Р Е Ш Е Н И Е №81
гр.Оряхово, 05.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 08.07.2019г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря Г.Цветкова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№581/2018г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
От „ Агенция за
събиране на вземания ” ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.” Д-р Петър Дертлиев ” №25, офис - сграда „ Лабиринт “, ет.2, офис 4, представлявано от
Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов - изпълнителни директори, чрез пълномощника си Е.И. - юрисконсулт са
предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.240, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.92
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за приемане за установено по отношение на К.П.
Трендафилов, ЕГН:********** ***, на вземането му, предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №298/11.07.2018г., издадена
по ЧГД №418/2018г. по описа на РС – Оряхово, т.е., че ответникът дължи на
ищеца, както следва - 657.82 лева /
шестстотин петдесет и седем лева и осемдесет и две стотинки /, от които 200.00
лева / двеста лева и нула стотинки /, представляваща главница по договор за
кредит „ Бяла карта „ №460793/25.03.2016г.; договорна лихва за периода от
31.03.2016г. до 06.11.2016г. в размер на 52.98 лева / петдесет и два лева и
деветдесет и осем стотинки /; неустойка за неизпълнение за периода от
06.05.2016г. до 06.11.2016г. в размер на 127.50 лева / сто двадесет и седем
лева и петдесет стотинки /; такса разходи за събиране за периода от
11.09.2016г. до 06.11.2016г. в размер на 120.00 лева / сто и двадесет лева и
нула стотинки /; такса разходи за дейност на служител в размер на 120.00 лева /
сто и двадесет лева и нула стотинки /; обезщетение за забава за периода от
06.01.2017г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 02.07.2018г. в размер на
37.34 лева / тридесет и седем лева и тридесет и четири стотинки /, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК –
02.07.2018г. до окончателно изплащане на вземането.
Претендират се и
направените по делото разноски.
Сочи се, че на 25.03.2016г. между „ Аксес
Файнанс “ ООД, в качеството му на кредитор и ответника, в качеството му на
кредитополучател, бил сключен договор за кредит „ Бяла карта “ №460793, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит.С подписване на договора, кредиторът се задължил да
предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 200.00
лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията
на сключения договор.С подписване на договора кредитодателят предоставил на
кредитополучателя платежен инструмент – кредитна карта с №460793, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода
за ползваната карта.
Кредитодателят предоставял на
кредитополучателя кредит при следните условия:
- вид на предоставения заем – револвиращ
потребителски кредит;
- срок на договора – две години;
- фиксиран ГЛП по заема от 43,2 %, като върху
усвоения размер на кредита, кредитополучателя дължал дневен лихвен процент в
размер на 0,12%, като лихвата се изчислявала всеки ден върху усвоената и
непогасена главница, а за изчисляването й се приемало, че календарния месец е с
продължителност 30 дни;
- ГПР на заема - 45,9 %;
- обща сума, дължима от кредитополучателя
съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – сборът от усвоената и непогасена главница,
договорната лихва върху усвоената и непогасена главница и такси за ползване на
картата, съгласно тарифата;
- заплащане на текущо задължение, дължимо за
предходен месец – до всяко второ число на месеца;
Кредитополучателят усвоил заемни суми по дати, както следва
– 150.00 лева на 30.03.2016г. и 50.00 лева на 31.03.2016г.,или обща сума в
размер на 200.00 лева.
Страните са договорили, че върху усвоената сума по кредита,
кредитополучателят дължал договорна лихва, в размер, посочен в договора, която
се начислявала ежедневно.
На посочените по - горе основания и поради забава при
заплащането на текущото задължение на кредитополучателя била начислена
договорна лихва в размер на 52.98 лева, за периода от 31.03.2016г. до 06.11.2016г..
В
случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа,
съгласно условията на сключения договор, страните са договорили задължение на
кредитополучателя да представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа
обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се
подписвал договор за поръчителство със срок от 30 дни.Задължението за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен
случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа.При неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, същият
дължал на кредитополучателя неустойка в размер на 10 % от усвоената и
непогасена главница, която била включена в текущото задължение за настоящия
месец.Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението,
на шесто число на месеца, в който месец не било погасено до 5-то число на следващия
месец текущото задължение.На посоченото основание, на кредитополучателя била
начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 140.00
лева, за периода от 06.05.2016г. до 06.11.2016г..
