Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 10.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито съдебно заседание на 18.06.2021 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Анета Христова, като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №6793 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.238 ал.1 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от “***”
ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** ***,
чрез юрк. С.С. против Х.Т.Х., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди
следното : ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника за задължения към
„***“ ЕАД, произтичащи от доставена, но незаплатена топлинна енергия до
притежаван от него имот, находящ се на адрес: ***. С разпореждане, постановено
по ч.гр. дело № 4606/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника. Заповедта за изпълнение е връчена на
същия, като след депозиране на възражение и указания от съда по реда на ГПК е
инициирано настоящото исково производство.
Предявява се иск за установяване
съществуване на вземането спрямо ответника за консумирана и незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за негов топлоснабден имот, находящ се на адреса, посочен
по-горе, аб. №***. Вземането се обосновава със следното : като собственик
/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент
на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153 (1) (Изм. - ДВ.
бр.54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150.(1) (Изм. - ДВ, бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд" от дата
13-14.12.2007 г. и във вестник .,Посоки" бр. 239/13.12.2007 г. С' тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия: отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - .”Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. а именно: в 30- дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът
е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31 ал.6 от ОУ ежедневно е
начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Заявява се, че
вземането спрямо ответника включва
Сума за отопление с
ИРУ, начислена за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на
286,35 лв.; Сума за отопление без ИРУ, за периодите посочени в петитума на
исковата молба в размер на 143,33 лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 293,51 лв.;
Сума за битово горещо водоснабдяване /БЕВ/, начислена за периодите, описани в
приложението в размер на 0лв.; Суми за услуга дялово разпределение в общ размер
от 59,20лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението; Корекции
- 0лв. Заявява се, че в имота има
монтирани измерващи уреди, както следва : 0 бр. водомер за БЕВ; 3 бр.
индивидуални разпределителни уреда /ИРУ/; Отопление без ИРУ - щранг-лира в
баня. Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил изцяло
задължението си.
Съдът е сезиран с
искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на „***” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия за
неговия имот, находящ се на посочения по-горе
адрес на топлоснабдения имот в
размер: главница в размер от 782,38лв. за периода 01.01.2018г. - 30.04.2020г.,
Мораторна лихва за забава в размер от 77,97лв., начислена за периода от
02.03.2018г. - 18.06.2020г., както и законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се
разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. и разноски в
заповедното производство.
Представените
писмени доказателства следва да се приемат.
В срока по чл.131
от ГПК не е депозиран писмен отговор.
В о.с.з. ищцовото дружество се представлява
от юркс.С., която поддържа иска и прави искане за постановяване на
неприсъствено решение.
В о.с.з. ответната страна, редовно призована,
не се явява и не се представлява. Не са ангажирани искания по доказателствата.
Съдът, след като взе предвди представените
доказателства по делото и становището на ищцовото дружество намира иска за
изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като се
постанови неприсъствено решение. Приложено
е ч.гр.д.№2621/2020год. по описа на ПлРС, от което се установява, че срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение за процесната сума; налицее е връчване
на заповедта, инициирало производство в срок по реда на чл.422 от ГПК.
Предявеният иск на основание чл.422 от ГПК е допустим, а по същество –
основателен и доказан.
Налице са предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответната страна по делото, визирани в чл.238
ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание; искът е вероятно основателен с оглед представените с исковата молба
доказателства и доводите, наведени в същата.
Искът се явява основателен и доказан,
следва да се уважи изцяло, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239
ал.2 от ГПК без да се мотивира по същество поради наличие на предпоставките,
визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на производството и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищцовата страна направените по делото разноски в настоящето производство в
общ размер 180лв. – за внесени държавни такси и минимален размер на
юрисконсултско възнаграждение, определен от съда съгласно разпоредбата на чл.78
ал.8 от ГПК и предвди фактическата и
правна сложност на делото, проведеното
само едно о.с.з.
Следва да се присъдят и разноските от
заповедното производство /вземането е еднакво по размер в заповедното и
исковото производство/, а именно в общ размер – 75лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.150 и сл. от ЗЕ
вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД, че Х.Т.Х., ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ на “***”
ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** ***,
сумите, както следва : главница
в размер 782,38лв. за периода 01.01.2018г. - 30.04.2020г., лихва за забава в
размер 77,97лв., начислена за периода от 02.03.2018год. - 18.06.2020год.,
както и законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на заявлението на основание чл.410 от ГПК – 29.06.2020год., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№2621/2020г.
по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК
Х.Т.Х., ЕГН **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от *** ***, направените разноски по делото в исковото производство по чл.422 от ГПК в
размер 180лв., както и разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. №2621/2020год. по описа на Плевенски
районен съд в общ размер 75лв.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
чл.239 ал.4 от ГПК.
Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: