РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД. МОТИВИ към Присъда №21 от
04.07./2012г. постановена по Н.О.Х.Д. № 206/2012г.
Производството е по реда на гл.24 „Бързо производство” и се проведе по
реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл.371 т.1 НПК.
Обвинението срещу подсъдимия Г. е
за това, че: на 20.06.2012г. в гр.
Кубрат, област Разград е предложил и дал подкуп-дар от една банкнота 50 лв. на - младши автоконтрольори в РУ „Полиция”- гр.Кубрат: Н.Р.Н. и В.В.А. в
качеството им на полицейски орган, за да не извършат действия по служба – да не
съставят актове за установени от тях и
извършени от Г. административни
нарушения по чл.150 и чл.100 ал.1 от ЗДП
и по чл.315 ал.1 пр.2 във вр. с чл.249 ал.1 от КЗ - престъпление по чл.304а от НК.
Разпитан в хода на съкратеното съдебно следствие подсъдимият Г. заявява, че се признава за виновен и дава обяснения по
обвинението срещу него.
ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на
доказателствата прие за установено,следното: На 20.06.2012г. вечерта
обвиняемият Г. предприел пътуване с лек автомобил „ВАЗ 21064" с д.к. № РР
23-20 АМ от гр. Сеново към гр. Кубрат.
По същото време на ул. „Княз
Борис I" в района на консервната фабрика (ежедневна ведомост л. 21),
контрол на пътното движение осъществявали в екип св. Н.Н., В.В. и Н.Р. - младши
автоконтрольори в РУ „Полиция" - гр. Кубрат (Удостоверение л. 18).
Съгласно длъжностната им характеристика (л. 19) тези полицейски служители имали
правомощия да проверяват редовността на документите, които трябва да носят
водачите и да изготвят документи, свързани с административно-наказателната
дейност, в т.ч. да съставят актове за установените от тях административни
нарушения.
При приближаване на
управлявания от обв. Г. автомобил, св. В. го спрял за проверка. Легитимирал се
и му поискал налични документи. Обв. Г. представил само личната си карта и
заявил, че не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Св. Р. чрез мобил телефонна връзка установил, че обвиняемият е неправоспособен
водач и му заявил, че осъществява административно нарушение (АУАН) по чл. 150
от Закона за движение по пътищата.
Започнал да съставя
Акт за
установяване на административно нарушение №
376/20.06.2012г. (л. 14)
В същото време св. В.
установил, че автомобилът няма стикер за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност", изискуем по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП. Поискал от
обвиняемия да му представи застрахователна полица, но установил, че обв. Г.
няма сключен и действащ застрахователен договор за тази задължителна
застраховка.
Започнал да съставя АУАН №
377-КЗ/20.06.2012г. за нарушение по чл. 315, ал. 1, предл. 2 във вр. с чл. 249,
ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) (л. 15).
Тогава обвиняемият започнал да
моли да не му съставят актове, защото много бърза, отивал на сватба, а и вече
има съставени актове за административни нарушения. Заявил също, че ще почерпи.
Св. В. му обяснил, че са служебно задължени да съставят актовете и е незаконно
да ги черпи. Обвиняемият, обаче повторил предложението за почерпка, извадил
банкнота от 50 лева и я дал на св. Р.. Той му обяснил, че даването на пари е
незаконно, но обвиняемият настоял да я приеме. Тогава св. Р. прикрепил
банкнотата към съставения АУАН № 376/20.06.2012г. и го поканил да ги последва в
РУ „Полиция" - гр. Кубрат за изясняване на случая. Там обв. Г. подписал
двата АУАН-а без възражения.
По така установената
фактическа обстановка с действията си от обективна и субективна страна обв. Г.
осъществил състава на престъплението по чл. 304а от НК.
Разпитан в хода на бързото
полицейско производство, обвиняемият Г. дава обяснения по обвинението и
признава вината си.
Обвинението се подкрепят от
АУАН, показанията на св. В. и Р., ежедневна
ведомост, справка от АИС, писмо и удостоверение от отдел „Човешки ресурси” при
ОД на МВР Разград, длъжностна характеристика.
Безспорно е установено и
доказано по делото обстоятелството, че на 20.06.2012г. в гр. Кубрат, Област
Разград, подсъдимият Г. предложил и дал
подкуп - дар от една банкнота с номинал 50 лева на младши автоконтрольори в РУ
„Полиция" - гр. Кубрат Н.Р.Н. и В.В.А., в качеството им на полицейски
орган, за да не извършат действия по служба - да не съставят актове за
установени от тях и извършени от Г. административни нарушения по чл. 150 и чл.
100, ал. 3 от ЗДвП и по чл. 315, ал. 1, предл. 2 във вр. с чл. 249, ал. 1 от КЗ
- престъпление по 304 „а" от НК.
Тази фактическа и правна
обстановка, съдът прие за установена и доказана въз основа на събраните по
делото доказателства: гласни- обясненията на подсъдимия, показанията на
полицейските служители Н., А., писмени- АУАН за установяване на адм.нарушение,
типова длъжностна характеристика, ежедневна ведомост, справка за съдимост и
др.документи и веществени – 1 банкнота с
номинал 50 лв.
Анализът на тези доказателства по отделно и в
съвкупност даде основание на съда да приеме, че обвинението срещу подсъдимия Г.
за извършено престъпление по чл.304а от НК е доказано по несъмнен начин.
Безспорно установено и доказано по делото
обстоятелството, че на инкриминираната дата и място управлявания от подсъдимия Г.
автомобил „ВАЗ 2104”с ДК№РР 23 20 АМ е бил спрян за проверка от полицейските
служители св.Н.Н., св.В.В. и св. Н.Р. и е било констатирано, че подсъдимият
като водач и участник в движението е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата – управлява автомобила без да притежава СУМПС, че
автомобилът няма стикер за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”-няма сключен и действащ застрахователен договор.
Писмените доказателства по делото
сочат, че свидетеля Н.Н., В.В. и Н.Р. са младши
автоконтрольори и имат качеството на полицейски орган с правомощия да
издава актове за установените от него административни нарушения на ЗДвП и имат
правомощия да проверяват редовността на документите, които трябва да носят
водачите и да изготвят документи, свързани с административно-наказателната дейност.
Съдът прие за безспорно доказано, че банкнотата в размер на 50 лв. е била дадена на свидетеля В. като дар, за да не извърши действия по
служба-да не състави акт за установените от него и извършени от подсъдимия нарушения на чл.150
и чл.100 ал.3 от ЗДП и чл.315 ал.1 пр.2 във вр. с чл.249 ал.1 от КЗ.
С действията си от обективна и субективна
страна подсъдимият Г. е осъществил
състава на чл.304а от НК.
При изграждане на становището си както за
авторството на инкриминираното деяние, така и за правната квалификация на
същото съдът кредитира изцяло за достоверни показанията на свидетелите Н., В. и Р.. Показанията им са логични,
последователни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Същите се подкрепят от
писмените доказателства - АУАН №377-КЗ/20.06.2012г.,
и АУАН №376/20.06.2012г., които актове
са били подписани от подсъдимия за нарушител без възражения, след като се е запознал
със съдържанието на актовете, и от веществените доказателства – предадените на разследващия орган банкнота в размер на 50
лв. по установения в НПК ред и начин веднага след извършване на инкриминираното
деяние.
Като неправоспособен водач на МПС и участник в
движението подсъдимият е бил наясно, че той е бил спрян за проверка от
полицаите именно защото е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, същият е бил и наясно с писмената процедура по установяване на
нарушението, а именно съставянето на акт, с 3-дневния срок за възражения по
акта и едва след изтичане на този срок ще му бъде наложена санкция по ЗДвП от
адм.наказващия орган, обстоятелства, които са му били и обяснени лично от полицейските служители и именно за
това, той дава на полицейските органи 50 лв., за да не му съставят акт за извършеното
от него нарушение и съответно, да не бъде санкциониран.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл- подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Ето защо, съдът призна подсъдимия Г. за виновен в извършване на престъпление по
чл.304а от НК във вр. с чл.58а и чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, го осъди на 3 месеца лишаване от свобода, като
на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на наказанието за
изпитателен срок от 3 години и на ГЛОБА в размер на 100лв.
При
индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание, съдът отчете всички обстоятелства от значение
за вината и отговорността на същия: смекчаващи - тежко семейно положение-женен с три малолетни
деца, болна съпруга трудоустроена на 50% с доходи 115 лв., младостта на подсъдимия,
признанието, пълното разкаяние и съдействие на органите на полицията при
констатиране на нарушенията, а като отегчаващи-обремененото съдебно минало на
подсъдимия-осъден на пробация 6 месеца, което наказание обаче е изтърпяно към
27.01.2012г., високата степен на обществена опасност на деянието, въздигнато от
законодателя като такова, тъй като с престъплението „подкуп” се засягат и
увреждат сериозно обществените отношения, свързани с правилното и нормално
функциониране на държавния и обществен апарат и на държавните органи, както и с
точното, еднакво и безкористно осъществяване на властнически функции и на
правата и задълженията, произтичащи от компетентността на съответните
длъжностни лица, в т.ч. и полицейски органи, с оглед завишения ръст на
активните подкупи. При баланса на тези обстоятелства и ръководен от общите
правила на НПК, съдът намери за съответно на извършеното престъление
наказанието лишаване от свобода за срок от
3 месеца. По отношение на подс. Г. е налице фактическия състав на чл.66
от НК: размерът на наказанието е под 3 години лишаване от свобода, подсъдимият
не е осъждан на наказание лишаване от
свобода и за реализиране целите на чл.36
от НК не се налага ефективното изтърпяване на наказанието. Поради това
изпълнението на наказанието следва да се отложи за изпитателен срок от 3
години. На подс. Г. следва да се наложи
и кумулативното наказание глоба. За справедлив съдът намери размера от 100 лв.
Обсъждането на всички тези обстоятелства с
оглед на конкретният случай, даде основание на съда да приеме, че така
наложеното наказание по вид и размер е
напълно справедливо и съответно както на обществената опасност на самото
деяние, така и на личната обществена опасност на самия подсъдим, поради което
съдът намери, че по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК за генералната и
специална превенция.
В
съответствие с разпоредбата на чл.307а НК
съдът постанови отнемане в полза на държавата на предмета на
престъплението-банкнотата от 50 лв.
По изложените съображения Разградският
окръжен съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/В. СТОЯНОВ /