РЕШЕНИЕ
№ 21.10.2019 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, ХІІ – ти граждански състав
На двадесети септември, две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №4803 по описа
за 2018 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422
във вр. с
чл.415 от ГПК, от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление -
гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“№37 ,
срещу С.Ц.П., ЕГН-********** ***, с цена
на иска – 129.83 лева.
Подадена е искова молба от ищцовото дружество,
в която се твърди, че на 03.07.2018г. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
пред Районен съд - Пазарджик за вземанията си към С.Ц.П. в размер на 129,83 лв.
По входираните документи е образувано ЧГД № 2647/2018г. По посоченото дело е
издадена заповед за изпълнение, същата е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал.5 ГПК, поради което ищцовото дружество
подава настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 2 ГПК.
Сочи се, че ищецът „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно
чл. 35, ал. 1 от общите условия, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството.
Сочи се, че по силата на чл. 7,
т. 1 от Общите условия, ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с
електрическа енергия следния обект, на ответника: обект с ИТН 3097176, находящ
се в гр. Пазарджик, ул. „**********“ № *, вх. *, ет.*, ап.*. За С.Ц.П. е бил
открит клиентски номер **********.
Твърди се, че ответникът от своя
страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно
чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Съгласно изложеното в исковата
молба, в изпълнение на задълженията си по общите условия, „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД е доставило на обекта на С.Ц.П. *** г. електроенергия на
обща стойност 113,37 лв., която до този момент не е заплатена. Поради забава в
заплащане на горепосочената главница ответникът дължи законна лихва в общ
размер от 16,64 лв. за периода 21.12.2016 г. - 02.07.2018 r. Законна лихва за
забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на
същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на
фактурата е посочен в същата. Издадените фактури, техният падеж и период, както
и размерът и периодът на дължимата лихва за забава, са подробно описани в
приложения препис - извлечение от клиентската сметка на ответника.
Моли се съдът да постанови
решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на
вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД към С.Ц.П.,***3,37лв.,
представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода 06.11.2016 г. - 05.03.2017 г.; 16,46 лв.,
представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 21.12.2016 г.
- 02.07.2018 г., законна лихва върху горепосочената главница от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
03.07.2018 г., до окончателното изплащане на задължението
Моли се съдът на основание
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. т. 12,
да осъди ответника С.Ц.П. да заплати на ищцовото дружество присъдените в
заповедта за изпълнение по ч.г.д. 2647/2018г. разноски в размер на 175 лв.,
както и в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото
разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който
се заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Оспорват се исковете
по основание и по размер. Не се оспорва точността на изчисленията направени въз
основа на приложените фактури, вкл. и относно мораторните лихви. Оспорва се
размера на претендираните от ищеца в исковата молба разноски по заповедното
производство.
Оспорва се твърдението, че към
процесния период ответникът е имал качеството на „потребител" на
предлаганите от ищеца услуги. Оспорва се твърдението, че са предоставени услуги
от ищеца на ответника, както и да са изпращани и получавани от ответника
фактури за това, като счита, че има неизпълнение на възложени с Общите условия
задължения от страна на ищцовото дружество. Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Видно от приетите по делото
доказателства /вкл. Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия, фактури, препис – извлечение от клиентската сметка на ответника/, се установява, че ищецът
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на
27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия, същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на
дружеството . По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и подадените документи,
ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект
на потребление на ответника С.Ц.П.,***, с ИТН - 3097176. За П. е бил открит клиентски номер **********.
Ответникът П. от своя страна, съгласно чл. 11,
т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение на
задълженията си по общите условия, „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е
доставило на обекта на С.Ц.П. ***.03.2017г.
електроенергия на обща стойност 113.37 лв., която до този момент не е заплатена
от ответника.
Ответникът П. не е
изпълнил задълженията си, като не е заплатил в срок всички дължими към ищцовото
дружество суми за доставена електрическа
енергия, поради което ответникът дължи законна лихва в общ размер от 16.46 лв.
за периода от 21.12.2016 г. до 02.07.2018
г.
От изисканите и
приети по делото документи от Община
Пазарджик /копие на данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№1296 от
20.05.2004г., ведно с приложенията за недвижим имот, находящ се в град
Пазарджик, ул. „***********“№*, вх.*, ет.*,ап.* /, се установява, че с
Нотариален акт за продажба на недвижим
имот №146, том І, рег.№*19, нотариално дело №112/2004г. по описа на нотариус Т.
Д. , ответникът С.Ц.П. е закупил от И.
Г. З. от гр. Пазарджик следният недвижим имот – апартамент №*, находящ се в гр.
Пазарджик, ул. „**************“№*, вх.*, ет.*,със застроена площ от 56.90 кв.м.
В хода на производството по делото, е било
допуснато извършването на съдебно- техническа експертиза, видно от заключението
по която, за периода от 06.11.2016г. – 05.03.2017г., до процесният обект на
потребление /град Пазарджик, ул. „***********“№*, вх.*, ет.*,ап.* / има
доставена, консумирана и отчетена /измерена/ електрическа енергия в обекта от монтирания в ИТН 3097176
електромер с фабр.№********* е в размер на 640 KWh. Отчетената консумирана ел.
енергия в посочения размер от 640 KWh е предоставяна до ИТН 3097176 на кл. №********** с
титуляр С.Ц.П. чрез мрежата „Ниско Напрежение“ на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД. Отчетената електрическа енергия по периода съвпада с
фактурираната ел. енергия за същия период. Количеството на ползваната ел.
енергия и предоставените мрежови услуги
са фактурирани и начислени съгласно Решения на КЕВР Ц-№19 от 30.06.2016г. ,
действали за процесния период 06.11.2016г. – 05.03.2017г. За процесният период
електромер фаб. № *********- еднофазен, монтиран в ИТН 3097176 на кл.
№********** е преминал изискуемите проверки съгласно Закона за измерванията в
срокове съгласно Заповед №А- 333 от 29.05.2014г. на Председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор и е притежавал необходимите
стикери, пломби и знаци за това.
Видно от
приложените по делото материали по частно гражданско дело №2647/2018г. по описа
на Районен съд Пазарджик, ищцовото дружество е пристъпило към принудително
събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен
съд Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано
е било частно гражданско дело №2647/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик. Тъй
като издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията
на чл.47,ал.5 от ГПК, съдът е дал указания на заявителя да предяви
установителен иск за вземането си в законоустановения срок, което е било
сторено от ищеца в настоящото произовдство.
По делото не са били разпитвани
свидетели за установяване на фактическата обстановка.
Съгласно
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявеният иск:
Предявеният иск е допустим, тъй като е налице
правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от
предявяването му произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение; връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5
от ГПК и спазване на срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането.
Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на вземането
към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за
последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност
за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/.
Налице е съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на
предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването на
вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи,съществуването на
вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства. Касае е се за специален
установителен иск за установяване на вземането ,за да бъде установено със сила
на присъдено нещо,че вземането относно,което е подадено заявление по реда на
заповедното производство съществува. Искът следва да се счита за предявен от
момента на подаване на заявлението.
Предявеният
иск е допустим, подаден в законоустановения срок,и е основателен, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства,
безспорно се установи,че е възникнало облигационно правоотношение между
страните. Предявеният иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“№37 , срещу С.Ц.П., ЕГН-**********
***, с цена на иска – 129.83 лева, беше доказан по безспорен начин в хода на
производството по делото, както по основание, така и по размер. В тази насока
са всички събрани по делото доказателства, вкл. Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия, фактури, препис – извлечение от клиентската сметка на ответника.
От приетото по
делото заключение по извършената съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като обективно, пълно и компетентно изготвено, се доказаха
твърденията на ищцовата страна, съгласно които за периода от 06.11.2016г. –
05.03.2017г., до процесният обект на потребление /град Пазарджик, ул. „***********“№*,
вх.*, ет.*,ап.* / има доставена, консумирана и отчетена /измерена/ електрическа
енергия в обекта от монтирания в ИТН
3097176 електромер с фабр.№********* е в размер на 640 KWh. Отчетената консумирана ел.
енергия в посочения размер от 640 KWh е предоставяна до ИТН 3097176 на кл. №********** с
титуляр С.Ц.П. чрез мрежата „Ниско Напрежение“ на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД. Отчетената електрическа енергия по периода съвпада с
фактурираната ел. енергия за същия период. Количеството на ползваната ел.
енергия и предоставените мрежови услуги
са фактурирани и начислени съгласно Решения на КЕВР Ц-№19 от 30.06.2016г. ,
действали за процесния период 06.11.2016г. – 05.03.2017г. За процесният период
електромер фаб. № *********- еднофазен, монтиран в ИТН 3097176 на кл.
№********** е преминал изискуемите проверки съгласно Закона за измерванията в
срокове съгласно Заповед №А- 333 от 29.05.2014г. на Председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор и е притежавал необходимите
стикери, пломби и знаци за това, поради което се явяват неоснователни
възраженията на ответната страна, с които се оспорва основанието и размера на
предявените искове, както и обстоятелството,че са били предоставени съответните
услуги.
Установява се по безспорен начин,
че ответникът П. е имал качеството на „потребител“ на предлаганите от ищеца
услуги , ползвал е същите /доставена на обекта електроенергия на съответната
стойност/, като не е изпълнил задълженията
си и не е заплатил в срок всички дължими
към ищцовото дружество суми за доставена електроенергия. Поради забава в
заплащане на консумираната ел. енергия, ответникът дължи законна лихва в общ
размер от 16,64 лв. за периода 21.12.2016 г. - 02.07.2018 r. Законна лихва за
забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на
същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на
фактурата е посочен в същата. Издадените фактури, техният падеж и период, както
и размерът и периодът на дължимата лихва за забава, са подробно описани в
приложения препис - извлечение от клиентската сметка на ответника.
Обстоятелството, че в представените 3 бр. фактури не е била отразена конкретна
сума срещу графата „просрочени стари задължения“, не е в състояние да оспори
приетото по делото заключение на вещото лице относно дължимостта на съответните
суми и техният размер.
Не са налице данни
и не са ангажирани доказателства, че ответникът П. е заплатил на ищцовото дружество дължимите
суми, поради което предявените искове са основателни и доказани , и следва да бъдат
уважени като такива. Действително, недвижимият имот- обект с ИТН 3097176,
находящ се в град Пазарджик, ул. „**************“№*,
вх.*, ет.*,ап.*, е бил
закупен през 2004г. освен от ответника П., така и от В. Б. П. ,ЕГН- ********** ***,
но видно от приложената по делото справка по реда на Наредба 14 от
18.11.2009г., ответникът П. е разведен считано от 2008г. В хода на производството
по делото не бяха ангажирани каквито и да е доказателства в подкрепа на
твърденията, че не ответникът П., а друго лице е потребител на доставената от
ищцовото дружество електроенергия, което обуславя и неснователността на
направеното възражение в тази насока.
При този
изход на делото, на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени сторените разноски, от които : 25.00 лв. държавна такса по ч. гр.дело №2647/2018г. по
описа на РС-Пазарджик; както и присъденото юрисконсултско възнаграждение по частното
гражданско дело в размер на 50.00лв., което съдът счита за правилно определено.
В
настоящото исково производство са направени разноски за държавна такса в размер
от 75,00 лв. – държавна такса, както и
250.00 лв. – депозит за вещо лице и депозит за особен представител в размер
на 200.00лв. /двеста лева/. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът на основание чл.25 от НЗЗПП определя в размер от 150.00 лв. В
конкретният случай, ищецът претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300.00лв. Съгласно разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП
препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25, т.1, предвижда възнаграждение за
исковото производство– от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата, съдът
следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на
извършената работа. Съдът като съобрази посочените обстоятелства, намира, че в
полза на ищеца следва да се определи и
присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150.00 лева.
От така изложеното следва, че общият
размер на разноските, който следва да бъдат заплатени на ищеца от ответника, е 750,00 лв.
Воден от
горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е
Ш И :
По предявеният иск от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“№37 , срещу С.Ц.П., ЕГН-**********
***, с цена на иска – 129.83 лева,
ПРИЗНАВА за установено
по отношение на ответника С.Ц.П., ЕГН-********** ***, че дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление -
гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“№37,
общата сума в размер на 129.83лв., /сто двадесет и девет
лева и осемдесет и три стотинки /, от които: 113,37лв., представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода 06.11.2016 г. - 05.03.2017 г. и 16,46 лв., представляващи стойността на
законната лихва за забава за периода 21.12.2016 г. - 02.07.2018 г.; ведно със законна
лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 04.07.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение №1422 по ч. гр.дело №2647/2018г. по описа на РС-Пазарджик
ОСЪЖДА С.Ц.П., ЕГН-********** ***, да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление - гр.Пловдив, ул.
„Христо Г.Данов“№37, сумата от 750.00лв. /седемстотин и петдесет лева/, които представляват сторени от
ищеца такси и разноски по гражданско дело №4803/2018г. по описа на РС-Пазарджик
и по ч.гр.дело №2647/2018г. по описа на РС-Пазарджик, на осн.чл.78,ал.1 от ГПК
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в
двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: