№ 837
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110215102 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря Камелия Михайлова, като разгледа докладваното от
съдията административно наказателно дело № 9405 по описа за 2024 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Г. И. срещу наказателно постановление №КПК- 7762-
7/25.10.2024 г., издадено от председателя на Комисията за противодействие на корупцията
(КПК), с което на основание чл. 115, ал. 2, вр. ал.1 и чл.120 от Закона за противодействие на
корупцията (ЗПК) на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 3500, 00 (три хиляди и петстотин) лева за неизпълнено правно задължение по чл. 52, ал.
1, т. 2, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).
В депозираната жалба са изложени съображения относно незаконосъобразност на
атакувания санкционен акт, поради неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Наведени са доводи, че
наказващият орган не е съобразил правилата за прилагане на института на повторността.
Твърди се, че предходно издаденото наказателно постановление е отменено от съда. Твърди
се, че се разкриват и основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН и третиране на
простъпката му като маловажен случай на административно нарушение. В жалбата се
посочва, че липсата на мотиви относно размера на санкцията е друго съществено
процесуално нарушение, което налага отмяна на обжалваното НП.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Приложено е становище от процесуален представител-адв. Д.Т., в което са изложени доводи
за отмяна на НП поради допуснати съществени процесуални нарушения. Алтернативно са
наведени аргументи за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк. Раева, която
пледира за неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на НП като
1
законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
К. Г. И. ЕГН **********, с постоянен адрес: *** заемал през 2023 г. *** С оглед
заеманата от него висша публична длъжност въззивникът се явявал задължен субект
съгласно чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията
(ЗПК), ежегодно в срок до 15 май за предходната година.
Задължението за подаване на декларация за придобито имущество, получените
доходи, дадените обезпечения и направените разходи в страната и в чужбина през 2023 год.
е подадена на 16.05.2024 год., един ден след крайния срок за това.
Проверявайки наличните в поддържаните регистри данни, на 13.06.2024 г.,
служителят констатирал, че ежегодната декларация за имущество и интереси, изхождаща от
жалбоподателя, е депозирана след изтичането на законоустановения срок, с еднодневно
закъснение.
Актът за нарушението бил изготвен и връчен по местоработата на ответника.
Актът бил съставен в отсъствие на жалбоподателя, в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН – изрично отбелязано в него, и в присъствието на двама свидетели. Документът бил
връчен на А. по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, което изрично било удостоверено с подписа
на нарушителя.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения.
Въз основа на горепосочения АУАН, съставен срещу жалбоподателя, било издадено
атакуваното наказателно постановление №КПК-НП-4/10.01.2024 г. от АТС –председател на
Комисия за противодействие на корупцията, с което на жалбоподателя при дословно
възпроизвеждане на словесното описание на твърдяното от АУАН и допълнението, че
деянието е извършено в хипотезата на повторност, на основание чл. 115, ал. 2, вр. ал. 1 ЗПК
на жалбоподателя била наложена „Глоба“ в размер на 3500, 00 /три хиляди и петстотин/ лева
за неизпълнено правно задължение по чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за
противодействие на корупцията (ЗПК)
След като административнонаказателната преписка била изпратена на наказващия
орган, той установил, че срещу жалбоподателя има издадено друго наказателно
постановление с №НП-139/16.11.2022 г. за същото нарушение, допуснато през 2022 г.
Липсата на доказателства за редовно връчване придава недостоверност на извършеното
върху санкционния акт вписване на дата на влизане в сила. Материализираното посредством
правоъгълен печат от наказващия орган волеизявление не е достатъчно, за да бъде прието то
като установен факт по делото. Доводите са относими и към хипотезата на установената от
закона фикция в разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, още повече когато никъде не е
посочено изрично, че председателят на КПК се позовава именно върху нея, така че да се
обсъждат последиците от приложението й. Връчването е особен акт и удостоверяването му
се извършва единствено чрез полагане на подпис от страната в процеса, върху нарочно
съобщение, което възпроизвежда диспозитива на постановения правораздавателен акт.
Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото доказателствени материали: гласни доказателствени средства – свидетелските
показания на актосъставителя Д. С. и писмените доказателства по делото, приети по
надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК: писмена кореспонденция между КПКОНПИ
и Община Варна, район Приморски, по повод връчване на АУАН.
Съдебният състав кредитира последователните и безпристрастни показания на акт.
2
С., който дава данни за извършената проверка и направените констатации. Съдът кредитира
неговите показания като ясни, последовотални и съответстващи изцяло на приложените
писмени доказателства, както и на отразените в АУАН фактически твърдения.
За правилното изясняване на обстоятелствата по делото допринасят и приложените
по делото писмени доказателства, изброени по- горе, които са надлежно приобщени към
съвкупността по делото и затова съдът основа своите фактически изводи и върху тях. От
заповедта на председателя на КПК се установяват фактите, свързани с компетентността на
актосътавителя, участвал в производството по установяване на нарушението. От копието на
депозираната пред Комисията ежегодна декларация, се извеждат обстоятелствата относно
датата на нейното подаване пред централизирания орган от страна на жалбоподателя. Така
изброените писмените доказателства са в унисон с депозираните свидетелски показания и
позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането им поотделно и в тяхната
съвкупност доведе до еднозначни изводи у съдебния състав.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът след извършена проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не
са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са
съставили, респ. издали двата документа.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Описанието на отегчаващите и смекаващите отговорността обстоятелства е реквизит
на наказателното постановление. Пропускът обаче те да бъда въведени в обстоятелствената
му част не е съществено процесуално нарушение, самостоятелно обуславящо процесуална
незаконосъобразност на санкционния акт и неговата отмяна. Сочените обстоятелства
разкриват отношение към индивидуализацията на следващото се наказание и необсъждането
им би могло да повлече като последици единствено изменение на наложената санкция, в
случай че размерът й е определен над минималния, предвиден от закона, ако са налице
всички изискуеми предпоставки за това и е надценена обществената вредност на
нарушението. При положение, че е определена санкция в минималния размер, мотивите
относно този процес могат и да се пропуснат, тъй като с това не се и не могат да се накърнят
правата на административнонаказваното лице.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Жалбоподателят безспорно обладава качеството на лице, заемащо висша публична
длъжност, по смисъла на закона, в което именно се явява и адресат на нормите на цитирания
акт, както и годен субект на нарушение.
От подложените на анализ доказателствени материали по делото се установи
убедително, че жалбоподателят не е изпълнил в срок задължението, произтичащо от
разпоредбата на чл.52, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Цитираният законов текст въвежда задължение за
лицата, заемащи висши публични длъжности, да декларират своето имущество и интереси.,
ежегодно до 15 май от годината, следваща тази, за която се отнасят данните.
В конкретния случай декларацията за 2023 г. (с информация за имущество и
интереси) е следвало да бъде подадена от жалбоподателя в срок до 15 май 2024 г. (работен
ден – сряда). Задължението на въззивника за предоставяне на данни обаче е изпълнено на
16.05.2023 г., с еднодневно закъснение. В този смисъл жалбподателят, като
административнонаказателноотговорно лице, не е изпълнил в законоустановения срок
своето задължение.
Този съд обаче възприема като основателни възраженията на жалбоподателя срещу
правилността на дадената правна квалификация на деянието, като реализирано в хипотезата
на „повторност“, макар и поради други съображения. Не са представени доказателства за
връчване на постановлението, които удостоверяват връчването на конкретното лице . Като
официален документ издаденото от КПКОНПИ на 16.11.2022 г. наказателно постановление
3
се явява безспорно доказателство, че срещу К. Г., в период, предхождащ с около година
датата на процесното нарушение, е протичало друго административнонаказателно
производство за идентично по вида си нарушение на разпоредбите на ЗПКОНПИ (отм.). Не
така убедителни обаче са данните за връчването на издадения санкционен акт /което бе
обсъдено по-горе/, с което по същество приключва фактическия състав, предписан от
разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН и неговото влизане в сила, което именно е предпоставка за
пораждането на материалната законова сила на обсъждания правораздавателен акт.
Независимо че административното нарушение на правилата на чл. 52, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) е формално по своя
характер и за неговата съставомерност не е необходимо настъпване на вредни последици,
настоящият съдбен състав намира, че установените фактически констатации следва да се
подведат под хипотезата на 28, ал. 1 ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай. В тази
насока съдът споделя основателността на това възражение, релевирано в жалбата срещу
издадения санкционен акт.
Нормата на чл. 28 от ЗАНН не поставя ограничение в приложното си поле с оглед
вида на нарушенията: резултатни или формални. В този смисъл, не може да се обоснове
извод, че само поради обстоятелството, че в състава на нарушението не се включва
настъпване на общественоопасни последици, извършването му не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай. Законодателят не прави разлика и с оглед особени
качества на субектите на отговорността. Преценката за приложимостта на коментирания
институт е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за дефинирането на „маловажност“ са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото
правно задължение е намерило проявление в обективната действителност – засегнатите от
деянието обществени отношения, както и всички други релевантни обстоятелства като:
време, място, обстановка, механизъм, наличието или липсата на данни за други извършени
нарушения и т. н.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за
извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на
санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
предвижда, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Прилагайки я, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна
отговорност, а този институт не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в
закона „може“ не обуславя действие при „оперативна самостоятелност“, а означава
възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за
произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията
по чл. 28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което
произтичат определени законови последици. Преценката за „маловажност на случая“
подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за
законосъобразност на същата. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Решаващият
субект не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с
който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по
правото, от които зависи изходът на делото. В този смисъл е и Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г., по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на Върховния касационен съд.
Принципът на пропорционалност при преценката за налагане на наказание за
извършеното е последователно застъпен, както във вътрешното право на Република
България, така и в релевантните международни актове, по които държавата ни е страна. В
конкретния случай по несъмнен начин е установено, че декларация за имущество и интереси
за 2023 г., изискуема по закон, е подадена със закъснение, но то е едва от един ден. Не са
4
налице доказателства за други нарушения на законодателството от страна на жалбоподателя
в качеството му на адресат на нормите на специалния закон, които да са установени и
санкционирани с влезли в сила наказателни постановления. Последното придава и
инцидентен характер на конкретно констатираното бездействие. Както бе посочено и
погоре, издаденото предходно наказателно постановление не следва да бъде обсъждано като
отегчаващо обстоятелство, доколкото за него не са представени убедителни доказателства за
влизането му в сила. Съдът намира, че дори и хипотетично да се приеме, че жалбподателят е
бил санкциониран за предходно идентично по вид нарушение, този факт самостоятелно не
изключва приложимостта на маловажния случай, поради липса на предвидена отрицателна
законова предпоставка в този смисъл. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН предвижда като
недопустимо единствено повторното приложение на хипотезата на маловажен случай в
едногодишен срок от първоначалното предупреждение на нарушителя. По аргумент за
обратното – санкционирането за нарушение от един вид, не означава, че в бъдеще лицето не
може да извърши нарушение с по-ниска степен на обществена опасност, съобразно всички
установени релевантни обстоятелства.
Макар и със закъснение от един ден, жалбподателят е изпълнил своето правно
задължение по собствена воля. Независимо от обстоятелството, че нарушението се явява
формално, в случая липсват ангажирани твърдения и за настъпили допълнителни, макар и
несъставомерни последици. Наказващият орган не е събрал доказателства в обратната
насока и не твърди подобно нещо. Инициативата за подаване на процесната декларация е
предприета преди началото на административнонаказателното производство и не е наложена
от съзнанието за предстоящо упражняване на санкционно правомощие.
В резюме се налага извод, че извършеното от въззивника – бездействие в
продължение на един ден, не засяга сериозно обществото, нито повлиява съществено върху
събирането и правилното обработване на изискуемата по закон информация, поради което и
не мотивира извод за създадени предпоставки за несигурност в охраняваните обществени
отношения по ефективно противодействие на корупцията, създаване на гаранции, че лицата,
заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си
честно и почтено при спазване на Конституцията и законите и предотвратяване на
възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. В този
смисъл и с оглед многобройните смекчаващи обстоятелства не следва да се приеме, че
охраняваните с нормата обществени отношения са засегнати в степен, оправдаваща
приложението на административнонаказателната принуда спрямо въззивника.
Поради изложеното съдът намира, че е би било вредно за целите на процеса
определянето на адм.наказание-Глоба дори и в минимален размер от наказващия орган.
Разкрива се маловажност на случая и необходимост от приложение на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН, която напълно ще отговори на заложените в чл. 12 от ЗАНН цели. Съгласно чл.
63, ал. 4 от ЗАНН, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28, б. „а“ ЗАНН са
налице, но административнонаказващият орган не ги е приложил, това е самостоятелно
основание за отмяна на НП. В този случай съдът с решението си предупреждава
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния
акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Този подход
следва да бъде приложен и в конкретния казус.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №КПК- 7762-7/25.10.2024 г., издадено от
председателя на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), с което на основание
чл. 115, ал. 2, вр. ал.1 и чл.120 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) на
въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3500, 00 (три хиляди
и петстотин) лева за неизпълнено правно задължение по чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, ал. 1, т.
2 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК), като неправилно и незаконосъобразно,
поради маловажност на случая.
5
ПРЕДУПРЕЖДАВА К. Г. И. ЕГН **********, с постоянен адрес: *** че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София
град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6