№ 14853
гр. София, 05.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20241110115036 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Акорд трейд“ ЕООД срещу
„Максима България“ ЕООД, с която са предявени иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата в размер
на 95 518,52 лева, представляваща частична претенция от сумата в общ размер на 337 039,86
лева – неплатена цена на доставени стоки в периода 2019 г. – 2024 г. по Договор за доставка
от 17.12.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 21 215,57 лева
– частична претенция от сумата в общ размер на 58 480,61 лева - обезщетение за забава за
периода от 31.12.2020 г. до 14.03.2023 г.
Съдът при извършване на проверка по реда на чл. 118 ГПК намира, че предявените
искове не са родово подсъдни на районен съд. Съображенията за това са следните:
Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за
наличието на която съдът следи служебно (чл. 118 и чл. 119, ал. 1 ГПК). Правилата относно
родовата подсъдност са уредени в чл. 103 – чл. 105 ГПК, като съгласно чл. 104, т. 4 ГПК
исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева са подсъдни на
окръжен съд, а съгласно чл. 104, т. 6 ГПК на окръжен съд са подсъдни и исковете,
независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд,
ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство.
В съдебната практика е прието, че когато вземанията произтичат от едно
правоотношение, респ. от трайно установени търговски взаимоотношения във връзка с
неговото изпълнение, претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото
изпълнение (чиято стойност може да бъде предмет на отделни фактури) представлява един
иск (в този смисъл Определение № 114 от 04.03.2014 г. по търг. д. № 2401/2013 г., II ТО,
ВКС, Определение № 744 от 09.08.2012 г. по ч.т.д. № 511/2012 г., ТК, ІІ ТО, ВКС и др.).
В разглеждания случай в исковата молба се твърди, че между страните е сключен
Договор за доставка на стоки от 17.12.2013 г., в който били уредени принципите на поръчка,
доставка и качество на стоките, документооборот и основание за подписване и изпълнение
на последващи стокови поръчки. Посочва се, че в договора било предвидено, че за
асортимент, количество и цени страните се споразумявали писмено – в Приложение № 1
към договора или в отделно споразумение. Твърди се, че в изпълнение на уговореното в
договора ищецът доставял стоки на ответника в процесния период, като същият следвало да
заплати дължимата цена в уговорените в договора срокове, като за посочения период е
останала незаплатена цена на стоките в общ размер на 337 039,86 лева, от които предявява
частична претенция за сумата в общ размер на 95 518,52 лева.
При това положение, доколкото общата стойност на претендираните вземания, които
се твърди, че произтичат от правоотношението, възникнало въз основа договора за доставки
на стоки от 17.12.2013 г., възлизат на стойност по-голяма от 25 000 лева, в случая –
1
95 518,52 лева, то на основание чл. 104, т. 4 и т. 6 ГПК, родово компетентен да разгледа
спора е окръжният съд.
Предвид изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено и делото -
изпратено на компетентния съд - Софийски градски съд.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 118, ал. 2 ГПК производството по гр. д. №
15036/2024 г., по описа на Софийски районен съд, II ГО, 74 състав.
ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд по подсъдност.
Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2