Решение по дело №107/2024 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 62
Дата: 14 юни 2024 г. (в сила от 18 юни 2024 г.)
Съдия: Милена Бранкова
Дело: 20241600200107
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Монтана, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова

О. Софрониев
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А
в присъствието на прокурора О. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Милена Бранкова Частно наказателно дело №
20241600200107 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 32 и сл. във вр. с чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции.
Образувано е по искане на Областна пътна служба Л -А за признаване
и изпълнение на наложена финансова санкция на Р. Н. Г. – от с. Д , обл. М с
което се моли за признаване и изпълнение на решение за налагане на
финансова санкция от несъдебен орган за нарушение на правила за движение
по пътищата, на основание Рамково решение 2005/214/ПВР, по решение на
несъдебен орган от издаващата държава от 29.08.2023 година, влязло в сила
на 16.01.2024 година.
В открито съдебно заседание пред Окръжен съд Монтана,
представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА изразява
становище, че са налице всички законови изисквания за признаване на
Решението, тъй като Удостоверението е пълно. С влязло в сила Решение на
1
несъдебен орган на български гражданин е наложено административно
наказание за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата.
Поддържа, че липсват отрицателните предпоставки по българския закон и
предлага да бъде уважено искането и бъде признато наложеното наказание и
изпратено за изпълнение. Възраженията на санкционираното лице, направени
в съдебно заседание, смята за неотносими, тъй като те касаят оспорване по
същество на въпроса за наличие на административно нарушение и реда за
наказването му, което вече е разрешено от Австрийския наказващ орган и
българският съд няма правомощия да преразглежда тези въпроси.
Засегнатото лице – Р. Г. предоставя на съда да се произнесе по
искането. Обяснява, че той е управлявал автомобил, регистриран на името на
съпругата му в Австрия по път в ремонт, че е закупил винетка, че е водил
кореспонденция с наказващите австрийски власти, получавал кореспонденция
от тях, но явно възраженията му не са съобразени и се търси от него
първоначално санкция от 120 Евро, а впоследствие и тази по настоящето
Удостоверение от 305 Евро.
Окръжният съд, след като се запозна с представеното Удостоверение
по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по
делото доказателства, намира следното:
Производството е образувано въз основа на изпратено Искане от Областна
пътна служба Л - А с приложено към него Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции в превод на български език. С
наказателно Решение на несъдебен орган от 29.08.2023 година на
българския гражданин Р. Н. Г. от с. Д О , обл. М , ул. „хххх 0 54, ЕГН
********** наложена финансова санкция от 300 Евро за нарушение на
правилата за движение по пътищата – неплащане на пътна такса за изминато
разстояние. Решението е влязло в сила на 16.01.2024 г.
Решението, което се иска за признаване в рамките на настоящето
производство пред българския съд, е на Държава, която е член на ЕС и касае
парична санкция за нарушения на правилата за движение по пътищата, чието
признаване съгл. чл. 3, ал.1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС се осъществява по
цитирания български закон. Описаното извършено в Чужбина нарушение
2
представлява административно нарушение и по българския Закон за
пътищата / чл. 10, ал. 1/, съгласно който за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
ППС и такси на база време и на база изминато разстояние. Съгл. чл. 30, ал. 2,
т. 1 от ЗПИИРКОРНФС двойна наказуемост не се и изисква за деяния,
нарушаващи правилата за движение по пътищата.
Видно от съдържанието на приложеното Удостоверение, налице е
нужната информация относно постановеното Решение на несъдебен орган: -
дата на издаване, дата на влизане в сила, описание на административното
нарушение накратко с фактите, вида и размера на наложената санкция,
възможността за неговото обжалване и данни за самоличността на
санкционираното лице.
Отразено е, че решението е влязло в сила, че в изпълняващата Държава
не е постановявано Решение срещу същото лице за същото нарушение и че
няма такова решение, което е изпълнено в Държава, различна от издаващата и
изпълняващата.
Видно от отразеното в Удостоверението и направената справка по
Наредба № 14/2009 г., засегнатото лице е български гражданин с
регистрирано постоянно пребиваване в обл. Монтана - следователно, по
правилото на чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, компетентен да
разгледа искането е Окръжен съд Монтана.
Разгледано по същество, Искането за признаване и допускане на
изпълнение на Решението за налагане на финансова санкция е основателно.
Решението се отнася за административно нарушение, допуснато в
издаващата Държава и не попада под юрисдикцията на българските
съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението,
въз основа на което е издадено. Не са събрани доказателства, които да сочат,
че срещу санкционираното лице, за същото нарушение в Република България
или в друга Държава, различна от издаващата / ххх/ или изпълняващата
/България/ е постановено и приведено в изпълнение Решението за
финансовата санкция. Давността за изпълнение, според българското и
австрийското законодателство, не е изтекла. Решението не се отнася за
административно нарушение, подсъдно на българския съд. Липсва имунитет
или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението
3
на Решението недопустимо. Решението не се отнася за нарушение, което по
българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на
територията на България или е било извършено извън територията на
издаващата Държава и българското законодателство не позволява
предприемане на административно-наказателно производство по отношение
на такива деяния. Засегнатото лице е с регистрирано постоянно пребиваване в
РБългария.
Възраженията на засегнатото лице не следва да се вземат предвид при
постановяване на настоящето решение. Те касаят въпроси по същество – има
ли или не извършено административно нарушение в чужбина. Този въпрос не
е от компетентността на българския съд, тъй като той няма юрисдикция на
територията на Австрийската държава, където е извършено нарушението и
където важат правилата за движение по пътищата и административно-
наказателната отговорност на водачите според правилата на Австрийската
държава. В настоящето производство съдът е овластен да провери единствено
дали е налице валидно сезиране от компетентния Австрийски орган и дали са
налице условията на българския Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции за признаване на чуждестранното решение и приемането
му за изпълнение в Р България или не. При извършване на тази проверка,
съдът констатира, че изпратеното Удостоверение по чл. 4 от РР е редовно и
че не са налице условията на горецитирания български закон за отказ от
признаване и приемане за изпълнение на чуждото решение.
Наложената с процесното Решение финансова санкция е в размер на
300 Евро / по специалните разпоредби в А , уреждащи правилата за движение
по пътищата/. Решението е постановено срещу български гражданин, който
може да носи имуществена и административно-наказателна отговорност.
Удостоверението по чл. 4 от РР е издадено по надлежния ред, от компетентен
орган и съдържа всички изискуеми реквизити, поради което българският съд
е обвързан с отразеното в него.
Решението е влязло в сила на 16.01.2024 г. Няма данни
санкционираният да е заплатил изцяло или отчасти търсената санкция в
издаващата Държава. И в настоящето производство не се представят
доказателства за плащане на санкцията.
4
Не са налице условията на чл. 32, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС за
намаляване размера на финансовата санкция до максималния размер,
предвиден за подобни деяния по българското законодателство.
Като взе предвид изложеното, съдът намира, че липсват законови
основания, които да налагат отказ от признаване и изпълнение на Решението
за налагане на финансовата санкция. Тъй като същата е определена в Евро,
съгл. чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИАКОРНФС, равностойността
й следва да се определи в български левове по курса за деня на постановяване
на Решението за налагане на финансовата санкция. От направената справка се
установява, че към тази дата обявеният от БНБ курс Евро/Лева е 1 Евро за
1,95583 бълг. лева. Следователно равностойността на санкцията от 300 Евро
е в размер на 586,75 лв.
По изложените съображения, съдът намери, че са налице условията за
признаване и изпълнение на предственото Решение за налагане на
финансовата санкция.
За признатото Решение на издаващата Държава следва да й се изпрати
съобщение, а копие от настоящето Решение следва да се изпрати и на
българското МП.
По изложените съображения, Окръжният съд
РЕШИ:

ПРИЗНАВА РЕШЕНИЕ на несъдебен орган /Областна пътна служба Л – А /
от 29.08.2023 година, влязло в сила на 16.01.2024 година., с което на
засегнатото лице Р. Н. Г. от с. Д О , обл. М ул. ххх“ № 54, ЕГН ********** е
наложена финансова санкция за допуснато нарушение на правилата за
движение по пътищата: управление на МПС с рег. № Вр 3444 СК на
23.12.2022 г. в 21,13 ч. по магистрала А9, км. 134,8 в Р А без да е заплатена
зависещата от изминатото разстояние пътна такса и е постановено да заплати
300 Евро глоба или финансова санкция в размер на 586,75 български
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от
днес пред Апелативен съд София.
5
НА ОСНОВАНИЕ чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, след влизане в
сила н решението, препис от него да се изпрати на НАП за изпълнение.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да
бъде уведомен компетентния орган на издаващата Държава, като му се
изпрати преведено копие от съобщението за признаването съобразно
отразеното в Искането.
КОПИЕ от решението да се изпрати на Министерство на правосъдието
на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6