№ 431
гр. Варна, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря М. Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20233100900746 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260, срещу Л. Р. А., ЕГН **********, с
адрес: ****, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. с чл.
79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми по Договор за кредит
№ FL1348428/25.01.2023 г.: 43 523,20 лв. главница, от която 3904,27 лева с
настъпил падеж за периода от 14.02.2023 – 15.08.2023г. и 39 618,93 лева –
предсрочно изискуема главница; 1055,29 лв. възнаградителна лихва,
начислена за периода 14.02.2023г. – 15.07.2023г. и 727,44 лв. мораторна
лихва за периода 14.02.2023г. – 01.08.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението /09.08.2023г./, до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 4647/10.08.2023г. по ч.гр.д. №10248/2023г. на РС – Варна.
Твърди се в исковата молба, че между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и
кредитополучателя Л. Р. А. е сключен Договор за кредит №
FL1348428/25.01.2023г., при който е отпусната сумата в размер на 43 523,20
лева, с определен срок за погасяване до 14.01.2028г. при договорен лихвен
процент 4,75% с погасителна вноска в размер на 816,36 лева и падеж на
вноската всяко 14-то число на месец. Твърди се, че кредитоплучателят не е
изпълнил задължението си за погасяване на нито една от вноските, поради
което е изпаднала в забава, считано от 14.02.2023 г. След пропускане
погасяването на 7 вноски по договора, се посочва, че на 15.08.2023 г. е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, за което длъжницата била
информирана с покана чрез ЧСИ С. Д.. Същевременно, се прави изявление
обявяването на предсрочната изискуемост да бъде заявена до ищеца и с
връчването на исковата молба. Поради липса на плащане, било образувано
1
заповедното производство по ч.гр.д. 10248/2023 г. по описа на РС - Варна, в
което била издадена процесната заповед за незабавно изпълнение, връчена
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обусловило предявяване на
исковите претенции. Моли се за уважаване на предявените искове по тези
съображения и присъждане на сторените разноски в заповедното и
настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от назначения особен представител на ответника, с който се излагат
съображения за допустимост, но неоснователност и недоказаност на
предявените претенции. Оспорва се твърдението, че кредитът е предоставен
на ответника и че сумата е действително усвоена. За недоказано се счита
обстоятелството, че кредитополучателят е бил в България при отпускане на
кредита и съответно, че е подписал заявлението и договора за кредит. За
неспазена се сочи процедурата по връчването на поканата за изпълнение.
Възразява се, че договорът е недействителен на основание чл. 22 и чл. 24 от
ЗПК, поради липсата на подписан от кредитополучателя европейски
формуляр. Посочва се, че липсват данни за предоставена своевременно
преддоговорна информация и общи условия по договора. За недействителност
на договора се сочи и неспазването на императивните изисквания на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, поради неяснота на компонентите, включени в ГПР. Твърди се
наличие на противоречие в договора, доколкото в чл. 3, ал. 1, т. 2 било
уговорено, че размерът на ГПР е изчислен при допускане, че лихвите са
неизменни спрямо техния първоначален размер до изтичане срока на действие
на договора, а в чл.3, ал. 1-5 било посочено, че за усвоения кредит се дължи
годишна лихва, изчислена при прилагане на променлив лихвен процент. В
случай на прогласяване договора за недействителен, се посочва, че съгласно
чл. 23 ЗПК ответникът дължи връщане на реално получената сума, без да
дължи лихва или други разходи по кредита. Поради изложеното, се моли за
отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно заседание страните поддържат наведените
твърдения и възражения.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит №
FL1348428/25.01.2023г., сключен между страните по делото за сумата от 43
523,20 лева, с определен срок за погасяване до 14.01.2028 г. при договорен
лихвен процент 4,75 % с погасителна вноска в размер на 816,36 лева и падеж
на вноската всяко 14-то число на месец. Погасяването на кредита е
предвидено да се извършва по приложен погасителен план. Договорено е в чл.
3, ал. 1 от процесния договор, че кредитополучателят заплаща на банката
променлив лихвен процент, който представлява сбор от референтен лихвен
процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4,100%. Според чл.
3, ал. 9 от договора, ГПР по отпуснатия кредит е 5,81%, а общата дължима
сума по договора възлиза на 49972,94 лева. При просрочие на дължимите
плащания и обявяване на кредита за предсрочно изискуем съгласно чл. 14, ал.
1 от договора, като в този случай е уговорена и лихва за забава, състояща се в
едностранно увеличение от банката на лихвата с 1% пункт. Чл. 4 от договора
определя дължимите от кредитополучателя такси.
Във връзка с обявената от ищеца предсрочна изискуемост на кредита е
2
представена покана-уведомление, отправена за връчване чрез ЧСИ С. К.-Д.,
която с разписка за изготвено уведомление изх. № 16059/15.06.2023 г. /л. 15 от
делото/ уведомява банката-кредитор, че след три посещения на призовкар на
адреса на длъжника, лицето не е открито, поради което уведомлението било
залепено на входната врата на адреса на задълженото лице на 30.06.2023 г. и
по данни на съседи задълженото лице пребивавало в чужбина. В указания
срок до 14.07.2023 г. длъжникът не се явил в кантората на ЧСИ да получи
документите.
На 09.08.2023 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда
на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Л. Р. А. за сумите от 43523,20 лева
главница; 1055,29 лева – възнаградителна лихва за периода 14.02.2023 г. до
15.08.2023 г.; сумата от 727,44 лева – мораторна лихва за периода от
14.02.2023 г. до 01.08.2023 г., както и направените в заповедното производство
разноски в размер на 906,12 лева за държавна такса и 2926,52 лева за
адвокатско възнаграждение. С Разпореждане № 30391/10.08.2023 г.
заявлението е уважено от заповедния съд в цялост. Съобразно приложените
по заповедното дело книжа, изпратени от ЧСИ С. К.-Д., заповедта за
незабавно изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като
в резултат на указанията на заповедния съд, исковете по чл.422 ГПК са
предявени в срок.
Съобразно приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводна експертиза /л. 83-102/ кредитополучателят е получил кредит в
размер на 43523,20 лева, усвоен на 25.01.2023 г. по банкова сметка,
обслужваща кредита за посочената сума. Вещото лице сочи, че извършените
от длъжника погасявания по кредита са в размер на 26,11 лева на 14.02.2023 г.,
отнесено към погасяване на задължение за лихви, други плащания не се
установяват. В допълнение, посочено е в заключението, че на 14.06.2023 г. на
осн. чл.20 от договора, банката е започнала да олихвява кредита с лихвения
процент 8,95%, вместо първоначално уговорения 4,75%. Посоченият процент
при сключването на договора за възнаградителна лихва е равен на 4,75 %, като
съгл.чл. 3, ал. 1 същият е изчислен при прилагане на променлив годишен
лихвен процент, който представлява сбор от референтен лихвен процент плюс
фиксирана договорна надбавка в размер на 4,1%. За референтен лихвен
процент по процесния договор се ползва референтния лихвен процент
ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити. Към датата на
сключване на договора стойността му е 0,65%. (4,1% + 0,65% = 4,75%).
Експертът посочва, че не се установяват записвания за капитализиране на
лихвите към главницата. Според заключението, при дата на обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита 15.08.2023г., размерът на задълженията
при вариант на лихвен процент от 4.75%, договорен при сключването на
договора, задължението за главница е в размер на 43523,20 лева, от която
3967.35лв. падежирала главница и 39555.85лв. предсрочно изискуема, 909,91
лева – задължение за възнаградителна лихва за период 25.01.2023г. до
14.07.2023г. и 400,31 лева задължение за мораторна лихва за периода
14.02.2023г. до 01.08.2023г. При вариант с приложение на първоначалния
лихвен процент и впоследствие на увеличения, задължението за главница е
43523,20 лева, възнаградителна лихва 1055.29лв. и мораторна лихва 604.49лв.
Вещото лице не е установило записвания за капитализиране на лихви към
главницата. Сочи, че съгласно чл.9 от договора за кредит, при просрочие на
дължимите погасителни вноски и предсрочна изискуемост,
3
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва, определена от МС, а банката е изчислявала мораторната лихва в
периода 14.02.2023г. до 14.07.2023г., прилагайки според таблица на вещото
лице процент от 16.1700 до 22.0700. В открито съдебно заседание вещото
лице пояснява, че начислената от банката мораторна лихва е формирана от
законната лихва + лихвения процент за договорна лихва, включително с
изменението на 8.95%.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
От гореописаните ангажирани по делото писмени доказателства, чиято
автентичност не е оспорена, по категоричен и безспорен начин се установи
възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за банков
кредит между „Юробанк България" АД и ответника като кредитополучател.
От изцяло кредитираното от съда заключение по съдебно-счетоводната
експертиза като неоспорено от страните, обективно и компетентно дадено,
както и от писмените доказателства по делото, се установи и усвояването,
респективно реалното предоставяне на заемната сума.
Изпълнявайки служебното си задължение да следи за неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, настоящият съдебен състав намира,
че договорът е действителен и съобразен с изискванията на ЗЗП и ЗПК и не
споделя възраженията на особения представител за недействителност на
договора. Последният е сключен в изискуема форма, при спазване на
нормативно изискуемото съдържание и приложения. Неоснователен е
конкретният довод за неспазване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в договора
ясно и недвусмислено в чл.3, ал.9 е посочен ГПР и общата дължима сума от
кредитополучателя. В чл.22 от договора е обективирано и изявлението на
кредитополучателя, че е получил стандартен европейски формуляр, поради
което и това възражение не се подкрепя от събраните доказателства.
По предсрочната изискуемост: чл. 14 от процесния договор предвижда
правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане
на една или повече месечни вноски по приетия погасителен план. Касае се за
нормативно предвидено в ЗКИ право на банката при неизпълнение от страна
на кредитополучателя да обяви кредита за предсрочно изискуем. Видно е от
заключението на вещото лице, че липсват извършени плащания по договора за
кредит от страна на кредитополучателя и конкретно на погасителни вноски с
настъпил падеж за периода 14.02.2023 г. – 15.08.2023 г., при което е налице
предвиденото в чл. 14 от договора основание за кредитора да предприеме
действия по обявяване на предсрочната изискуемост. Представената покана-
уведомление от кредитора и доказателства за връчването й чрез ЧСИ С. Д. по
реда на чл. 47 ГПК, съдът намира за редовно оформена съгласно изискванията
на ЗЧСИ и ГПК, което дава основание да се приеме, че банката е упражнила
надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем към
15.08.2023г. и са удовлетворени изискванията на т.18 от ТР 4/18.06.2014г. по
т.д. 4/2013г. ОСГТК на ВКС.
Съобразно т. 2 от ТР 3/27.03.2019 г. по т.д. 3/2017 г. ОСГТК на ВКС,
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор
за заем/кредит, следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В
мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че за периода до настъпване на
4
предсрочна изискуемост, размерът на вземането се определя по действалия до
този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му.
С оглед гореизложеното, искът за главница е доказан по основание,
както и в претендирания размер от 43523,20 лева, от която падежиралата част
е 3967,35 лева и предсрочно изискуемата част 39555,85 лева.
Възнаградителната лихва се претендира допустимо за период до датата
на настъпване на предсрочната изискуемост. В исковата и уточняващата
молба ищецът не е навел твърдения за настъпили по време на действие на
договора за кредит основания за изменение в посока на увеличаване на
договорения лихвен процент, каквото частично увеличение се установява от
заключението на вещото лице, което сочи банката да е приложила чл.20 от
договора. Последната клауза обаче има санкционен характер и освен, че
ищецът не се е позовал на нейното приложение, то и липсва основание в
задължението за възнаградителна лихва да се включват суми, произтичащи от
санкционни клаузи. Поради това, искът за възнаградителна лихва следва да
бъде уважен за сумата от 909,91 лева съобразно вариант 1 на заключението на
вещото лице и за заявения от ищеца период, а за разликата над тази сума до
претендирания размер от 1055.29лв. този иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на вземането за мораторна лихва следва да се посочи на
първо място, че самият ищец в исковата и уточняващата молба сочи, че
вземането му е за мораторна лихва в размер на законната лихва, определена от
МС. Не е заявил да е начислявана наказателна лихва в размер, формиран по
различен начин от законната лихва, което на практика е сторено видно от
заключението на вещото лице и дадените разяснения при изслушването му. На
следващо място, в договора за кредит липсва основание за начисляване на
мораторна лихва в по-висок размер. Чл.20 от договора предвижда при
определени условия увеличения на договорната надбавка, но не и на
обезщетението за забава, за каквито обстоятелства ищецът не е навел и
твърдения. И не на последно място, в случая приложение намират
разпоредбите на чл. 33 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, съгласно
който при забава на кредитополучателя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за
забава /наказателната лихва/ не може да надвишава законната лихва. Видно от
текста на договора и поясненията на вещото лице размерът на начислената
лихва за забава надхвърля размера на законната лихва, доколкото включва в
себе си сбора на два компонента – годишния лихвен процент по редовен дълг
и обезщетение за забава в размер на законната лихва, което противоречи на
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 ЗПК, за което съдът следи
служебно. Изложеното налага искът за мораторна лихва да бъде уважен до
посочения от вещото лице размер от 400,31 лева, съответен на размера на
законната лихва, а за разликата над тази сума, до пълния претендиран размер
от 727,44 лева, този иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане,
представените доказателства и списък на разноски и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски съразмерно с уважената част от исковете в общ размер от 8710.37лв.
Настоящият съдебен състав не възприема за основателно направеното от
особения представител възражение за прекомерност на претендираното
5
адвокатско възнаграждение, тъй като същото е съизмеримо с минималния
еднократен размер по Наредба 1/2004г. с ДДС, който съдът възприема за
ориентир при определяне размера на адвокатско възнаграждение. Исковото
производство се е развило в цялост със събиране на доказателства, а не е
преждевременно приключило.
С оглед отправеното в исковата молба искане за присъждане на
разноските, направени от заявителя в заповедното производство, както и
съобразно постановките на т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати съответната на
уважените претенции част от претендираните и доказани деловодни разноски
в заповедното производство, чийто общ размер е 3832,64 лева - за платена
държавна такса 906,12 лева и 2926,52 лева адвокатско възнаграждение.
Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца дължимите за
заповедното производство разноски възлизат в размер от 3792.67лв.
Следователно, общият размер на полагащите се на ищеца разноски за
настоящото исково производство и това пред заповедния съд възлиза на
12503.04лв.
От ответника не са сторени разноски, поради което съдът не присъжда
такива.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Л. Р. А., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, по Договор за
потребителски кредит № FL1348428/25.01.2023 г., следните суми: сумата от
43523,20 лв. (четиридесет и три хиляди петстотин двадесет и три лева и
двадесет стотинки) главница, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 09.08.2023г., до окончателно изплащане на
задължението; сумата от 909,91 лв. (деветстотин и девет лева и деветдесет и
една стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 14.02.2023г. до
15.07.2023г.; сумата от 400,31 лв. (четиристотин лева и тридесет и една
стотинки) мораторна лихва за периода от 14.02.2023 г. до 01.08.2023 г., за
които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 4647/10.08.2023г.
по ч.гр.д. №10248/2023г. на РС – Варна, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените
искове в следните части: за разликата над сумата от 909,91 лв. (деветстотин
и девет лева и деветдесет и една стотинки) до предявения размер от 1055,29
лв. (хиляда и петдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки)
възнаградителна лихва, както и за разликата над 400,31 лв. (четиристотин
лева и тридесет и една стотинки) до предявения размер от 727,44 лв.
(седемстотин двадесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки)
мораторна лихва, на осн. чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК, вр.
чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Л. Р. А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 12503.04 лв.
(дванадесет хиляди петстотин и три лева и четири стотинки), представляваща
6
сторени в исковото производството и в заповедното производство разноски, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на
ищеца по следната, посочена в исковата молба, банкова сметка: IBAN: ******.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7