№ 4007
гр. Варна, 28.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Пламен Ат. А.ов
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20253100501602 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
Д. Х. С., ЕГН **********, адрес: с. К., община Аксаково, срещу решение
№1376/22.04.2025 г., постановено по гр.д. № 11828/2024 г. на ВРС, с което е
прието за установено, че въззивникът дължи на „Дженерали Застраховане“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Княз Дондуков“ № 68, сумата от 493,88 лв., представляваща изплатено по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица №
BG/08/122003497228, със срок на валидност от 01.12.2022 г. до 30.11.2023 г.
обезщетение по образувана щета № *********, във връзка с настъпило ПТП
на 09.07.2023 г., в резултат на което са реализирани материални щети на л. а.
«Ситроен Джъмпер» с рег. № ТХ **** АР, причинени от управлявания от Д.
Х. С., ЕГН ********** лек автомобил марка «Фолксваген Голф» с рег. № В
**** ТА, като последният е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 23.02.2024 г. /п.к./, до окончателното изплащане на
задължението, като за горепосочената сума е налице издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2234/2024 г. по описа на
Районен съд – град Варна.
В жалбата се твърди, че решението е основано единствено на
Констативен протокол за ПТП 1777969/14.7.2023г, който макар да не е бил
оспорен по чл.193 от ГПК, е с опровергана доказателствена сила, тъй като е
съставен 5 дни по-късно – на 14.07.2023г. и не отразява вярно механизма на
ПТП. Водачът С. веднага е оспорил съставено му АУАН, като след образувано
АНД 243/2023г. на РС-Балчик, присъединено към гр.д. 11828/2024г. на ВРС
наказателното постановление е отменено. След отмяната на НП е доказано, че
водачът С. не е причина за настъпилото ПТП. Действително НП е отменено
само въз основа на сгрешена дата, но са били налице и множество други
1
основания за неговата незаконосъобразност. Чрез разпита на водача К., дори и
без нарочно открито производство по чл.193 от ГПК, се установява
неизгодния за него факт, че ПТП е настъпило по механизъм различен от
описания в протокола за ПТП, а именно, че всъщност той е правил обратен
завой към момента на съприкосновение на двата автомобила. Към този
момент водачът С. е предприел правомерна маневра по изпреварване и не е
бил причина за ПТП. Тъй като С. първи е започнал маневрата си по
изпреварване, К. е следвало да го пропусне. Предприемайки рискова маневра
за пресичане на двете ленти при двупосочен път и чрез неосигуряване на
възможност на другия водач да завърши маневрата си, К. е предизвикал
настъпилото ПТП. Без значение е, че близките до него автомобили са му дали
знак, че са готови да го пропуснат, тъй като той е бил длъжен преди да навлезе
в лентата да се увери, че няма да застраши останалите участници в
движението. Съдът не е обсъдил показанията на свидетеля К. и дали има
действия по съпричиняване от негова страна. По делото не е установен
виновен водач. Не се установява и че водачите са имали разногласия. Водачът
С. не е усетил удара, чул е лек шум, слязъл е да си прибере бронята и е
продължил към работното си място, без да е разбрал, че е имало повреда на
друго МПС. Имал е по-важна причина – опазване на човешки живот. Съдът не
е обвързан от изложеното в експертното заключение, което в случая само
безкритично се е позовало констативния протокол. Отговорите на вещото
лице относно механизма на ПТП са лаконични, неясни и повърхности, поради
което не е следвало да бъдат кредитирани. Не е следвало да бъде уважавано
искането на вещото лице за увеличаване на възнаграждението му от 400 на
800 лева. Твърди се непълнота на доклада поради отсъствие на указания
относно доказването на виновното поведение и установяване на виновното за
причиненото ПТП лице. Прави се искане за отмяна на решението и
отхвърляне на иска, а евентуално за намаляване на дължимото обезщетение
поради съпричиняване от страна на увреденото лице. Моли се и за отмяна на
решението в частта за разноските за депозит за вещо лице. В нарочна молба от
30.05.2025г. се уточнява изрично, че не се прави искане по чл.248 от ГПК, а
искането в частта за разноските е отправено до въззивния съд.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който оспорва жалбата с твърдения, че липсата на проактивно поведение от
страна на ответника в първата инстанция не може да бъде преодоляна чрез
въведените едва с жалбата оспорвания. Проекто-докладът е приет без
ответникът да е направил възражения срещу него в първото съдебно
заседание, поради което възможността му до го оспорва е преклудирана.
Отмяната на наказателното постановление не влече след себе си отпадане на
гражданската отговорност, още повече, че същото е отменено единствено
заради сгрешена дата. Механизмът на ПТП е установен с допуснатата САТЕ.
Причина за настъпването му е поведението на ответника, който без да се
съобрази, че щом и в двете посоки автомобилите са спрели, значи има причина
за това, е предприел маневра изпреварване и при прибирането си в лентата за
движение е ударил процесния автомобил. След настъпване на удара
ответникът не е спрял, за да установи какви са последиците от инцидента, а е
напуснал местопроизшествието. Върнал се е само за да прибере изпадналата
броня, след което отново е потеглил. От свидетелските показания се
установява, че застрахованият водач се е движил с много висока скорост –
около 100 км./ч., която въпреки задействаната спирачна система не му е
позволила да спре. От друга страна водачът на увредения автомобил се е
2
движил с много ниска скорост, тъй като едва към онзи момент е бил започнал
предприемането на маневра обратен завой, след като автомобилите и в двете
посоки са му подали сигнал, че ще го пропуснат и изчакат да извърши
маневрата. Той е осигурил всички необходими условия, за да не наруши
разпоредбата на чл.20, ал .1 от ЗДвП - подал е мигач, оглеждал се е
непрекъснато, изчакал е сигнал от автомобилите и в двете ленти. Същият не е
могъл и не е бил длъжен да предполага, че при наличие на колона от 10
спрели автомобила, някой водач ще предприеме изпреварване. Реално рискова
е била маневрата на ответника, който не е трябвало да предприема
изпреварване предвид наличието на дълга колона от спрели автомобили, без
да знае причината за това, и предвид, че в лентата за насрещно движение,
която той е използвал, за да изпревари, също е имало автомобили. Видимостта
му не е била ограничена, той е виждал колите и в двете ленти, но самонадеяно
е решил да извърши маневрата, за да не чака. Рискова е била и поради факта,
че незнаейки причината за спирането на всички коли, е нямало как да знае
дали изобщо би могъл да завърши изпреварването. По този начин ответникът
е поставил всички участници в движението към този момент в опасност.
Въззивникът не е направил искане вещото лице да изготви схема на ПТП и не
е оспорил заключението, не е поискал допускането на допълнителна или
повторна експертиза, поради което твърденията му, че експертизата е
некомпетентно изготвена или непълна са безпочвени. Необоснован е
възгледът, че няма нужда да се извършва оспорване на документ по
законоустановения ред, щом като са събрани гласни доказателства, които биха
били идентични с тези в хипотетично проведено производство по смисъла на
чл.193 от ГПК. След като страната не е оспорила материалната
доказателствена сила на документа и не е доказала неговата неавтентичност,
то същата остава валидна и задължителна за съда. Професията на ответника
не представлява сама по себе си годна причина и оправдание за напускане на
местопроизшествието. Не са представени дневници или някакъв вид
разписание на неговите смени и работно време. Следователно няма как да се
приеме, че той изобщо е отивал към работното си място в този ден и е бил на
смяна. В отговора на исковата молба ответникът не е въвел възражение за
съпричиняване, поради което същото се явява преклудирано. Излагат се
съображения за противоречия в твърденията на ответника по отношение на
узнаването, че е участвал в ПТП, с оглед констатацията на вещото лице, че не
е възможно бронята на автомобила да падне, без ответникът да е усетил
ударът.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Направеното във въззивната жалба оплакване за непълнота на доклада по
чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира за неоснователно. Разпределението на
доказателствената тежест е пълно, правилно и кореспондиращо с направените
твърдения. Дадени са указания, че в тежест на ищеца е да установи наличието
на пряка и непосредствена причинна връзка между поведението на ответника
и настъпилото застрахователно събитие. Вината в гражданското право е
функция от неправомерността и се презумира, поради което не е сред
подлежащите на доказване факти, за които следва да се дават указания по
чл.146, ал.1, т. 5 от ГПК. С оглед изложеното не се налага допълване или
промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните
3
относно разпределяне на доказателствената тежест. Не се констатира
необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за
предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани
нарушения съдопроизводствените правила. Доказателствени искания не са
направени.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
Д. Х. С., ЕГН **********, адрес: с. К., община Аксаково, срещу решение
№1376/22.04.2025 г., постановено по гр.д. № 11828/2024 г. на ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
29.10.2025 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител
за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4