Сочи
се, че разпоредбите на договора за кредит предвиждали, че в случай, че
кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора
падеж, същият е длъжен да предостави на кредитодателя както обезпечение чрез
поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в тридневния
срок до предоставяне на обезпечението.При забава за плащане на посочената по - горе
сума в размер на 15% от максималният кредитен лимит, кредитополучателят дължал
на кредитодателя разходи за действия по събиране на задължението в размер на 02.50
лева за всеки ден до заплащане на сумите.В настоящия случай на
кредитополучателят била начислена такса разходи за събиране в размер на 262.00
лева за периода от 06.05.2016г. до 06.11.2016г..
Съгласно
клаузите на сключения договор, в случай, че кредитополучателят не е заплатил
минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни
месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения
кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит ставало
автоматично предсрочно изискуемо, като страните се съгласили, че предсрочната
изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и
кредитодателят не е длъжен да уведомява кредитополучателя за това обстоятелство.В
случая предсрочната изискуемост била настъпила автоматично на 06.01.2017г.,
като считано от тази дата кредитополучателят дължал заплащането на законна
лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер на задължението си.
На
длъжникът била начислена лихва за забава в размер на 37.34 лева за периода от
06.01.2017г. / датата, на която вземането станало автоматично предсрочно
изискуемо / до датата на входиране на задължението в съда.
Подписвайки
договора за кредит кредитополучателят се съгласил, че след настъпване на
предсрочна изискуемост дължи на кредитодателя еднократно заплащане на такса в
размер на 120.00 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на
лице /служител, което осъществявало и администрирало дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на кредитополучателя.
Длъжникът
не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството.Сумата, която била
погасена до момента, била в размер на 155.00, с която били погасени, както
следва - такса разходи за събиране в резмер на 142.50 лева и неустойка в размер
на 12.50 лева.
На 13.07.2017г.
било подписано Приложение №1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) на основание чл.99 от ЗЗД между „ Аксес Файнанс ” ООД и „ Агенция за
събиране на вземания ” ООД, по силата на
който вземането, произтичащо от договор за кредит „ Бяла карта ”
№460793/25.03.2016г., сключен между „ Аксес Файнанс ” ООД и длъжника, било
прехвърлено в полза на „ Агенция за събиране на вземания ” ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.Договорът
за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица.„ Агенция за събиране на вземания ”
АД / сега „ Агенция за събиране на вземания ” ЕАД /, е правоприемник на „ Агенция
за събиране на вземания ” ООД.
Длъжникът
бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането
от страна на „ Аксес Файнанс ” ООД с уведомително писмо, изпратено с известие
за доставяне.
В подкрепа на иска са представени писмени
доказателства.
По делото е приложено
ЧГД №418/2018г. по описа на РС – Оряхово.
По делото е назначена
и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.Според заключението на вещото лице К.
Трендафилов дължи на ищцовото дружество, както следва – главница в размер на
200.00 лева; договорна лихва в размер на 52.98 лева; неустойка в размер на
120.00 лева; разходи за събиране на дълга в размер на 120.00 лева;
възнаграждение за служител в размер на 120.00 лева и законна лихва за периода от
06.01.2017г. до 27.04.2018г. в размер на 30.23 лева.Общо задължението е в
размер на 643.21 лева.
Посочено е, че ако
съдът не уважи сумата, претендирана за възнаграждение на служител, обслужващ
изкупения кредит, то длъжникът дължи на ищцовото дружество както следва -
главница в размер на 200.00 лева; договорна лихва в размер на 52.98 лева;
неустойка в размер на 120.00 лева; разходи за събиране на дълга в размер на
120.00 лева и законна лихва за периода от 06.01.2017г. до 27.04.2018г. в размер
на 30.23 лева.Общо задължението е в размер на 523.21 лева.
В експертното
заключение е отразено, че при извършената проверка вещото лице е открило данни
за плащания от страна на длъжника както следва – на 22.06.2016г. – 30.00 лева;
на 04.07.2016г. – 30.00 лева и на 27.09.2016г. – 30.00 лева.
По отношение на
начислената сума в размер на 120.00 лева, представляваща възнаграждение на
служител, обслужвал изкупения кредит е отбелязано, че не е бил предоставен
документ, в който да е указано кой служител се занимава с този кредит, както и
възнаграждението на същия.
В съдебно заседание
вещото лице поддържа изготвеното заключение.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 25.03.2016г.,
ответникът К. Трендафилов сключил с „ Аксес Файнанс „ ООД, договор за кредит „ Бяла
карта „ №460793.
На 12.07.2016г. ответникът сключил с „
Аксес Файнанс „ ООД Анекс към процесния договор за кредит „ Бяла карта „, с
който анекс срокът на договора е бил изменен считано от датата на подписването
му, като валидността на предоставената карта е била удължена с още шест години.
