Р Е Ш Е Н И Е № 954
Гр.Шумен, 15.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание на седемнадесети ноември през две
хиляди и единадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн
при секретаря М.Г., като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№1789 по описа за 2011г. на ШРС за да се
произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№1789/2011г. по описа на ШРС е
образувано по повод предявени искове, с правно основание чл.49 от СК от С. М. Н.
*** срещу Н.Т.Н. ***. Твърди се дълбоко и непоправимо разстройство на брака по
вина на ответника, който се иска да бъде прекратен и се предявяват съединени
брачни искове относно родителските права, издръжка, лични контакти и фамилното
име и ползването на семейното жилище.
Ответникът е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по
чл.131 от ГПК, в който възразява по изложените в исковата молба факти, като
твърди че някои от изложените факти в исковата молба не отговарят на истината и
главната причина за проблемите в брака им била злоупотребата с алкохол от
страна на ищцата. Оспорва искането за предоставяне на родителски права на ищеца
и осъждането му за издръжка на детето, вината за разстройството на брака и
възразява срещу ползването на семейното жилище от ищеца, доколкото посоченото в исковата молба не представлява “семейно жилище” по
смисъла на СК. В насрещна искова молба претендира произнасяне по вината на ищеца за разстройството на брака, предоставяне
на родителски права, местоживеене на детето при него и
издръжка за детето от страна на майката. В отговор на насрещен иск, ищеца оспорва
изложените факти за злоупотреба с алкохол.
От събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
Видно от
представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, страните са
законни съпрузи, сключили граждански брак на 01.07.2006г. с Акт №0209 от 01.07.2006г. на Община Шумен. От брака си имат родено едно дете, според приложеното Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №1523 от 22.12.2006г. Детето Ж.
е на навършени пет години и посещава редовно детско заведение. Съвместният
живот на страните първоначално протичал нормално, при уважение и взаимно
разбирателство. Ответникът, като кадрови военнослужещ участвал в три
мироопазващи мисии в други държави, с цел реализиране на допълнителни доходи за
семейството, което било причина за продължителното му отсъствие. Около 1- 2
години след раждането на детето им, се появили конфликти между тях, които не
могли да бъдат преодолени, въпреки положените усилия на страните. Фактическата
раздяла между тях датира от месец май 2011г.
При установяване на горната фактическа
обстановка, съдът съобрази, че показанията на разпитаните в съдебно заседание четирима
свидетели са противоречиви и взаимно изключващи се по много от подлежащите на
доказване факти, поради което следва да се кредитират като достоверни в частта,
в която са налице съвпадения. Освен това първият свидетел от страна на ищеца е
неин баща, втория свидетел е роднина, първия свидетел на ответника е в близки
приятелски отношения с него, а втория свидетел е баща на ответника. Поради
което, показанията им следва да се третират като пристрастни и заинтересовани в
полза на някоя от страните, на осн.чл.172 от СК. От друга страна, показанията
им допринасят за изясняване на част от фактическата обстановка по делото,
понеже житейски обосновано, свидетелите са преки наблюдатели на семейния живот
на страните.
Свидетелите от
страна на ответника разказват за системна употреба на алкохол от ищеца, с
конкретни факти по намирането на бутилки в семейното жилище, покупката му и
промяна на поведението на съпругата, в следствие на алкохолно опиване. За
установяване на този релевантен по делото факт, относим както към установяване
на вината на жената, така и за преценка на родителския й капацитет, съдът
назначи комплексна съдебно-психиатрична-психологична експертиза, приета от съда
без възражения на страните, видно от заключението на която не се установява
болестна зависимост от алкохол. Ищеца не е лекувана и не се води на диспансерен
учет в ПИМН, според медицинска справка на стр.43 по делото. Установи се по
делото от медицинска документация и свидетелски показания, че на 26.03.2011г.,
ищеца е направила суициден опит, в следствие на който е хоспитализирана с
множество травматични увреждания. Според вещите лица, това поведение хипотетично
има риск да се повтори, но към настоящия етап няма болестна картина, която да
го провокира. Ищеца, към датата на съдебното заседание има леки депресивни
симптоми, в следствие на преживения инцидент, но посещава терапия при психолог.
Като факт за
разстройството на брака по вина на ответника, бяха посочени участията му във
военни мисии извън страната и личностни изменения. За установяване на факта
дали личността на ответника е била повлияна от ноторно известното натоварване
при упражняване на професията му беше назначена комплексна
съдебно-психиатрична-психологична експертиза, приета от съда без възражения на страните, според заключението
на която, не се установява душевна болест, акценти в характеров и поведенчески
план до степен касаеща личностнова акцентуация. Съдът намира, че възникналите
проблеми в отношенията на семейството са се появили след завръщането му в
страната и не са били породени от спецификата на работата му. И двамата
свидетели от страна на ищеца свидетелстват за обиди, лошо отношение и третиране
от страна на ответника спрямо съпругата му. Подобни факти не бяха безспорно
установени от доказателствения материал по делото.
Между страните не се
спори и по делото се установи липсата на разбирателство, търпимост, взаимно
уважение и привързаност между съпрузите. Налице е ненормално протичане на
брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. С оглед гореизложеното,
съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен,
съществува само формално, запазването му не е в интерес нито на детето, нито на
съпрузите. Въпреки наличието на чувства на съпрузите един към друг, което е
видно от поведението им и допълнителното становище на вещото лице по двете
експертизи дадено в съдебно заседание, съдът намира, че липсва желание за
съхраняване на връзката и брака следва да бъде прекратен.
По въпроса за вината за разстройството на
брака: С оглед на всичко изложено от фактическа страна, съдът не може да отчете
като единствени обстоятелства, допринесли за разстройството на брака,
отсъствието на ответника за няколко месеца, изтъкнатите и недоказани факти, че той
се отнасял с липса на уважение към съпругата си, както и че ищеца е
употребявала алкохол и е психически нестабилна. Въпреки изминалите месеци от
първите конфликти и многократните опити отношенията им да бъдат поправени,
страните не са успели към настоящия момент. Горните обстоятелства очертават
противобрачно поведение и в двамата съпрузи, поради което съдът счита, че
следва да се признае за установено, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат ищеца и ответника.
По отношение на
детето Ж., също са налице различия в становищата на страните и съдът смята, че
изцяло в полза на детето е упражняването на родителските права да бъде
предоставено на бащата. При решаване на този искова претенция, съдът съобрази задължителните
указания на Постановление №1 от 1974. Съдът счита, че полът на детето и възрастта
му дават възможност за пълноценно отглеждане както от майката, така и от бащата.
Налице е възможност на трети лица- близки на бащата и на майката да помагат в
отглеждането от бащата. Видно от социалния доклад и експертизата и двамата
родители имат морални качества, желание и материалната възможност да полагат
грижи на Ж.. Съдът намира, че двете страни имат родителския капацитет за
отглеждане и възпитаване на дете. Доколкото съдът е затруднен да определи кой
родител да упражнява родителските права, при идентични положителни предпоставки
и за двамата, намира, че следва да бъде преценен интереса на детето на ниво емоционална
връзка с родителите към момента.
В хода на съдебното
производство по искане на бащата, съдът се произнесе по определяне на
привременни мерки, като предостави упражняването на родителските права на
бащата до влизането в сила на окончателен съдебен акт. Определи разширен режим
на лични контакти с майката, който в съдебно заседание се установи, че не е
спазван. Не се събраха доказателства за ограничение на бащата на личните
контакти. Установи се, че веднъж режима е бил осъществен принудително от
роднина на майката, който е взел детето против съгласието му. От събраните
доказателства за случилото се след определянето на привременните мерки- Постановление
на Прокурор при Военно-окръжна прокуратура-гр.Варна, преписки на ОД на МВР по
сигнали и Предупреждения по чл.56 от ЗМВР, се установи комплициране на
отношенията на родителите, при което същите, за да упражнят правата си спрямо
детето, са му причинили травматични психически преживявания.
От социалния доклад,
документите по преписка на ОСС-гр.Шумен, Отдел “Закрила на детето” във връзка с
психологическо консултиране и становище на Комплекс за социални услуги и
практики/стр.90/, се установи, че Ж. се намира в състояние на активна
психотравма. В това състояние, детето инстинктивно се вкопчва в родителя, който
се намира по-близо, за да не загуби и него. В негов интерес е да поддържа
емоционална връзка с двамата родители.
Съдът намира, че по
време на престоя на майката в болнично заведение детето се е отчуждило от нея.
