Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Пазарджик,05.11.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесети октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Мария Кузева, като разгледа
докладваното от районен съдия Харизанова гр.д.№1889 по описа на съда за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи-Пазарджик, адрес гр.Пазарджик,
пл.“С.“№3, ЕИК ..., представлявана от директора И. И. Т. ищецът Г.П.П. с ЕГН **********
*** твърди, че считано от 15.03.2005г и до настоящия момент работи при
ответника като заема длъжността“ полицай“ Служебните си задължения изпълнява на
ненормиран работен ден. Твърди, че съгласно чл.262 от КТ извънредният труд се
компенсира чрез заплащане на допълнително възнаграждение. Предвид липсата на
уредба в специалния закон за адекватно и пълно компенсиране на положен
извънреден труд по служебно правоотношение , възникнало при условията на ЗМВР,
приложение следва да намерят разпоредбите на Кодекса на труда за всички случаи
на предоставяне на работна сила, който регламентира възмездяване на извънредния
труд чрез възнаграждение като конкретния
размер на допълнителното възнаграждение следва да се определи по специалния
ЗМВР. Твърди се, че през периода 31.07.2017г до 31.07.2020г.и до момента
изпълнява служебните си задължения на смени / дневни – от 07:00 часа до 19:00
часа и нощни от 19:00 часа до 07:00 часа на следващия ден/, всяка от които е с
продължителност от 12 часа, съгласно изготвените и утвърдени от началника на РУ
месечни графици при сумарно отчитане на работното време. Съгласно определените
правила за изплащане на извънреден труд/ нощен труд/ от ОД на МВР-Пазарджик
същият се отчита за период от три месеца, като падежът на изплащането му е
краят на всяко тримесечие и се изплаща ведно с полагащото се трудово
възнаграждение, отчитайки го по отделно перо- извънреден труд. През
претендираният три годишен период, считано от 31.07.2017г до 31.07.2020г. са
налични 4 тримесечия годишно или общо 12
тримесечия, през които не е отчетен и съответно заплатен положения нощен труд
като падежът на всяка едно от дължимите суми е изискуема от датата на изплащане
на трудовото възнаграждение след всяко тримесечие както и дължимите лихви ,
които са изискуеми от същата дата. Твърди се, че през процесния период ищецът е
положил 1225часа нощен труд, който не му е бил заплатен. Положеният нощен труд
от 1 225часа , умножен с коефициент 1.143, за да бъде приравнен към
дневния такъв, обуславя претенцията на ищеца в общ размер на 1 450.48лв. и сумата от 185.33лв.
мораторна лихва за забава, дължима от края на всяко тримесечие, през което е
следвало да се заплати дължимата сума за положен нощен труд. Ето защо ищецът
твърди, че не са му изплатени следните
суми за извънреден труд и мораторни лихви както следва :1/ за трето тримесечие
2017г., считано от 01.10.2017г сумата от 107.29лв. ведно с мораторна лихва
върху тази суча в размер на 30.93лв. за периода 01.10.2017г до 03.08.2020г,2/
за четвърто тримесечие на 2017г, считано от 01.01.2018гсумата от 14.83лв и
мораторна лихва в размер на 3.90лв. за периода 01.01.2018г до 03.08.2020г, 3/за
първо тримесечие на 2018г , считано от 01.04.2018г сумата от 90.27лв. и
мораторна лихва в размер на 21.46лв. за периода от 01.04.2018г. до
03.08.2020г., 4/ за второ тримесечие на 2018г, считано от 01.07.2018г сумата от
119.17лв. и мораторна лихва в размер на 25.32лв. за периода от 01.07.2018г до
03.08.2020г., 5/ за трето тримесечие на 2018г, считано от 01.10.2018г сумата от
99.31лв. и мораторна лихва в размер на 18.57лв. за периода от 01.10.2018г до
03.08.2020г, 6/ за четвърто тримесечие на 2018г, считано от 01.01.2019г сумата
от 108.71лв. и мораторна лихва в размер на 17.54лв.за периода 01.01.2019г до
03.08.2020г, 7/ за първо тримесечие на 2019г, считано от 01.04.2019г сумата от
161.28лв. и мораторна лихва в размер на 22лв. за периода 01.04.2019г до
03.08.2020г,8/ за второ тримесечие на 2019г, считано от 01.07.2019г сумата от
126.47лв. и мораторна лихва в размер на 14.05лв. за периода от 01.07.2019г до
03.08.2020г.,9/ за трето тримесечие на 2019г, считано от 01.10.2019г сума в
размер на 186.25лв. и мораторна лихва в размер на 15.93лв. за периода
01.10.2019г до 03.08.2020г, 10/ за четвърто тримесечие на 2019г, считано от
01.01.2020г сумата от 179.36лв. и мораторна лихва в размер на 10.76лв. за
периода 01.01.2020г до 03.08.2020г, 11/ за първо тримесечие на 2020г, считано
от 01.04.2020г сума в размер на 110.37лв. и мораторна лихва в размер на 3.83лв.
за периода 01.04.2020г до 03.08.2020г, 12/ второ тримесечие на 2020г, считано
от 01.07.2020г, сумата от 110.37лв. и мораторна лихва в размер на 1.04лв. за
периода 01.07.2020г до 03.08.2020г.и 13/ трето тримесечие на 2020г.- частично
за периода от 01.07.2020г до 31.07.2020г сумата от 36.80лв.
Твърди се ,че отношенията между
страните се уреждат от ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСЛ.
Разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на
8, 12 или 24 смени- сумарно за тримесечен период. Твърди се, че с оглед
характера на заеманата длъжност ищецът е полагал труд през нощта/ 22:00 часа до
06:00 часа/, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Отношенията се уреждат съгласно чл.187, ал.5 и
ал.6 от ЗМВР, които разпоредби регламентират компенсиране на положения труд
извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служители
на смени. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. В процесният период са действали
последователно Наредба №8121з-407/11.08.2014г, Наредба №8121з-592 от
25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издаване от министъра на
вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане , за компенсираното на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители Текстовете на чл.3, ал.3 и в
трите наредби са идентични в смисъл , че при работа на смени е възможно
полагане на труд и през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г.липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния
труд в дневен. Липсата на изрична регламентация обаче не следва да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите
на МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда и
организацията и разпределянето на работното време , на неговото отчитане , за
компенсиране на работата извън редовното работно време , режима на дежурства ,
времето на отдих и почивка на държавните служители на МВР при наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно
да се приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощно работно време или коефициент
1.143. неприлагането на тази разпоредба би довело до поставяне на държавните
служители , работещи в системата на МВР в неравностойно положение спрямо
другите държавни служители, което е недопустимо. Твърди се, че на ищеца се
дължи паричната равностойност на положените часове нощен труд за исковия период
след преобразуването им с коефициент 1.143 за преизчисление на положения нощен
труд и превръщането му в дневен. В противен случай държавния служител в МВР би
бил в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение,
чиито правоотношения се регулират от КТ. Коментираният коефициент 1.143 се получава като нормалната продължителност
на работното време през деня – 8 часа / установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се
раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта- 7 часа/
установена в чл.140, ал.1 от КТ/ В
Наредба №8121з-4-7/11.08.2014г също е възприет този коефициент -1.143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат- при
сумирано отчитане на отработеното врече общият брой часове положен труд между
22:00ч и 6:00 часа за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число
да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В Тази наредба
законодателят е възприел подхода , установен в КТ и в Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, чиито разпоредби са приложими по аналогия
и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България
утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация.
Поради факта, че за исковия
периода 31.07.2017г до 31.07.2020г ищецът
е полагал нощен труд ,заемайки длъжността“ полицай“ в ОДМВР-Пазарджик, който
труд не преобразуван чрез преизчисляване с коефициент 1.143 ищецът счита, че
претенцията му за заплащане на положен извънреден/нощен/ труд за исковия период
, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен е
основателна. На основание чл.84, ал.1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава
след изтичане на срока, в който е трябвало да плати съответното трудово
възнаграждение, поради което ищецът счита, че му се дълги мораторна лихва за периода от датата на изплащане на
извънредния труд/ падежа на всяко тримесечия през коментирания период/, през
което ответникът е дължал сумата за положения нощен труд, но не е изплатил
същата . Моли се съда да постанови решение ,с което да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 450.48лв.,представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 31.07.2017г. до 31.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 185.33лв. обезщетение
за забава върху главницата, считано от първо число, на месеца, следващ месеца
на дължимото до датата на подаване на исковата молба. Претендират се сторените
по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с
който се оспорват предявените искове по основание и размер. Сочи се, че в глава
седма , раздел първи на ЗМВР е регламентиран статута на служителите в МВР.
Ищецът е държавен служител- полицейски орган съгласно чл.142, ал.1т.1 от ЗМВР и неговото служебно правоотношение
съгласно ал.2 от посочената разпоредба се урежда единствено със ЗМВР.
Законодателят прави явно и недвусмислено разграничение между статута на
държавните служители по ал.1 т.2 на чл.142 от ЗМВР, които се уреждат със Закона
за държавния служител и статута на лицата, работещи по трудово правоотношение,
който се урежда по реда на Кодекса на
труда и на ЗМВР. В чл.178, ал.1 от ЗМВР изчерпателно са изброени
възнагражденията, които се изплащат на държавните служители и съгласно чл.179,
ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22:00 часа до 6:00часа, за полагане на труд на
официалните празници и за времето на разположение . В ал.2 на посочената
разпоредба е указано, че условията и редът за изплащане на допълнително
възнаграждение по ал.1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи,
а техния размер – с негова заповед. Действащите към посочения от ищеца времеви
период са наредба №8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурства, времето за отдих и
почивките на държавните служители и Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В чл.22, ал.1 от
същите е посочено какво се включва в отработеното време на служителите. В
чл.179, ал.4 от ЗМВР изрично е посочено, че извън допълнителните възнаграждения
по ал.1 и по чл.178, ал.1 на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет
за държавните служители от МВР. Разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВ е
императивна и определя нормалната продължителност на работното време, изразено
в броя на часове -8. Осем часа дневно означава осем астрономически часа като
продължителността на работния ден независимо от частта на денонощието, в която
работния ден се разполага – както в неговата светла част през деня, така и в
неговата тъмна част – през нощта в интервала от 22:00 часа до 06:00 часа.
Следователно определението „ дневно“ по смисъла на чл.187, ал.1 от ЗМВР се
отнася за продължителността на работния ден както през дневната част на
денонощието като дневен труд, така и
през нощната част от денонощието като нощен труд.Съгласно чл.187, ал.3 изр.4 от ЗМВР при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00
и 06:00 часа като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24 часов период. Тази разпоредба е продължение на чл.187, ал.1 от ЗМВР и
предвижда, че само трудът който се полага при работа на смени и в интервала от
22:00 часа до 06700 часа е нощен. Поради спецификата на работа на държавните
служители – полицейски органи законодателят е уредил техния статут в специален
закон –ЗМВР и за тях с неприложими
нормите на ЗДСл и КТ. Ответникът счита, че по отношение на полицейските
органи е неприложима Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата и в частност чл.9 от същата.
Още повече, че законодателят е ограничил нейното прилагане в чл.2, ал. 3 от
НСОРЗ по отношение на служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага чл.107а от КТ. Не се оспорва факта, че през
исковия период ищецът е бил служебно правоотношение с ОДМВР-Пазарджик по
чл.142, ал.1т.1 от ЗМВР, че е работил на смени като е полагал нощен труд между
22:00 часа и 06:00 часа, който труд му е бил заплатен по 0.25лв на час,
съобразно чл.179, ал.2във вр.с ал.1 и заповед№8121з-791/28.10.2014г, / отм./ ,
заповед№8121з-1429/23.11.2017г/ отм/ на министъра на вътрешните работи и в
размер на 1.00лв. на час съобразно чл.179, ал.2във вр.с ал.1 и Заповед №8121з-156/05.02.2020г.
на министъра на вътрешните работи. Положеният от ищеца нощен труд за процесния
период не е бил приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1.143 и
съответно получаващата се по този начин разлика не му е била заплатена като
възнаграждение за извънреден труд, което изплащане ищецът претендира в
настоящото производство. Разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР гласи, че
държавните служители , които полагат труд за времето между 22:00 часа и 06:00 часа се ползват със
специална закрила по Кодекса на труда, тоест налице е конкретно препращане към
специалната закрила по кодекса на труда, измежду която не е правилото за
превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1.143. Тази специална закрила ,
предвидена в КТ е в съответствие с разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО като
възпроизвежда буквално текстове на същата. От внимателния прочит на текстовете
и не може да бъде изведен аргумент за приравняване на положението на
работниците по КТ служителите по ЗМВР относно полагането , отчитането и заплащането
на извънредния труд. Различното уреждане на служебното правоотношение на ищеца, регламентирано в ЗМВР и приетите
въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове е разбираемо с оглед спецификата на полагания
труд от тези служители Тази специфика налага и специална уредба, дерогираща
приложението на общата такава. Преизчисляването на нощния труд по начина, по
който се иска от ищеца , а именно с умножаван ес коефициент 1.143 може да бъде
постигнато само по пътя на законодателна промяна. Действащата приложима
нормативна уредба не урежда такова преизчисляване понастоящем и то очевидно не
е поради пропуск , предвид това ,че
специалната уредба през определени периоди в миналото / Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. отм./ е допускала това , а поради различен начин на уреждане на
отношенията в тази сфера. Предвид така изложената аргументация ответникът ,
счита, че предявените главен и акцесорен иск са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на разноските на ищеца. Сочат се доказателства.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си поддържа предявените искове. На основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на исковете чрез тяхното
намаляване като главният иск се счита предявен за сумата от 1 166.38лв., а
акцесорния иск се счита предявен за сумата от 128.36лв. Подробни съображения по
съществото на спора са развити в хода на устните състезания.
В съдебно заседание ответникът, чрез
пълномощника си, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото
на спора са развити в хода на устните състезания.
Пазарджишкият районен съд след като се
запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази становищата на страните и след анализ
на доказателствата поотделно и в съвкупност прие са установено следното от
фактическа страна:
Между страните не е налице спор, че
през исковия период от 31.07.2017г до 31.07.2020г, а и към настоящия момент ищецът
полага труд по служебно правоотношение при ответника като „мл.автоконтрольор I ст. В група „Охранителна полиция „към
РУ-Пещера при ОДМВР-Пазарджик, считано
от 22.12.2016г, която длъжност заема и към момента, като този реверантен факт е
и доказателствено обезпечен с писмо рег.№312р-17053/03.09.2020г.
Не е спорен релевантния факт, че
ищецът е изпълнявал служебните си
задължения на смени дневни от 07: 00
часа до 19:00 часа и нощни от 19:00 часа до 07:00 часа на следващия ден, всяка
от които е с продължителност 12 часа , съгласно изготвени и утвърдени от началника на РУ- Пещера месечни графици при сумарно отчитане на
работното време ,които графици се съдържат в досието на ищеца, прието като
доказателство по делото.
Във връзка с установяване на положения
труд от страна на ищеца през процесния период и заплащане в размер на по
0.25лв. са ангажирани от ответника
следните писмени доказателства/ неоспорени от ищеца/, а именно: заповед№8121з-791/28.10.2014г
на Министъра на вътрешните работи,
заповед№8121з-1429/23.11.2017г на министъра на вътрешните работи и заповед
№8121-156/05.02.2020г.на министъра на вътрешните работи, с която заповед
размерът на допълнително възнаграждение за всеки отработен нощен час или за
част от него от 22:00 часа до 06:00 часа е 1.00лв. Представена е и справка рег.№312р-17144/04.09.2020г.от
разплащателната ведомост за извънреден и нощен труд в часове за периода
31.07.2017г.-31.07.2020г. отработени от ищеца, а именно 602 часа извънреден
труд и 938 часа нощен труд.
По делото бе изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните по делото.вещото
лице е установило ,че за исковия период 31.07.2017г до 31.07.2020г положеният от ищеца нощен труд е 938 часа.
Възнаграждението, което ищецът е получил за
положения от него нощен труд през
исковия период е общо в размер на 396.50лв. / до 31.01.2020г. вкл.всеки час
нощен труд е умножен по часова ставка от 0.25 лв. , а след тази дата часовата
ставка е в размер на 1.00лв.Разликата между положените часове нощен труд
/938часа/ и положените часове нощен труд ,но приравнени към дневен труд с
коефициент 1.143/1072часа/ , а именно 134 часа.Паричната равностойност на
действително положения , незаплатен и неотчетен от работодателя нощен труд на
база общия брой отработени нощни часове ако бъдат приложени разпоредбите на
НСОРЗ през процесния период е в размер
на 1 166.38лв.Според вещото лице сумата за обезщетение за забава върху
главницата, изчислена от падежа на всеки
от тримесечните периоди – първо число на месеца, следващ изтичането на сумарния
тримесечен период до датата на завеждане
на исковата молба е 128.36лв.
При така установената по делото
фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно съединени
осъдителни искове: главен с правно основание чл.187, ал.5, т.2 във вр.с ал.3 от ЗМВР- за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден
труд и акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава:
Безспорно се установи след анализ на
доказателствената съвкупност, че през исковия период ищецът е полагал труд при
ответника като е заемал длъжността“ младши автоконтрольор“ към РУ-Пещера при
ОДМВР-Пазарджик като е работил на 12 часови работни смени при сумарно отчитане
на работното време.
За да се разреши конкретния спор
следва да се анализират текстовете на закон, уреждащи спорните отношения.
Относимата правна норма е чл.187,
ал.1, 2 и 3 от ЗМВР, според която „
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица.Съгласно
разпоредбата на ал.3 от посочената
правна норма работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
–подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно за
тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00ч като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24 часов период. Това е редакцията на текста преди последното
му изменение/ДВ бр.60/2020г./С последното изменение текстът е добил следната
редакция:“Нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. Нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24 – часов
период. Нощен е трудът , който се полага между 22,00 и 6,00ч. Съгласно
ал.3 работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни-подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени-сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна
е по изключение. Разпоредбата на ал.4 е нова ДВ бр.60 от 2020г/ и гласи „При
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент , равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал.1.
Тези въпроси са разрешавани и в
разпоредбите на КТ. В чл.140 от КТ изрично е предвидено, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 7 часа през периода 22.00ч до
6.00ч. За определяне на допълнителните трудови възнаграждения в чл.9 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е прието , че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
За приложение на ЗМВ са издавани
наредби. Първо е издадена наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време , за неговото отчитане, за
компенсираното на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи/ отм./ В чл.31 ал.2
от тази наредба е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00ч за отчетния период се умножава по 0.143.
Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
За периода на претенцията е действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време , за неговото
отчитане, за компенсираното на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи/ отм./
Както в нея така и в действащата към момента Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време , за неговото
отчитане, за компенсираното на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи такъв
текст няма.
От така направения анализ на
развитието на законодателството е видно, че до последното изменение на ЗМВР/ ДВ
бр.60/2020/ относимият към спора въпрос, а именно- каква е нормалната
продължителност на работното време през нощта и как следва да се извърши
отчитаното и заплащането му при сумирано отчитане на работното време, всъщност
не е бил уреден в специалния закон . С последните изменения на текста на чл.187
от ЗМВР законодателят на практика изцяло подкрепя тази теза.
Изложеното дотук обосновава извода на
съда, че към релевантния за спора момент законодателят не е определил
нормалната продължителност на работното време през нощта за категорията
служители, за които се прилага ЗМВР.
След като в специалния закон е налице
пропуск, празнота, тя следва да се запълни с прилагането на правото по
аналогия. Прилагането на нормите на Кодекса на труда, респективно подзаконов
акт към него вече е приемано от ВКС при
постановяване на ТР№8/2013г на ОСГК. Нормата на чл.188, ал.2 от КТ също дава основание
за това. За да се разреши спорния въпрос
следва да се приложи нормата на чл.140 от КТ, респективно чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
При прилагането на тези текстове и
след съобразяване заключението на вещото
лице съдът приема, че предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени изцяло/ с оглед направеното изменение/ като следва да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 166.38лв., представляваща
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през
периода 31.07.2017г до 31.07.2020г, получен в резултат от преизчисляване на
положения нощен труд съобразно
въведената в НСОРЗ методика, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба -05.08.2020г до окончателното изплащане на сумата , ведно с
обезщетение за забава в размер на 128.36лв., дължимо за периода от първо число
след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното
време до датата на завеждане на исковата
молба.
По разноските:
Предвид изхода на делото ищецът има
право на разноски. Същият е направил разноски в размер на 600лв. , заплатено
адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение , тъй като спорът е сложен от
правна страна и уговореното и платено възнаграждение е напълно адекватно на
усилията, положени от упълномощения процесуален представител за подготовката и
провеждането на процесуалните действия във връзка с реализиране правата на
ищеца.Ето защо следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
600лв. разноски по делото.
Предвид изхода на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза
на РС-Пазарджик разноски за експертиза в
размер на 400лв.
Така мотивиран Пазарджишкият районен
съд:
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи-Пазарджик, адрес гр.Пазарджик, пл.“С.“№3, ЕИК ...,
представлявана от директора И. И. Т. да
заплати на Г.П.П. с ЕГН ********** *** сумата
от 1 166.38лв., представляваща неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд през периода 31.07.2017г до
31.07.2020г, получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд съобразно въведената в НСОРЗ методика, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -05.08.2020г до
окончателното изплащане на сумата , ведно с обезщетение за забава в размер на 128.36лв., дължимо за периода от първо
число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на
работното време до датата на завеждане
на исковата молба.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи-Пазарджик, адрес гр.Пазарджик, пл.“С.“№3, ЕИК
..., представлявана от директора И. И. Т.
да заплати на Г.П.П. с ЕГН ********** *** сумата от 600лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи-Пазарджик, адрес гр.Пазарджик, пл.“С.“№3, ЕИК
..., представлявана от директора И. И. Т.
да заплати на РС-Пазарджик сумата от 400лв.разноски за експертиза.
Решението е неокончателно и подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкият окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: