№ 3642
гр. С, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110104555 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от А. Г. А., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“С С“ № ..,
подадена чрез адв.З., със съдебен адрес гр.С, ж.к.Л 3, ул.“Г Д“ № 6, насочени срещу „В К“
АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Д Н“ № 28, АТЦ С Ц ет.2, офис
73Г, за прогласяване за нищожни на клаузите на чл.1, ал.3 и чл.4, ал.2 от сключения между
страните договор за потребителски кредит №..../12.09.2022 г., както и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 113.13 лв., платена недължимо по нищожните
клаузи, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.01.2023 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че 12.09.2022 г. страните са сключили договор за
паричен заем № ..., за сума в размер на 500.00 лв., при годишен лихвен процент от 40.32% и
ГПР от 49.39%. Сочи се, че ищецът е погасил изцяло задълженията си с извършени на
12.09.2022 г., на 14.09.2022 г. и на 15.09.2022 г. плащания.
Ищецът обръща внимание на две от клаузите – тази на чл.1, ал.3 от договора, която
предвижда такса за допълнителната услуга по експресно разглеждане на искането за заем и
тази по чл.4, ал.1 от договора, която предвижда задължение на потребителя да осигури
обезпечение в полза на заемателя, като при неизпълнение на това задължение е предвидена
неустойка от 70.98 лв.
В същото време ищецът аргументира становище за нищожност на договора поради
нарушение на чл.10, ал.1 вр.чл.22 от ЗПК, а именно поради неспазване на предписаната от
закона форма, на основание чл.11, ал.1 т.10 вр. чл.22 от ЗПК – поради липсата на парвилно и
точно отразен ГПР и на разписана методика за формирането му.
Осмен това ответникът неустоечната клауза по чл.4 от договора като неравноправна
и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй
1
като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Навежда доводи и че въпросната клауза не е индивидуално
уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.
Като допълнителен довод се навежда противоречие на процесната клауза с добрите
нрави, вкл. и при целено заобикаляне на закона, тъй като предвидената с нея неустойка
излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и води до
оскъпяване на кредита, а и не е ясно какви точно вреди на кредитора би покрила. В този
смисъл се позовава на т.З от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. №
1/2009 г., ОСТК.
По така изложените съображения от съда се иска да прогласи нищожността на
неустоечната клауза - чл.4 от договора.
Ищецът оспорва и предвиденото възнаграждение за експерсно разглеждане искането
за кредит като противоречащо на чл.10а, ал.2 от ЗПК, който въвежда забрана заемателят да
заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Според ищеца,
приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит, е част от усвояването
на кредита, поради което възнаграждение за такъв вид услуги не се дължи. Изразява
становище, че тази такса по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка
към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР,
като в случая това законово изискване не е спазено. Отделно от това твърди, че услугата, за
която е предвидено процесното възнаграждение, не му е предоставена. С оглед на това
поддържа, че така начисленото възнаграждение за експресно разглеждане на заявката е
заплатено при начална липса на основание.
Аргументира се становище, че клаузите, уреждащи заплащането на цена за
допълнителни услуги, са изцяло неравноправни и нищожни, доколкото са във вреда на
потребителя по смисъла на, чл.143, ал.1, т.3 от Закона за защита на потребителите - не
отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие в правата на
страните, тъй като за да се възползва длъжникът от всички допълнителни услуги по
сключеното споразумение се изисква одобрение от кредитора. С оглед на това прави извод,
че те всъщност представляват такси по усвояване на кредита.
Отделно от това се сочи, че кредиторът не е включил посочените две задължения в
ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. В
исковата молба се цитира чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която разпоредба
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Отделно ищецът окачествява
посочения ГПР в договора като „заблуждаваща търговска практика“ по чл.68д, ал.1 и ал.2,
т.1 от ЗЗП.
Като допълнителен довод за нищожността на договора се изтъква и противоречие с
чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, а именно уговорената
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния
размер на законната лихва по необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната
лихва по обезпечени заеми.
По така изложените съображения от съда се иска да прогласи нищожността на
псочените две клаузи от процесния договор и да осъди ответника да върне на ищеца
заплатената по договора сума от 113.13 лв.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.
Ответникът оспорва наличието на правен интерес от предявяване едновременно на
установителен и осъдителен иск, произтичащи от едно и също прваоотношение.
Излага данни за нередовност на исковата молба поради липсата на посочени
2
основания за нищожност на процесните клаузи от договора, както и поради липсата на
адвокатска праваспособност на адв.З..
По съществото на спора се поддържа становище за неоснователност на предявените
искове.
По отношение договорената възнаградителна лихва се твръди, че тя е резултат от
свободната воля на страните и е в рамките на ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК.
За ГПР се обръща внимание, че няма законово изискване да се посочи математическия
алгоритъм на изчисленията, поради наличието на нормативно предвидени две задължителни
математически формули. Обяснява се, че ГПР включва общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Сочи,
че изчисленията за ГПР са направени към момента на сключване на съответния договор за
кредит, като в договора ясно се сочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите, с оглед което същият е законосъобразно
формиран по определения в приложение № 1 към ЗПК начин.
В същото време се поддържа становище, че в ГПР не следва да се включва
предвидената неустойка, тъй като може за потребителя да не възникне задължение за
заплащане на такава.
Ответникът оспорва и твърденията в исковата молба, че с клаузата за неустойка се
цели заобикаляне на закона и че представлява заблуждаваща търговска практика, като
определя същите като субективно усещане на ищеца. Поддържа становище, че целта на
процесната неустойка е именно да обезпечи изпълнението на задължението на потребителя
да върне отпуснатата му в заем сума. Ответникът твърди, че така уговорената между
страните неустойка не е прекомерна с оглед размера на сумата по процесното договорно
правоотношение, като отчитайки и това какво задължение тя обезпечава и каква е
основната цел на уговарянето й. Заявява се и неприложимост на разпоредбата на чл.33, ал.1
от ЗПК, поради различния период, за който се начисляват неустойката и законната лихва.
Ответникът обръща внимание и на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, съгласно
която договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. В случая, според ответника, тази информация
се съдържа в самия договор, в който са определени размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, поради което твърди, че погасителният план е
инкорпориран в самия договор.
Сочи, че доколкото в него е уговорен фиксиран годишен лихвен процент, като не е
предвидено заплащане на суми, дължими при различни лихвени проценти, то не е било
необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми. Позовава се на практиката на Съда на ЕС по Директива
2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити /Решение по дело С-42/15 от
09.11.16 г., Решение от 05.09.19 г. по дело С-331/18/, според която в договора за кредит,
предвиждащ погасяването на главницата чрез вноски, не трябва да се уточнява под формата
на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяване на
главницата, като не се допуска национална правна уредба, съгласно която договорът за
кредит трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която показва погасяването
на главницата, лихвите и другите разходи. По тези съображения ответникът иска да се
приеме, че изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК са изпълнени от заемодателя.
3
Ответникът твърди, че услугата експресно разглеждане на документи е доброволна,
която няма нищо общо с такса за отпускане на кредита и не представлява действие по
усвояване или управление на кредита, тъй като го предхожда времево. Признава, че
действително експресното разглеждане на документи представлява услуга, предхождаща
одобряването на отпускането на кредит и усвояването му, която услуга няма задължителен
характер, но лицето, което кандидатства за кредит, по своя преценка избира дали да ползва
тази услуга. Сочи се, че ищецът е бил запознат с тези условия, избрал е доброволно да
ползва услугата по експресно разглеждане на документи срещу такса в конкретно посочен
размер, което се потвърждава от чл.1, ал.3 от договора. Целта на тази услуга, според
ответника е по-бързо разглеждане на искането и документите за кредит с оглед
необходимостта от получаване на бърз отговор. Аргументира се становище, че от една
страна потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши, дали да се
възползва или да изчака 10 дни, а от друга страна отправянето на такова искане създава за
заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и съответно за ангажирането на
допълнителни ресурси. Твърди се, че таксата за експресно разглеждане представлява цената
на предоставяната от кредитора услуга, а именно по експресно разглеждане на документите
и поради това той е свободен да определи какъв да е нейният размер, като в този случай
приложение намира свободата на договаряне между страните, прогласена в чл. 9 от ЗЗД.
Самото пък заплащане на тази таксата е разсрочено с погасителните вноски по кредита,
което е в интерес на заемополучателите.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски, вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, вземат писмено
становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.26 ЗЗД,
чл.146 от ЗЗП и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
В случая ищецът е предявил иск за неоснователно обогатяване спрямо „В К“ ООД за
заплатени суми по договор за потребителски кредит, въз основа на нищожни клаузи.
По делото не е спорно, а и от приетите писмени доказателства се установява, че
ищецът е кредитополучател, който е сключил с ответното дружество договор за паричен
заем Standard 14 №..../12.09.2022 г. Видно от отразеното в чл.1, ал.1, т.1 и 2 от договор, на
ищеца е предоставена съответната информация в стандартния европейски формуляр и в
отправено индивидуално предложение за сключване на договор за паричен заем. Ищецът е
подписал на 12.09.2022 г., процесния договор, ведно със съгласие за сключване на
застраховка „Живот“, въз основа на което е получил сумата от 500.00 лв. срещу задължение
да я върне за 14 седмици при вноска – на 7 двуседмични вноски, всяка от по 91.14 лв., респ.
101.28 лв. при неизпълнение на задължението по чл.4 за предоставяне на обезпечение. В
самия договор са изчерпателно изброени всички падежни дати /чл.2, ал.1, т.4 от договора./.
Изрично е посочено, че във всяка една от погасителните вноски се включва част от
дължимата главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Страните са постигнали
съгласие за фиксиран лихвен процент от 40.32% и годишен процент на разходите от 49.39%.
Уговорено е и предоставяне от страна на кредитополучателя обезпечение в 3-дневен срок от
сключване на договора, изразяващо се в осигуряване на поръчител или банкова гаранция,
4
като при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 70.98 лв. С оглед експресното
разглеждане на документите на ищеца, на него му е начислена такса в размер на 106.47 лв.
При тези данни и съобразно предвиденото в чл.22 от приложимия в случая Закон за
потребителския кредит, съдът намира процесния договор за действителен. Същият е
сключен в писмена форма и съдържа разяснение на правата на кредитополучателя, както и
на съществените елементи на сделката като срок, размер на годишната лихва и годишния
процент на разходите и др. Макар и да липсва погасителен план като отделно приложение,
месечните вноски и падежните дати са вписани в самия договор /чл.2, ал.1, т.4 от същия/. В
случая съдът намира за нужно да отбележи и че е спазено и изискването на чл.10, ал.1 от
ЗПК относно размера на шрифта, с който е изписано съдържанието на договора. За
установяване на този факт настоящият състав намира, че не са необходими специални
знания, доколкото този извод следва и от визуалната съпоставка на размера на буквите и
символите от набора от шрифтове с размер 12, предоставен на потребителите на софтуера за
текстообработка Word /част от пакета Microsoft Office/, с който съдът работи ежедневно.
С оглед на изложеното по-горе и на заявеното в исковата молба относно
недействителността на клаузите за дължими такса за експресно разглеждане и неустойка,
съдът намира следното:
Относно таксата за експресно разглеждане на документи:
Съгласно договора за заем, таксата следва да се заплати при експресно разглеждане
на заявката за отпускане на паричен заем, като кредитополучателя е декларирал, че това е
негов доброволен избор. По делото не са представени доказателства относно съдържанието
на тази услуга, т.е. с колко се съкращава времето при експресно разглеждане на заявка за
кредит в сравнение със стандарнтата услуга, която предоставя кредитната институция.
Съгласно чл. 143, ал.1, т.10 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора. В чл.146, ал.1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл.146, ал.2
ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им. Ищецът е потребител на финансова услуга по смисъла на §
13, т. 1 ЗЗП, като ответникът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата
за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора
размер. Оттук така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и
неравноправен характер по смисъла на чл. 143, ал.1, т.10 ЗЗП.
На следващо място дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или
неравноправна, то по производството не са доказани от ответника обстоятелствата,
налагащи начисляването на подобна такса, а именно, че „В К“ ООД е разгледал заявката на
заемателя в по-кратък срок. Липсват доказателства за часа, в който е подадено заявлението и
часът, в който е сключен договорът между страните. Липсват и данни от заемодателя да е
представено становище по искането за заем в по-кратък срок от подаване на предложението
за сключване на договора за паричен заем, поради което не са налице предпоставките за
начисляване на такса за експресно разглеждане документите.
По отношение клаузата за неустойка, съдът намира следното:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии,
5
като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /в този смисъл
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели
неустойка в размер на 70.98 лв. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение
на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи и на чл.21, ал.1 ЗПК.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. От съдържанието на чл.4,
ал.2 от процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка е около 15% от
заемната сума за срока на целия договор. Предвидено е още предварително, че неустойката
ще се заплаща разсрочено. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се
кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този
начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната
лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя.
Клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, предл.3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишение,
доколкото, както вече се посочи, процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично
задължение, т.е. обезпечава изпълнението на задължението за обезпечение на главното
задължение. С оглед на това и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на
задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе
до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване
на подлежаща на връщане сума допълнително с още около 15% от предоставената главница.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице
още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в
тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза
е пречка за възникване на задължение за неустойка.
По изложените по-горе съображения и имайки предвид отразеното в приетото и
6
неоспорено от страните заключение на вещото лице, че ищецът е заплатил по процесния
кредит 608.13 лв., като с тях са погасени 500 лв. главница, 1.66 лв. договорна лихва, и 106.47
лв. такса за експресно разглеждане. Погасяването е предсрочно, направено е на втория и
третия ден след сключване на договора, поради което не е начислена неустойка по чл.4.
С оглед на това предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен до размера от
106.47 лв., която сума е заплатена от ищеца по нищожната клауза за дължима такса за
експресно разглеждане на искането за кредит. Вземане за сумата от 5.00 лв., която се твърди
да е платена от ищеца за кандидатстване от една страна е заявена за първи път с молбата от
22.02.2024 г., т.е. не може да се приеме, че тя е част от ищцовата претенция, а от друга
страна макар да се установи реалното й плащане /в тази насока приложения на л.143 от
делото ПКО/, то няма данни да е свързана с процесния кредит и въз основа на каква
договорка между страните е внесена от ищеца, в частност дали се касае за неравноправна
клауза.
Ето защо за разликата над 106.47 лв. до пълния предявен размер от 113.13 лв., искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Като законна последица, върху приетия за основателен размер на иска, следва да се
присъди и законна лихва от подаване на исковата молба – 27.01.2023 г., до окончателното
плащане на дължимото.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. Ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК /л.145 от делото/, вписаните в
който разноски са реално извършени. От заплатените от ищеца такива в размер на 150.00 лв.
за държавна такса и 400.00 лв. за депозит на вещо лице, съобразно уважената част от иска,
следва да му бъде присъдена сумата от 517.62 лв.
Освен това пълномощникът на ищеца претендира възнаграждение, определено по
реда на чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за всеки един от предявените
искове. В случая обаче не е представен договор за правна защита и съдействие между ищеца
и неговия пълномощник, от който да е видно, че е договорено процесуалното
представителство да се осъществява срещу възнаграждение, както и че са налице условията
на чл.38, ал.1, т.1-3 от Закона за адвокатурата. На л.93 от делото е приложено единствено
пълномощно, с което е учредена представителна власт на адв.М. спрямо ищеца А., но от
този документ не може да се направи извод за възмездния характер на отношенията между
пълномощника и упълномощителя.
От страна на ответника се претендира с отговора на исковата молба присъждане на
разноски, но по делото липсват доказателства за извършени такива /не са представени
доказателства за договорено и заплатено на адв.Н. възнаграждение/, поради което съдът не
се произнася с решението си в тази насока.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по иска на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ул.“С С“ № .., насочени срещу „В К“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
бул.“Д Н“ № 28, АТЦ С Ц ет.2, офис 73Г, за прогласяване за нищожни на клаузите на чл.1,
ал.3 и чл.4, ал.2 от сключения между страните договор за потребителски кредит
№..../12.09.2022 г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 113.13
лв., платена недължимо по нищожните клаузи, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 27.01.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.
7
ОСЪЖДА „В К” АД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.Л 7,
бул.„Д Н“ № 28, АТЦ „С Ц", ет.2, офис 73Г, представлявано от Д С Д, да заплати на А. Г. А.,
ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“С С“ № .., сумата от 106.47 лв., представляваща заплатени
без основание такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем Standard 14
№..../12.09.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.01.2023 г.,
до окончателното плащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 113.13 лв.
ОСЪЖДА „В К” АД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.Л 7,
бул.„Д Н“ № 28, АТЦ „С Ц", ет.2, офис 73Г, представлявано от Д С Д, да заплати на А. Г. А.,
ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“С С“ № .., сумата от 517.62 лв., представляваща
направени от ищеца разноски съобразно изхода на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8