Последвалата фактическа раздяла между страните е станала причина за разкъсване
на връзката между дъщеря и майка и при липса на подходящо обяснение от
родителите, проблема е бил задълбочен. Чрез неизпълнение на постановения
разширен режим на лични контакти с майката през летните месеци и късната намеса
на специалисти, за което отговорност носят и двамата родители, емоционалната
връзка не е била възстановена. Социалния работник Н.П., разпитана в съдебно
заседание сочи, че работата на психолозите със семейството продължава към
момента. С оглед на изложеното, настоящия състав намира, че в интерес на детето
е да остане при родителя, който полага грижи за него в момента- бащата, като
бъде определен разширен режим на лични контакти на другия родител с цел
възстановяване на привързаността и доверието му към нея и успешно създаване на чувството
на стабилност и сигурност, необходимо за правилното развитие на детето. Съдът
отчита като важен за емоционалното състояние на детето факта, че то ще продължи
да живее в условията, при които е свикнало, а именно в самостоятелната детска
стая в семейното жилище. Следва да се отбележи, че упражняването на
родителските права може да бъде изменено при желание на родителите или
настъпили нови обстоятелства по реда 51 ал.4 от СК.
На ищцата следва да
бъде определен режим на лични контакти с детето Ж., както следва: всяка събота и
неделя от месеца, от 10:00ч. до 18:00ч. с преспиване, през официалните празници
Коледа и Великден през всяка година, както и един месец през лятото, когато бащата
не е в платен годишен отпуск.
Досежно издръжката
на детето: И двете страни са ангажирали доказателства за реализираните от тях
месечни доходи. Съдът като съобрази горните обстоятелства, потребностите на детето,
обусловени от неговата възраст, материалните възможности на родителите им,
липсата на сочени други алиментни задължения, намира, че на детето Ж., следва
да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 110 лева, от които 70 лева
следва да заплаща майката, а останалите 40 да се заплащат от бащата, върху когото
лежи и непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на
детето. Така определеният размер на издръжката се дължи считано датата на
подаване на отговора на исковата молба- 12.05.2011г., ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска, с падеж – първо число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпването на законните основания за изменение или
прекратяване на същата.
Относно ползването
на семейното жилище: претенции за ползването му не предявява ищцата и желае
предоставянето му на ответника. Установи се, че същото се намира в гр.Шумен,
ул.*** №16, вх.3, ет.5, ап.59, в което към настоящия момент живее ответника с детето
и е собственост на родителите му. Съдът като съобрази горното, намира, че
ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на ответника, като
се констатира, че ищеца го е напуснала.
Жената следва да
възстанови предбрачното си фамилно име - Г..
По делото следва да
бъде определена окончателна държавна такса в размер на 50 лв., които предвид
вината за разстройството на брака следва да бъдат заплатени от двете страни,
като се приспаднат внесените от ищеца 25 лв. при завеждането на делото. Ищеца следва
да бъде осъдена да заплати и държавна такса върху определеният размер на
издръжката за детето в размер на 100,80 лв. Доколкото вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, на основание чл.329
ал.1 от ГПК съдебните разноски остават в тежест на всеки от тях, както са ги
направили.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак,
сключен на 01.07.2006г. с Акт №0209
от 01.07.2006г. на Община Шумен между С. М. Н. с ЕГН: ********** и Н.Т.Н. с ЕГН: **********, като ДЪЛБОКО и
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА за установено, че вина за
дълбокото е непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на детето Ж. Н. Т. с ЕГН: ********** до навършването на
пълнолетна възраст или изменение на обстоятелствата, на бащата Н.Т.Н. с ЕГН: **********,
като ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения с майката С. М. Н. с
ЕГН: **********, както следва: всяка събота и неделя от месеца, от 10:00ч. до
18:00ч. с преспиване, през официалните празници Коледа и Великден през всяка
година, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен
отпуск.
ОСЪЖДА С. М. Н. с ЕГН: ********** да заплаща на детето си Ж. Н. Т. с ЕГН: **********,
със законен представител баща му Н.Т.Н. с ЕГН: **********, месечна издръжка в
размер на 70 лева /седемдесет лева/,
считано от 12.05.2011г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с
падеж – първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на
законните основания за изменение или прекратяване на същата.
Отхвърля искът, в останалата му част
до пълния предявен размер от 100лв., като неоснователен.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище, находящо се в гр.Шумен, на Н.Т.Н. с ЕГН: **********, като се
констатира, че ищеца го е напуснала.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното
фамилно име на жената – Г..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса
по делото в размер на 50 лв., като ОСЪЖДА
Н.Т.Н. с ЕГН: ********** да заплати такава в размер на 25 лв./ двадесет и пет лева/ по сметка на Шуменски районен
съд.
ОСЪЖДА С. М. Н. с ЕГН: **********
да заплати държавна такса върху определеният размер на издръжката за едното
дете в размер на 100,80 лв./сто лева и осемдесет стотинки/ по сметка на
Шуменски районен съд.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от уведомяване
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: