№ 10
гр. Бургас, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20232001000226 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 263 от 17.08.2023 г., постановено по т. д. № 218/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, е осъдено “Бозкурт строителство“ ЕООД,
ЕИК *********, да заплати на А. Е. А., ЕГН **********, както следва:
(1) сумата 1000 €, заявена като частична претенция от вземане в общ
размер от 5000,02 €, с която дружеството се е обогатило неоснователно
поради отпадане на основанието за нейното получаване, а именно
преустановяване действието на предварителен договор за покупко-продажба
на апартамент № 8, находящ се в “Многофамилна жилищна сграда с магазини
и ЗОХ на партерен етаж и паркинги в сутерена“, с административен адрес: гр.
Айтос, ул. Петър СТ. № 26, изградена в УПИ VIII-1751 в кв. 104 по плана на
гр. Айтос, заедно със законната лихва върху присъдения размер главница от
датата на депозиране на исковата молба – 15.06.2022 г. до пълното
изплащане;
(2) сумата 2500 €, заявена като частична претенция от вземане в общ
размер от 7500 €, с която дружеството се е обогатило неоснователно поради
отпадане на основанието за нейното получаване, а именно преустановяване
действието на предварителен договор за покупко-продажба на апартамент №
9, находящ се в “Многофамилна жилищна сграда с магазини и ЗОХ на
партерен етаж и паркинги в сутерена“, с административен адрес: гр. Айтос,
ул. Петър СТ. № 26, изградена в УПИ VIII-1751 в кв. 104 по плана на гр.
Айтос, заедно със законната лихва върху присъдения размер главница от
1
датата на депозиране на исковата молба – 15.06.2022 г. до пълното
изплащане;
(3) сумата 29 137,40 €, заявена като частична претенция от вземане в
общ размер от 41 587,13 €, с която дружеството се е обогатило неоснователно
поради отпадане на основанието за нейното получаване, а именно
преустановяване действието на предварителен договор за покупко-продажба
на магазин № 3, находящ се в “Многофамилна жилищна сграда с магазини и
ЗОХ на партерен етаж и паркинги в сутерена“, с административен адрес: гр.
Айтос, ул. Петър СТ. № 26, изградена в УПИ VIII-1751 в кв. 104 по плана на
гр. Айтос, заедно със законната лихва върху присъдения размер главница от
датата на депозиране на исковата молба – 15.06.2022 г. до пълното
изплащане, като е отхвърлен искът за разликата над уважения размер от 29
137,40 € до общо заявения като частичен размер от 36 500 € като погасен с
извършено съдебно прихващане с вземането на ответника “Бозкурт
строителство“ ЕООД срещу ищеца А. Е. А. за платена от него наемна цена по
договор за наем от 06.04.2022 г. в размер на 14 400 лв. (с равностойност
7362,60 €) заедно със законната лихва. Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
“Бозкурт строителство“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. М. Т. – БАК, в
която се поддържа, че в осъдителната част решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие със събрания по делото
доказателствен материал. Претендира се недопустимост на обжалваното
съдебно решение поради допуснати в исковата молба нередовности,
изразяващи се в неяснота досежно заплатените суми за всеки един от
обектите. Алтернативно се твърди, че не било проведено пълно и главно
доказване по отношение размера на платените суми за всеки един обект от
страна на ищеца. Съдът не обсъдил възраженията на ответника за неправилно
изчисление на платената продажна цена. Твърденията на ищеца за размера на
заплатените от него суми били недоказани. Според писмените доказателства
към исковата молба в полза на ответника била заплатена сумата от общо 28
211 € (с равностойност 55 175,91 лв.) при уговорена продажна цена от 64
955,04 лв. с ДДС, т.е. ищецът дължал на ответника разликата от 9779,13 лв.
Същевременно съдът не обсъдил представеното с отговора на исковата молба
платежно нареждане за преведена от страна на “Бозкурт строителство“ ЕООД
по сметка на ищеца А. А. сума от 33 211 € (или 64 955,06 лв.). Поддържа се,
че на ищеца е възстановена сума, надвишаваща ищцовата претенция с 15
044,94 лв.
Прави се оплакване за неуважено възражение за прихващане със суми,
заплатени от ответника за ремонтни дейности в магазин № 3, възлизащи на 10
233 лв. и договорени с договор за наем от 06.04.2022 г. Неоснователни и
недоказани били претенциите на ищеца, че същите били извършени от самия
него. Основанието за прекратяване на договора за наем било именно
неизпълнение на СМР и други ремонтни дейности в магазин № 3.
Показанията на свидетелите били противоречиви и непоследователни, като се
2
поставя под съмнение и тяхната безпристрастност, предвид близката им
родствена връзка с ищеца.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в осъдителните му
части, претендират се разноски пред двете съдебни инстанции, не се правят
доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от А. Е. А., чрез адв. И. Т. –
БАК, в който се изразява становище за нейната неоснователност, съответно –
за валидност, законосъобразност и правилност на обжалвания с нея съдебен
акт. Поддържа се, че в исковата молба били посочени всички заплатени от
ищеца суми за всеки един от процесните имоти, с подробна разбивка по дати
и съответстващи платежни документи, като с допълнителната искова молба
била посочена и сумата, надплатена за всеки от обектите по сключените за
тях отделни договори, както и отделно размера на всяка претенция. Подробен
опис бил направен и в мотивите към обжалваното решение. Между страните
нямало спор по отношение направените от ищеца вноски и техния размер,
установен с приетата по делото експертиза. Възраженията във въззивната
жалба, че ищецът бил заплатил само 28 211 € за апартамент № 8 не отчитали
безспорното плащане на сумата от 10 000 € по банков път на 06.04.2021 г. с
посочено основание за плащане “фактура 20“. Общата платена цена за този
обект била 38 211 € или било налице надплащане със сумата от 5000 € над
цената на обекта съгласно нотариален акт № 136 от 12.04.2022 г. Фактът на
възстановяване на сумата от 33 211 € от страна на ответника бил признат от
ищеца в допълнителната искова молба и отчетен от съда в решението, поради
което тази сума била изключена от платените от ищеца суми.
По отношение претенциите на въззивното дружество за ремонтни
дейности се твърди, че същите са били извършени от ищеца. Сочи се, че
доказателствената тежест лежи върху насрещната страна, но се навеждат и
аргументи за липса на данни в счетоводството на въззивника за извършени
такива разходи в процесните обекти. От друга страна ангажираните в
производството свидетелски показания били последователни, подробни и
кореспондирали с останалия доказателствен материал, в т.ч. с извършената
допълнителна СИЕ. Дори и въззивникът-ответник да бил извършил
довършителните работи и доказал това обстоятелство, същите са били именно
негово задължение според договорите, с които е прехвърлил имотите на А. А..
Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение, претендират
се разноски, не се ангажират доказателства.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид съображенията и
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 23.10.2023 г. е приета за
разглеждане по същество.
3
Окръжен съд – Бургас е сезиран с искови претенции от А. Е. А. против
“Бозкурт строителство” ЕООД на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД – за връщане на суми,
платени на отпаднало основание – предварителни договори за продажба на
недвижими имоти.
Ищецът изложил твърдения, уточнени с допълнителната искова молба,
че по силата на на два отделни предварителни договора, сключени през м.
декември 2021 г. и м. януари 2022 г., страните се споразумели да сключат
окончателни договори, с които ответното дружество да прехвърли на ищеца
собствеността върху три недвижими имота в сграда, строяща се в гр. Айтос,
ул. Петър СТ. № 26 върху УПИ VIII-1751, а именно апартаменти №№ 8 и 9 и
магазин № 3, срещу заплащане от страна на ищеца на продажна цена, както
следва: за ап. 8 – 56 422 €, за ап. 9 – 49 000 € и за магазин № 3 – 53 300 €. В
периода м. ноември 2020 г. – м. април 2022 г. ищецът платил на ответника в
изпълнение на уговорката общо 174 204,29 €. С три отделни нотариални акта
от 09.02.2022 г., 06.04.2022 г. и 12.04.2022 г. ответникът прехвърлил на ищеца
собствеността върху имотите срещу заплащане на продажна цена, както
следва: за ап. 8 – 64 955,04 лв., за ап. 9 – 57 990,36 лв. и за магазин 3 – 47
028,24 лв. или общо 169 973,64 лв. с равностойност 86 906,14 €. Разликата
между платената общо сума от 174 204,29 € и сумата 86 906,14 €,
представляваща сбор от цените по трите нотариални акта била платена на
отпаднало основание и ответникът дължал връщането . На 07.04.2022 г.
ответникът върнал на ищеца сумата 33 211 €. В крайна сметка за ап. 8 ищецът
надплатил сумата 5000,02 €; за ап. 9 ищецът надплатил сумата 7500 €; за
магазин 3 ищецът надплатил сумата 41 587,13 €. При тези твърдения ищецът
отправил искания да бъде осъден ответникът да му заплати части от
дължимите суми, както следва: 1000 € като част от дължимата за ап. 8 сума от
5000,02 €; 2500 € като част от дължимата за ап. 9 сума от 7500 € и 36 500 €
като част от дължимата за магазин 3 сума от 41 587,13 €. Претендирал и
законната лихва върху главниците от предявяването на иска до пълното
изплащане на задълженията.
Ответникът оспорил исковете. Оспорил твърденията на ищеца за
направените от него плащания и изчисленията му за надплатени суми.
Възразил, че прихваща задълженията си с вземанията си срещу ищеца за
сумата 14 400 лв., дължима от ищеца като получена от него на основание
развален договор за наем от 06.04.2022 г.
С обжалваното решение окръжният съд уважил изцяло исковете за
сумите 1000 € и 2500 €, претендирани като част от вземания съответно в
размер на 5000,02 € за ап. 8 и 7500 € за ап. 9, а по отношение на магазин 3
уважил иска за сумата 29 137,40 лв. и отхвърлил претенцията до размера от
36 500 €.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка и
приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Възражението на ответника, че решението е недопустимо поради нередовност
4
на исковата молба, е неоснователно. Фактическите твърдения на ищеца са
ясни. По същество решението е правилно и на осн. чл. 272 ГПК съдът
препраща към мотивите му, които не е необходимо да повтаря. В допълнение
и по повод конкретните оплаквания във въззивната жалба:
Неоснователно е оплакването, че по делото не било проведено пълно и
главно доказване по отношение размера на платените суми за всеки един
обект от страна на ищеца, че била неправилно изчислена продажната цена и
че твърденията на ищеца за извършени плащания не били доказани.
С исковата молба са представени писмени доказателства (приходни
касови ордери и платежни нареждания), неоспорени от ответника, които
установяват, че в периода ноември 2020 г. – април 2022 г. ищецът е платил на
ответното дружество в изпълнение на сключените предварителни договори в
брой или с банков превод общо сумата 174 204,29 €, от която ответникът му е
върнал сумата 33 211 €. В този смисъл са и констатациите на извършената
ССЕ. При съобразяване посочените основания за плащанията, а в случаите на
непосочване на основание при съобразяване на датата на плащането и
уговорените в предварителните договори срокове за плащане, както и
връщането на сумата 33 211 €, се установява, че за ап. 8 са платени 38 211 €;
за ап. 9 са платени 37 150 € и за магазин 3 са платени 65 632,29 €. С оглед по-
късно уговорените цени в нотариалните актове за ап. 8 се явява надплатена
сумата 5000,02 € (38 211 € – 33 210,98€); за ап. 9 е надплатена сумата 7500 €
(37 150 € – 29 650 €) и за магазин 3 е надплатена сумата 41 587,14 € (65 632,29
€ – 24 045,15 €).
Неоснователно е оплакването, че съдът не обсъдил представеното с
отговора на исковата молба платежно нареждане за преведена от страна на
“Бозкурт строителство“ ЕООД по сметка на ищеца сума от 33 211 €. Тази
сума е обсъдена от съда и е взета под внимание при извършване на
изчисленията (стр. 9 от решението).
Неоснователно е и оплакването на въззивника за неуважено възражение
за прихващане със суми, заплатени от ответника за ремонтни дейности в
магазин 3, възлизащи на 10 233 лв. и договорени с договор за наем от
06.04.2022 г. Такова възражение не е повдигнато от ответника, поради което
не е докладвано и не е прието от съда за разглеждане. Ответникът е изложил
твърдения за това, че е извършил за своя сметка ремонтни дейности в магазин
3, но тези твърдения са били в контекста на тезата му, че ищецът не е
изпълнил задълженията си по договора за наем на магазина, поради което
договорът е прекратен и ищецът дължи връщане на получената авансово
наемна цена. Ответникът не е заявил, че има вземане против ищеца за
стойността на ремонтните дейности и че прихваща това вземане срещу
задължението си. Дори такова възражение да беше своевременно направено,
то би било изцяло неоснователно, тъй като ответникът не е ангажирал
никакви доказателства за това, че той е изпълнил довършителните работи, а в
същото време ищецът е провел успешно насрещно доказване, че те са
5
изпълнени от наети от него работници.
В заключение частичните искове за връщане на платените на отпаднало
основание суми във връзка с продажбата на апартаменти 8 и 9 са изцяло
основателни. Частичният иск за сумата 36 500 € по повод магазин 3 е
основателен до размера от 29 137,40 €, тъй като за разликата вземането е
погасено чрез прихващане с вземането на ответника против ищеца за сумата
14 400 лева (7362,60 €), платена от него на отпаднало основание – прекратен
договор за наем на магазин 3. Поради съвпадане на крайните изводи на
съдилищата обжалваното решение на Окръжен съд – Бургас следва да се
потвърди изцяло.
При този изход на делото въззиваемият ищец има право на разноски.
При липса данни за реално сторени разходи и с оглед списъка по чл. 80 ГПК
на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата на адв. И. Т., който е представлявал
ищеца безплатно, ще се присъди възнаграждение в размер на 5756,66 лв.,
изчислено върху обжалваем интерес в размер на 63 833,20 лв. и при
съобразяване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАдвС.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263 от 17.08.2023 г., постановено по т. д.
№ 218/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА “Бозкурт строителство” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Одесос, ул. Пирин № 8, вх.
А, ет. 2, ап. 6, и съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Сливница № 2А, да заплати на
адв. И. Р. Т. с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. Македония № 61-63, партер,
офис 1, сумата 5756,66 лв., представляваща възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ и съдействие на въззиваемия ищец А. Е. А..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6