О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ …………………..,
гр. Варна
Варненски
районен съд, XLVІІІ-ми състав в закрито заседание на 18.01.2021 год., в състав:
съдия: ДОБРИНА
ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15858 по описа за 2020 год. по описа на
ВРС, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл.424 от ГПК от „П.“ ООД, ЕИК: *********,чрез представляващ Людмила
Василева Финкер против Н.П.П.,
ЕГН **********, с адрес *** за приемане на установено в отношенията между
страните на основание чл.424 от ГПК, че ищцата не дължи на ответника Н.П.П.
ЕГН********** сумите 15 000 лв. ведно със
законна лихва от 22.05.2019 г до
окончателното изплащане и 2
234.59
лв. мораторна лихва за които по заявление на
последния е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 от ГПК,както и разноските по образуваното изпълнително дело съгласно удостоверение
за размера на дълга-общо сумата в размер на 21021.71 /двадесет и една хиляди и двадесет и
един и седемдесет и една ст./лв.
Като основание за новооткритото обстоятелство и
доказателство с молба вх.№ 262913/14.01.2021г. ищцата сочи, че длъжникът по
делото не е бил надлежно уведомен за образуваното ч.гр.д №7738/2019 год. и за издадената заповед за изпълнение т.к. длъжностното лице по
призоваването е посещавало и залепяло уведомление на друг адрес различен от
съдебния и адреса на управление на фирмата. По тази причина представляващата
търговското дружество не е могла срок да реализира правата си по закон да
направи възражение и от съда е прието, че заповедта е надлежно връчена, като е
издаден изпълнителен лист.
Съдът намира, че предявеният иск е недопустим
предвид следното:
Специалният
отрицателен установителен иск по чл.424 ГПК има
правната същност на извънредно средство за защита на длъжника в заповедното
производство. Предмет на иска е влязла в сила заповед за изпълнение, като с
предявяването му се цели промяна в установеното правно положение, произтичащо
от стабилитета на заповедта. За допустимостта на иска законодателят е предвидил
следните две предпоставки - новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото. Касае се за обстоятелства,
които не са били известни на страната и тя не е могла да знае за тях при полагане
на нормално дължимата грижа, както и да се снабди с доказателства за тях, което
не се дължи на собствената й небрежност. Това са обстоятелства, които дават
основание да се преразгледа въпроса за дължимостта на
вземането по реда на чл.424 ГПК. За да са от съществено значение за делото, те
следва да оказват влияние върху съдържанието на правоотношението, от което
произтича вземането, да са свързани с фактическата страна на правния спор, т.е.
да съставляват факти от действителността, имащи значение за възникването,
съществуването или прекратяването на спорното правоотношение, да обосновават
връзка между поддържаното основание за оспорване на вземането и
обстоятелствата, на които са изградени изводите за издаване на заповедта за
изпълнение. Когато са от съществено значение за делото, тогава новооткритите
обстоятелства и новите писмени доказателства ще променят извода за дължимост на вземането по влязлата в сила заповед за
изпълнение.
С оглед тези разяснения за правната
същност и предпоставките за допустимостта на иска по чл.424 ГПК, съдът
констатира, че оспорването от страна на ищеца на вземането по заповедта за
изпълнение се основава на факти, които са му били известни и същият е могъл да
ги посочи в срока за възражение по чл. 423 ГПК, при което тези факти не са от
категорията на предвидените в чл.424 ГПК, тъй като нямат качеството на
новооткрити обстоятелства. Съдът също приема, че с изложените в исковата молба
обстоятелствата „П.“ ООД отрича да
е бил надлежно уведомен за образуваното ч.гр.д №7738/2019 год. и за издадената
заповед за изпълнение т.к. длъжностното лице по призоваването е посещавало и
залепвало уведомление на друг адрес различен от съдебния и адреса на управление
на фирмата. Редовността на връчването е разгледана в производството по ч.т.д.
№779/20г. на ВРС по възражение за наличие на хипотезата по чл.423 ал.1,т.1 от ГПК и немое да бъде преразглеждано. Предвид произнасянето на ВОС по чл.423 от ГПК тези наведени от ищеца факти не могат да служат като основание за
предявяване на иска по чл.424 ГПК, защото са преклудирани.
С
оглед на което предявеният иск се явява недопустим и производството по делото
следва да се прекрати.
По гореизложените съображения,
съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 15858/2020
г. по описа на ВРС, на осн.чл.130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се
обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ В
РАЙОНЕН СЪД: