Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 29.11.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 931/2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод подадена искова молба от М.С.С. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ София за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд.
Твърди се, че в периода 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. ищецът работил при ответника на длъжност „старши пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на селението“ на смени от по 12 часа всяка, при сумирано изчисляване на работното време, като смените включват и нощен труд. Твърди се, че при отчитане на изработените часове положения нощен труд не е преизчислен с коефициент, а за изработеното време над нормативно установеното за отчетен период на ищеца не е заплатено възнаграждение.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1 833,12 лв. – възнаграждение за 228 часа положен извънреден труд за периода 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до изплащането на вземането и сторените по делото разноски по делото.
Ответникът не оспорва, че за процесния период с ищеца са се намирали в служебно правоотношение, по силата на което той е заемал длъжността „старши пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на селението“; не е спорно, че ищецът е работил на смени при сумирано отчитане на работното време; не се оспорва, че при изчисляване на отработените часове положения нощен труд не е преизчисляван с коефициент. Ответникът оспорва при изчисляване продължителността на отработеното време на отчетен период нощните часове да следва да се трансформират в дневни, след което да се извършва преценка дали е надхвърлена нормативно установената продължителност на работното време. Твърди, че правилото е приложимо единствено за определяне възнаграждението за положен нощен труд, което е заплатил на ищеца.
В хода на делото ищецът се представлява от адв. В., който по същество излага становище за основателност на заявената претенция, като подробни съображения излага в писмени бележки.
Ответникът се представлява по делото от юрисконсулт Н., която по същество излага становище за неоснователност на заявената претенция, а съображения за това развива в писмени бележки.
Съдът, след като обсъди събрание по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че за процесния период ищецът е работил при ответника по служебно правоотношение на длъжност „старши пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на селението“, като това се подкрепя и от ангажираните по делото заповед за назначаване и актове за встъпване в длъжност и длъжностна характеристика /л. 27-31 от делото/.
Не е спорно също между страните, че през процесния период ищецът е работил на смени при сумирано отчитане на работното време.
От прието по делото заключение на вещото лице икономист се установява, че през процесния период ответникът е работил при ответника на длъжност „старши пожарникар“ на смени от по 24 часа всяка, от осем часа сутринта на единия ден до осем часа на следващия ден. Всяка смяна включва осем часа нощен труд, полаган в периода от 22,00 до 6,00 часа. Работното време на ищеца е отчитано сумирано, като за периода май – септември 2016 г. и юли 2018 г. до март 2019 г. вкл. отчетът е бил ежемесечен, а в периода четвъртото тримесечие на 2016 г., цялата 2017 г. и първото и второто тримесечие на 2018 г. отчетът е извършван на тримесечие. За периода ищецът е обработил часовете по норматив /месечно и на тримесечие/, като за отработените часове над нормативно установеното работно време му е начислявано и изплащано възнаграждение за извънреден труд /извода на вещото лице, че на ищеца е изплащано в периода възнаграждение за извънреден труд се подкрепя и от представените по делото разпечатки на платежни бележки /л. 32 – 66 от делото/. Извънредният труд е изчисляван на база месечните ставки, с увеличение от 50 % в границите между 6,01 лв. в началото на периода и 8,04 лв. в края на периода. Общо положените часове нощен труд за периода са 1 811 часа, като те не са преобразувани в дневни. След приравняването им с коефициент общата продължителност на часовете положен труд за периода са 5 964 часа при нормална продължителност при осемчасов работен ден от 5 728 часа или положения извънреден труд е 236, като за 9 часа е платено възнаграждение, а разликата за доплащане е 227 часа, за които се дължи възнаграждение от 1 557,39 лв. За положения от ищеца нощен труд /1584 часа/ е заплатено възнаграждение от 0,25 лв. Изводите на вещото лице за изплащане на нощен труд се подкрепя и от представените по делото разпечатки на платежни бележки /л. 32 – 66 от делото/. Експертът в разбивка е посочил часовете положен нощен труд за периода, преди и след приравняването им към дневни с коефициент 1,143, общият брой отработените часове, положеният извънреден труд, часовата ставка и дължимото възнаграждение според броя часове както следва: м. май 2016 г. /от 20-ми май до края на месеца/ 24 часа нощен труд, равняващи се на 27 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 59 часа при 56 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 3 часа, при ставка от 6,01 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 18,03 лв.; м. юни 2016 г. 48 часа нощен труд, равняващи се на 55 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 183 часа, при 176 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 7 часа, при ставка от 6,01 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 42,07 лв.; м. юли 2016 г. 16 часа нощен труд, равняващи се на 18 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 170 часа, при 168 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 2 часа, при ставка от 6,01 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 12,02 лв.; м. август 2016 г. 56 часа нощен труд, равняващи се на 64 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 190 часа, при 184 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 8 часа, при ставка от 6,01 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 48,08 лв.; м. септември 2016 г. 40 часа нощен труд, равняващи се на 46 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 166 часа, при 160 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 6 часа, при ставка от 6,01 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 36,06 лв.;за периода октомври – декември 2016 г. 176 часа нощен труд, равняващи се на 201 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 540 часа, при 512 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 28 часа, при ставка от 6,01 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 150,25 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за три часа – 18,03 лв.; за периода януари – март 2017 г. 112 часа нощен труд, равняващи се на 128 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 522 часа, при 504 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 16 часа, при ставка от 6,10 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 97,59 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 2 часа – 12,21 лв.; за периода април – юни 2017 г. 160 часа нощен труд, равняващи се на 183 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 503 часа, при 480 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 23 часа, при ставка от 6,10 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 140,30 лв.; за периода юли - септември 2017 г. 128 часа нощен труд, равняващи се на 146 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 522 часа, при 504 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 18 часа, при ставка от 6,10 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 109,80 лв.; за периода октомври - декември 2017 г. 152 часа нощен труд, равняващи се на 174 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 518 часа, при 496 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 22 часа, при ставка от 6,10 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 134,20 лв.; за периода януари – март 2018 г. 144 часа нощен труд, равняващи се на 165 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 525 часа, при 504 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 21 часа, при ставка от 6,74 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 141,54 лв.; за периода април – юни 2018 г. 128 часа нощен труд, равняващи се на 146 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 498 часа, при 480 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 18 часа, при ставка от 7,31 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 131,58 лв.; м. юли 2018 г. 32 часа нощен труд, равняващи се на 37 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 181 часа, при 176 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 5 часа, при ставка от 7,31 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 36,55 лв.; м. август 2018 г. 32 часа нощен труд, равняващи се на 37 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 189 часа, при 184 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 5 часа, при ставка от 7,31 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 36,55 лв.; м. септември 2018 г. 64 часа нощен труд, равняващи се на 73 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 154 часа, при 144 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 9 часа, при ставка от 7,31 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 65,79 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 1 час – 7,31 лв.; м. октомври 2018 г. 56 часа нощен труд, равняващи се на 64 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 192 часа, при 184 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 8 часа, при ставка от 7,31 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 58,48 лв.; м. ноември 2018 г. 40 часа нощен труд, равняващи се на 46 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 182 часа, при 176 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 6 часа, при ставка от 7,31 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 43,86 лв.; м. декември 2018 г. 56 часа нощен труд, равняващи се на 64 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 155 часа, при 144 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 8 часа, при ставка от 7,31 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 58,48 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 3 часа – 21,93 лв.; м. януари 2019 г. 16 часа нощен труд, равняващи се на 18 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 178 часа, при 176 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 2 часа, при ставка от 8,04 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 16,08 лв.; м. февруари 2019 г. 56 часа нощен труд, равняващи се на 64 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 168 часа при 160 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 8 часа, при ставка от 8,04 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 64,32 лв.; м. март 2019 г. 48 часа нощен труд, равняващи се на 55 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 167 часа, при 160 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 7 часа, при ставка от 8,04 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 58,28 лв.. При разпита на вещото лице в откритото съдебно заседание то посочва, че ставката за извънреден труд е определена на база часовата ставка увеличена с 50 %.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд с правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР.
За периода, за който ищецът търси заплащане на извънреден труд, той се е намира в служебно правоотношение с ответника. В рамките на това правоотношение той е работил на смени с продължителност от 24 часа, при сумирано отчитане на работното време на едномесечни и тримесечни периоди. С оглед продължителността на дежурство /24 часа – от осем часа на единия ден до 8 часа на другия ден/ всяко от тях е включвало и полагането на нощен труд с продължителност от осем часа. При сумирано отчитане на работно време, установената нормативна продължителност на работното време /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/ се спазва средно за определен период, по продължителен от деня и седмицата, период от време. При тази форма на отчитане на работното време през отделни работни дни може да се надвишава нормата, но работата в повече се компенсира, а баланса на работното време и свободното такова се определя средно за периода, пред който се отчита. От тук, пред хипотеза на положен извънреден труд сме изправени в случай когато служителят, работещ при сумирано изчисляване на работното време, отработва повече часове в рамките на отчетния период /на месец или на тримесечие/ отколкото ако той работеше при условия на подневно отчитане на работното време. Аргументи в тази насока могат да бъдат изведени от съвместното тълкуване на разпоредбите на чл. 187, ал. 1 и ал. 5, т. 2 ЗМВР. Първата установява правилото – нормалната продължителност на работното време като часове на ден, на седмица и продължителността на работната седмица, а втората, начина за компенсиране на работа над установената норма. Анализът на тези две разпоредби дава основание да се направи извод, че оценката за това налице ли са основания за заплащане на обезщетение на обезщетение за извънреден труд се базари на съпоставката между нормалната месечна продължителност на служебното време в рамките на отчетния период /ежемесечно или на тримесечие/ с действително отработените часове за същия период. Какъв е размера нормалната продължителност на служебното време в рамките на всеки отчетен период е въпрос, на който лесно може да се отговори, доколкото това предполага извършването на прости аритметични изчисления /броя работни дни по нормативно установеното нормално служебно работно време от осем часа/. Продължителността на нормативно установеното служебно работно време е изчислена и посочена от вещото лице в изготвеното заключение за всеки отчетен период.
Спорен по делото е въпроса при отчитане действително отработените часове в рамките на всеки отчетен период следва ли нощните часове да са превръщат в дневни и с какъв коефициент.
Статута на лицата, работещи в системата на МВР, се урежда от три закона – Кодекса на труда, приложим за лицата, работещи по трудово правоотношение; Закона за МВР, който се прилага за полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението и Закона за държавния, приложим за държавните служители /арг. чл. 142 ЗМВР/.
Видът и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение се урежда от Наредбата за структурата и организацията на работата заплата /НСОРЗ/. Според разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТр/, а на нощния труд е до 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТр/. Съобразявайки цитираното по горе правило и продължителността на дневното и нощното работно време, съотношението, с което нощният труд се приравнява към дневния е 8:7 или 1,143.
При сумирано изчисляване на работното време се прилагат разпоредбите за превръщане на нощните часове в дневни, като това се прави с коефициент равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на съответното работно място и длъжност. Това виждане е застъпено в решение № 14/27.03.2011 г. по гр. д. № 405/2011 г. на IV ГО на ВКС и решение № 103/27.07.2012 г. по гр. д. № 299/2011 г. на IV ГО на ВКС. По двете дела решенията на въззивните инстанции са допуснати, за да отговарят на въпроса: в кой случай се дължи заплащане на извънреден труд и възнаграждение за работа на официални празници и как се изчислява размера на дължимата сума по искове по чл. 262 и 264 КТр.
Становището на ВКС относно начина на изчисляване на сумираното работно време полагането на нощен труд в рамките на отчетните периоди е възприет и в Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ в редакция, действаща от началото на 2018 г. Според нея когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Изключение е предвидено, когато за работното място е установено намалено работно време, както и в случаите, когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта /чл. 9а, ал. 4 НРВПО/.
За отношенията, свързани с допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд на държавните служители, се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда /чл. 50, ал. 2 ЗДСл/. От казаното следва, че обсъдените по горе правила са приложими и по отношение на държавните служители, работещи в системата на МВР, т. е. при работа на сумирано отчитане на работното време, включващо полагането и на нощния труд, продължителността на отработените часове се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни с коефициент от 1,143.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на служителите на МВР /полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението/, е уреждан във времето с наредби на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. /ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г./. От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. и понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./. Трите нормативни акта допускат възможността за полагане на труд през нощта в периода между 22:00 и 06:00 часа, като ограничават продължителността на положения средно до 8 часа за всеки 24-ри часа. С оглед на това съдът не споделя съображенията на процесуалния представител на ответника, че за държавните служители, в частност - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, законът установява нормална продължителност на нощния труд от 8 часа, а средна продължителност до 8 часа /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/. За тази категория служители нормалната продължителност на полагания нощен труд е установената в Кодекса на труда - до 7 седем часа /чл. 140, ал. 1 КТр/, но по изключение, с оглед спецификата на работа, се допуска полагане на труд средно до 8 часа. Основание за формиране на този извод дава разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, която разписна, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Полагането на нощен труд действа неблагоприятно на индивида, поради което законът въвежда ограничения в продължителността за неговото полагане в рамките на до 7 часа за работници и служители по трудово правоотношение и средно 8 часа за държавните служители, в частност за полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението.
Съобразно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, т. е. разписано е правило аналогично на обсъденото по горе за работещите по трудово правоотношение и държавните служители. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период - от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на идентична правна уредба с тази, разписана в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., предвиждаща преизчисляване на нощните часове в дневни при определяне отработени часове в рамките на опреден период при сумирано отчитане на работното време, не дава основание да се направи извод, че то не е приложимо по отношение на служителите на МВР - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението.
Видно от изложеното по горе в системата на МВР работят три категории служители, като правоотношението им се уреждат от различни нормативни актове /КТр, ЗДСл и ЗМВР/. По правоотношенията, без оглед основанията за възникването им, трите категории лица престират труд, като при изпълнението на трудовите им функции дължат спазване на трудовата дисциплина. Неоправдано е при полагате на труд от трите категории служители в рамките на една система, при отчитане продължителността на отработени часове две от тях да се третират по-благоприятно /работещите по трудово правоотношение и държани служители/ в сравнение с третата /полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението/. Доводите, изложени в мотивите към предложения проект за приемане на Наредба отчитане на работното време, компенсираното му, режима на дежурство и времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР /л. 25-26 от делото/, за отстъпване от предвидено в предходната наредба правило за сумирано отчитане на работното време при работа на смени, са несъстоятелни. Те се основават на установена в ЗМВР нормална продължителност на нощния труд от 8 часа, т. е. продължителността на дневния и нощния труд е еднаква, което изключва приложението на правилото, основано на съотношението на дневния нощния труд, което видно от изложеното по горе не се споделя от съда. Ако това са били действителните съображения на министъра да не възприеме в действалите две наредби за работното време, след отмяната на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., правилото за превръщане на нощните часове в дневни, то те са несъстоятелни.
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е приета при действието на ЗМВР от 2014 г. Разпоредбата на чл. 187 ЗМВР, регламентираща продължителността на нощния труд, е с непроменено съдържание от приемането ѝ /от 2014 г./, като тя допуска полагането на нощен труд с продъжителност средно 8 часа. В нея не е правена редакция, която да налага приемането на подзаконова уредба със съдържание различно от това, което е вече възприето в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. С приемането на действалите след нея подзаконови нормативни актове министъра на вътрешните работи е отстъпи от достижения, способствали за уеднаквяване статута на служителите, работещи в една система, което не следва да се допуска. Равното третиране е принцип, заложен на конституционно ниво, и той следва да се провежда на всички нива в държавата. С оглед на изложеното не може да се сподели извода на представителя на ответника, че превръщането на нощните часове в дневни за служителите, чиито статут се урежда от ЗМВР, са биха ги поставят в привилегировано положение спрямо работещите по трудово правоотношение или като държани служители. Напротив, налице са основание да се приеме, че те /служителите по ЗМВР/ са поставени в по-неблагоприятно положение при работа в рамките на една и съща система, което не следва да се допуска. Обстоятелството, че им е заплащано възнаграждение за нощен труд няма отношение, тъй като се касае за вземане, произтичащо от друго основание. Досежно него претенции не са заявявани, макар че видно от приетото по делото заключение на вещото лице и размера на това възнаграждение не е определен след превръщане на нощните часове в дневни.
С оглед на казаното и при съобразяване разпоредбата на чл. 46, ал.2 ЗНА, съдът приема, че законовата празнота относно изчисляването на сумирането отчитане на работното време за държавни служители по ЗМВР следва да се попълни чрез съответно приложение на разпоредбите на действащото трудово право в частност чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
В рамките на процесния период ищецът е отработил 236 часа над нормативно установеното работно време. За 9 часа ответникът му е заплатил възнаграждение. За разликата, получена след превръщане на положените часове нощен труд в дневен, възнаграждение за извънреден труд не заплащано. Дължимото възнаграждение за тези часове /227/ е 1 497,91 лв., до който размер искът се явява основателен.
Заявено е искане за присъждане на разноски от ищеца. Ангажиран е списък, като се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. В кориците на делото са налично доказателства за сторена разноски в този размер. Доказателства за други разноски не са представени. При изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на 246,00 лв.
Ответникът също е заявил искане за разноски. По делото той е представляван от юрисконсулт, за което и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК, съдът определя възнаграждение в размер на 100,00 лв. /чл. 23, т. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ/. От тези разноски в полза на ответника следва да се присъди сумата от 18,00 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавна такса в полза на РС Ловеч върху уважената част на исковете в размер на 59,92 лв. и разноски в размер на 123,00 лв. /част от платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част от исковете /.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ 171А да заплати на М.С.С., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 497,91 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и седем лева деветдесет и една стотинки/ - възнаграждение за 227 часа положен извънреден труд за периода 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва от 20.05.2019 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до сумата от 1 833,12 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ 171А да заплати на М.С.С., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 246,00 лв. /двеста четиридесет и шест лева/ - сторени разноски според уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.С.С., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ 171А сумата от 18,00 лв. /осемнадесет лева/ - сторени разноски според отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ 171А да заплати на РС Ловеч държавна такса в размер на 59,92 лв. /петдесет и девет лева деветдесет и две стотинки/ и 123,00 лв. /сто двадесет и три лева/ - сторени разноски.
Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчването му пред ОС Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: