№ 838
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20201100509806 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №134412 от 29.06.2020 г. по гр.д. №32613/18 г., СРС, ГО, 24 с-в
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно,кумулативно съединени установителни
искове от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****
с правно чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД срещу
А.П. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. **** за установяване дължимостта на
сумата от 1 333,41 лева, от която 1 099,87 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014Г. до30.06.2016Г.,отразени в общи
фактури № **********/31.07.2016Г., № **********/31.07.2017Г. и 207,90 лева - законна
лихва за забава за периода от 16.09.2014Г. до 04.01.2018Г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане,претендирани за имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 8,
находящ се в гр. София, общ. Илинден, ж.к. **** с аб.№ 243257, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК „Т.С.” ЕАД, ЕИК **** да заплати на А.П. Х. с ЕГН
********** сумата от 100 лева - сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Х. и Р.” ЕООД - трето лице помагач
на ищеца.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца ,с която се
твърди,че решението е неправилно, в нарушение на материалния закон.Неправилно съдът
приел ,че липсват доказателства ответникът да е собственик и ползвател на имота.Налице е
1
нотариален за собственост №51 ,дело 31/16 г.,в който е описан имота в собственост на А.Х..
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част и да уважи
исковете.
По въззивната жалба е постъпил отговор,с който се твърди,че жалбата е
неоснователна.От представения нотариален за собственост се установявало,че А.Х. се е
разпоредила с топлоснабдения имот в полза на трети лица на 16.06.2016 г.като след тази
дата задълженията за ТЕ следва да са отговорност на новите собственици.Неоснователен
бил и акцесорния иск,тъй като ищецът не е доказал кога е публикувал общите фактури на
интернет страницата си,т.е. че е настъпил падежът им.Всички суми с падеж преди 11.01.2015
г.били погасени по давност.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК .
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответницата топлинна енергия по силата
на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответницата е ползвала
енергията, като за процесния период не е заплатили дължимата цена.
Ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката .
Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., съгласно което физическо лице е собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на
ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012г. се въвежда понятието „клиент на
топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в новата редакция, действаща след 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата
– етажна собственост, в която се намира същият е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
По делото не са представени документи за собственост на топлоснабдения имот с
абонатен номер 243257.Описан , в приложение на искова молба ,е нотариален за покупко-
продажба №51 ,т.1,рег.603,дело 31/16 г.В отговора на исковата молба ответницата твърди,че
от представения от ищеца нотариален се установява,че се е разпоредила с този имот на
16.06.2016 г. и след тази дата задължени лица към ищеца са купувачите Г. и Д. Д..Няма спор
между страните по делото,че ответницата е собственик на имота към 16.06.2016 г.,а след
2
тази дата собствеността е на други лица.Същата е потребител на ТЕ до прехвърляне на
собствеността си.
От допуснатата и изслушана СТЕ се установява,че в процесното жилище няма
присъединени отоплителни тела,т.е.не се използва ТЕ за отопление.В апартамента има
узаконени 2 водомера за топла вода.Отчетена е консумация на топла вода и суми за
ТЕ,отдадена от сградна инсталация.Фактурираните суми са 1134.26 лв. минус 34.67
лв.резултат от изравнявнителни сметки ,или остават 1099.59 лв.главница.От допуснатата и
изслушана ССЕ се установява,че има плащане от ответницата на 03.04.2018 г.в размер на
400 лв.като това плащане е след издаване на заповедта за изпълнение и преди завеждане на
исковата молба.Тази сума е разпределена за погасяване на 135.48 лв.главница,212.29 лв.
мораторни лихви,25.56 лв..законна лихва към 3.04.18 г./датата на внасяне на сумата 400 лв./и
26.67 лв.разноски.След приспадане на това плащане с частта отнесена за главница -135.48
лв.остава дължима главница в размер на 964.34 лв.за ТЕ и 21.25 лв.за дялово
разпределение.Сумите за мораторна лихва са погасени изцяло.
Направено е възражение за погасяване по давност на част от задълженията.Всички суми до
11.01.2015 г.са погасени по давност,от 16.06.до 30.06.2016 г.недължими от ответницата,а от
новите собственици.Главницата от 964.34 лв.следва да се намали с 315.28 лв.,или остава
649.06 лв.за ТЕ .
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта ,с която са
отхвърлени исковете за признаване за установено ,че ответницата не дължи суми за ТЕ в
размер на 649.06 лв. за ТЕ
По разноските:ищецът е заплатил за държавна такса 75 лв.,580 лв.за хонорари за вещи
лица,съобразно уважената част от исковете се дължи сумата 326 лв.Защитаван е от
юрисконсулт ,чието възнаграждение съдът определя на 100 лв.,съобразно уважената част на
исковете му се дължи 50 лв.Въззивникът е заплатил за д.т.50,съобразно уважената част на
жалбата му се дължи сумата 25 лв. Защитаван е от юрисконсулт ,чието възнаграждение
съдът определя на 100 лв.,съобразно уважената част на жалбата се дължи 50 лв.
Ответникът е заплатил за адвокат сумата 100 лв.разноски за заповедното
производство,съобразно отхвърлената част му се дължи сумата 50 лв.Въззиваемата страна
представя списък за сторени разноски в размер на 200 лв.,съобразно отхвърлената част на
жалбата му се дължи сумата 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №134412 от 29.06.2020 г. по гр.д. №32613/18 г., СРС, ГО, 24 с-
в в ЧАСТТА ,с която ОТХВЪРЛЯ предявените обективно,кумулативно съединени
установителни искове от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „**** с правно чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.
86, ал.1 ЗЗД срещу А.П. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. **** за
установяване дължимостта на сумата от 649.06 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 11.01.2015 Г. до 16.06.2016 Г.,отразени в общи
фактури № **********/31.07.2016Г., № **********/31.07.2017Г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано отдатата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане,претендирани за имот,находящ се в гр. София, общ. Илинден, ж.к. **** с аб.№
243257 и ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК „Т.С.” ЕАД, ЕИК **** да заплати на А.П. Х. с
3
ЕГН ********** сумата от 100 лева - сторени по делото разноски и вместо това
постановява :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**** с правно чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД че А.П. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр.
София, общ. **** дължи на на „Т.С.” ЕАД, сумата от 649.06 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 11.01.2015 Г. до
16.06.2016 Г.,отразени в общи фактури № **********/31.07.2016Г., №
**********/31.07.2017Г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2018
г. до окончателното й изплащане,претендирани за имот, находящ се в гр. София, общ.
Илинден, ж.к. **** с аб.№ 243257
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А.П. Х. с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****
сумите 326 лв. разноски в исковото производство и 50 лв. за юрисконсултско
възнагражедние,25 лв. за държавна такса разноски във възивното производство и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.С.” ЕАД, ЕИК **** да заплати на А.П. Х. с ЕГН **********
сумите 50 лв. разноски в заповедното производство и 100 лв. разноски във въззивното
производство .
РЕШЕНИЕТО не подлежина обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4