№ 70
гр. Русе , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20214500500098 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„Дунарит“АД със седалище и адрес на управление-гр.Русе обжалва
Решение № 260511 от 03.12.2020, постановено по гр.д.№ 1757/20 по описа на
РРС в частта, в която е прието, че справедливият размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, преди намаляването им поради
съпричиняване с 50% е в размер на 15 000лв, размера на обезщетението за
имуществени вреди, представляващи разлика между получаваното
обезщетение за временна нетрудоспособност и трудовото възнаграждение,
което би получавал ищцата в периода 25.09.18г до 16.05.19 е в брутен размер
на 5 630.33лв, преди намалението му поради съпричиняване с 50%; размера
на обезщетението за имуществени вреди, представляващи разликата между
получаваното трудово възнаграждение от ищцата към деня на злополуката и
получаваното трудово възнаграждение след изтичане на болничния лист за
периода от 03.06.19 до подаване на исковата молба-14.05.2020 е в брутен
размер на 11 130.14лв, преди намалението му поради съпричиняване с 50%.
Излагат се оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното
решение и се иска постановяване на друго, с което въззивният съд да
1
приеме,че справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди, преди
намаляването му поради съпричиняване на вредоносния резултат е на не
повече от 11 000лв., т.е след съпричиняването от 50% - 5500лв; да се отмени
изцяло решението относно присъдените имуществени вреди и тези искове да
се отхвърлят, а ако съдът приеме, че трябва да присъди такива обезщетения,
да се съобрази че същите следва да са в по-нисък размер. Претендират се
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен по реда на чл.37 ЗПП,
адвокатско възнаграждение, както и направените по делото деловодни
разноски и заплатени държавни такси.
Въззиваемата М. В. С. счита жалбата за неоснователна, а постановеното
от първоинстанционния съд решение за правилно. Претендира направените
във въззивната инстанция разноски.
Третото лице-погагач на страната на работодатя „Дунарит“АД-
„Дженерали Застраховане“АД-София счита подадената жалба за правилна и
обоснована. Изложените оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение са коректно изложени и мотивирани.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
По делото не е спорно, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което М.С. е заемала длъжността „ снарядител
на взривни вещества“. На 25.09.2018г ищцата изпълнявала задълженията си
като снарядител на взривни вещества, извършвала пресоване на „усилител“,
представляващо пресоване на взривно вещество, което от насипна
прахообразна форма, след пресоване му се придава плътност с определена
форма. Тази операция е извършвана от С. с хидравлична преса ХП-4 ЕхР.
Установено е по безспорен начин, че около 15.45часа при извършване на
операцията „пресоване“, М.С. поставя матрицата с дясната ръка и без да я
издърпа от опасната работна зона, натиска пусковия бутон за пресоване с
лявата лъка, при което буталото извършва ход надолу към матрицата и
притиска горната част от трети пръст на дясната й ръка. Не е спорно, че това е
трудова злополука като за същата има подадена Декларация за трудова
злополука от 27.09.2018г и Разпореждане № 125 от 28.09.2018г на НОИ, ТП-
2
Русе.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и събраните
писмени доказателства е установено, че вследствие на тази трудова злополука
М.С. е получила следните увреждания : „ размачкване на крайната фаланга на
трети пръст на дясната ръка, наложило оперативната й ампутация и
пластично възстановяване на кожен дефект.каузалгия“. Същата е изпитвала
болки, които са били с най-силен интензитет непосредствено след
получаването им, като са със значителен интензитет до медикаментозно
обезболяване.По-слаби, но значителни болки с постоянен характер, е
възможно да има, според вещото лице, в продължение на дни и седмици след
преминаване на обезболяването, както в областта на раната, така и по целия
крайник. При ампутация на части от крайник,поради увреждане на
периферни нерви, е възможно да са налице т.нар. „фантомни болки“-усещане
за болка в липсващата част от крайника, както и повишена чувствителност,
прерастваща в болка в областта на ампутационното чуканче/ каузалгия/. При
С. такава повишена чувствителност, прерастваща в болка в ампутационното
чуканче, което е установено не само от субективните й оплаквания, но се
потвърждава по обективен начин от направените ЕМГ-изследвания и
поставената диагноза „каузалия“. Този тип болки могат да се усещат
продължителен период от време, който е индивидуален. По делото е
установено, че С. продължава и към настоящият момент да изпитва такива
болки. Освен това тя и понастоящем има повишена чувствителност в областта
на ампутационното чуканче/ върха на пръстта/ на трети пръст на дясната
ръка, което е установено от представената медицинска документация и
заключението на вещото лице. С. е била в отпуск поради временна
нетрудоспособност в периода от 25.09.18 до 16.05.19г, т.е около осем месеца.
През м.02.19 е провела два курса рехабилитация и физиотерапия по
отношение на увредения пръст. Според медицинската документация от
специалист по ортопедия и травматология е отразено, че не е налице дефицит
в движенията на близката междуфалангеална става на трети пръст на дясната
ръка. Уврежданията, които е получила С. водят до затруднения на всички
дейности, които са свързани с необходимост от ползване на крайната фаланга
и/или върха на трети пръст на дясната ръка. В случая обаче не се касае за
невъзможност за извършване на тези действия и не е налице затруднение на
3
основната функция на крайника, а се касае само за затруднени дейности.
Оздравителният процес на увреждането е завършил, като не е възможно
настъпване на пълно анатомично и функционално възстановяване и се е
развило усложнение-каузалгия, което усложнение е свързано с повишена
чувствителност, прерастваща в болка в областта на ампутираното чуканче.
Според вещото лице, по отношение на установеното усложнение, се очаква
постепенното подобряване на състоянието.
От показанията на св.А.С. се установява, че в началото след злополуката,
съпругата му не можела да извършва домакинските си задължения. Майка й
за занимавала с това, а той и помагал при обличане и събличане, както и също
в домакинството. Това продължило около шест месеца,след което започнала
по-малко да прави опити да готви, да почисти с прахосмукачка. Преди това
също пробвала да извършва домакински неща, но като не успявала се
депресирала и затова решили да не прави такива опити. Понастоящем изцяло
може да се справя с домакинските си задължения. Заради случилото се и било
много трудно отново да започне да работи, но и сега емоциите я връхлитали
когато чуе линейка, а още повече като се е наложило линейка да идва във
връзка с инциденти с други работници при новият й работодател.
Всички тези болки и страдания, който С. е изпитвала през значителен
период от време- повече от шест месеца, а и с оглед усложнението, което е
получила, а именно „каузалгия“, което понастоящем не е отшумяло, както и
обстоятелството, че макар и да понастоящем, според специалистите по
ортопедия и травматология, да не е налице дефицит в движенията на близката
междуфалангеална става на трети пръст на дясна ръка, безспорно липсата на
върха на този пръст и създава неудобства, както физически, така и свързани с
негативни емоции и чувства, безспорно води до извода, са значителни и
преценени през призмата на справедливостта по чл.52 ЗЗД, безспорно
обезщетение в размер на 15 000лв е адекватно за техният интензитет и
същото би могло да репарира тези вреди. Извода на първоинстанционният
съд в този смисъл е правилен, поради което и решението, с което искът за
заплащане на неимуществени вреди в размер на 7500лв, след съобразяване на
съпричиняването от страна на пострадалата с 50%, което не е оспорено от нея
в настоящото производство, е правилно уважен като основателен и доказан до
този размер.
4
Въззивният съд намира, че решението е правилно и в частта, в която е
уважен предявеният иск за заплащане на имуществени вреди,представляващи
разлика между получаваното обезщетение за временна нетрудоспособност и
трудовото възнаграждение, което би получавала в периода от 25.09.2018г до
16.05.2019г, ако не беше претърпяла злополуката в размер на 2815.17лв/ или в
размер на 5630.33лв редуцирано след преценка на съпричиняването от 50%/ ,
ведно със законната лихва от 15.05.2020г до окончателно плащане.
Ответникът оспорва единствено базата на която е определен размера на
брутното трудово възнаграждение, което би получавала С., ако не беше
увреждането от злополуката. Правилно първоинстанционният съд е възприел
заключението на вещото лице, прието в първата инстанция,в това число и
размера на брутното трудово възнаграждението, което би получила С. през
процесния период, ако не беше злополуката. Видно от съдържанието на
отговора на исковата молба работодателят не е навел доводи, че с оглед
начина на отчитане на труда на ищцата според изработеното от нея, следва
брутното трудово възнаграждение да е при сделна система. Такива доводи са
наведени едва след приемане на съдебно-счетоводната експертиза от
първоинстанционния съд, поради което същите са преклудирани и правилно
първоинстанционният съд не ги е възприел и не е назначил допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза в този смисъл. По тези съображения
правилно първоинстанционният съд е приел,че искът е основателен и доказан
до размер на 2815.17лв и го е уважил до този размер. Решението в тази част е
правилно и следва да се потвърди.
Неправилно обаче първоинстанционният съд е уважил иска за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5565.07лв, представляващи
разликата между получаваното трудово възнаграждение от ищцата към деня
на злополуката и това, което би получаваното от нея след изтичане на
болничния лист за периода от 03.06.2019г до подаване на исковата молба-
14.05.2020г. По делото е установено, че С. е била в отпуск поради временна
нетрудоспособност до 16.05.2019г. Считано от 17.05.2019г трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, ал.1,т.1
КТ по взаимно съгласие, за което С. е подала молба на 13.05.2019/л.112 от
делото/. На 31.05.2019г С. е сключила трудов договор с „А.Л.Филтър“ЕООД
на основание чл.70 КТ вр чл.67,ал.1,т.1 КТ с основно трудово възнаграждение
5
в размер на 900лв и 0.60% допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж. По делото не са събрани никакви доказателства, от които да се направи
извода, че С. заради получените увреждания не може да изпълнява
задълженията си в „Дунарит“АД, поради което и трудовото й
правоотношение е прекратено. От медицинската документация е установено,
че липсва дефицит в движенията на междуфаланеалната става на трети пръст
на дяната ръка. ТЕЛК за настъпилото увреждане е определил 15%
нетрудоспособност и е насочена към ЛКК за преценка за трудоустрояването
й. По делото няма данни да е налице трудоустрояване, респективно
невъзможността на работодателя да предложи подходяща длъжност
съобразно трудоустрояването. Липсват каквито и да било доказателства, че
ищцата не ми би могла да изпълнява досегашните си трудови функции.
Според заключението на вещото лице, тя не би могла да извършва „движение
на спусъка“, но движението би могло да се компенсира със средната фаланга
на пръста. От друга страна по делото е установено, че инициативата за
прекратяване на трудовото й правоотношение е на ищцата, поради което
въззивният съд намира, че липсва доказана причинна връзка между трудовата
злополука, прекратяване на трудовото й правоотношение с работодателя и
получаваното от С. по-ниско трудово възнаграждение при новият
работодател. Във връзка с това въззивният съд намира, че „ Дунарит“АД не й
дължи обезщетение за имуществени вреди представляващо разлика между
трудовото възнаграждение, което би получавала, ако след болничния лист би
продължила да работи при този работодател и трудовото правоотношение,
което получава в „А.Л.Филтър“ЕООД за периода от 03.06.19 до предявяване
на иска-14.05.2020г. По тези съображения този иск е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли изцяло. В този смисъл
първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, което следва да
се отмени в тази част.
С оглед частичната основателност на въззивната жалба в тежест на
въззиваемата са направените от жалбоподателя разноски съразмерно с
уважената част от жалбата, т.е от разноски в общ размер на 517.61лв/
317.61лв разноски за внесена държавна такса и 200лв юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78,ал. 8 ГПК вр чл.37 ЗПП вр чл.
23,т.1 от Наредба за заплащане на правната помощ / ,същата дължи разноски
6
в размер на 216лв.
В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемата разноски във
въззивната инстанция съразмерно с неоснователната част на жалбата,т.е от
разноски в размер на 750лв,представляващи изплатено адвокатско
възнаграждение, се дължат разноски в размер на 580лв.
След извършена от съда компенсация между направените от страните
разноски , жалбоподателя дължи на въззиваемата сумата от 364лв.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260511 от 03.12.2020г, постановено по
гр.д.№ 1757/2020г по описа на РРС в частта, в която „Дунарит“АД със
седалище и адрес на управление гр.Русе е осъден да заплати на М. В. С.
сумата от 7500лв, обезщетение за неимуществени вреди, причинени при
трудова злополука на 25.09.2018г, сумата от 2815.17лв, представляващо
обезщетение за имуществени вреди от същата злополука, изразяващи се в
разликата между получаваното обезщетение за временна нетрудоспособност
и трудовото възнаграждение, което би получавала в периода от 25.09.18 до
16.05.2019, ако не беше претърпяла злополуката.
ОТМЕНЯ Решение № 260511 от 03.12.2020г, постановено по гр.д.№
1757/2020г по описа на РРС в частта, в която „Дунарит“АД със седалище и
адрес на управление гр.Русе е осъден да заплати на М. В. С. сумата от
5565.07лв, представляващо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в разликата между получаваното трудово възнаграждение от ищцата към
момента на злополуката и получаваното от нея трудово възнаграждение след
изтичане на болничния лист за периода от 03.06.2019 до предявяване на иска-
14.05.2020г, ведно със законната лихва от 15.05.2020 до окончателно плащане
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. В. С. иск обезщетение за имуществени
вреди в размер на 5565.07лв, изразяващи се в разликата между получаваното
трудово възнаграждение от ищцата към момента на злополуката и
получаваното от нея трудово възнаграждение след изтичане на болничния
7
лист за периода от 03.06.2019 до предявяване на иска-14.05.2020г, ведно със
законната лихва от 15.05.2020 до окончателно плащане като неоснователен и
недоказан.
Решението в частта, в която исковете са отхвърлени от
първоинстанционния съд, като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Дунарит“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление-гр.Русе,п.к. 12 да заплати на М. В. С., ЕГН ********** със
съд.адрес-Русе, бул.“*** чрез адв.М. Д. сумата от 364лв, представляваща
разноски във въззивната инстанция по компенсация.
Решението е постановено при участието на трето лице-погагач на
страната на ответника „Дунарит“АД- „Дженерали Застраховане“АД-гр.
София
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8