№ 18776
гр. С., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20251110117342 по описа за 2025 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК от Т. С. В. срещу „С. в.“ АД, с искане да се признае за установено спрямо
ответника, че ищцата не му дължи сумата от 670,91 лв., представляваща начислено от
ответника задължение за периода от 01.2019г. до 02.2022г. за имот с адрес: гр. С., ж.к.
„З. ф.“ бл. ...... с клиентски номер ********.
В исковата молба се твърди, че ответното дружество претендира от нея
заплащането на процесната сума за предоставени ВиК услуги на адрес гр. С., ж.к. „З.
ф.“ бл. ......, за който е открита партида с клиентски номер ******** с титуляр ищцата.
Сочи се ищцата да е оспорила дължимите суми пред служители на ответника, но
последните заявили, че ако не ги заплати ще бъдат събрани със съдия-изпълнител.
Поддържа да са й предоставили детайлна справка по партидата на имота с писмо от
12.03.2025 г. Излага съображения, че не дължи процесната сума, поради това, че не са
установени облигационни отношения между страните, съответно реално доставени на
ВиК услуги на ищцата в процесния имот и евентуално поради погасяването по давност
на същите. Моли съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „С.
в.“ АД, с който признава предявения иск, тъй като сумата претендирана за исковия
период е погасена по давност. Навежда аргументи, че не са ангажирани доказателства
с поведението си да е станал повод за образуване на делото, поради което моли съдът
да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. При условията на евентуалност, ако
съдът не уважи горното искане, релевира възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По иска за установяване недължимостта на процесното вземане на заявените
основания в тежест на ответника е да докаже, че през процесния период между
страните са били налице валидни правоотношения по договор за доставка на В и К
1
услуги при общи условия, количеството и стойността на доставената вода,
изискуемостта на сумите, както и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността.
С окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване с оглед признанието на ответника, обстоятелство, че процесната сума в
размера на 670,91 лв., претендирана за периода от 01.2019г. до 02.2022г. е погасена по
давност.
Ищецът оспорва, че има качеството на потребител на В и К услуги,
респективно, че е собственик или ползвател на процесния имот, следователно по
предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответника по делото е
провеждането на главно и пълно доказване на тези обстоятелства.
По смисъла на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните разпоредби на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла
на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само
един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В
настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. С. е
ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004
г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В
случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани.
В настоящия случай от страна на ответника по делото, въпреки разпределената
доказателствената тежест с доклада по делото с оглед вида на предявения иск, не са
ангажирани никакви доказателства за наличието на облигационни отношения с
ищцата досежно процесния водоснабден имот, т.е. ищцата да е била собственик,
носител на вещно право на ползване или ползвател на облигационно основание за
процесния имот в исковия период.
Единствената защита, която ответникът е предприел в настоящото
производство е да признае иска на основание погасяване по давност на процесното
вземане. В конкретния случай ищцата на първо място оспорва наличието на
облигационни отношения с ищеца на следващо място в имота реално да са доставени
ВиК услуги, възлизащи на исковата сума, а едва при условията на евентуалност –
сумата да е погасена по давност.
Ето защо в хода на съдебното дирене не се доказа в условията на пълно и
главно доказване ищецът да се намира в облигационни правоотношения с ответното
дружество за доставка на ВиК услуги до имот, находящ се в гр. С. гр. С., ж.к. „З. ф.“
бл. ...... с клиентски номер ******** съответно – да има качеството потребител спрямо
същите. Това налага предявеният иск за недължимост на сумите, начислени за
потребените през исковия период в имота ВиК услуги, да бъде уважен в цялост като
основателен на посоченото главно основание за липса на облигационно
правоотношение между страните, което да е породено по силата на договор за
доставка и пречистване на вода.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищцата. В полза на
2
последната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 52,65 лв. за държавна
такса с вкл. такса за превод. В настоящото производство на ищцата е оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА от адв. С. Д., която
претендира 480 лв., съгласно приложения списък. Присъждането на адвокатското
възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА е в дискрецията на съда с оглед
осъществената безплатна правна помощ (в този смисъл определение №
2922/11.11.2024 г. по ч. т. д. № 2150/2024 г. на ВКС, 1, т. о., определение №
4221/21.12.2023 г. по гр. дело № 72/2023 г. на ВКС и др.) и следва да е в справедлив и
обоснован размер. При определяне на размера на дължимото адвокатско
възнаграждение съдът съобразява следните критерии: обстоятелството, че делото
касае отрицателен установителен иск за недължимост на суми, претендирани от
водоснабдително дружество, които дела имат масов характер и не се отличават с
никаква фактическа и правна сложност, какъвто е и настоящият казус, процесуалната
активност на адвоката, защитавания материален интерес, справедливост и
необходимост насрещната страна да понесе тежестта на разноските на насрещната
страна (разумност и обоснованост на разноските), приключване на производството
срочно в едно открито заседание без участие на страните, както и при съобразяване с
решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС и със съдебната практика на ВКС,
която този състав споделя - Определение № 1016/06.03.2024 г. по ч.гр.д. № 4123/2023 г.
на ВКС, IVг.о., Определение № 959/05.03.2024 г. по к. ч. гр. д. № 5106/2023 г. на ВКС,
III г.о. Ето защо в полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 350 лв., платимо от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. С. В., ЕГН **********,
срещу „С. в.“ АД, ЕИК: *******, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът
не дължи на ответника сумата 670,91 лв., представляваща начислено от ответника
задължение за периода от 01.2019г. до 02.2022г. за имот с адрес: гр. С., ж.к. „З. ф.“ бл.
...... с клиентски номер ********г.
ОСЪЖДА „С. в.“ АД, ЕИК: *******, да заплати на Т. С. В., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 52,65 лв. – разноски по делото за държавна
такса.
ОСЪЖДА „С. в.“ АД, ЕИК: *******, да заплати на адв. С. Й. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „Г. С. Раковски“ № 165, ет. 2, на основание чл. 38, ал. 2
вр .ал. 1, т. 2 ЗА, сумата 350 лв. - адвокатско възнаграждение за извършено безплатно
процесуално представителство на Т. С. В..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3