Р Е Ш Е Н И
Е
№…………/26.11.2019Г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,втори въззивен състав,в открито
заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година,в
следния състав:
Председател: Венцислав Маратилов
членове:
Мариана Димитрова
Ели Каменова
при
секретаря Катя Кентова като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова
в.гр.дело №524 по описа на Съда за 2019 година,и за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по повод
постъпила въззивна жалба от Г.Й.Д.,подадена от пълномощник-адв.П.Х. против
Решение № 544 постановено на 22.04.2019г. по гр.дело № 4856 по описа на
пазарджишкия районен съд за 2018г., с което е осъден Г.Й.Д., ЕГН-********** *** да заплати на
ЗД „Б.И.“АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление на дейността
:гр.София, район „Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“№87, представлявано от
изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К.- заедно, сумата в размер на 10 000.00
лв., представляваща изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение по щета №14960001000982, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба - 26.02.2018г. до окончателното
изплащане на сумата. Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба се развиват съображения за неправилност на
решението и се иска от Пазарджишкия окръжен съд неговата отмяна. Претендират се
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК
с отговора на въззивната жалба ответника –застраховател счита въззивната жалба
за неоснователна.
Въззивна жалба е подадена в
срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ
на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Пазарджишкият окръжен съд
установи от фактическа и правна страна следното:
Ищецът ЗД“Б.И.“АД в исковата
молба против Г.Й.Д. твърди,че на 03.03.2013г. на общински път от с.З. за с.Б.,
е реализирано ПТП с участието на МПС "БМВ" с peг. № Р..А, управлявано
от Г.Й.Д., който поради употреба на алкохол е изгубил управлението над МПС и
излязал отдясно на пътното платно, и се е блъснал в крайпътно дърво,вследствие
на което е пострадал пътника в автомобила-П.А. Д.с ЕГН **********.П.Д.е получил
средна телесна повреда изразяваща се в хиповолемичен шок, което е довело до
разстройство на здравето временно опасно за живота,контузия на гръдния кош и
контузия на белия дроб ,травматични увреди на опоръка на тънкото черво, кръв в
коремната кухина и счупване на лява седалищна кост. Ищецът твърди,че с Присъда
№23 Окръжен съд Пазарджик е приел,че причините за произшествието се дължат на
виновното и противоправно поведение на Г.Й.Д.. Посочва,че моторно превозно
средство "БМВ" с peг. № РА…А е застраховано по застраховка
"Гражданска отговорност" в ЗД "Б.И." АД със застрахователна
полица № 02113000375970,валидна към момента на събитието. В дружеството е
заведена щета под № 14960001000982. Ищецът посочва,че на 10.06.2014 г. между ЗД
"Б.И."АД и П.А. Д., ЕГН ********** е сключено споразумение,с което
дружеството е приело да изплати на увреденото лице сумата в размер на 10 000лв. за всички претърпени от него
имуществени и неимуществени вреди,резултат от ПТП, както и вредите ,които могат
да настъпят при бъдещо влошаване на здравословното му състояние.С Присъда №23 и
Съдебномедицинска експертиза №73/2013г. било установено,че Г.Й.Д. е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма-1.29%. Формулирано
е искане ответникът да му заплати сумата в размер 10 000 лв., представляваща
изплатеното от ЗД "Б.И."АД на П.Д.застрахователно обезщетение, ведно
със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до окончателното
й изплащане.
С отговора на исковата молба
ответникът Г.Д. оспорва предявения иск като
неоснователен.На първо място противопоставя възражение ,че претенцията е
погасена по давност. Твърди,че погасителната давност е изтекла на 03.03.2018г. Твърди
се, че платеното на П.А. Д.обезщетение от страна на ищеца е договорено в споразумение
между застрахователя и Д.,което по отношение на ответника представлява res
inter alios acta, поради което той не може да бъде обвързан с договорения между
трети лица размер на обезщетението.Посочва,че определяйки размера на
обезщетението, което се е съгласил да плати на пострадалия, застрахователят не
е съобразил съществени елементи от мнението на д-р З.Й., изготвил приложеното
към исковата молба становище по щетата. Като е анализирал представените от г-н Д.медицински
епикризи, експертът е установил, че няма доказателства за наличие на контузия
на бял дроб, както и че липсват данни за фрактура на седалищна кост на таза.
Сравняването на епикризите потвърждавало противоречията, съдържащи се в тях. Ответникът
твърди,че застрахователят изобщо не бил отчел факта, че пострадалият Д.не е
имал поставен предпазен колан, както и че бидейки свидетел и участник в
колективното алкохолно опиване, съзнателно е поел риск да бъде пътник в лек
автомобил, шофиран от водач, употребил алкохол. В този смисъл явните данни за
съществено съпричиняване от страна на пострадалия във вредите, които е
претърпял, не са съобразени от договорилия и изплатил обезщетението
застраховател.Формулирано е искане исковете като неоснователни да бъдат
отхвърлени.
Правилно първоинстанционният
съд е квалифицирал иска като такъв по чл.274,ал.1т.1 от КТ /обн., ДВ, бр. 103
от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ
, в сила от 01.01.2016 г.По силата на цитираната разпоредба, ако щетите са
причинени от лице, управляващо моторно превозно средство след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма,
застрахователят има право на регресен иск срещу причинителя. Забраната за
употреба на алкохол е визирана в чл.5,ал.3,т.1 от Закона за движение по
пътищата,според която на водача на пътно превозно средство се забранява да
управлява превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
С обжалваното в настоящото производство решение, първоинстанционният
съд е приел,че при определяне на обезщетението в размер на 10 000 лева застрахователното
дружество е отчело съпричиняване от страна на Д., тъй като към момента на ПТП е бил без поставен
предпазен колан.Предвид така установеното, съдебния състав е счел,че не следва
отново да отчита това обстоятелство. От друга страна ,съдът е приел,че ответникът
не е ангажирал доказателства установяващи, че при използване на обезопасителен
колан, настъпилите за пострадалия увреждания е нямало да бъдат налице или са
щели да бъдат в различен вид и степен, като нямало и доказателства за наличие на
причинно-следствена връзка между непоставянето на предпазен колан и получените
увреди. Приел,че при липсата на категорични доказателства за наличието на
причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия, изразяващо се в
непоставяне на предпазен колан при пътуване с лекия автомобил, управляван от
виновния за произшествието водач и вредоносния резултат, не би следвало да се
намалява дължимото обезщетение за вреди,като в подкрепа на този извод съдът е
цитирал съдебна практика,съобразно която
намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличието
на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха били
настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен
колан.
Решението като краен резултат е правилно, но при
следните съображения обосноваващи основателността на исковата претенция.Страните
не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение между
причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност”, както и настъпването на застрахователно събитие.По отношение имуществените и неимуществените
вреди причинени от процесното ПТП, след постигнато споразумение между пострадалия
и застрахователното дружество, последното доброволно е изплатило на П.Д.сумата от 10 000 лева-
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Предмет на исковата претенция
са само и единствено вредите в съответната им част.
Пред настоящата инстанция спорен
е единствено въпросът :налице ли е съпричиняване, и ако да – в каква степен. В
този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно
правилото на чл. 269, изр.2 от ГПК.
По
отношение нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:
С чл.51, ал.2 от ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, когато пострадалият е допринесъл за увреждането.
Приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка
между негови действия или бездействия и вредоносния резултат. При обективното
съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД,
намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от
преценката дали е налице виновно поведение на пострадалото лице. Принос за
настъпване на увреждането ще е налице във всички случаи, когато пострадалото
лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, или е
допринесло за механизма на увреждането. Или, от съществено значение е
конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди.Във всички
случаи обаче приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен
начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване. Недопустимо
би било приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД когато приносът на увреденото лице
не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем.
Възприемайки изложеното, правилно първоинстанционният съд се е позовал и на
непротиворечивата практика на ВКС в този смисъл,но е допуснал отклонение от
нея,приемайки от една страна, че съприняването на вредите е взето предвид при
постигнатото споразумение между застрахователя и пострадалото лице и като
такова е задължително за съда-от една страна, и от друга страна: че по делото
не са събрани категорични доказателства,
че вредите не биха били настъпили, ако по време на произшествието пострадалият
е ползвал предпазен колан. Съдът изцяло споделя въведеното с въззивната жалба
възражение ,че споразумението между страните не обвързва съда. Съдът ,с
предвидените от ГПК процесуални способи следва
да установи вида и характера на вредите, съответно техния размер. Както
се посочи по-горе:изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по
безспорен начин конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които
то обективно е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало
условия за настъпването му или го е улеснило.Съгласно изслушаната по делото
съдебно-медицинска експертиза, безспорно се установява, че пострадалият е
пътувал в катастрофиралия лек автомобил без поставен предпазен колан.От
дадените от вещото лице П.отговори в провелото се по делото открито съдебно
заседание става ясно,че ако пострадалият беше с поставен предпазен колан при
удара на автомобила биха се получили травми от самия колан, когато тялото е
политнало напред . Тези травми биха били : охлузвания, кръвонасядания. Вещото
лице е категорично,че ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан не би
получил тежка контузия на белия дроб,и корема,които са водещите травми. Вещото
лице е категорично,че дясната седалищна
кост не би се счупила, тъй като тазът е фиксиран към седалката при поставен
предпазен колан. Счупването на седалищната кост е последица от придвижването на
тялото напред и последвалия удар в обзавеждането на колата. Експерта е
категоричен,че поставянето на колана би предпазил пострадалия от по-сериозни
травми. Би могъл да счупи ключица,но е щял да се предпази от травмата на
гърдите и корема, и кръвозагубата.Т.е. ,настоящият съдебен състав приема,че
непоставяне на предпазен колан от пострадалото лице се намира в
причинно-следствена връзка с получените при инцидента травми и са налице категорични
доказателства, че настъпилите с оглед механизма на конкретното ПТП вреди, биха
били в по- малък обем, ако пострадалият е ползвал такъв предпазен колан.
Обективният принос на пострадалия за настъпване на
вредите е безспорно установен и неправилно съдът е приел,че не е налице
съпричиняване.
Настоящият състав
на въззивния съд като съобрази естеството и вида на травмите,продължителността
и интензивността на търпените болки и страдания, възрастта на пострадалия и социално-икономическите условия на живот в
страната ни към момента на ПТП, намира, че сумата от 15 000 лева представлява
справедливо по смисъла на чл. 52
от ЗЗД обезщетение за доказаните по делото болки и страдания. Отчитайки поведението
на водача на лекия автомобил, който е нарушил правилата на чл.21,ал.1 от ЗДвП,
поради което изгубил контрол върху автомобила и е предизвикал ПТП, но
същевременно вземайки предвид и поведението на пострадалият , който при
пътуването не е използвал обезопасителен колан и с това си бездействие е
допринесъл за собственото си увреждане, съдът приема, че е налице принос на пострадалият
П.Д.за настъпването на вредоносния резултат и определя същия в размер 1/3.
По изложените
съображения, решението като краен резултат е правилно и следва да бъде
потвърдено.Разноски в полза на ответника не се присъждат ,тъй като такива не са
претендирани.
Така мотивиран
,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 544 постановено на 22.04.2019г. по гр.дело №
4856 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2018г.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
Председател:
членове:
1.
2.