Решение по дело №1706/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2033
Дата: 29 април 2024 г.
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20241110201706
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2033
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Н. Н. В.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20241110201706 по описа за 2024 година

Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на А. Б. Н. срещу наказателно постановление (НП) №23-
4332-030431/13.12.2023 г. на началник група към Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с
което му е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3,
предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 200
(двеста лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП, тъй като нямало законово
задължение да следи за регистрацията на автомобила, още повече, че същият
бил регистриран по надлежен ред и табелите са били поставени на
определените за това места, а свидетелството за регистрация било у
жалбоподателя по време на проверката. Оспорва се, че деянието е виновно,
тъй като автомобилът, който бил взел да управлява на негова позната е със
служебно прекратена регистрация.
Жалбоподателят е нередовно призован от посочения от него в жалбата
адрес, поради което делото е разгледано при условията на чл.61, ал.4 от
1
ЗАНН
За органа издал наказателното постановление не се явява представител и
не е изложено становище по същество.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
Лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № ***** е
регистриран временно на името на жалбоподателя А. Б. Н., видно от
разрешение за временно движение, издадено от МВР на 15.06.2023 г. със срок
до 15.07.2023 г. Същият бил спрян по повод полицейска проверка,
осъществена на 25.08.2023 г. около 18:30 часа от служители на О „ПП“-СДВР
в гр. София на бул. „Христофор Колумб“ с посока на движение от ул.
„Неделчо Бончев“ към ул. „Искърско шосе“. По време на проверката
служителите на О „ПП“-СДВР установили, че водач на автомобила е
жалбоподателя А. Б. Н., както и че съгласно СРМПС временните
регистрационни табели за придвижване на МПС-то са с изтекъл към
15.07.2023 г. срок.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на 25.08.2023 г. серия GA, бланков номер 1028901 на жалбоподателя за
нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Образувана била пр. пр. №51007/2023 г. по описа на СРП с оглед преценка
на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление
на СРП от 22.11.2023 г. е постановен отказ от образуване на досъдебно
производство и е прекратена преписката с мотив, че деянието, макар и
формално да осъществява признаците на предвиденото в чл.345, ал.2 от НК,
поради своята незначителност е с явно незначителна обществена опасност.
Постановлението на СРП, ведно с оригинала на АУАН били изпратени на
О „ПП“-СДВР за ангажиране на административнонаказателна отговорност по
случая.
След изпращането му е издадено атакуваното наказателно постановление
от началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства и приобщената прокурорска преписка, които са
логични и непротиворечиви и съдът ги цени.
2
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване и в законоустановения
четиринадесетдневен срок, като разгледана по същество същата се явява
основателна, но не по изложените в нея основания, поради следното:
От образуването му административно-наказателното производство е
започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални
нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление.
В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване на
нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
Поради което и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което е
издадено, следва да е налице единство между посочените като нарушени
законови разпоредби и словесното описание на нарушението. В случая в
наказателното постановление се излага, че жалбоподателят управлява МПС, с
регистрационни табели, които са с изтекъл срок на валидност до 15.07.2023 г.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба №
I-45 за регистрацията и отчета на моторните превозни средства и на
ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на
собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от
съответния митнически орган. Установява се, че така описаната фактическа
обстановка не отговаря на посочената правна квалификация. Същата не може
да бъде подведена под посочената такава, а именно по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
По делото се установи, че към момента на проверката МПС-то е било с
поставени на съответните за това места временни регистрационни табели.
Нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП не предвижда задължение към водачите
относно временните регистрационни табели на МПС-то, което управляват.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
3
наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН.
Съдът счита, че нарушението в обжалваното наказателно постановление не
е описано според изискванията на закона, доколкото е налице разминаване
между описаното нарушение и неговата правна квалификация.
Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се
отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган
следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, тъй като се
установи, въз основа на събраните доказателства, че жалбоподателят е
собственик на управляваното от него МПС като у него е било налично
СРМПС, както и разрешението за временно движение и същият е бил наясно,
че регистрационните табели, с които се придвижва със собственото си МПС
са временни, за срок от един месец, а именно до 15.07.2023 г., което е вписано
в съответните документи. Ето защо същият е бил наясно с този факт и
осъщественото от него се явява виновно, при форма на вина пряк умисъл.
Но предвид изложените по-горе съображения за допуснати процесуални
нарушения и в случая, доколкото съдът не може за първи път да посочи
правната квалификация на административното нарушение гореизложеното
наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде
отменено изцяло.
От жалбоподателя не се претендират разноски. Предвид което и с оглед
факта, че претенцията за разноски е до приключване на делото в първата
инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива е
устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща
разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, то съдът не намира, че следва да се произнася по
4
такива.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-4332-030431/13.12.2023 г.,
като незаконосъобразно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на А. Б. Н. срещу наказателно постановление (НП) №23-
4332-030431/13.12.2023 г. на началник група към Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с
което му е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3,
предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 200
(двеста лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП, тъй като нямало законово
задължение да следи за регистрацията на автомобила, още повече, че същият
бил регистриран по надлежен ред и табелите са били поставени на
определените за това места, а свидетелството за регистрация било у
жалбоподателя по време на проверката. Оспорва се, че деянието е виновно,
тъй като автомобилът, който бил взел да управлява на негова позната е със
служебно прекратена регистрация.
Жалбоподателят е нередовно призован от посочения от него в жалбата
адрес, поради което делото е разгледано при условията на чл.61, ал.4 от
ЗАНН
За органа издал наказателното постановление не се явява представител и
не е изложено становище по същество.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
Лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № ***** е
регистриран временно на името на жалбоподателя А. Б. Н., видно от
разрешение за временно движение, издадено от МВР на 15.06.2023 г. със срок
до 15.07.2023 г. Същият бил спрян по повод полицейска проверка,
осъществена на 25.08.2023 г. около 18:30 часа от служители на О „ПП“-СДВР
в гр. София на бул. „Христофор Колумб“ с посока на движение от ул.
„Неделчо Бончев“ към ул. „Искърско шосе“. По време на проверката
служителите на О „ПП“-СДВР установили, че водач на автомобила е
жалбоподателя А. Б. Н., както и че съгласно СРМПС временните
регистрационни табели за придвижване на МПС-то са с изтекъл към
15.07.2023 г. срок.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на 25.08.2023 г. серия GA, бланков номер 1028901 на жалбоподателя за
нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Образувана била пр. пр. №51007/2023 г. по описа на СРП с оглед преценка
на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление
на СРП от 22.11.2023 г. е постановен отказ от образуване на досъдебно
производство и е прекратена преписката с мотив, че деянието, макар и
формално да осъществява признаците на предвиденото в чл.345, ал.2 от НК,
1
поради своята незначителност е с явно незначителна обществена опасност.
Постановлението на СРП, ведно с оригинала на АУАН били изпратени на
О „ПП“-СДВР за ангажиране на административнонаказателна отговорност по
случая.
След изпращането му е издадено атакуваното наказателно постановление
от началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства и приобщената прокурорска преписка, които са
логични и непротиворечиви и съдът ги цени.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване и в законоустановения
четиринадесетдневен срок, като разгледана по същество същата се явява
основателна, но не по изложените в нея основания, поради следното:
От образуването му административно-наказателното производство е
започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални
нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление.
В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване на
нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
Поради което и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което е
издадено, следва да е налице единство между посочените като нарушени
законови разпоредби и словесното описание на нарушението. В случая в
наказателното постановление се излага, че жалбоподателят управлява МПС, с
регистрационни табели, които са с изтекъл срок на валидност до 15.07.2023 г.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба №
I-45 за регистрацията и отчета на моторните превозни средства и на
ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на
собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от
съответния митнически орган. Установява се, че така описаната фактическа
обстановка не отговаря на посочената правна квалификация. Същата не може
да бъде подведена под посочената такава, а именно по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
По делото се установи, че към момента на проверката МПС-то е било с
поставени на съответните за това места временни регистрационни табели.
Нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП не предвижда задължение към водачите
относно временните регистрационни табели на МПС-то, което управляват.
2
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН.
Съдът счита, че нарушението в обжалваното наказателно постановление не
е описано според изискванията на закона, доколкото е налице разминаване
между описаното нарушение и неговата правна квалификация.
Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се
отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган
следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, тъй като се
установи, въз основа на събраните доказателства, че жалбоподателят е
собственик на управляваното от него МПС като у него е било налично
СРМПС, както и разрешението за временно движение и същият е бил наясно,
че регистрационните табели, с които се придвижва със собственото си МПС
са временни, за срок от един месец, а именно до 15.07.2023 г., което е вписано
в съответните документи. Ето защо същият е бил наясно с този факт и
осъщественото от него се явява виновно, при форма на вина пряк умисъл.
Но предвид изложените по-горе съображения за допуснати процесуални
нарушения и в случая, доколкото съдът не може за първи път да посочи
правната квалификация на административното нарушение гореизложеното
наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде
отменено изцяло.
От жалбоподателя не се претендират разноски. Предвид което и с оглед
факта, че претенцията за разноски е до приключване на делото в първата
инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива е
устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща
разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, то съдът не намира, че следва да се произнася по
такива.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3