Р
Е Ш Е Н И Е № 260098 / 14.9.2020г.
гр.
П., 14.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесети август, две хиляди и двадесета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4702 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация П.“ АД срещу Р.Б.К.
и И.А.Н. – при условията на разделна отговорност, с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове, за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцовото
дружество при условията на разделна отговорност по ½ част от
следните вземания: сумата от 699,21 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2017 г., до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***,
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.04.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 153,85 лв., представляваща законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 15.12.2017 г., за
които суми по ч. гр. дело № 2535/2019 г. по описа на Районен съд П., ГО
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
11.04.2019 г.
Ищецът твърди, че между него и
ответниците, в качеството им на потребители – клиенти за битови нужди,
съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/
на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната
страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният
недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите
условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота
на ответниците топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачите не са изпълнили
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия
за исковия период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението.
Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради
неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи
условия ответниците, като потребители, дължат и обезщетение за забава в размер
на законната лихва. Посочва, че отговорността на ответниците е разделна –
според притежаваните от тях права върху съсобствения топлоснабден имот. С тези
съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира
за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответниците Р.Б.К. и И.А.Н., чрез пълномощника си адв. Р.К.,
оспорвате предявените искове с твърдението, че същите не са били уведомени от
ищеца за дължимите от тях суми. Намират голяма част от вземанията за погасени
по давност, а с това и за недължими. Не оспорват, че са собственици на имота.
Претендират разноски.
В съдебно заседание страните поддържат
заявените становища в исковата молба, респ. в писмения отговор на искова молба.
Претендират разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени
с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на
издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1,
т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се
смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният
иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед
липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на
основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството
си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в
размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в
този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани
от страните по делото.
Между страните не се спори, че през
исковия период Р.Б.К. и И.А.Н. са съсобственици на процесния апартамент ***,
находящ се в гр. П., *** – всеки при квота ½ ид. част на имота, по
силата на договори за дарение, обективирани в представените по делото нотариален
акт и нотариален акт № ***, дело № ***г. и нот.акт № ***, дело № ***г. по описа
на нотариус Т.К..
Тези обективни данни, дават основание на
съда да приеме, че в конкретния случай ответниците е пасивно материално
легитимирани по отношение на предявените искове.
По делото е изслушана и приета заключение
по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като обосновано,
обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В
заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по
делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за
дялово разпределение. Между ФДР и ищеца има налично споразумение в тази насока,
обективирано в договор № ***г. От заключението се установява, че монтираните в
абонатната станция уреди за търговско измерване – топломери са преминали през
задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които са окачествени
като съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за търговско
измерване и показанията им могат да се считат за достоверни. В експертизата е
отразено, че през релевантния период технологичните разходи в абонатната
станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия
топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е
подавана за разпределение само нетната топлоенергия. След провеждане на
годишния отчет разходът на топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените
суми са сторнирани и определената разлика е съобразена при индивидуалните
изравнителни сметки. Изяснено е, че е начислен разход за битова гореща вода
според показанията на уреда за търговско измерване, монтиран в имота. Отоплителните
тела в апартамента са ремонтирани, като единствено в банята има едно
отоплително тяло – щранг лира, като за него е начислен разход за отопление на
имота по изчислителен път като за тяло, работило непрекъснато. През периода е
начисляван разход за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
пропорционално на отопляемия обем на имота по проект и само през зимния
отоплителен период – времето, през което е работила отоплителната инсталация в
СЕС. Не е разпределяна топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за
отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива. В заключението
е отразено, че начислените суми на абоната са коректни и пресметнати съгласно
методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба. При така
установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата достига до
извод, че общата дължима сума за процесния период е на стойност от 699,21 лева.
От изложеното дотук съдът намира за
доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното
правоотношение с ответниците, през процесния период е доставил до ползвания от тях
имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 699,21 лева, като при
условията на разделна отговорност всеки от ответниците-съсобственици на
топлоснабдения имот би бил задължен за ½ от размера на тази сума, или за
по 349,61 лв. всеки.
Основният спорен въпрос по делото е
дължими ли са вземанията с оглед своевременно въведеното от ответниците
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност. Съдът, при анализ на
събраните по делото доказателства, намира този довод за частично основателен,
предвид следните съображения:
В настоящия случай, вземането,
представляващо главница за доставена и неплатена топлинна енергия има характера
на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима
тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът
намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането,
представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера
му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на
всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на
главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница,
началният момент на давностния срок е настъпването на падежа им, и се прекъсва
с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно вземането за
главница (изискуемо на датата, означаваща края на отчетния период), възникнало
в тригодишен срок преди дата на подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение е погасено по давност.
При съобразяване с горните изводи и с
конкретната дата, на която е депозирано процесното заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.04.2019 г. което действие води до
прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл. 116 ЗЗД, съдът
намира, че погасена по давност е част от вземането за главница, дължимо от
ответника, а именно в размер на сумата от 507,75 лв. /определена от съда на
основание чл. 162 ГПК и при съобразяване с данните за помесечно начислените
суми, съдържащи се в приетото по делото извлечение от сметка/, дължима за
периода от 01.05.2014 г. до 09.04.2016 г. /три години преди датата на
депозиране на заявлението/. За тази част – 507,75 лв., или за по 283,88 лв. за
всеки от ответниците, предявените искове за главница се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.
Останалата част от вземането в размер на
сумата от общо 191 лв. за периода от 10.04.2016 г. до 30.04.2017 г. остава
непокрита от тригодишния давностен срок, а с това и дължима от ответниците,
което обуславя уважаването на исковете за главница за тази част от вземането –
за по 95,73 лв. за всеки ответник.
По отношение на задължението за
заплащане на законната лихва за забава върху главницата, предмет на иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че
предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от
дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок. Съгласно клаузата
на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи условия
(приети като писмено доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи
заплащането на законната лихва без да е необходимо изрично волеизявление на
ищеца в този смисъл.
Предвид погасяването по давност на
вземането за главница за периода от 01.05.2014 г. до 09.04.2016
г. г. и на основание чл. 119 ЗЗД съдът намира, че погасено по давност е и
акцесорното вземане за лихва в размер на сумата от 117,24 лв., дължима върху
тази главница за периода от 08.07.2014 г. до 09.06.2016 г. главница /чийто
размер съдът определи по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване с данните,
отразени в приетото по делото извлечение от сметка за помесечните задължения и
изготвената съдебно-икономическа експертиза/.
Останалата част от вземането в размер на
сумата от 36,61 лв. за периода от 09.06.2016 г. до 15.12.2017 г., начислена
върху главницата за периода от 10.04.2016 г. до 30.04.2017 г. остава непокрита
по давност, а с това и дължима от ответниците – или по 18,31 лв., дължими от
всеки от тях.
Ето защо, предявеният иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумите от по 18,31 лв.,
за периода от 10.04.2016 г. до 15.12.2017 г. и в тази част следва да бъдат
уважени. В останалата част – за разликата до пълния предявен размер от по 76,93
лв. или за сумите от по 58,62 лв. – ½ от лихвата за забава за периода от
08.07.2014 г. до 09.06.2016 г. исковете следва да бъдат отхвърлени поради
погасяване на вземанията по давност.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 425 лева, като е
претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 100.00
лева. При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от
ответниците следва да заплати на ищеца сума та от по 70,18 лева разноски –
пропорционално на уважената част от всеки от субективно съединените искове.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски от 75 лв.., на ищеца се дължат 10,03
лева от всеки един от ответниците, които също следва да му бъдат присъдени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото
дружество дължи на ответниците разноските, които доказано са сторили съразмерно
на отхвърлената част на исковите претенции – 219,79 лв. за платено адвокатско
възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Р.Б.К. ЕГН ********** *** за сумата в
размер на 95,73 лева представляваща ½
от стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. П., ул. „***, за периода от 10.04.2016
г. до 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 10.04.2019 г. до окончателното
й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 18,31 лева, представляваща ½ от законната
лихва за забава върху месечните задължения за периода от 10.04.2016 г. до
15.12.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. 2535/2019 г. по описа на Районен съд П., като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за разликата над 95,73 лева
до пълния предявен размер от 349,61 лева или за сумата от 253,88 лева,
представляваща ½ от главница за периода от 01.05.2014 г. до 09.04.2016
г., както и иска по чл.86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 18,31 лева до
пълния предявен размер от 76,93 лева или за сумата от 58,62 лева,
представляваща ½ от законната лихва за забава върху главницата за
периода от 08.07.2014 г. до 09.06.2016 г., като неоснователни поради
погасяване на вземанията по давност.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу И.А.Н., ЕГН ********** *** за сумата в
размер на 95,73 лева, представляваща ½ от стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***,
за периода от 10.04.2016 г. до 30.04.2017
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
10.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 18,31 лева,
представляваща ½ от законната лихва за забава върху месечните задължения
за периода от 10.04.2016 г. до 15.12.2017 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 2535/2019 г. по описа на Районен
съд П., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ за разликата над 95,73 лева до пълния предявен размер от 349,61
лева или за сумата от 253,88 лева, представляваща ½ от главница за
периода от 01.05.2014 г. до 09.04.2016 г., както и иска по чл.86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 18,31 лева до пълния предявен размер от 76,93 лева или за
сумата от 58,62 лева, представляваща ½ от законната лихва за забава
върху главницата за периода от 08.07.2014 г. до 09.06.2016 г., като
неоснователни поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р.Б.К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********
сумата от 70,18 лева – разноски пред
Районен съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р.Б.К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК ********* сумата от 10,03 лева
– разноски пред Районен съд П. в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.А.Н., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД,
ЕИК ********* сумата от 70,18 лева – разноски пред Районен съд П. в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.А.Н., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД,
ЕИК ********* сумата от 10,03 лева – разноски пред Районен съд П. в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Р.Б.К., ЕГН ********** и И.А.Н., ЕГН **********
сумата от общо 219,79
лева – разноски пред Районен съд П. в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________