м., е разработен в противоречие на правилата на чл.25 във вр. с
чл.18, ал.1, т.7 от ЗУТ за разполагане на строежа в ограничителните линии на
застрояване и чл.32 от ЗУТ за определяне разстоянието между сградите през
улица, и съответно е налице основание за отмяна на този проект, като
незаконосъобразен. Незаконосъобразността на инвестиционния проект води до
незаконосъобразност и на издаденото въз
основа на него Разрешение за строеж №
19-342/ 27.07.2020г. на Главния архитект на Община Стара Загора.
Не
се установява приетото нарушение по т.2 от оспорената заповед, изразяващо се
определяне на разгърнатата застроена площ на сградата, довело до грешно
определен коефициент на интензивност на застрояването /Кинт/. Твърди се от
административния орган, че в РЗП на сградата е следвало да се включи и
обособеното на кота +1,008м междинно ниво, предвидено в част „Архитектурна“ и
част „Конструктивна“ на проекта, на което са разполагат общ коридор и складове към
апартаментите в сградата с площ около 60 кв/м, с което РЗП на сградата става
около 2251,2 кв.м./а не както се сочи по проект 2191,2 кв.м/. Съответно Кинт. Е
равен на 4.31, което е над допустимия по одобрения със Заповед № 19-12-139/
27.07.2020г. коефициент от 4,2 и над предвидения с ПУП-ПЗ от 2005 Кинт. 3.
В отговора си на въпрос 2
вещото лице, изпълнило първоначалната СТЕ категорично заявява, че коефициентът
на интензивност на застрояване, достигнат в проекта е 4,1977 при разгърната
застроена площ на сградата 2191,20кв.м. и площ на УПИ VI-15155 от 522 кв.м.,
поради което се явява спазена
максималната стойност на Кинт. по одобрения ПУП – ПЗ /част от КПИИ/.
Според експерта междинното ниво на кота +1,008м не представлява отделен етаж и
площта му не следва да бъде допълнително изчислявана и включвана в РЗП, тъй
като фигурира в застроената площ и в разгърнатата застроена площ на сградата.
С оглед на това съдът
приема за недоказано наличието на твърдяното от административния орган
нарушение на одобрения ПУП – ПЗ /като част от КПИИ/ относно установения за
имота на жалбоподателите коефициент на интензивност на застрояването.
Установява
се обаче приетото нарушение по т.3 от
Заповед № ДК-11-СЗ-9/ 17.08.2020г., изразяващо се в несъответствие на
новопроектираната сграда с дълбочината на застрояване от 16м, определена с ПЗ
от 2020г. /част от КПИИ/.
По
делото не е спорно и видно от скица № 70/ 17.01.2017г /л.37 по делото/, че
имотът на жалбоподателите – УПИ VI-1551,
е ъглов урегулиран имот, по смисъла на чл.76, ал.1 от Наредба № 7, доколкото
граничи с две улици на юг и на запад.
УПИ с
лице към две улици има само странични регулационни граници, тъй като „дъното“
на имота винаги е границата която лежи срещу уличната регулационна, т.е. един
УПИ може да няма дъно, но задължително има странични граници към съседни имоти.
Дълбочината на УПИ се определя от разстоянието между уличната регулационна
линия и срещуположната й имотна граница, но съгласно определението на §5, т.27
от ДР на ЗУТ дълбочината на основното застрояване на сградите е разстоянието от
външната линия на застрояване до срещуположната вътрешна линия на застрояване.
Следователно всяко основно застрояване на сгради има дълбочина, защото този
показател на застрояването зависи не от това дали УПИ има имотна граница със
съседен УПИ, която се определя като дъно, а от линиите на застрояване. От тук и
по арг.чл.29 ЗУТ дълбочината на застрояване на жилищните сгради не се
ограничава ако са спазени нормите за плътност и интензивност на застрояване, за
озеленена площ /в случая спазени/, но и ако са следвани изискванията за
разстояния до граници на УПИ и между сгради през улица и в съседни УПИ, при
условията на чл.31 – 35 ЗУТ, ако се касае за свободно застрояване.
Съгласно
чл.31, ал.5, изр.последно от ЗУТ, в УПИ с лице към две улици, когато
дълбочината на сградата е над 16 метра, разстоянията до страничните граници на
УПИ се увеличават докато достигнат стойност с 2 метра по-голяма от нормите за
разстояние по ал.1 и ал.2 /за настоящия случай е приложима хипотезата на чл. чл.31,
ал.2, т.1 ЗУТ – най малко 1/3 от височината на сградата/.
Височината
на проектираната сграда е 18 метра, поради което 1/3 е равно на 6 метра, към
които следва да се добавят 2 метра и се получава необходимо разстояние до
страничните граници на УПИ равно на 8 метра, тъй като дълбочината на сградата е
над 16 метра. Установява се от заключенията на изпълнените по делото
експертизи, че новопроектираната сграда е с дълбочина на застрояване над 16
метра, защото в североизточния ъгъл на сградата, на кота +3.36м и кота +6.112м
пред дневните на ап.1 и ап.5 имат „издатини“, които излизат след 16-я метър. Те не отговарят на
изискванията за „еркер“ или „балкон“ по см. на чл.88, ал.2 и 3 от Наредба № 7/
22.12.2003г., тъй като еркер се проектира с дълбочина до 30 см., а процесния е
77см. Съответно балконите трябва да са дълбоки 90 см., а проектирания е 148 см.
/Съгласно установените в отговор на въпрос 1 факти, посочени в заключението по
първата СТЕ/. Със заключението, дадено по втората допусната експертиза се установява
още, че тези балкони са разположени в еднометровите ивици в краищата на
фасадите към вътрешните регулационни линии /северна и източна/. Ето защо
дълбочината на сградата се увеличава с 1.50 метра и е равна на 17.50 метра, тъй
като размерите на балконите пред дневните на ап.1 и ап.5 не остават в рамките
на допустимите издатини на сградата, които не се включват при изчисляване на
нейната дълбочина. В посочения случай се нарушава не само чл.31, ал.5 ЗУТ, но и
разпоредбата на чл.88, ал.5 от Наредба № 7 ПНУОВТУС, според която еркерите и
балконите не могат да заемат еднометровите ивици в краищата на фасадите към
вътрешните регулационни линии.
По
тези съображения съдът намира за доказано нарушението, описано в т.3 от
обжалваната заповед.
Установява
се по делото и констатирано нарушение, описано в т.4 на обжалваната заповед, за
допуснато нарушение на чл.110, ал.1 от Наредба № 7/ 22.12.2003г., въвеждащ
изискването всяко жилище да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно
помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово
помещение, което може да бъде в жилището или извън него. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗУТ. От отговора на въпрос № 3 от повторната СТЕ,
изпълнена от в.л.арх.С.Я., е видно, че в процесния проект са предвидени за 8
броя апартамента килер, дрешник или мокро помещение, които са в самото жилище,
а апартаментите, които нямат складово помещение в рамките на жилището са общо
13 /ап.№№ 1, 2, 7, 10, 11, 12, 13, 15, 16, 17, 18, 20 и 21/. На кота +1.008 са
проектирани 11 бр.оя складови помещения, но те се явяват с 2 броя по-малко от
бройката на жилищата без складови помещения в границите си. Според настоящия съдебен състав не изпълнява
законовото изискване за „помещение“ означаването в проекта наличие на гардероб
в спалнята и шкаф в кухнята, тъй като това означение се свързва с
обзавеждането, а не с проектиране на помещение, в какъвто смисъл е закона. Допустимостта за
пространствено свързване на отделните помещения не отменя изискването за
предвиждането им в архитектурния проект за съответния жилищен обект.Това налага
извода, че РС е издадено при неправилно одобрен инвестиционен проект, оценката
на който по аргумент от чл.142, ал.5, т.7 ЗУТ е следвало да обхване и други
специфични изисквания към определени видове строежи съгласно нормативен акт,
каквито за обекта жилище, в случая са предвидени в нормата на чл.40 ал.1 от ЗУТ.и чл.110, ал.1 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони.
Следващото
констатираното нарушение, посочено в т.5 на обжалваната Заповед № ДК-11-СЗ-9/
17.08.2020г. на Началника на РДНСК Стара Загора, е за допуснато нарушение на
чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ във вр. с чл.155, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2 от
20.12.2017г. за планиране и проектиране на комунално-транспортната система на
урбанизираните територии /Наредба № РД-02-20-2/, поради проектирането на
открита рампа като подход към подземен гараж, с наклон 20%, разположена от
изток на сградата.
Съгласно
разпоредбата на чл.155, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2 откритите външни рампи се
проектират с надлъжен наклон най-много 10 %. За малки гаражи се допускат рампи
с наклон до 15 %, като чрез набраздяване на повърхността на настилката,
подгряване на настилката и други се осигуряват условия за удобство и
безопасност на движението. При силно затруднени условия за единични гаражи и по
изключение за малки гаражи се допускат рампи с наклон до 20 %, които се
покриват с подходящи конструкции, съгласно приложение № 35.
Видно от
изпълнените по делото експертизи проектираната рампа е с наклон 17,5%, съгласно
част „Конструктивна“ от ИИП и същата не е покрита. Тези факти, отнесени към
приложимата нормативна регламентация, цитирана по-горе, налагат извод, че в
случая е нарушено изискването рампи с наклон над 15% до 20% да бъдат
задължително покрити. Този пропуск в разработения проект несъмнено може да
доведе до неблагоприятни последици по време на
експлоатацията на рампата в случаи на обледеняване на същата. В този смисъл правилно е квалифицирано като
нарушение на чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ, въвеждащ задължение строежите да се
проектират при спазване на изискванията за достъпност и безопасност при
експлоатация.
Относно
отразената в т.6 от заповедта констатация за предвидено в част „Архитектурна“
на проекта изпълнение на 20 гаража, един от които двоен, вместо допуснатото
строителство на 21 броя единични гаража, съгласно издаденото Разрешение за
строеж № 19-342/ 27.07.2020г., следва да се отбележи следното:
Посоченото
несъответствие може да се приеме и за техническа грешка, която би могла да бъде
поправена и която вероятно е допусната поради това, че единият гараж е двоен.
Съгласно чл.175 ЗУТ при фактическото извършване на строежа са допустими несъществени
отклонения от съгласуваните проекти, за които се изготвя екзекутивна
документация към РС. По аргумент за противното от чл.154, ал.2 ЗУТ предвидените
20 броя гаражи ще представляват несъществено отклонение от одобрения с РС
№19-342/ 27.07.2020г. инвестиционен проект, поради което отстраняването на този
порок преди фактическото извършване на строежа може да бъде процедиран по
съответния ред за корекция на фактически грешки.
Установяват се
описаните в т.7 и т.8 от обжалваната заповед нарушения, съставляващи непълнота
на проектната документация в част „Архитектурна“ и квалифицирани като нарушения
на чл.33, ал.1, т.4 и чл.8, ал.1 от Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти /Наредба № 4/.
Съгласно
разпоредбата на чл.33, ал.1, т.4 от Наредба № 4 част архитектурна на
техническия проект трябва да съдържа напречни и надлъжни вертикални разрези,
изясняващи височините, нивата, вертикалната комуникация в сградата, наклоните
на покривните равнини, изолациите, подовите конструкции и настилки. В случая
през контура на нивото на кота +1,008м минават разрезни линии А-А, Б-Б и В-В,
но нивото е частично отразено само в разрез Б-Б, като не съществува отразяване
в останалите два вертикални разреза – А-А и В-В /отговор на въпрос № 7 на
първоначалната СТЕ/. Следователно е налице неспазване на изискването по чл.33,
ал.1, т.4 от Наредба № 4, обуславящо несъответствие на одобрения проект с
изискванията за пълнота на проектната документация, част „Архитектурна“.
Видно
е и от приложения по делото ИП, че в част „Строителни конструкции” липсва
подпис от проектантите по част „Ел.” и част „ВиК”, поради което не може да се
приеме за спазено изискването на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4, съгласно което
всяка проектна част задължително се съгласува от проектантите на другите
взаимообвързани проектни части.
Допуснатите
непълноти в изработения ИП не могат да бъдат приети за несъществени такива,
каквато теза се поддържа от жалбоподателите, доколкото се свързват с нарушаване
на задължителни изисквания относно обема и съдържанието на инвестиционните
проекти, регламентирани в издадената на основание чл.139, ал.5 от ЗУТ Наредба №
4 от 05.06.2001г.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че съответно на установените в хода на
проведеното административно производство по чл.156 от ЗУТ факти и
обстоятелства, наличието на които се потвърждава от събраните по делото
доказателства, Началникът на РДНСК – Стара Загора е приел, че при одобряването
на инвестиционния проект и издаването на Разрешение за строеж № 19 – 333/
29.07.2014г. са допуснати нарушенията, описани по т.1, т.3, т.4, т.5, т.7 и т.8
в обжалваната заповед. При правилно приложение на нормативната регламентация и
в съответствие с нейната цел, административният орган обосновано е квалифицирал
тези нарушения като съществени, водещи до незаконосъобразност на издадените
строителни книжа, като основание за тяхната отмяна. Предвид което оспорената
Заповед № ДК 11–СЗ-15/ 19.08.2014г. се явява постановена в съответствие със
закона. Обстоятелството, че наличието на посочените в т.2 и т.6 от обжалвания
административен акт нарушения, не беше установено и доказано в хода на
съдебното производство по делото, не води до различен от направения извод за
материална законосъобразност на заповедта. Доколкото останалите нарушения,
които поотделно и в тяхната съвкупност са съществени такива, липсата на част от
приетите като допуснати нарушения не обуславя правен резултат, различен от
възприетия и постановен от административния орган и на различно от
обективираното в оспорения акт съдържание на разпоредените правни последици.
Предвид
установеното въз основа на доказателствата по делото, съотнесено към
приложимата нормативна регламентация, съдът намира, че административният орган
обосновано е приел, че при одобряването на проекта и издаването на Разрешение
за строеж № 19–342/ 27.07.2020г. са допуснати нарушения на изискванията на ЗУТ
и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Тези нарушения
/поотделно и в тяхната съвкупност/, доколкото са свързани с неспазване на
изисквания, правила и нормативи, установени с императивни правни норми,
правилно са квалифицирани като съществени, което е обусловило и упражняването
на правомощието по чл. 156, ал.3 от ЗУТ от Началника на РДНСК – Стара Загора,
за отмяна на издадените строителни книжа, като незаконосъобразни. Оспорената
заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената форма; постановена
в съответствие с материалноправните
разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените
правила и съобразяване с целта на закона, е законосъобразна. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК, искането на
ответника по жалбата за присъждане на разноски, следва да бъде уважено, като
жалбоподателите бъдат осъдени да заплатят на Регионална дирекция за национален
строителен контрол - Стара Загора възнаграждение за осъществената от
юрисконсулт правна защита, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и
чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата,
подадена от Р.Д.И., К.Д.К., Д.Х.К., Т.А.И., В.Г.В. и К.В.К., против Заповед №
ДК-11-СЗ-9/ 17.08.2020г. на Началника на Регионална дирекция за национален
строителен контрол - Стара Загора, с която на основание чл. 156, ал.3 от ЗУТ,
са отменени като незаконосъобразни инвестиционен проект, одобрен на
27.07.2020г. и Разрешение за строеж № 19-342/ 27.07.2020г., издадено от Главния
архитект на Община Стара Загора, за строеж: „Жилищна сграда с офис и гаражи
/реконструкция и ново разпределение на недовършен груб строеж на сграда с
Разрешение за строеж № РС-И-651/ 18.07.2005г.; жилищна сграда с офис и гаражи,
съдържаща: 21 апартамента, 1 офис, 21 гаража за по един автомобил със застроена
площ 363,73 кв.м. и разгърната застроена площ 2191,20 кв.м., 1 паркомясто в
границите на имота/, строеж III-та категория, находящ се в УПИ VI-15155,
кв.424в по плана на гр.Стара Загора, представляващ поземлен имот с
идентификатор 68850.519.47 по кадастралната карта на гр.Стара Загора,
административен адрес: кв.“Самара“, с възложители: Р.Д.Д., К.Д.К., Д.Х.К., Т.А.И.,
В.Г.В. и К.В.К., като неоснователна.
ОСЪЖДА Р.Д.И., К.Д.К., Д.Х.К., Т.А.И., В.Г.В.
и К.В.К., да заплатят на Регионална
дирекция за национален строителен контрол - Стара Загора сумата от 100 /сто/
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: