Р Е
Ш Е Н
И Е № 237
гр.Кюстендил, 06.11.2018 г.
Кюстендилският окръжен съд в открито съдебно заседание
проведено на адесети октомври две хиляди и осемнадесета година от І-ви
съдебен състав с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
и
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
при
участието на секретаря Р. С. като
разгледа докладваното от председателя ГАЛИНА
МУХТИЙСКА в.гр.д.№ 341/2018
г. по описа на съда,за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото пред въззивната инстанция е по реда на 258 и
сл.ГПК,в сила от 01.03.2008 г. То е
образувано по редовната и допустима въззивна
жалба вх.№ 8418/27.06.2018 г. на
ответника К.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., кв. „***“ бл. *, ет.**, ап.**,
общ. Д., обл. К., депозирана чрез
назначения му от районен съд-Дупница на осн.чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат И.Д. от
КАК,с която обжалва РЕШЕНИЕ № 297/06.06.2018 г. по
гр.д.№ 2543/2018 г. на Районен съд-Дупница, с което ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че дължи на ищеца „************ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „* № *, офис сграда „***“, ет. *, офис *, представлявано от Н. Т. С., сума в размер на общо *** лв. (**, от които: ** лв., представляваща главница по договор за паричен заем №
16521798, сключен между „* ЕАД и ответника на 11.11.2014г., *лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.07.2016г. (датата, на която е
станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата
на последната погасителна вноска-01.11.2017г. и ** лв.-обезщетение за забава в
размер на законната лихва, начислено за периода от 01.07.2016г. (датата, на
която е станала изискуема първата неплатена погасителна вноска) до 30.08.2017г.
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда)
и го ОСЪЖДА да заплати на „* ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „* № *
офис сграда „***“, ет. *, офис *, представлявано от Н. Т. С., разноски по настоящото дело в общ размер на *лв. (*********), а също и сторените разноски в
производството по ч.гр. д. № 1747/2017г. по описа на РС-Дупница в общ размер на
** лв. (*.Въззивникът
е навел доводи за неправилност и необоснованост на
обжалваното първоинстанционно решение и иска втората инстанция да го отмени и отхвърли предявените
против него установителни искове.
Въззиваемата „* ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „* № *, офис сграда „**“, ет. *, офис
*, чрез пълномощника си ю.к.Б. Р.
е депозирала становище с вх.№7083/03.10.2018 г.,с което оспорва
основателността на въззивната жалба и
моли въззивната инстанция да потвърди първоинстанционното решение като й се
присъдят разноски за ю.к.възнаграждение в размер на 350 лева.
Окръжен
съд-Кюстендил след извършената на осн.чл.269 ГПК служебна проверка на валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение, а на правилността му съобразно изложените
отменителни основания във въззивната жалба на особенния представител на
ответника,за да го потвърди на осн.чл.271,ал.1,пр.І-во ГПК във вр.с чл.272 ГПК,взе предвид следното:
РЕШЕНИЕ № 297/06.06.2018 г. по гр.д.№ 2543/2018 г. на Районен
съд-Дупница е валидно и допустимо,тъй като е постановено от негов законен състав в правораздавателната
му компетентност по редовно предявени обективно съединени и допустими искове с
осн.чл.422,ал.1 ГПК във вр. с, във вр. с
чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.9 и сл. от ЗПК на снабдения
с оспорената му от длъжника К.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., кв. „**“
бл. **, ет. *, ап. *, заявител по
гр.д.№ 1747/2017 г. по описа на Районен съд-Дупница „*
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „* № **, офис
сграда „****“, ет. *, офис *, за признаване за установено по отношение на ответника, че
последният му дължи сума в размер на общо *лв., от които: *лв., представляваща
главница по договор за паричен заем № 16521798, сключен между цедента на ищеца
„* ЕАД и ответника на 11.11.2014г., *лв.-договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 01.07.2016г. (датата, на която е станала изискуема
първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на последната
погасителна вноска-01.11.2017г. и *лв.-обезщетение за забава в размер на
законната лихва, начеслено за периода от 01.07.2016г. (датата, на която е
станала изискуема първата неплатена погасителна вноска) до 30.08.2017г. (датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда).
Разгледана по същество съобразно
изложените в нея отменителни основания
за неправилност на първоинстанционното решение,поради неуведомяване на длъжника от заявителя преди подаване на
заявлението му за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземанията ,депозираната
чрез особенния му представител адв.Д. от КАК, въззивна жалба на ответника е неоснователна.Не се
спори, а и с приетите по делото доказателства е установено, че на 11.11.2014г. между цедента на ищеца„* ЕАД, гр.С., ЕИК **, като
заемодател и въззивника К.Д.Т., като
заемател бил сключен договор за потребителски паричен кредит № 1652179, по силата на който дружеството-заемодател се
е задължило да предостави на заемателя парична сума в размер на *** лв., а от своя страна заемателят се е
задължил да върне същата, ведно с договорената лихва в размер на ** лв., такса
за разглеждане на кредита в размер на **** лв. и застрахователна премия в
размер на *лв. на * равни месечни погасителни вноски в размер на *лева всяка,
като падежът на първата погасителна вноска бил на 01.12.2014г., а на последната
на 01.11.2017 г. От заключението на вещото
лице по назначената и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, се установява, че К.Д.Т. не е изпълнил задължението си
да погасява регулярно месечните вноски по договора за кредит, съгласно
погасителния план, като датата, на която е станала изискуема първата неплатена
вноска е 01.07.2016г. След направеното от К.Д.Т. частично плащане на дължимите
суми по кредита,не е спорно,че размерът на дължимия остатък по Договор за
потребителски паричен кредит № 1652179/11.11.2014г. е на стойност *лв., от
които: *лв.-главница, *лв.-договорна лихва за периода от 01.07.2016г. до
01.11.2017г. и *лв.-лихва за забава за периода от 01.07.2016г. до 30.08.2017 г. От Приложение № 1 към Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.02.2017г., подписано между „*събиране
на вземания" ЕАД и „* ЕАД, е
видно,че вземането на „* ЕАД към К.Д.Т., произтичащо от процесния договор за паричен заем е прехвърлено на „**
ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения.Цедентът упълномощил цесионера „*
ЕАД да уведоми за цесията всички длъжници по вземанията, които цедентът е
прехвърлил съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016г.
С исковата молба са
представени уведомително писмо изх. № УПЦ-П-УКФ/1652179 от 22.02.2017г., с
което „* ЕАД уведомява К.Д.Т. за прехвърлянето на процесното вземане и
Уведомително писмо от 22.02.2017г., с което „* ЕАД уведомява К.Д.Т., че поради
просрочие и неплащане на погасителни вноски по Договор за потребителски паричен
кредит № 1652179/11.11.2014г., всички вземания по него са станали изискуеми
изцяло и в пълен размер, считано от 16.02.2017 г.,поради което уведомяването
чрез пълномощника му от кредитора на длъжника за прехвърлянето на вземането с
връчването на подената искова молба, и
изискуемоста му като, факти настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, правилно и обосновано са
ценени от районния съд и в кореспонденция
със задължителните за съдилищата указания с т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, по прилагането на чл.235,ал.3 ГПК в производството по чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, че съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ,в който смисъл са и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.
д. № 12/2009 г., II т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. на ВКС по т.д.№
1711/2013г., І т.о. и Решение № 78 от 9.07.2014
г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., постановени по реда на чл.290 ГПК).
Предвид потвърждаването на първоинстанционното решение заявеното искане на осн.чл.78,ал.6 ГПК във вр. с чл.37 ЗПП и чл.25 ,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ за присъждане на ю.к.възнаграждение за втората инстанция предвид резултата от спора е основателно и бе уважено,като ищците,чиито искове като неоснователни против него бяха отхвърлени с въззивното решение бяха осъдени с него да заплатят на този ответник на осн.чл.25 ,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ ю.к.възнаграждение за втората инстанции в размер на * лева .
Воден
от горните съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 297/06.06.2018 г. по гр.д.№ 2543/2018 г. на Районен съд-Дупница.
ОСЪЖДА К.Д.Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. Д., кв. „*“ бл. *, ет.**, ап. *, общ. Д., обл. К., да заплати на „*
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „* № *, офис
сграда „***“, ет. *, офис *, представлявано от Н. Т. С., сумата в
размер на ****,представяващи ю.к.възнаграждение за защитата му по делото пред втората инстанция .
Решението
не подлежи на касационно обжалване –арг.чл.280,ал.3,т.1,пр.ІІ-ро ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: