Р Е Ш Е Н И Е
№ 529
град Горна Оряховица, 16.12.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 447 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 и чл.92 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от законните си представители Н.Т.С.и М.Д.Д., чрез процесуален представител: юрисконсулт М.С., твърди в исковата си молба, че на 24.11.2015 г. между ,,Изи Асет Мениджмънт” АД /заемодател/ и Д.Т.Г. /заемател/ е сключен договор за паричен заем с № 2432006, в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на основание Стандартен европейски формуляр. Сочи, че с подписването на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 1600,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, като страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка. Твърди, че заемната сума по договора е била предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора. Твърди, че това съставлява изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създава задължение на заемателя да заплати погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Заявява, че погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема, и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя. Заявява, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 1777,95 лв., като договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 177,95 лв. Сочи, че съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 01.06.2016 г., на 27 равни седмични погасителни вноски - в размер на 65,85 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 02.12.2015г., а падежът на последната погасителна вноска е 01.06.2016г. Твърди, че на основание чл.8 от сключения договор за паричен заем, в случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания, като в случая на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв. Твърди, че съгласно чл.4 от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители. Посочва, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, поради което на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1070,82 лв., разсрочена на 27 равни вноски, всяка в размер на 39,66 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Твърди, че погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят е в размер на 105,51 лв. Сочи, че на основание ЗПК и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава, в размер на действащата законна лихва за периода от 31.12.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда, в общ размер от 440,88 лева, съставляваща съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Заявява, че погасената до момента сума е в размер на 517,76 лв., с която са погасени, както следва : неустойка за неизпълнение - 198,30 лв., такса разходи - 45,00 лв., договорна лихва - 57,39 лв., главница - 217,07 лв. Твърди, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска на 01.06.2016г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Сочи, че на 01.01.2017г. е подписано Приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между ,,Изи Асет Мениджмънт” АД и ,,Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на ,Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем 2432006/24.11.2015г., е прехвърлено в собственост на ,,АСВ” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Заявява, че ,,Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило ,,АСВ” АД /понастоящем ,,АСВ” ЕАД/ в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Твърди, че по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД, до ответника е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез ,,АСВ” ЕАД, уведомително писмо за станалата продажба с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2432006 от 05.01.2017г., чрез „Български пощи”, с известие за доставяне, на посочения в договора за кредит постоянен адрес, но писмото се върнало в цялост, с отбелязване върху обратната разписка, че пратката не е потърсена от получателя. Сочи, че на 27.02.2018г. до длъжника е изпратено повторно уведомително писмо с изх. М УПЦ-С-ИАМ/2432006 за извършената цесия чрез куриер, което отново се върнало в цялост. Представя и моли съда да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на ,,Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез ,,АСВ” ЕАД с изх. №УПЦ-С-ИАМ/2432006 от 27.02.2018г., което съдът да връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. В случай, че ответникът оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания, се позовава на постановените от ВКС на основание чл.290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. на 1 т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009г. на 2 т.о.
Заявява, че за “АСВ” ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като съдът е уважил претенцията му за сумата от 2816,89 лв., като по образуваното ч. гр. д. 2033/2018 г. по описа на ГОРС е издадена Заповед за изпълнение. Сочи, че длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, което обуславя правния му интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на на длъжника Д.Т.Г., ЕГН **********, че същият дължи на ,,Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумите както следва : - 1382,93 лв., представляващи главница по договор за паричен заем; - 120,56 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.12.2015г. до 01.06.2016г. (падеж на последна погасителна вноска); - 872,52 лв. за периода от 06.01.2016г. до 01.06.2016 г. /падеж на последна вноска/, представляващи неустойка по договора за кредит; - 440,88 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 31.12.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да му бъдат присъдени разноските, направени в хода на заповедното производство, и разноските, направени в хода на настоящото производство в т.ч. юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350.00 лв. на основание чл.78,ал.8 ГПК.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена молба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М.С., с която моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски в двете съдебни производства.
Ответникът Д.Т.Г. с ЕГН **********,***, призован по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адвокат М.О.Н. от ВТАК, с адрес ***, офис 1, депозира отговор на исковата молба. Заема становище, че предявеният иск отговаря на процесуалните изисквания за допустимост, но исковата претенция е неоснователна и недоказана по основание и размер. Моли съда да отхвърли исковата претенция в пълен размер. Оспорва иска изцяло по основание и размер. Намира за недоказано твърдението, че заемодателят е изпълнил своето основно задължение по договора за предаване на договорената сума, че тази сума е получена от ответника. Поради това счита, че не е възникнало и задължение за съконтрагента на заемодателя за връщане на претендираната парична сума, ведно с акцесорните задължения.
Прави възражение за липса на уведомление за цесия, достигнало до длъжника, за наличието на неравноправни клаузи в договора за заем, водещи до нищожност на основанието, на база на което се претендира процесното парично вземане, както и за нищожност на договора за кредит на основание чл.22 ЗПК и чл.26,ал.1 от ЗЗД.
Твърди, че длъжникът не е уведомен за цесията, което предполага, че цесията няма действие по отношение на него. Заявява, че в случая връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея не може да се третира като факт по смисъла на чл.235,ал.3 ГПК и е недопустимо да се приеме за надлежно уведомяване за цесията, предвид обстоятелството, че ответника се представлява от служебно назначен особен представител, на когото правата са ограничени, съответно - представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело и не обхваща получаването на материално-правни изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Излага съображения и цитира съдебна практика.
Твърди, че в процесния договор за заем фигурират неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, които обуславят нищожността на целия договор за заем. Посочва, че лихвеният процент по договора за кредит е неравноправна клауза, като в случая неравноправността се състои във вписания в договора годишен лихвен процент на възнаградителната лихва от 40,00 % и ГПР в размер на 48,47 %, които са едностранно определени от икономически по-силната страна по правоотношението, без да е описана по ясен и недвусмислен начин методиката за определянето им и обстоятелствата, налагащи завишаването им, поради което не следва да произвеждат действие.
Твърди, че договорът за кредит е недействителен (нищожен) съгласно чл.22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията, визирани в ЗПК. Заявява, че клаузата, с която е определена лихвата, е нищожна поради противоречие на добрите нрави, морала и справедливостта, т.к. размерът на лихвата е прекомерен и надминава моралните граници, приети в трайната съдебна практика - до три пъти размера на законната лихва за необезпечени кредити, като в случая ГЛП по договора е в размер 40 %. Счита, че нищожността на клаузата за лихва обуславя нищожност на целия договор за кредит.
Сочи, че договорената между страните годишна лихва в размер 40,00 % надхвърля значително размера на законната такава, при определения от БНБ основен лихвен процент за 2015г. и 10 пункта надбавка, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна, а съотнесени тези критерии и към клаузата с уговорения ГПР от 48,87 %, също обосновават нейната нищожност. Счита, че посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца, както и е налице явна нееквивалентност между двете престации.
Сочи, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл.26,ал.4 от ЗЗД - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР не могат да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона, а включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11,ал.1,т.9 и 10 от ЗПК. Поради това счита, че нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността на целия договор, която моли съда да бъде прогласена. Сочи, че разпоредбата на чл.22 ЗПК е приложима за процесното договорно правоотношение. Моли съда, след като клаузите в процесния договор са нищожни и не пораждат правно действие, да прогласи договора за недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. чл.11,ал.1,т.9 и т.10 във вр. чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД. Твърди, че договорът за кредит е недействителен и поради нарушение разпоредбата на чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК, тъй като погасителен план отделно от договора не е представен.
Счита, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране на задължението по чл.8,ал.1 от договора за кредит, също са уговорени в противоречие със закона - чл.10а,ал.2 от ЗПК. Поради това счита клаузата, която предвижда заплащане на тези разходи от заемателя, за нищожна.
Твърди, че в случая предвидената в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави. Счита, че неустоечната клауза е нищожна, тъй като заобикаля закона, и в частност заобикаля ограничението на годишния процент на разходите по чл.19 от ЗПК. Заявява, че тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26,ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл.4 от договора.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание, ответникът Д.Т.Г., призован по реда на чл.47 от ГПК, не се явява.
Особеният представител на ответника – адвокат М.О.Н. от ВТАК, поддържа писмения отговор на исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че е образувано ч. гр. дело № 2033/2018г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2416/04.10.2018г. против длъжника Д.Т.Г. с ЕГН **********, за следните суми: 1382,93 лв., представляващи непогасена част от главница по договор за паричен заем № 2432006, сключен на 24.11.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Д.Т.Г., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на дружество, чийто правоприемник е заявителят; 120,56 лв., представляващи договорна лихва за периода от 30.12.2015 до 01.06.2016 г.; 872,52 лв., представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.01.2016 до 01.06.2016г.; 440,88 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 31.12.2015 г. до 04.10.2018 г.; законната лихва върху главницата от 1382,93 лв. за времето от 04.10.2018 г. до изплащане на вземането; 56,34 лв., представляващи заплатена от молителя държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на изпълнителен лист; и 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита в заповедното производство. Безспорни са и фактите, че заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление.
Видно от приетите писмени доказателства : заверени преписи от договор за паричен заем № 2432006/24.11.2015г., предложение да сключване на договор за паричен заем, същите удостоверяват факти, че на 24.11.2015г. Д.Т.Г. с ЕГН ********** – като потребител, е поискал от „Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София – като кредитор, потребителски заем в размер на 1600 лв., като в приложения препис от договор са описани следните параметри : размер на кредита – 1600 лв., размер на седмичната погаситена вноска – 65.85 лв., срок на заема – 27 седмици, бро вноски – 27, фиксиран годишен лихвен процент по кредита – 40 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,11 %, общ размер на всички плащания – 1777.95 лв., ГПР – 48.47 %, ГЛП – 204.36 %, като съгласно описаните дати на всички погасителни вноски, първата погасителна вноска е дължима на 02.12.2015г., а последната – на 01.06.2016г.
Видно от приетото писмено доказателство – заверен препис от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., извлечение от приложение 1/01.01.2017г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., „Изи Асет Мениджмът” АД гр. София – продавач, се е задължил да прехвърля възмездно на „Агенция за събиране на вземания” ООД гр. София, с ЕИК ********* - цесионер, свои ликвидни и изискуеми вземания по договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, срещу заплащане на покупна цена от цесионера, които вземания ще се индивидуализират н опис в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от този договор, считано от неговото съставяне, при условията, визирани в този договор.
От приложените по делото потвърждение за сключена цесия на осн. чл.99,ал.3 от ЗЗД и пълномощно от 09.09.2015г., е видно, че цедентът „Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София, представляван от изп. директор К.М., е потвърдил извършената цесия с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., на всички вземания, индивидуализирани в Приложение № 1/01.01.2017г., както и е упълномощил цесионера „АСВ” ООД гр. София да уведоми по законоустановения ред и съгласно одобрен образец, всички длъжници по вземанията, които дружеството е прехвърлило на „АСВ” АД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.
С уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/2432006 от 05.01.2017г., приложено към исковата молба по настоящото дело /л.21 от делото/, „АСВ” ЕАД гр. София, в качеството на пълномощник, на „Изи Асет Мениджмънт” АД, уведомява Д.Т.Г., че „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило на „АСВ” ЕАД изцяло вземането си към него, произтичащо от договор за заем № 2432006, и възлизащот в общ размер от 2484.64 лв. към дата 05.01.2017г., както и че кредитор по гореописаното парично вземане е „АСВ” ЕАД. Приложеното известие за доставяне /обратна разписка/ - л.22 от делото, удостоверява, че уведомлението не е връчено на ответника, като е извършено отбелязване от „Български пощи“ ЕАД, че пратката не е потърсена от получателя..
С уведомително писмо за извършена цесия с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2432006 от 27.02.2018г., приложено към исковата молба по настоящото дело /л.23 от делото/, „АСВ” АД гр. София уведомява Д.Т.Г., че „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило на „АСВ” ЕАД изцяло вземането си към него, произтичащо от договор за заем № 2432006, възлизащо в общ размер от 2868.04 лв. към дата 27.02.2018г., както и че кредитор по гореописаното парично вземане е „АСВ” ЕАД. С цитираното уведомление е отправен срок от 5 дни до ответника, считано от получаване на тази покана, за погасяване на посоченото парично задължение по посочената в уведомлението банкова сметка *** ,,АСВ” ЕАД. Приложената обратна разписка към товарителница № 67695957 – листи 24-26 от делото, удостоверява, че уведомлението не е връчено на ответника, като е извършено отбелязване, че адресатът не отговаря на единия телефон, а другият номер е грешен.
По делото е изготвена и приета СИЕ, чието заключение съдът кредитира като обосновано, обективно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 и чл.92 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, които са допустими. Предвид изложените по-горе данни, съдът счита, че за ищеца действително е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на присъдените в негова полза парични вземания със Заповед № 2416/04.10.2018г. по ч. гр. дело № 2033/2018г. по описа на ГОРС, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни по изложените по-долу съображения.
Съдът намира за основателни и обосновани възраженията на особения процесуален представител на ответника, че дори да се приеме за установено по делото възникването на облигационна връзка между сочения в исковата молба кредитор „Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София и „АСВ” ЕАД гр. София, по силата на сключения между тях рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. и приложение 1/01.01.2017г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., с които да са прехвърлени вземанията по процесния договор за паричен заем № 2432006/24.11.2015г., то в случая не се установява изпълнение на изискванията на чл.99 от ЗЗД, тъй като прехвърлянето на горепосочените вземания с договорите за цесия не е съобщено по никакъв начин на длъжника в съответствие с изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД – по делото липсват каквито и да е писмени доказателства, които да удостоверяват надлежното връчване на приложените към исковата молба 2 бр. уведомителни писма. С оглед на изложеното, основателни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, са възраженията на особения представител на ответника, че от страна на кредиторите не е обусловена достатъчна сигурност за длъжника при извършената замяна на стария кредитор с нов и не е обезпечено точното изпълнение на задълженията му спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75,ал.1 от ЗЗД. Въз основа на приетите писмени доказателства – 2 броя пълномощни, потвърждение за извършена цесия и 2 бр. уведомления за извършено прехвърляне на вземания /л.20 - л.26 от делото/, се налага безспорният извод, че въпреки надлежното упълномощаване на новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия, съгласно предоставените му от предишния кредитор пълномощни, то прехвърлянията на претендираните от него парични вземания с процесните рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. и приложение 1/01.01.2017г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., не са надлежно съобщени от упълномощения да стори това нов кредитор „АСВ” ЕАД гр. София на длъжника Д.Г. в съответствие с изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД, тъй като изготвените писмени уведомления не са връчени на длъжника по никакъв начин до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция.
На следващо място, основателни са твърденията на ищеца, че съгласно задължителната съдебна практика,
цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /в този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. на ВКС, I т.о., и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК/. Предвид задължителното тълкуване на закона, дадено с цитираните решения, като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235,ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,ал.4 от ЗЗД.
Видно от данните по настоящото дело, обаче, в случая преписите от исковата молба и приложенията към нея, сред които са и 2 броя уведомления за извършено прехвърляне на вземания, от новия кредитор „АСВ” ЕАД гр. София до Д.Т.Г., не са редовно връчени на ответника след образуване и в хода на съдебното производство, а са връчени единствено на адвокат М.О.Н. от ВТАК, назначена за особен представител на ответника по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, която не е имала обективна възможност да осъществи контакт с представлявания от нея длъжник, призован по реда на чл.47 от ГПК, и да му предаде съдебните книжа. Следователно в случая изходящите от цедента, представляван от цесионера „АСВ” ЕАД по силата на предоставеното му за това пълномощно, 2 бр. писмени уведомления, приложени към исковата молба, не са достигнали до длъжника с нея и не съставляват надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД. При тези факти, съдът счита, че получаването от особения процесуален представител по чл.47,ал.6 от ГПК на уведомлението за прехвърляне на вземанията по процесния договор, като приложение към исковата молба на цесионера, не съставлява надлежно уведомяване на длъжника и не поражда за същия правните последици на чл.99,ал.4 от ЗЗД, т.е. не може да бъде съобразено от настоящия съд като значим за изхода на спора факт, настъпил след предявяването на иска - в хода на процеса. Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл.29,ал.5 във вр. чл.34,ал.3 от ГПК, защото не е страна по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, а именно: заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект. С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че процесната цесия няма действие за длъжника Д.Т.Г. и не му е противопоставима. Поради това, възражението на ответната страна, че прехвърлянето на вземанията по сключен договор за паричен заем № 2432006/24.11.2015г. между потребител Д.Г. и кредитор „Изи Асет Мениджмънт” АД, на новия кредитор „АСВ” ЕАД – цесионер, нямат действие спрямо длъжника, тъй като не му е съобщено надлежно от предишния кредитор, се явява основателно и кореспондиращо на приетите по делото писмени доказателства. За пълнота следва да се посочи, че сочената разпоредба на чл.99,ал.4 от ЗЗД не касае действителността на договора за цесия, а единствено противопоставимостта на цесията на длъжника, която ще настъпи след надлежното му уведомяване за нея.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че в случая не може да се приеме за безспорно установено съществуването на парично вземане на ищеца „АСВ” ЕАД гр. София от ответника Д.Г., за сумите както следва : сумата от 1382,93 лв., представляващи главница по договор за паричен заем № 2432006/24.11.2015г., сумата от 120,56 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.12.2015г. до 01.06.2016г. (падеж на последна погасителна вноска), сумата от 872,52 лв., представляващи неустойка по договора за кредит за периода от 06.01.2016г. до 01.06.2016 г. /падеж на последна вноска/; сумата от 440,88 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.12.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Поради това, съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени като такива.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор - отхвърляне изцяло на ищцовата претенция като неоснователна, съдът счита, че претенциите на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, както в частта им за присъждане на сумата 56.34 лв., представляваща разноски за платена държавна такса, и сумата 150 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, така и по отношение претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на 148.96 лв., разноски за особен представител на ответника в размер на 427.18 лв., за възнаграждение на вещо лице – 180 лв., както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Р Е
Ш
И
:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 и чл.92 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., чрез пълномощник – юрисконсулт М.С., за приемане за установено по отношение на Д.Т.Г. с ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., СУМАТА от 1382,93 лв. /хиляда триста осемдесет и два лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща неплатена главница по договор за паричен заем № 2432006/24.11.2015г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Д.Т.Г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда – 04.10.2018г., до окончателното изплащане на главницата, СУМАТА от 120.56 лв. /сто и двадесет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 30.12.2015г. до 01.06.2016г. (падеж на последна погасителна вноска), СУМАТА от 872,52 лв. /осемстотин седемдесет и два лева и петдесет и две стотинки/, представляваща неустойка по договора за кредит за периода от 06.01.2016г. до 01.06.2016г. /падеж на последна вноска/, СУМАТА от 440,88 лв. /четиристотин и четиридесет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 31.12.2015г. до 04.10.2018г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2416/04.10.2018г. по ч. гр. дело № 2033/2018г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., чрез пълномощник – юрисконсулт М.С., за заплащане от ответника Д.Т.Г. с ЕГН **********,***, на СУМАТА от 56.34 лв. /петдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща направените разноски в заповедното производство за държавна такса, както и СУМАТА от 150.00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2416/04.10.2018г. по ч. гр. дело № 2033/2018г. по описа на ГОРС, както и за заплащане на СУМАТА от 1106.14 лв. /хиляда сто и шест лева и четиринадесет стотинки/, представляваща направените разноски в настоящото исково производство за доплатена държавна такса /148.96 лв./, за възнаграждение на особен представител на ответника /427.18 лв./, за възнаграждение на вещо лице /180 лв./ и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение /350 лв./, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….. РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................