На 13.07.2017г. „ Аксес Файнанс „ ООД
е цедирало вземането си на ищцовото дружество.
На 02.07.2018г., ищецът депозирал в РС – Оряхово
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника.В
РС – Оряхово по така депозираното заявление било образувано ЧГД №418/2018г..
По така депозираното заявление на 11.07.2018г. била
издадена Заповед №298 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
След
връчването на заповедта за изпълнение на длъжника, същият е депозирал в РС –
Оряхово възражение с вх.№2419/25.07.2018г..
С Разпореждане от 06.08.2018г., постановено по
ЧГД №418/2018г. по описа на РС – Оряхово, било указано на заявителя – ищец по
настоящето гражданско дело, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното за ищеца възникнал правен интерес
от предявяване на настоящия иск.
Производството по разглеждане на иск
по чл.422 от ГПК е свързано с производството по чл.410 и следващите от ГПК,
като заведеният установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно естество е
специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано
писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК против издадена Заповед за
изпълнение.Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок, след
като вземането по издадената заповед за изпълнение е оспорено от длъжника, ще
установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване.
Целта на предявяването на иск при
подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на
вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото
възражение срещу заповедта за изпълнение или част от нея, представлява пречка
за влизането й в сила.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от
страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
или възражения.
Видно от представения договор за кредит „ Бяла карта ” №460793/25.03.2016г., сключен между „ Аксес
Файнанс ” ООД и ответника, кредитодателят се е задължил да
предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 200.00
лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта ( предоставена при подписване на договора ), а
кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на
договора, а именно - при годишен процент на
разходите 45,9% и годишен лихвен процент 43,2%.
В чл.12, ал.1 от договора е предвидено, че при
непогасяване на текущото задължение на уговорения падеж, кредитополучателят в 3
- дневен срок от датата, следваща падежа на текущото задължение, следва да
заплати сума в размер на 15% от максималния кредит лимит, като наред с това
представи допълнително обезпечение – поръчител, който да отговаря на определени
условия, визирани в чл.16, ал. 1.Според предвиденото в чл.21 от договора, в
случай че кредитополучателят не предостави допълнителното обезпечение в
посочения срок по чл.16 дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за съответния
месец, като неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.Уговорено
било в чл.22, че в случай, че кредитополучателят изпадне в забава за плащане на
което и да е парично задължение с повече от 10 дни или не е заплатил минимум
15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в
поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата от одобрения кредитен
лимит, кредитодателят има право да обяви цялото задължение за предсрочно
изискуемо, като в този случай съгласно ал.5 от същия член кредитополучателят
дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120.00 лева, включваща
разходите на кредитора за дейността на лице, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението.Наред с това, в ал.4 на
чл.22 е предвидено задължение на кредитополучателя да заплаща и такса разходи
за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден до
заплащане на текущото задължение или на сумата по чл.12, ал.1 от договора.Във
всеки случай на забава кредитополучателят дължи лихва за забава ( чл.22, ал.3).
Също така в чл.22, ал.1 от договора
е посочено, че обявяването на предсрочната изискуемост се извършвало по някой
от начините, посочени в чл.28 от договора.Съгласно чл.28, ал.1 от договора,
всички писма, покани, съобщения или други документи между страните ще се считат
за узнати от другата страна, ако бъдат доставени на адресите за кореспонденция,
изпратени по факс или имейл адрес, посочени от страните в договора.Отразено е,
че кредитополучателят може да изпраща съобщения на кредитополучателя и на
личния му акаунт, както и да го уведомява за промени, засягащи други
кредитополучатели на посочена интернет страница.
Представените по делото договор за кредит „ Бяла
карта “ и анекса към него, подписани и неоспорени от ответника, установяват
възникналото заемно правоотношение между „ Аксес Файнанс ” ООД и
кредитополучателя – ответник.
Също така, от приетите по делото доказателства
се установява, че е налице валидно прехвърляне на вземанията по договор,
съгласно клаузите на сключения рамков договор за прехвърляне на вземания, като
ответникът е надлежно уведомен.
На първо място следва да се посочи, че липсват доказателства за предсрочната
изискуемост на вземанията, предмет на настоящото производство.
Фактическият състав, пораждащ възможността
кредитора да получи предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен
в полза на длъжника срок налага позоваване на две предпоставки - обективен
факт, уговорен като основание за едностранно изменение на договора и упражнено
от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление,
достигнало до длъжника.
В настоящия случай, ищцовото дружество се
позовава на настъпила автоматична предсрочна изискуемост, на основание клаузи
от договора, предвиждаща, че задължението по договора за кредит става
автоматично предсрочно изискуемо при незаплащане на минимум 15% от одобрения
кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца.
Установителният иск по чл.422 от ГПК има за
предмет установяване само на притезанието, за което е издадено вече
изпълнително основание, като ако относимите към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в
предявения размер и на предявеното основание.
По делото липсват каквито и да е доказателства,
установяващи уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочната изискуемост
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, като липсват и твърдения в тази насока, тъй като ищецът неправилно
счита, че е налице автоматично настъпване на предсрочната изискуемост.Заявеният като предсрочно изискуем дълг е принципно различно
субективно право от разсрочени на вноски по погасителен план, части от главница
с добавени лихви.Обявяването на кредита за предсрочно изискуем, лишава длъжника
от предоставеното му с договора право да заплаща минимални погасителни вноски в
определени в договора периоди от време, поради което и разглеждане на искането
само за частта на падежиралите главници по минимални погасителни вноски до
заявлението би представлявало произнасяне по друго основание, различно от
въведеното от кредитора в производството по реда на чл.410 от ГПК.
Според уговореното в договора
необходимо условие за настъпването на предсрочната изискуемост е обявяването й
на кредитополучателя по някой от начините, посочени в чл.28 от договора.Страните
не са уговорили „ автоматична предсрочна изискуемост „, поради което, за да
може кредитодателят да се ползва от последиците на предсрочната изискуемост
волеизявлението му за това следва да е достигнало до знанието на ответника и то
по един от начините визирани в чл.28 от договора.В случая ищцовото дружество
дори не излага твърдения ответникът да е бил уведомен по някой от тези
начини.Не са представени и каквито и да било писмени доказателства, нито
свидетелски показания относно уведомяването на длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита съгласно предвидените в чл.28 от договора
начини.Доколкото договорът за страните има силата на закон, съгласно чл.20а от ЗЗД, липсата на обявяване на предсрочната изискуемост по един от начините
уредени в чл.28 от договора, сочи на неосъществяване на условията, при които е
уговорено настъпването на същата.
Мотивиран от горното, настоящият съдебен
състав намира, че ищецът по делото не проведе пълно и главно доказване на
релевантния за спора факт, а именно, че предсрочната изискуемост на кредита е
обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.Недоказаният
факт по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК се приема за неосъществил се факт,
поради което следва да се приеме, че процесните вземания не са изискуеми в
заявения размер и не са възникнали на предявеното от ищеца основание -
предсрочна изискуемост на вземанията за главница, договорна лихва, неустойка,
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения и лихва за
забава, която предсрочна изискуемост да е настъпила преди образуване на
заповедното производство.Това води до неоснователност и недоказаност на
предявените искове и същите подлежат на отхвърляне.
С оглед гореизложеното, претенцията за
установяване на заявеното вземане за изискуема главница, основана единствено на
предсрочна изискуемост на кредита, следва да се отхвърли в цялост.Задълженията
за договорни лихви също не са основани в заявлението на твърдения за пропускане
на падеж по погасителен план или такъв, който е уговорен с конкретна клауза на
договора за кредит, следователно не са заявени основания, които да отрекат
зависимостта на фактическия състав, пораждащ тези задължение, от едностранното
изменение на договора, предприето от кредитора с обявяване на предсрочната
изискуемост.Обусловена от предсрочната изискуемост на главницата е и
претенцията за обезщетение за забава, начислено и претендирано за периода на
твърдяно забавено плащане на целия остатък от главницата.Съответно на
недължимостта на предсрочно изискуема главница в целия период, за който тази
санкция е начислена по сметката на кредитополучателя, липсва основание за
принудително събиране на този вид лихва въз основа на издадената заповед за
изпълнение, поради което и тази претенция следва да бъде отхвърлена.
На друго основание съдът не може да
установява дължимост на процесните претенции, тъй като единственото въведено и
поддържано от ищеца основание е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията
по договора за кредит " Бяла карта ".Недоказването на процесното
основание не отрича възможността кредиторът да претендира вземанията си на
друго основание, обуславящо тяхната изискуемост.
Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем направено след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително с връчване на препис
от исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК или по друг начин, не може да бъде
взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за
спорното право съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, нито да обуслови основателност на
установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК, нито може да промени с обратна сила
момента на настъпване на изискуемостта на задължението, а представлява ново
основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение.
Също така, в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и в исковата молба, с която е предявен искът по чл.422,
ал.1 от ГПК, предсрочната изискуемост на кредита е наведена като основание за
възникване на вземането, без да има разграничение на падежирали и непадежирали
вноски, поради което е недопустимо за първи път в процеса по чл.422 от ГПК да
се установява съществуване само на вземане за погасителни вноски за главница, изискуеми
към датата на заявлението по чл.410 от ГПК.
На
следващо място договорът съдържа клаузи, които са нищожни, поради противоречие
с добрите нрави и заобикаляне на закона - чл.33 от Закона за потребителския
кредит.
Следва да се отбележи, че процесният договор за кредит е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г., в редакцията му
изм. и доп. с ДВ, бр.61 от 25.07.2014г., в сила от 25.07.2014г. /, в който се съдържат разпоредби от
императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.Процесният договор
не попада в обхвата на действие на чл.4, ал.1 от ЗПК, който изключва от
приложното поле на този закон договори за кредит с конкретни особености,
изброени изчерпателно в законовата разпоредба.Императивно
правило, за чието спазване съдът следи служебно, е уредено в нормата на чл.33,
ал.1 и ал.2 от ЗПК.Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва Искането на ищеца
обаче включва установяване на вземане за неустойка, такса разходи за събиране
на просрочени вземания и такса за разходите на лице, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението.Видно от съдържанието на
тези клаузи от договора отговорността на длъжника за сочените неустойки и такси
възниква не от възможното неизпълнение, а от реално настъпила забава, тоест,
изключена е превантивната функция на неустойката и се касае само и единствено
до санкционни парични клаузи, което е противоречие с чл.33 от ЗПК.Кредиторът
няма право да договаря изначално суми, платими при забава или пълно
неизпълнение на задължението на длъжника, освен законната лихва върху неплатената
част от главницата.Също така в случая
уговорите такси не се дължат заради извършени разходи, а самото наименование
прикрива истинската цел на клаузите да служат за обезщетение за вреди от
забавата, т.е. въпросните клаузи са с неустоечен характер и предвиждат
неустойки.С предвиждането на тези плащания очевидно се цели заобикаляне
на ограничението на чл.33 от ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято
дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника – това се отнася, както за
уговорената неустойка при неосигуряване на поръчител, така за другите две
неустойки, наименувани такси.Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на този закон, е нищожна.По тези съображения и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК
визираните по - горе клаузи на договора са нищожни и като такива не пораждат
права и задължения за страните по договора за кредит.В този смисъл е трайната
съдебна практика.Следователно ответникът не дължи начислените от кредитора
суми за неустойка и разходи.
Според твърденията в исковата молба, ответникът е извършил плащания по
договора в общ размер на 155.00 лева.При това положение заплатената
от ответника сума покрива частично главницата, като неизплатена в случая остава
главница в размер на 45.00 лева и съответното й обезщетение за забава.
С оглед изхода на спора на ищцовото
дружество не следва да му се присъждат разноски.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ Агенция за събиране
на вземания ” ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.” Д-р Петър Дертлиев ” №25, офис - сграда „ Лабиринт “, ет.2, офис 4, представлявано от
Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов - изпълнителни директори, чрез пълномощника си Е.И. – юрисконсулт
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422,
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.240, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за приемане за установено по отношение на К.П. Трендафилов, ЕГН:**********
***, че К.П. Трендафилов дължи на „ Агенция за събиране на вземания ” ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.” Д-р Петър
Дертлиев ” №25, офис - сграда „ Лабиринт
“, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов
Деспов - изпълнителни директори сумата от 657.82
лева / шестстотин петдесет и седем лева и осемдесет и две стотинки /,
предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№298/11.07.2018г., издадена по ЧГД №418/2018г. по описа на РС – Оряхово, т.е.,
от които - 200.00 лева / двеста лева и нула стотинки /, представляваща главница
по договор за кредит „ Бяла карта „ №460793/25.03.2016г.; договорна лихва за
периода от 31.03.2016г. до 06.11.2016г. в размер на 52.98 лева / петдесет и два
лева и деветдесет и осем стотинки /; неустойка за неизпълнение за периода от
06.05.2016г. до 06.11.2016г. в размер на 127.50 лева / сто двадесет и седем
лева и петдесет стотинки /; такса разходи за събиране за периода от
11.09.2016г. до 06.11.2016г. в размер на 120.00 лева / сто и двадесет лева и
нула стотинки /; такса разходи за дейност на служител в размер на 120.00 лева /
сто и двадесет лева и нула стотинки /; обезщетение за забава за периода от
06.01.2017г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 02.07.2018г. в размер на 37.34
лева / тридесет и седем лева и тридесет и четири стотинки /, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК –
02.07.2018г. до окончателно изплащане на вземането, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: