Присъда по дело №845/2011 на Районен съд - Сливен

               МОТИВИ към ПРИСЪДА № 890 по НОХД № 845/2011 г.  

 

 

 

            РП – С. е внесла обвинителен акт против подсъдимите И.С.И. и Ж.Р.Ж., за престъпление по чл. 128 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК.

В с.з., преди даване ход на съдебното следствие, съдът констатира, че по делото е постъпил гр. иск от пострадалия М.Л., за заплащане на обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, с цена на иска 50 хиляди лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието, до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се и направените разноски по делото. Моли се пострадалият да бъде конституиран като гр. ищец и частен обвинител в наказателното производство.

Съдът, след като счете, че гр. иск е своевременно предявен и разглеждането му няма да затрудни наказателното производство, го допусна за съвместно разглеждане и конституира като гр. ищец и частен обвинител в наказателното производство М.С.Л., който се представлява в с.з. от упълномощен повереник.

В с.з. представителят на РП С. поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимите, за извършеното от тях на 09.08.2010 г. престъпление по чл. 128 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК. Счита фактическата обстановка за установена и доказана по безспорен начин -  пострадалият Л. е получил тежка телесна повреда, която е в причинно следствена връзка с ударите, които са му били нанесени от двамата подсъдими. Моли съда да ги признае за виновни и на основание чл. 55 ал.1 т.1 от НК да им наложи наказания, съответно за подс. И.С.И. – лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен от три години, на подс. Ж.Р.Ж., също лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

В с.з. гр. ищец чрез своя повереник, моли съда да постанови осъдителна присъда по отношение на двамата подсъдими, като ги признае за виновни в извършване на престъплението предмет на обвинителния акт и ги осъди да заплатят на пострадалия обезщетение за причинени неимуществени вреди определени по справедливост, съобразно конкретните болки и страдания, които е претърпял от момента на причиняване на травмата, а именно от 09.08.2010 г. до окончателното му възстановяване. Счита, че едно обезщетение в рамките на 20 – 25 хиляди лева, ще бъде справедливо. Твърди, че по делото са събрани достатъчно обективни и непротиворечащи доказателства, които установяват, че на посочената в обвинителния акт дата, на пострадалия са били причинени травматични увреждания в коремно кръстната област, в резултат на което е получил хематоми в слезката, които хематоми са дали основание, макар и след повече от две седмици, той да постъпи на лечение в болница, където слезката се е пръснала и се е наложило по спешност да бъде опериран. Счита, че съдът следва  да отчете и обстоятелството, че пострадалият е претърпял и втора операция – херния, като постоперативна операция, което е усложнило възстановителния процес и което макар и да не е пряко свързано със самата травма, произтича от първоначалната операция и усложнява както възстановителния процес, така и е засилило и болките и страданията му. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, моли съда да има предвид обстоятелството, че липсата на този орган, макар човек да може да живее без него, създава риск за пострадалия, който ще го следва до смъртта му. Счита, че с оглед събраните по делото доказателства гр. иск е основателен и доказан и моли съда да го уважи.

В с.з. подсъдимите редовно призовани, се явяват. Не се признават за виновни, но дават обяснения по обвинението. Защитникът им заявява, че подсъдимите не са извършили деянието визирано в обвинителния акт на РП С. и същите не следва да носят отговорност по чл. 128 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК. Твърди, че не следва да бъдат кредитирани показанията, дадени от свидетелите, които са близки на пострадалия, тъй като същите са противоречиви и не кореспондират с тези, дадени от тях в хода на досъдебното производство. Оспорва заключението на вещите лица, като счита, че капсуловата контузия на далака и последващото оформяне на подкапсулен хематом с частично разкъсване на капсулата на далака, несъмнено е в определено причинно следствена връзка с приемането на антикоагуланти от пострадалия. Счита, че по време на инцидента на 09.08.2010 г. двамата подсъдими не са извършили действия, които са в причинно следствена връзка с разкъсване на слезката на пострадалия, защото няма такова разкъсване, а има една контузия на слезката, която следва да бъде приета като „Разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК”, т.е. спрямо Л. е извършено безспорно деяние по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК, причинена му е болка и страдание. Счита, че по делото не са събрани безспорни доказателства, от които да е видно, че е налице реална опасност за живота на пострадалия. Твърди, че тази опасност, която се представи пред съда е хипотетична, а изискването на закона е тази опасност да е реална.  Счита, че впоследствие усложнението от травмата не е в причинно следствена връзка, а се дължи на приема на този медикамент. Пледира двамата подсъдими да бъдат признати за невиновни по повдигнатото им обвинение.  Ако съдът приеме, че те са извършили такива действия, с които са му причинили визираното от РП обвинение, счита, че предвид поведението на самия пострадал, което е предизвикало извършването на такива действия спрямо него, е в условията на квалификацията на чл. 132 ал.1 т.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК, тъй като двамата са били предизвикани да извършат такива действия, където лишаването от свобода законодателят е предвидил да е до три години. В случая двамата подсъдими не са осъждани, не са се ползвали от привилегията на чл. 78 А от НК, поради което предлага да им бъде наложено наказанието визирано от разпоредбата на чл. 78 А от НК, глоба в минимален размер, съобразно имущественото състояние на двамата подсъдими. Твърди, че подс. Ж. е действал в условия на неизбежна отбрана и не е превишил това обстоятелство. Налице са условията на чл. 12 ал.1 от НК и по смисъла на НК това деяние не е обществено опасно, защото той е действал, за да защити себе си от непосредствено противоправно нападение над личността си от Л.. Относно предявеният гр. иск, счита, че същият не само, че не е доказан, но не и свързан с някакво деяние от страна на двамата подсъдими, т.е. не е обоснован. Предлага същият да не бъде уважен, тъй като ако има някаква причинена телесна повреда или вреда на Л., тя е изключително по негова вина.

 

 

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

            Подсъдимият И.С.И. е бълг. гражданин, с основно образование, женен, неработещ, неосъждан. 

            Подсъдимият Ж.Р.Ж. е бълг. гражданин, със средно образование, неженен, неработещ, неосъждан.

На 09.08.2010 г., около 20:00 – 20:30 часа, пред дома на свид. Л. ***, подс. Ж.Ж. управлявал пистов мотор по улицата, намираща се пред дома на пострадалия. Мотоциклетът издавал силен шум, което подразнило свид. Л., който в този момент се опитвал да приспи внучетата си. Ядосан от постоянния шум, Л. излязъл на пътя пред дома си, подпирайки се на дървен прът с дължина около 1 метър. Свид. Л. подпрял пръчката на асфалта, по който се движел с мотора подс. Ж. и започнал да му вика да спре да кара мотора и да вдига шум.

Подс. Ж. спрял мотора, слязъл от него и тръгнал към свид. Л.. В това време подс. И., който бил на центъра на селото, видял, че подс. Ж. слиза от мотора и тръгва към свид. Л.. Той се качил на лека кола и отишъл при тях двамата, като спрял лекия автомобил зад гърба на свид. Л.. Междувременно подс. Ж. се насочил към свид. Л. и му ударил плесница по дясната буза. За да се предпази от втори удар, свид. Л. вдигнал над главата си дървения прът, на който се подпирал. Точно в този момент подс. И. го хванал отзад за врата с двете си ръце, а подс. Ж. започнал да му нанася удари с крак в областта на корема. От болка свид. Л. паднал на земята, а подс. И. му нанесъл силен удар с крак в областта на левия бъбрек.

Свидетелките М.А. и Ю.Б. по това време седели на маса в двора на свид. А.. Подразнена от силния шум, свид. Б. отишла до оградата и започнала да вика на моториста да спре. Когато двете видели как подсъдимите И. и Ж. нанасят удари на свид. Л., свид. А. отишла при тях и им казала да престанат да го бият, а свид. Б. по мобилния си телефон, се обадила на полицията. След забележката на свид. А., подсъдимите Ж. и И. си тръгнали. Свид. Л. станал и се прибрал в дома си. Поради силните болки, които изпитвал, той бил откаран от зет си – свид. В.Т. до Бърза помощ в гр. Сливен, където му били направени кръвни изследвания и му била направена рентгенова снимка.

На 10.08.2010 г., свид. Л. бил освидетелстван от съдебен лекар, като според приложеното към делото съдебно медицинско удостоверение № 418/2010 г., при прегледа били установени синкави кръвонасядания в областта на лявата и дясната странична повърхност на гръдния кош, както и болки в областта на гърба и корема.

На 27.08.2010 г., свид. Л. бил прегледан от уролог при ДКЦ „Вита” ООД – гр. С. и на същата дата бил хоспитализиран в УМБАЛ „Царица Йоанна” ИСУЛ гр. С., а на 31.08.2010 г. бил опериран, като му е бил отстранен далака.

Според заключението на изготвената по делото съдебно медицинска експертиза, в резултат на нанесения на 09.08.2010 г. побой, пострадалият Л. е получил контузия и субкапсулен хематом на слезката с вторично разкъсване на капсулата и развитието на хемоперитонеум. Това е наложило оперативното премахване на слезката и по този начин е бил осъществен смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак - загуба на слезка.

Според заключението на изготвената по делото допълнителна съдебно медицинска експертиза, пострадалият Л. е получил в резултат на нанесения му на 09.08.2010 г. побой, увреждания в областта на долната половина на гръдния кош в ляво, станали причина за травматично разкъсване на паренхима на далака под неговата капсула. Експертизата сочи, че употребата на Синтром – антикоагулант, който забавя съсирването на кръвта и който пострадалият е приемал с цел профилактиране на евентуален тромбоемболичен процес заради поставените му изкуствени сърдечни клапи, сам по себе си не може да бъде причина за спонтанна поява на спленален хематом. Фокалните увреждания на далака с кръвоизливи в паренхима или под капсулата на органа, се дължат почти винаги на тъпа травма в лявата долна половина на гръдния кош и горната половина на корема. Продължителната употреба на Синтром от страна на пострадалия, е довела до значително увеличаване на времето за съсирване на неговата кръв. Това означава, че благодарение на намалената сисърваемост на кръвта не е могла да настъпи своевременна и най-вероятно пълна организация на получилия се в резултат на травмата субкапсулен хематом. 

 

            ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

            Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно, като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

            Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Л., М.А., Т., Б., М., Т., М.Б., Н. и И., тъй като същите са логични и последователни, безпротиворечиви са, взаимно се допълват, относими са към предмета на делото, а и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, имащи вида на събрана по делото медицинска документация и докладни записки. Наред с това показанията на свидетелите се подкрепят и от заключенията на вещите лица по назначените експертизи.

            Съдът не кредитира показанията на свидетелката И.С., тъй като същите изцяло противоречат на събраните по делото доказателства.

            Съдът не кредитира показанията на свидетелите Р.К. и П.А. в частите им, относно това дали са наблюдавали подсъдимите да нанасят удари на пострадалия, тъй като в тази си част те противоречат на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, а освен това целта на показанията им в тези им части, е да докажат защитната версия на подсъдимите, доколкото тези свидетели са приятели на подсъдимите. Съдът кредитира показанията на св.С. само в частта, в която заявява, че е видял пострадалия да бъде държан през гърдите от подс.И., доколкото в тази им част показанията на този свидетел се потвърждават от показанията на останалите свидетели, включително и от показанията на пострадалия. В останалата им част показанията на С. не се подкрепят от доказателствата по делото, които съдът кредитира.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите относно елементите от състава на престъплението и най-вече относно участието им в инкриминираното деяние. Обясненията на подсъдимите са израз на тяхната защитна позиция и не се подкрепят от събраните по делото доказателства, които съдът кредитира.

Съдът даде вяра и на заключенията на вещите лица по назначените съдебно медицинска и допълнителна съдебно медицинска експертизи, тъй като съдът няма основания да се съмнява в безпристрастността и професионалната компетентност на експертите. Заключенията бяха оспорени от защитата на подсъдимите, но без посочване на конкретни доводи за несъгласие със становището на експертите и без позоваване на конкретна медицинска практика и теория в обратен смисъл на твърдяното от експертите.

Съдът кредитира и всички останали писмени доказателства, прочетени и присъединени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК и чл. 107 от НПК.

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подсъдимите И.С.И. и Ж.Р.Ж. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 128 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК, тъй като на 09.08.2010 г. в с. С., общ. С., в съучастие помежду си като съизвършители, причинили тежка телесна повреда, изразяваща се в „загуба на слезка”, на М.С.Л. ***.

Въпреки възраженията на защитата на подсъдимия, че подсъдимите не са извършители на престъплението, съдът счита за безспорно доказано точно обратното – подсъдимите са извършили престъплението, като чрез нанасяне на удари по тялото на пострадалия са му причинили тежка телесна повреда.

Безспорно се доказа от заключението на вещите лица, че пострадалия е бил опериран като е бил отстранен далака му поради образуван в него хематом, което обстоятелство покрива хипотезата на чл.128 ал.2 „…загуба на слезка…”. Видно от събраните поделото писмени и гласни доказателства, налице е причинно-следствена връзка между телесната повреда и действията на подсъдимите – установи се факта на нанесени от подсъдимия Ж. удари в лявата половина на стомашната област и корема, в която област е разположен и далака.

Въпреки факта, че фаталните удари са нанесени от подс.Ж., наказателната отговорност следва да бъде понесена и от подс.И., както поради общност на умисъла на двамата подсъдими, така и поради участието на самия подсъдим И. при причиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в действия по задържане на пострадалия и неутрализиране на негови действия за самозащита точно в момента на нанасяне на фаталните удари, като подсъдимият е действал със съзнанието, че по този начин улеснява действията на другия подсъдим, които пряко водят до настъпване на целения противоправен резултат.

            Деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл при общност на умисъла. Същите са съзнавали общественоопасният му характер, предвиждали са и са искали настъпването на обществено опасните му последици. Умисълът им е обхващал и ролята и участието на всеки един от тях за постигане на искания противоправен резултат. Подсъдимите са целели нанасянето именно на тежка телесна повреда, като умисълът им се обективира от действията на подсъдимите - ударите на подс.Ж., а и крайният удар на подс.И. са били насочени в областта на стомаха, корема и бъбреците – области, в които се намират жизненоважни органи, чието увреждане в почти всички случаи води до тежки телесни повреди.

            Неоснователно е възражението на защитата на подсъдимите, че подсъдимите не са нанесли удари на пострадалия. В хода на съдебното следствие бяха сърани убедителни и безспорни доказателства в обратна посока – действията на подсъдимите са били забелязани от св.А. и Ю.Б., а отчасти и от св.С.. От друга страна получената телесна повреда е могла да настъпи само от нанесени удари с тъп, тъпоръбест предмет. В този смисъл неоснователно е възражението на защитата, че травмата е причинена от предходни здравословни проблеми на пострадалия и употребявания по този повод медикамент. Вещите лица бяха категорични, че пукването на далака следствие образуван в него хематом, както и образуването на самия хаматом в него, не може да се дължи на употребения медикамент – образуването на хематома при всички случаи предполага травма от удар. Впрочем възражението на защитата не бе подкрепено по никакъв начин от представени случай в твърдяния смисъл, познати на медицинската теория и практика.         

            Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението – ниска правна култура.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства съдът прецени чистото им съдебно минало. Съдът не констатира, отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства.

  При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съобразно всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимите обстоятелства, като отчете липсата на критичност към извършеното деяние, съобразявайки се и с участието на всеки един от тях в общата престъпна деятелност, съдът прие, че следва да наложи на подсъдимите наказание, определено по вид и размер по реда на чл. 54 от НК, доколкото не констатира многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, които да налагат определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК. С оглед горното съдът определи наказание като вид „лишаване от свобода”, а като размер на същото – към минималния, предвиден в закона, поради превес на смекчаващите отговорността на подсъдимите обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанията, които ще наложи на подсъдимите, съдът отчете и сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, доколкото решението за извършването му е взето бързо и е мотивирано от незначително събитие – отправена забележка към подсъдимите. Мотивите за извършване на престъплението освен личностни, са и донякъде и израз на пренебрежителното отношение на подсъдимите към установените обществени порядки. Съдът приема, че в известен смисъл, допълнителен мотив при вземане на решение за извършване на престъплението е било и желанието да се покаже по демонстративен начин на пострадалия нежелание за съобразяване с установени порядки и авторитети.

Ръководен от горното и с оглед постигане целите на генералната и специална превенция, съдът наложи на подсъдимите на основание чл. 128 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 54 от НК, наказание лишаване от свобода за срок от по три години за всеки от двамата подсъдими, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК отложи за изпитателен срок от по пет години, считано от влизане в сила на присъдата, тъй като прие, че целите на наказанието могат да бъдат изпълнени и без ефективно изтърпяване на наложените наказания.

В хода на съдебното следствие безспорно се установи, че на посочения в обвинителния акт ден и час подсъдимите И. и Ж. са извършили действия, които могат да бъдат окачествени като виновно и противоправно поведение и че вследствие тези действия, за пострадалия М.Л. са настъпили неимуществени вреди, тъй като в резултат на нанесения му на 09.08.2010 г. побой, същият е получил контузия и субкапсулен хематом на слезката с вторично разкъсване на капсулата и развитието на хемоперитонеум, което е наложило оперативното премахване на слезката. Установи се по безспорен начин, че действията на подсъдимите поради своята същност са причинили на пострадалия тежка телесна повреда – загуба на слезка. Останалите увреждания са му причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота му.  Установи се по безспорен начин, че е налице причинно следствена връзка между действията на подсъдимите и причиненият на постр. Л. вредоносен резултат, поради което основателна се явява претенцията му да му бъде присъдено справедливо обезщетение, а именно такова, чийто размер отговаря на претърпените от него вреди.

Съдът счита, че предявеният гр. иск е доказан по своето основание, но не и по своя размер. Претенцията за обезщетение е силно завишена и не отговаря на действително претърпените от пострадалия неимуществени щети. Безспорно е, че пострадалия е търпял болки и страдани, а след оперативното отстраняване на слезката, ще търпи всички неблагоприятни последици от това, но при всички случаи претендираното обезщетение се явява несъразмерно високо на претърпените неимуществени вреди. В тази връзка, съдът приема, че сумата от 15 000 лева е справедливо обезщетение, което е в състояние да компенсира претърпените от пострадалия болки и страдания, както и другите неблагоприятни последици, които ще продължава да търпи в ежедневието си.

 С оглед този правен извод, съдът осъди подсъдимите И.С.И. и Ж.Р.Ж. да заплатят на М.С.Л. ***, сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 09.08.2010 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 960 лева за направените от него разноски по делото, като отхвърли предявения от Л. против подсъдимите гр. иск в останалата му част, до пълния размер на претендираното обезщетение, като неоснователен и недоказан.

С оглед правилата на процеса съдът осъди подсъдимите да заплатят по сметка на СлРС сумата от 470 лева за направените по делото разноски, както и сумата от 600 лева, представляваща д. такса върху уважената част от гр. иск.

            Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

           

 

 

                                                                                 

 

               МОТИВИ към ПРИСЪДА № 890 по НОХД № 845/2011 г.  

 

 

 

            РП – С. е внесла обвинителен акт против подсъдимите И.С.И. и Ж.Р.Ж., за престъпление по чл. 128 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК.

В с.з., преди даване ход на съдебното следствие, съдът констатира, че по делото е постъпил гр. иск от пострадалия М.Л., за заплащане на обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, с цена на иска 50 хиляди лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието, до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се и направените разноски по делото. Моли се пострадалият да бъде конституиран като гр. ищец и частен обвинител в наказателното производство.

Съдът, след като счете, че гр. иск е своевременно предявен и разглеждането му няма да затрудни наказателното производство, го допусна за съвместно разглеждане и конституира като гр. ищец и частен обвинител в наказателното производство М.С.Л., който се представлява в с.з. от упълномощен повереник.

В с.з. представителят на РП С. поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимите, за извършеното от тях на 09.08.2010 г. престъпление по чл. 128 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК. Счита фактическата обстановка за установена и доказана по безспорен начин -  пострадалият Л. е получил тежка телесна повреда, която е в причинно следствена връзка с ударите, които са му били нанесени от двамата подсъдими. Моли съда да ги признае за виновни и на основание чл. 55 ал.1 т.1 от НК да им наложи наказания, съответно за подс. И.С.И. – лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен от три години, на подс. Ж.Р.Ж., също лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

В с.з. гр. ищец чрез своя повереник, моли съда да постанови осъдителна присъда по отношение на двамата подсъдими, като ги признае за виновни в извършване на престъплението предмет на обвинителния акт и ги осъди да заплатят на пострадалия обезщетение за причинени неимуществени вреди определени по справедливост, съобразно конкретните болки и страдания, които е претърпял от момента на причиняване на травмата, а именно от 09.08.2010 г. до окончателното му възстановяване. Счита, че едно обезщетение в рамките на 20 – 25 хиляди лева, ще бъде справедливо. Твърди, че по делото са събрани достатъчно обективни и непротиворечащи доказателства, които установяват, че на посочената в обвинителния акт дата, на пострадалия са били причинени травматични увреждания в коремно кръстната област, в резултат на което е получил хематоми в слезката, които хематоми са дали основание, макар и след повече от две седмици, той да постъпи на лечение в болница, където слезката се е пръснала и се е наложило по спешност да бъде опериран. Счита, че съдът следва  да отчете и обстоятелството, че пострадалият е претърпял и втора операция – херния, като постоперативна операция, което е усложнило възстановителния процес и което макар и да не е пряко свързано със самата травма, произтича от първоначалната операция и усложнява както възстановителния процес, така и е засилило и болките и страданията му. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, моли съда да има предвид обстоятелството, че липсата на този орган, макар човек да може да живее без него, създава риск за пострадалия, който ще го следва до смъртта му. Счита, че с оглед събраните по делото доказателства гр. иск е основателен и доказан и моли съда да го уважи.

В с.з. подсъдимите редовно призовани, се явяват. Не се признават за виновни, но дават обяснения по обвинението. Защитникът им заявява, че подсъдимите не са извършили деянието визирано в обвинителния акт на РП С. и същите не следва да носят отговорност по чл. 128 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК. Твърди, че не следва да бъдат кредитирани показанията, дадени от свидетелите, които са близки на пострадалия, тъй като същите са противоречиви и не кореспондират с тези, дадени от тях в хода на досъдебното производство. Оспорва заключението на вещите лица, като счита, че капсуловата контузия на далака и последващото оформяне на подкапсулен хематом с частично разкъсване на капсулата на далака, несъмнено е в определено причинно следствена връзка с приемането на антикоагуланти от пострадалия. Счита, че по време на инцидента на 09.08.2010 г. двамата подсъдими не са извършили действия, които са в причинно следствена връзка с разкъсване на слезката на пострадалия, защото няма такова разкъсване, а има една контузия на слезката, която следва да бъде приета като „Разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК”, т.е. спрямо Л. е извършено безспорно деяние по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК, причинена му е болка и страдание. Счита, че по делото не са събрани безспорни доказателства, от които да е видно, че е налице реална опасност за живота на пострадалия. Твърди, че тази опасност, която се представи пред съда е хипотетична, а изискването на закона е тази опасност да е реална.  Счита, че впоследствие усложнението от травмата не е в причинно следствена връзка, а се дължи на приема на този медикамент. Пледира двамата подсъдими да бъдат признати за невиновни по повдигнатото им обвинение.  Ако съдът приеме, че те са извършили такива действия, с които са му причинили визираното от РП обвинение, счита, че предвид поведението на самия пострадал, което е предизвикало извършването на такива действия спрямо него, е в условията на квалификацията на чл. 132 ал.1 т.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК, тъй като двамата са били предизвикани да извършат такива действия, където лишаването от свобода законодателят е предвидил да е до три години. В случая двамата подсъдими не са осъждани, не са се ползвали от привилегията на чл. 78 А от НК, поради което предлага да им бъде наложено наказанието визирано от разпоредбата на чл. 78 А от НК, глоба в минимален размер, съобразно имущественото състояние на двамата подсъдими. Твърди, че подс. Ж. е действал в условия на неизбежна отбрана и не е превишил това обстоятелство. Налице са условията на чл. 12 ал.1 от НК и по смисъла на НК това деяние не е обществено опасно, защото той е действал, за да защити себе си от непосредствено противоправно нападение над личността си от Л.. Относно предявеният гр. иск, счита, че същият не само, че не е доказан, но не и свързан с някакво деяние от страна на двамата подсъдими, т.е. не е обоснован. Предлага същият да не бъде уважен, тъй като ако има някаква причинена телесна повреда или вреда на Л., тя е изключително по негова вина.

 

 

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

            Подсъдимият И.С.И. е бълг. гражданин, с основно образование, женен, неработещ, неосъждан.  

            Подсъдимият Ж.Р.Ж. е бълг. гражданин, със средно образование, неженен, неработещ, неосъждан.

На 09.08.2010 г., около 20:00 – 20:30 часа, пред дома на свид. Л. ***, подс. Ж.Ж. управлявал пистов мотор по улицата, намираща се пред дома на пострадалия. Мотоциклетът издавал силен шум, което подразнило свид. Л., който в този момент се опитвал да приспи внучетата си. Ядосан от постоянния шум, Л. излязъл на пътя пред дома си, подпирайки се на дървен прът с дължина около 1 метър. Свид. Л. подпрял пръчката на асфалта, по който се движел с мотора подс. Ж. и започнал да му вика да спре да кара мотора и да вдига шум.

Подс. Ж. спрял мотора, слязъл от него и тръгнал към свид. Л.. В това време подс. И., който бил на центъра на селото, видял, че подс. Ж. слиза от мотора и тръгва към свид. Л.. Той се качил на лека кола и отишъл при тях двамата, като спрял лекия автомобил зад гърба на свид. Л.. Междувременно подс. Ж. се насочил към свид. Л. и му ударил плесница по дясната буза. За да се предпази от втори удар, свид. Л. вдигнал над главата си дървения прът, на който се подпирал. Точно в този момент подс. И. го хванал отзад за врата с двете си ръце, а подс. Ж. започнал да му нанася удари с крак в областта на корема. От болка свид. Л. паднал на земята, а подс. И. му нанесъл силен удар с крак в областта на левия бъбрек.

Свидетелките М.А. и Ю.Б. по това време седели на маса в двора на свид. А.. Подразнена от силния шум, свид. Б. отишла до оградата и започнала да вика на моториста да спре. Когато двете видели как подсъдимите И. и Ж. нанасят удари на свид. Л., свид. А. отишла при тях и им казала да престанат да го бият, а свид. Б. по мобилния си телефон, се обадила на полицията. След забележката на свид. А., подсъдимите Ж. и И. си тръгнали. Свид. Л. станал и се прибрал в дома си. Поради силните болки, които изпитвал, той бил откаран от зет си – свид. В.Т. до Бърза помощ в гр. Сливен, където му били направени кръвни изследвания и му била направена рентгенова снимка.

На 10.08.2010 г., свид. Л. бил освидетелстван от съдебен лекар, като според приложеното към делото съдебно медицинско удостоверение № 418/2010 г., при прегледа били установени синкави кръвонасядания в областта на лявата и дясната странична повърхност на гръдния кош, както и болки в областта на гърба и корема.

На 27.08.2010 г., свид. Л. бил прегледан от уролог при ДКЦ „Вита” ООД – гр. С. и на същата дата бил хоспитализиран в УМБАЛ „Царица Йоанна” ИСУЛ гр. С., а на 31.08.2010 г. бил опериран, като му е бил отстранен далака.

Според заключението на изготвената по делото съдебно медицинска експертиза, в резултат на нанесения на 09.08.2010 г. побой, пострадалият Л. е получил контузия и субкапсулен хематом на слезката с вторично разкъсване на капсулата и развитието на хемоперитонеум. Това е наложило оперативното премахване на слезката и по този начин е бил осъществен смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак - загуба на слезка.

Според заключението на изготвената по делото допълнителна съдебно медицинска експертиза, пострадалият Л. е получил в резултат на нанесения му на 09.08.2010 г. побой, увреждания в областта на долната половина на гръдния кош в ляво, станали причина за травматично разкъсване на паренхима на далака под неговата капсула. Експертизата сочи, че употребата на Синтром – антикоагулант, който забавя съсирването на кръвта и който пострадалият е приемал с цел профилактиране на евентуален тромбоемболичен процес заради поставените му изкуствени сърдечни клапи, сам по себе си не може да бъде причина за спонтанна поява на спленален хематом. Фокалните увреждания на далака с кръвоизливи в паренхима или под капсулата на органа, се дължат почти винаги на тъпа травма в лявата долна половина на гръдния кош и горната половина на корема. Продължителната употреба на Синтром от страна на пострадалия, е довела до значително увеличаване на времето за съсирване на неговата кръв. Това означава, че благодарение на намалената сисърваемост на кръвта не е могла да настъпи своевременна и най-вероятно пълна организация на получилия се в резултат на травмата субкапсулен хематом.  

 

            ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

            Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно, като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

            Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Л., М.А., Т., Б., М., Т., М.Б., Н. и И., тъй като същите са логични и последователни, безпротиворечиви са, взаимно се допълват, относими са към предмета на делото, а и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, имащи вида на събрана по делото медицинска документация и докладни записки. Наред с това показанията на свидетелите се подкрепят и от заключенията на вещите лица по назначените експертизи.

            Съдът не кредитира показанията на свидетелката И.С., тъй като същите изцяло противоречат на събраните по делото доказателства.

            Съдът не кредитира показанията на свидетелите Р.К. и П.А. в частите им, относно това дали са наблюдавали подсъдимите да нанасят удари на пострадалия, тъй като в тази си част те противоречат на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, а освен това целта на показанията им в тези им части, е да докажат защитната версия на подсъдимите, доколкото тези свидетели са приятели на подсъдимите. Съдът кредитира показанията на св.С. само в частта, в която заявява, че е видял пострадалия да бъде държан през гърдите от подс.И., доколкото в тази им част показанията на този свидетел се потвърждават от показанията на останалите свидетели, включително и от показанията на пострадалия. В останалата им част показанията на С. не се подкрепят от доказателствата по делото, които съдът кредитира.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите относно елементите от състава на престъплението и най-вече относно участието им в инкриминираното деяние. Обясненията на подсъдимите са израз на тяхната защитна позиция и не се подкрепят от събраните по делото доказателства, които съдът кредитира.

Съдът даде вяра и на заключенията на вещите лица по назначените съдебно медицинска и допълнителна съдебно медицинска експертизи, тъй като съдът няма основания да се съмнява в безпристрастността и професионалната компетентност на експертите. Заключенията бяха оспорени от защитата на подсъдимите, но без посочване на конкретни доводи за несъгласие със становището на експертите и без позоваване на конкретна медицинска практика и теория в обратен смисъл на твърдяното от експертите.

Съдът кредитира и всички останали писмени доказателства, прочетени и присъединени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК и чл. 107 от НПК.

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подсъдимите И.С.И. и Ж.Р.Ж. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 128 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК, тъй като на 09.08.2010 г. в с. С., общ. С., в съучастие помежду си като съизвършители, причинили тежка телесна повреда, изразяваща се в „загуба на слезка”, на М.С.Л. ***.

Въпреки възраженията на защитата на подсъдимия, че подсъдимите не са извършители на престъплението, съдът счита за безспорно доказано точно обратното – подсъдимите са извършили престъплението, като чрез нанасяне на удари по тялото на пострадалия са му причинили тежка телесна повреда.

Безспорно се доказа от заключението на вещите лица, че пострадалия е бил опериран като е бил отстранен далака му поради образуван в него хематом, което обстоятелство покрива хипотезата на чл.128 ал.2 „…загуба на слезка…”. Видно от събраните поделото писмени и гласни доказателства, налице е причинно-следствена връзка между телесната повреда и действията на подсъдимите – установи се факта на нанесени от подсъдимия Ж. удари в лявата половина на стомашната област и корема, в която област е разположен и далака.

Въпреки факта, че фаталните удари са нанесени от подс.Ж., наказателната отговорност следва да бъде понесена и от подс.И., както поради общност на умисъла на двамата подсъдими, така и поради участието на самия подсъдим И. при причиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в действия по задържане на пострадалия и неутрализиране на негови действия за самозащита точно в момента на нанасяне на фаталните удари, като подсъдимият е действал със съзнанието, че по този начин улеснява действията на другия подсъдим, които пряко водят до настъпване на целения противоправен резултат.

            Деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл при общност на умисъла. Същите са съзнавали общественоопасният му характер, предвиждали са и са искали настъпването на обществено опасните му последици. Умисълът им е обхващал и ролята и участието на всеки един от тях за постигане на искания противоправен резултат. Подсъдимите са целели нанасянето именно на тежка телесна повреда, като умисълът им се обективира от действията на подсъдимите - ударите на подс.Ж., а и крайният удар на подс.И. са били насочени в областта на стомаха, корема и бъбреците – области, в които се намират жизненоважни органи, чието увреждане в почти всички случаи води до тежки телесни повреди.

            Неоснователно е възражението на защитата на подсъдимите, че подсъдимите не са нанесли удари на пострадалия. В хода на съдебното следствие бяха сърани убедителни и безспорни доказателства в обратна посока – действията на подсъдимите са били забелязани от св.А. и Ю.Б., а отчасти и от св.С.. От друга страна получената телесна повреда е могла да настъпи само от нанесени удари с тъп, тъпоръбест предмет. В този смисъл неоснователно е възражението на защитата, че травмата е причинена от предходни здравословни проблеми на пострадалия и употребявания по този повод медикамент. Вещите лица бяха категорични, че пукването на далака следствие образуван в него хематом, както и образуването на самия хаматом в него, не може да се дължи на употребения медикамент – образуването на хематома при всички случаи предполага травма от удар. Впрочем възражението на защитата не бе подкрепено по никакъв начин от представени случай в твърдяния смисъл, познати на медицинската теория и практика.         

            Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението – ниска правна култура.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства съдът прецени чистото им съдебно минало. Съдът не констатира, отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства.

  При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съобразно всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимите обстоятелства, като отчете липсата на критичност към извършеното деяние, съобразявайки се и с участието на всеки един от тях в общата престъпна деятелност, съдът прие, че следва да наложи на подсъдимите наказание, определено по вид и размер по реда на чл. 54 от НК, доколкото не констатира многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, които да налагат определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК. С оглед горното съдът определи наказание като вид „лишаване от свобода”, а като размер на същото – към минималния, предвиден в закона, поради превес на смекчаващите отговорността на подсъдимите обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанията, които ще наложи на подсъдимите, съдът отчете и сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, доколкото решението за извършването му е взето бързо и е мотивирано от незначително събитие – отправена забележка към подсъдимите. Мотивите за извършване на престъплението освен личностни, са и донякъде и израз на пренебрежителното отношение на подсъдимите към установените обществени порядки. Съдът приема, че в известен смисъл, допълнителен мотив при вземане на решение за извършване на престъплението е било и желанието да се покаже по демонстративен начин на пострадалия нежелание за съобразяване с установени порядки и авторитети.

Ръководен от горното и с оглед постигане целите на генералната и специална превенция, съдът наложи на подсъдимите на основание чл. 128 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 54 от НК, наказание лишаване от свобода за срок от по три години за всеки от двамата подсъдими, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК отложи за изпитателен срок от по пет години, считано от влизане в сила на присъдата, тъй като прие, че целите на наказанието могат да бъдат изпълнени и без ефективно изтърпяване на наложените наказания.

В хода на съдебното следствие безспорно се установи, че на посочения в обвинителния акт ден и час подсъдимите И. и Ж. са извършили действия, които могат да бъдат окачествени като виновно и противоправно поведение и че вследствие тези действия, за пострадалия М.Л. са настъпили неимуществени вреди, тъй като в резултат на нанесения му на 09.08.2010 г. побой, същият е получил контузия и субкапсулен хематом на слезката с вторично разкъсване на капсулата и развитието на хемоперитонеум, което е наложило оперативното премахване на слезката. Установи се по безспорен начин, че действията на подсъдимите поради своята същност са причинили на пострадалия тежка телесна повреда – загуба на слезка. Останалите увреждания са му причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота му.  Установи се по безспорен начин, че е налице причинно следствена връзка между действията на подсъдимите и причиненият на постр. Л. вредоносен резултат, поради което основателна се явява претенцията му да му бъде присъдено справедливо обезщетение, а именно такова, чийто размер отговаря на претърпените от него вреди.

Съдът счита, че предявеният гр. иск е доказан по своето основание, но не и по своя размер. Претенцията за обезщетение е силно завишена и не отговаря на действително претърпените от пострадалия неимуществени щети. Безспорно е, че пострадалия е търпял болки и страдани, а след оперативното отстраняване на слезката, ще търпи всички неблагоприятни последици от това, но при всички случаи претендираното обезщетение се явява несъразмерно високо на претърпените неимуществени вреди. В тази връзка, съдът приема, че сумата от 15 000 лева е справедливо обезщетение, което е в състояние да компенсира претърпените от пострадалия болки и страдания, както и другите неблагоприятни последици, които ще продължава да търпи в ежедневието си.

 С оглед този правен извод, съдът осъди подсъдимите И.С.И. и Ж.Р.Ж. да заплатят на М.С.Л. ***, сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 09.08.2010 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 960 лева за направените от него разноски по делото, като отхвърли предявения от Л. против подсъдимите гр. иск в останалата му част, до пълния размер на претендираното обезщетение, като неоснователен и недоказан.

С оглед правилата на процеса съдът осъди подсъдимите да заплатят по сметка на СлРС сумата от 470 лева за направените по делото разноски, както и сумата от 600 лева, представляваща д. такса върху уважената част от гр. иск.

            Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: