О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 05.03.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Григорова ч.гр.д. № 16388 по описа на съда за 2019 г., констатира
следното:
Производството е образувано
е по подадена от Т.Д.Х. жалба срещу мълчалив отказ на съдебния изпълнител да
прекрати производството по изп.д. № 20118440402075 по описа на ЧСИ рег. № 844
на Камарата на ЧСИ.
Жалбоподателят твърди,
че в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия по присъединеното изп.д. № 20148440404034, включително
след 2015 г., когато се извършило прихващане на две насрещни вземания на
взискателя и длъжника до размера на по-малкото от тях. По подадени от Т.Х.
молби за прекратяване на изпълнителното производство съдебният изпълнител не се
произнесъл, поради което моли съдът да прекрати изпълнителното дело.
Взискателят „ЕОС М.“ ЕООД изразява становище за
недопустимост на жалбата.
В депозираните по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви съдебният изпълнител е изложил, че не са
налице основания за прекратяване на изпълнителното производство.
Софийски градски
съд намира жалбата за недопустима.
Съгласно разпоредбата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят
не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
Редакцията на тази норма предполага отказът на съдебния изпълнител да бъде
изричен, а не мълчалив. В случая ЧСИ, рег. № 844 не се е произнесъл със свой
акт по молбата на длъжника Т.Х.. Прекратяването на изпълнителното производство
не е в правомощията на въззивния съд, който в това
производство действа като контролно-отменителна
инстанция относно законосъобразността на обжалвания акт на съдебния изпълнител.
При това, единствено ръководещия производството орган е компетентен да се
произнася по молби на страните, съдържащи искания за действия по движението на
делото. Недопустимо е съдът да прекрати изпълнителното дело, каквото искане е
направено в подадената от Т.Х. жалба.
На следващо място,
актът на съдебния изпълнител, с който производството се прекратява поради
наличие на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК има декларативен
характер, а не конститутивен характер. Независимо
дали такъв акт ще бъде постановен от съдебния изпълнител, перемпцията
настъпва по право и изпълнителните действия не могат да бъдат зачетени.
Непроизнасянето на ЧСИ по искане
на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство поражда правото на
длъжника да ангажира дисциплинарната отговорност на ЧСИ по реда на чл. 67-73 от ЗЧСИ, включително имуществената му отговорност по реда на чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ
вр. чл. 441, ал. 1 от ГПК при причинени вреди от незаконосъобразно принудително
изпълнение.
Отделно от това, след
като длъжникът твърди да не са извършвани изпълнителни действия в период повече
от пет години (отпреди 2015 г.), процесуалната възможност да защити правата си е
чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.
Неоснователна е
претенцията на ответника по жалбата за присъждане на разноски в настоящото
производство. Съгласно трайна практика на съдилищата, разноски в това
производството не се присъждат. При това жалбата е срещу неизвършени от
съдебния изпълнител действия, поради което отговорността за разноските не
следва да се носи от жалбоподателя.
Така мотивиран,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 030159/05.07.2019 г. на Т.Д.Х. срещу мълчалив отказ на ЧСИ,
рег. № 844 да прекрати изпълнителното производство по изп.д. № 20118440402075.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на „ЕОС М.“ ЕООД за присъждане на разноски за производството.
Определението може да
се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.