РЕШЕНИЕ
№ 721
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330110509 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от ЕТ „Н. - Н. К.“, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК срещу Община Пловдив за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника следните суми: 330 лв., представляваща наемна цена за периода
12.05.2004г.- 31.10.2004г., дължима по Договор за наем от *****г. и допълнителните
споразумения към него от *****г. и *******г., сключен между страните за обект –
павилион към СОУ „С.“- малка сграда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от *******г. до окончателното й заплащане; сумата от 104, 30 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от десето
число на текущия месец до 12.02.2007г.; сумата от 500 лв., представляваща наемна
цена за периода от м.08.2003г. до м.12.2003г., дължима по Договор за наем от
********г. и допълнителното споразумение към него от ******г., сключени между
страните за обект – павилион към ОУ „Я.“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от ********г. до окончателното й заплащане; сумата от 211, 46
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата дължима за периода от десето
число на текущия месец до 12.02.2007г.; сумата от 56, 78 лв.- консумативни разходи
за ел. енергия за периода от м.10.2003г. до м.12.2003г., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от *********г. до окончателното заплащане; сумата
от 22, 42 лв. – мораторна лихва върху главницата за консумативни разходи, дължима
за периода 12.02.2007г.; сумата от 80 лв.- разноски по делото и сумата от 113, 50 лв.-
1
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, за които суми е
издаден изпълнителен лист от ****** г. по гр. д. № ***/ *****., по описа на РС- П.,
****- ми гр. с-в.
Ищцата поддържа, че горепосочените вземания на ответника са погасени по
давност. Изтъква, че на основание издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело
№ ******г. по описа на ДСИ при РС- П. Последното изпълнително действие по делото
е извършено на ******г. Следвайки това, делото е прекратено поради настъпила
перемпция. След това е образувано изп. дело № ***/ *****г., по описа на *******-
район на действие ОС- *******. Твърди се, че посоченото изпълнително дело е
образувано след изтичане на петгодишната погасителна давност. Предвид изложеното
и доколкото се твърди, че за вземанията е изтекла предвидената в закона погасителна
давност, то се моли така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Община
Пловдив“. Излага се становище в насока неоснователност на исковата претенция.
Изтъква се, че въз основа на издадения изпълнителен титул, първоначално е било
образувано изп. дело № ****/ *****г. по описа на ДСИ при РС- ******. Последното
изпълнително действие по това дело е извършено на *******г. След това, с
Постановление от ****г. изп. дело е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Преди
изтичане на давността, на ******г. ответникът е образувал ново изп. дело- № ****/
****г., по описа на *******, район на действие ОС- *****. По така образуваното изп.
дело първото действие, което прекъсва давността е извършено на ********г. ( налагане
на запор ), а последното на ******г. ( възбрана върху недвижим имот ). След това, с
постановление на ********, изп. дело е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Ответникът е образувал на *******г. ново изп. дело № ****/ *****г., по описа на
********, район на действие ОС- *********. Изтъква се, че последно образуваното
изп. дело е висящо и към настоящия момент и по него се извършват действия, свързани
със събиране на процесното вземане, които също прекъсват давността. Предвид
изложеното, моли се да бъде отхвърлен така предявеният иск. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124,
ал. 1 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с допустима искова претенция по чл. 439
ГПК за установяване недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което
е образувано изпълнително производство, поради погасяването му по давност.
2
Това е така, тъй като давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на
предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на
вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на
възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е
длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата
давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати
изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно
решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са
налице материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния процес,
включително поради погасяване на задължението по давност. Единственият способ за
защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна
давност по отношение на вземане остава предявяването на иск - отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило принудителното
събиране на вземането.
Предявен е иск с правна квалификация чл.439, ал.1 ГПК.
По делото е безспорно дължимостта на процесните суми е призната с влязло в
законна сила Решение № ***/ *****г., по гр.д. № *******г., по описа на РС- П******,
**** ми гр. с-в. Въз основа на влязлото в сила решение е издаден изпълнителен титул
от *******г. За събиране на вземанията по издадения изпълнителен лист, кредиторът е
образувал последователно следните изпълнителни дела- изп. дело № *****г. по описа
на ДСИ при РС- П.; изп. дело- № ********г., по описа на *******, район на действие
ОС- ******; изп. дело № *******г., по описа на ********, район на действие ОС-
*******.
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
3
на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на
решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия
процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и
оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и
изнасяне на 24 вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
От доказателствената съвкупност /изпълнително дело №*****г. при ДСИ при
Районен съд - П. на ******г./ се установява, че по молба на взискателя община
Пловдив са поискани и предприети следните изпълнителни действия:На ******г е
наложен запор върху два броя МПС-та - собственост на длъжника, след което на
******г. е насрочен опис на запорираните МПС-та, което действие също прекъсва
давността. Последното изпълнително действие по изпълнителното дело при ДСИ е
било на ********г., когато е наложен запор върху дружествени дялове на длъжника.
На *****г. ******* е образувано изпълнително дело ******г. при ****** с
район на действие ******** . По делото са извършвани следите изпълнителни
действия, които прекъсват давността/на *******г. са наложени запори на банковите
сметки на длъжника; на *********г. е наложен запор върху дружествен и дялове на
длъжника/ На *******г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на
длъжника, което е последното изпълнително действие по изпълнителното дело при
******, след което на *******г. е образувано изпълнително дело № *****г. при
**********.
Така посочените вземания, предмет на оспорване в настоящото съдебно
производство, се погасяват с изтичане на петгодишния давностен срок по арг. на
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В настоящия казус вземането на община Пловдив е
установено с влязло в сила съдебно решение № **** от ******г, го гражданско дело №
***/ ****г. по описа на Райодеи съд - П.. Нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
изпълнително действие /арг. от ТРМ 2/2015г. па ОСГТК на ВКС/.
По делото е безспорно дължимостта на процесните суми е призната с влязло в
4
законна сила Решение № ****/ *****г., по гр.д. № ****/ ****г., по описа на РС- П.,
**-ми гр. с-в. Въз основа на влязлото в сила решение е издаден изпълнителен титул от
******г.
Така посочените вземания, предмет на оспорване в настоящото съдебно
производство, се погасяват с изтичане на петгодишния давностен срок по арг. на
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
По делото са извършвани множество изпълнителни действия, които прекъсват
давността/на *****г. са наложени запори на банковите сметки на длъжника; на
******г. е наложен запор върху дружествен и дялове на длъжника/ На ******г. е
наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, което е
последното изпълнително действие по изпълнителното дело при*******, след което
на *******г. е образувано изпълнително дело № ****/*****г. при ************
В този смисъл и вписаната възбрана, като валидно изпълнително действие,
предприето по изпълнителното производство, е довела до прекъсване на давността за
процесните вземания. За посоченото материалноправно действие на приложения
изпълнителен способ е ирелевантно вписаното от съдебния изпълнител в
постановлението за вписване на възбраната. Нещо повече – в постановлението за
вписване на възбраната е посочено първоначално заявеното от взискателя вземане, за
принудителното удовлетворяване, на което е образувано изпълнителното
производство.
Следва да се посочи, че релевантна е давността за съответното вземане на
кредитора и всички действия, предприети от последния или в негова полза за
принудителното му събиране, следва да се вземат предвид при преценка за спирането и
прекъсването на давността. Целта на всяко едно образувано изпълнително
производство против длъжника е единна, а именно осребряване на неговото
имущество и удовлетворяване на вземането на съответния взискател. Давността като
институт на гражданското материално право има нормативно установена цел, насочена
към санкциониране на бездействащия кредитор.
По така изложените съображения съдът намира, че за вземането, предмет
на изпълнителен лист от ****** г. по гр. д. № *******г., по описа на РС- П., ***- ми
гр. с-в, не е изтекъл установения в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД давностен срок.
Предвид така установеното от правна страна предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на правния спор в полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК следва да бъдат присъдени разноски. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
5
правната помощ, като съдът не е обвързан от претендирания от страната размер, а
определя последния с оглед фактическата и правна сложност на делото. Следователно
и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност и като прецени осъществените действия от страна на процесуалния
представител на ответника, съдът определи юрисконсултско възнаграждение в размер
от 100 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „Н.- Н. К.“, представлявано от Н.К.И., ЕГН
**********, против ОБЩИНА ПЛОВДИВ, с адрес гр. Пловдив, ул. „СТЕФАН
СТАМБОЛОВ“ № 1, установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
следните суми: 330 лв., представляваща наемна цена за периода 12.05.2004г.-
31.10.2004г., дължима по Договор за наем от *****г. и допълнителните споразумения
към него от ******г. и *******г., сключен между страните за обект – павилион към
СОУ „Св. К...“- малка сграда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
******г. до окончателното й заплащане; сумата от 104, 30 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от десето число на текущия
месец до 12.02.2007г.; сумата от 500 лв., представляваща наемна цена за периода от
м.08.2003г. до м.12.2003г., дължима по Договор за наем от *******г. и допълнителното
споразумение към него от ******г., сключени между страните за обект – павилион към
ОУ „Я.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от *******г. до
окончателното й заплащане; сумата от 211, 46 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата дължима за периода от десето число на текущия месец до
12.02.2007г.; сумата от 56, 78 лв.- консумативни разходи за ел. енергия за периода от
м.10.2003г. до м.12.2003г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от ****г. до окончателното заплащане; сумата от 22, 42 лв. – мораторна лихва върху
главницата за консумативни разходи, дължима за периода 12.02.2007г.; сумата от 80
лв.- разноски по делото и сумата от 113, 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство, за които суми е издаден изпълнителен лист от **** г.
6
по гр. д. № ******г., по описа на РС- П., ***- ми гр. с-в.
ОСЪЖДА ЕТ „Н.- Н. К.“, представлявано от Н. К. И., ЕГН ********** да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ОБЩИНА ПЛОВДИВ, с адрес гр. Пловдив,
ул. „СТЕФАН СТАМБОЛОВ“ № 1, сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсулско
възнаграждение, сторени в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/_______________________
7