№ 172
гр. Пловдив, 30.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора И.П.
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600306 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С атакуваното определение състав на Районен съд Раднево е наложил
осъдения М. Д. Б. на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК едно общо – най
тежко наказание по нохд № 292/20г., по нохд № 293/20г. и по нохд № 295/20г.
и трите на Районен съд – Раднево в размер на четири години лишаване от
свобода.
На основание чл.24 НК увеличил размера на така определеното общо
най – тежко наказание с четири месеца лишаване от свобода и определил
първоначален „строг“ режим за изтърпяване на общото наказание.
Определението не било обжалвано и протестирано и влязло в законна
сила след изтичане на законоустановения срок.
Срещу определението е постъпило искане от осъдения Б.. Изложените в
искането доводи очертават касационните основания по чл.348, ал.1, т.3 НПК.
1
Оплакванията са насочени към справедливостта на наказанието с искане за
намаляване на размера му.
В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че наказанието е
определено към минимума и съдът е проявил достатъчна снизходителност
към касатора.
Служебния защитник поддържа искането. Изразява учудване защо
делата не са обединени и сочи, че осъденият не бил получил съобщение за
разпоредителните заседания.
Осъденият иска намаляване на размера на наказанието.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от
процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Оплакването на защитата, обвързано с необходимостта от обединяване
на делата е неоснователно. Обединяването на делата е правна възможност,
преценката за която е предоставена на инстанцията, която ги разглежда по
същество и не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Независимо
от това следва да се отбележи, че след като първата инстанция е преценила,
че правилното изясняване на делата не налага тяхното обединяване и ги е
разгледала в отделни производства тя не е нарушила процесуалните правила.
Не може да бъде коментирано и доколко законосъобразно са проведени
разпоредителните заседания на първо място, защото по този въпрос има
произнасяне на ВКС, чието решение е окончателно и не подлежи на
преразглеждане и на второ място, защото в искането на касатора няма
оплакване за такова нарушение.
По отношение на оплакването за явна несправедливост на наложеното
общо най – тежко наказание настоящият състав намира, че наказанията на Б.
по трите присъди правилно са групирани и законосъобразно е наложено едно
общо най - тежко наказание.
Съдът като е съобразил миналите му осъждания и многократното му
пребиваване в местата за лишаване от свобода е увеличил наказанието на Б.
2
на основание чл.24 НК с четири месеца лишаване от свобода.
Този извод на съда се споделя и от настоящия състав. Той се подкрепя и
от проявената упорита престъпна воля от осъдения, както и от
обстоятелството, че макар и да е търпял многократно ефективни наказания
лишаване от свобода в пенитенциарните заведения, същият продължил
престъпната си деятелност, което го очертава като личност с утвърдени
престъпни навици и налага по – продължително корекционно въздействие.
Тези обстоятелства сочат, че с определеното общо най-тежко наказание
в размер на четири години лишаване от свобода целите на наказанието,
визирани в чл.36 НК няма да бъдат постигнати напълно. Ето защо
увеличаването му по реда на чл.24 НК с четири месеца лишаване от свобода
се явява обосновано. То е и законосъобразно, защото съдът е съобразил
правилата, съдържащи се в нормата на чл.24 НК и определящи границите при
прилагането й.
Настоящия състав, намира, че изолирането на осъдения от обществото
за такъв срок ще изиграе възпиращата и превъзпитателна роля върху него,
като отделно от това ще има и съответния предупредителен ефект върху
обществото.
Тези съображения налагат извода, че касационното основание по чл.
348, ал. 1, т. 3 НПК не е налично, тъй като определеното на осъдения
наказание не е явно несправедливо.
Обобщено, не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК,
които да доведат до основание за отмяна на атакуваната присъда и въззивното
решение.
Поради това искането на осъдения М. Б. за възобновяване на
производството по делото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Апелативният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Б. Д. за
възобновяване на наказателното производство по чнд № 156/21г. на Районен
съд Раднево.
Решението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4