О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 11.12.2020
г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 11
декември
2020 г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ
ЕНЧЕВА
гр. дело № 1753 по описа за 2020 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила
е искова молба от „ЕВРОПЪТ 2000“ АД, в която твърди, че извършва
търговска дейност с предмет: Извършване на неуниверсални пощенски услуги -
приемане, пренасяне и доставяне на пощенски пратки и колети с тегло между 10
кг. и 20 кг., куриерски услуги, приемане и/или доставяне като пощенски пратки
на съобщения, предавани чрез далекосъобщителни средства, производство и
търговия, които дружеството извършва в страната и в чужбина, както и други
дейности и услуги, незабранени със закон или друг нормативен акт. Дейността на
дружеството била специализирана в доставката документни и малки колетни пратки,
палетизирани товари и карго експрес, на непалетизирани товари в големите
килограми.
В
рамките на така очертаната търговска дейност сключили неформален търговски
договор за международен автомобилен превоз на стоки с превозвача „ДОБИ-ПЕТРОВ
СИЕ“ СД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление област Стара Загора,
община Стара Загора, гр. Стара Загора - п.к. 6000, ул. „Генерал Столетов № 20,
ет. 2, ап. 6, представлявано от Петьо Добрев Петров.
Съгласно
така сключения договор за международен автомобилен превоз на стоки възложили на
превозвача „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД, да извърши превоз на палетирани стокови пратки
в периода от 04.12.2019г. до 05.12.2019г. от товарен пункт eMag Warehouse, 1-7
Strada Italia, 077040 - Chiajna, Romania (eMag Склад, Страда Италия 1-7, Кяжна
- п.к. 077040, Румъния) до разтоварен пункт офис на „ЕВРОПЪТ 2000“ АД, на
адрес: ул. Оборище № 9, 5140 - Лясковец, България. Така сключеният договор бил
обективиран в писмената форма в CMR товарителница от 04.12.2019г.
Съобразно
договора, на 04.12.2019г. предметните на превоза стокови пратки са натоварени в
товарен пункт eMag Warehouse, 1-7 Strada Italia, 077040 - Chiajna, Romania
(eMag Склад, Страда Италия 1-7, Кяжна - п.к. 077040, Румъния) на превозно
средство - камион с peг. № СТ0111РК/СТ2266ЕН, с водач Георги Костадинов
Пехливански, ЕГН **********. Непосредствено след натоварването били поставени
пломби както следва: ЕМАГ 0237319 на камиона и ЕМАГ 0274507 на ремаркето.
Договореният международен автомобилен превоз на стоки бил извършен от
04.12.2019г. до 05.12.2019г., като на последната дата превозно средство-камион
с peг. № СТ0111РК/СТ2266ЕН, с водач Георги Костадинов Пехливански, ЕГН **********,
пристигнал в разтоварния пункт - офис на „ЕВРОПЪТ 2000“ АД, на адрес: ул.
Оборище № 9, 5140 - Лясковец, България, където било посрещнато от служител на
„ЕВРОПЪТ 2000“ АД - Яне Валериев Младенов.
При
извършения на място и в присъствие на водача Георги Костадинов Пехливански
преглед на превозно средство-камион с peг. № СТ0111РК/СТ2266ЕН било установено,
че пломба ЕМАГ 0237319 била скъсана и стоковите пратки били видимо манипулирани
- отворени и ограбени. Установена била липсата на 22 единични стокови пратки на
стойност 3917,76 лева и от палет с товарен № ********** с обща обявена стойност
18 770,15 лева била установена липсата на стокови пратки на стойност 14 510, 23
лева. За така установените при прегледа обстоятелства бил съставен „Протокол за
установена липса от камион СТ0111РК“ от 05.12.2019г. с вх. № ЕП
490/06.12.2019г., с приложени копие от описа на натоварената стока, опис на
доставените и съответно приети стокови пратки и опис на недоставените -
липсващи стокови пратки. Върху издадената CMR товарителница от 04.12.2019г.
„ЕВРОПЪТ 2000“ АД отбелязало факта на недоставените - липсващи стокови пратки и
факта на индивидуализирането им в съставения „Протокол за установена липса от
камион СТ0111РК“ от 05.12.2019г. вх. № ЕП 490/06.12.2019г. и в приложенията към
същия.
Съгласно
чл. 17 § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превози на
стоки (Конвенция CMR) „Превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса
или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на
доставянето й, както и за забавата при доставянето й.“ Нито към момента на
доставянето предметните на международния превоз стоково пратки, нито към
последващ момент превозвачът „ДОБИ- ПЕТРОВ СИЕ“ СД не бил изтъкнал
обстоятелства по чл. 17 § 2 от Конвенция CMR. Последният и до настоящия момент
не предприемал действия за обезщетяване на „ЕВРОПЪТ 2000“ АД за претърпените
вреди от недоставените - липсващи стокови пратки. Поради това се явявала
наложителна реализацията на отговорността на превозвача „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД,
както следва:
Съгласно
чл. 31, § 1, б. „а“ от Конвенция CMR настоящият правен спор следвало да е
местно подсъден на съда седалището на ответника „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД, което било
в гр. Стара Загора. С оглед заявения материален интерес настоящият правен спор
следвало да е родово подсъден на Районен съд гр. Стара Загора.
Съгласно
чл.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR), ратифицирана с Указ № 1143 от 29.07.1972г. /ДВ, бр.61 от 05.08.1977г./,
в сила за България от 18.01.1978г., същата се прилагала за всеки договор за
автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото
на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така
както били посочени в договора, се намирали в две различни държави, от които
поне една била договаряща страна. Тази конвенция като международноправен
източник на правни норми влязла в сила за Република България съгласно
предвидените в чл. 43, § 2 от Конвенция CMR условия, поради което намирала
приложение към възникналите правоотношения по договор за автомобилен превоз на
стоки с международен елемент. При наличие на условията, посочени в чл.1, §1 от
Конвенцията, тя се прилагала за уреждане на отношенията между страните по
превозния договор и била източник за правно уреждане на договора за
международен автомобилен транспорт. В случая страните по настоящия спор
обективирали сключения между тях договор за превоз в съставената съгласно чл. 9
от Конвенцията CMR товарителница от 04.12.2019г. и по този начин определили
приложимото право към възникналото между тях правоотношение, (така Решение №
955 от 28.05.2001г. по гр.д. № 2165/2000г. на ВКС, V г.о., Решение
№143/12.05.2016 по дело №1234/2014 на ВКС, ТК, II т.о. и мн. др.).
При
гореизложената фактическа обстановка било видно, че между „ЕВРОПЪТ 2000“ АД и
превозвача „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД, бил сключен договор за международен
автомобилен превоз на стоки, обективиран в писмената форма в CMR товарителница
от 04.12.2019г., който не бил изпълнен точно от превозвача „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“
СД. При доставяне на предметните на международния превоз стоки била установена
липсата на стокови пратки на обща стойност 18 427,99 лева, за което бил
съставен „Протокол за установена липса от камион СТ0111РК“ от 05.12.2019г. с
вх. № ЕП 490/06.12.2019г., с приложени описи на натоварената стока, на
доставените и съответно приети стокови пратки и на недоставените - липсващи
стокови пратки. Към това активната легитимация на „ЕВРОПЪТ 2000“ АД следвало да
се счита обоснована и с оглед на чл. 13, § 1, изр. 2 от Конвенция CMR (в.т.см.
Решение №143/12.05.2016 по дело №1234/2014 на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Съгласно чл.
17 § 1 от Конвенция CMR Превозвачът бил отговорен за цялостната или частична
липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на
доставянето й, както и за забавата при доставянето й.“ Нито към момента на
доставянето предметните на международния превоз стокови пратки нито към
последващ момент превозвачът „ДОБИ- ПЕТРОВ СИЕ“ СД не изтъкнал наличие на
обстоятелства по чл. 17 § 2 от Конвенция CMR. Последният и до настоящия момент
не предприемали действия за обезщетяване на „ЕВРОПЪТ 2000“ АД за претърпените
вреди от недоставените - липсващи стокови пратки. Поради това считат и молят
съда да приеме, че бил налице обоснован правен интерес от предявяването на
главен осъдителен иск с правно основание чл. 17 § 1 от Конвенция CMR за сумата
от 18 427,99 лева.
Съгласно
чл. 27, § 1 от Конвенция CMR „Правоимащият може да поиска да му се заплати
лихва върху сумата на обезщетението. Тази лихва се изчислява в размер на 5
процента годишно и тече от деня на писмената рекламация до превозвача, или ако
не е имало рекламация, от деня на завеждане иска в съда.“. Както било посочено
по-горе, върху издадената CMR товарителница от 04.12.2019г. „ЕВРОПЪТ 2000“ АД
отбелязало писмено рекламацията си за недоставените - липсващи стокови пратки и
факта на индивидуализирането им в съставения „Протокол за установена липса от
камион СТОИ 1РК“ от 05.12.2019г. вх. № ЕП 490/06.12.2019г. и в приложенията към
същия. С оглед на това считат и молят съда да приеме, че бил налице обоснован
правен интерес от предявяването на акцесорния иск с правно основание чл. 27, §
1 от Конвенция CMR за сумата в размер на 5 % годишно върху претендираната по
главния иск с правно основание чл. чл. 17 § 1 от Конвенция CMR сума от деня на
писмената рекламация - 05.12.2019г. до окончателното изплащане.
С
оглед правилото на чл. 32, § 1, б. „а“ от Конвенция CMR не бил изтекъл
давностният срок за предявяване на главния иск с правно основание чл. чл. 17 §
1 от Конвенция CMR.
С
оглед на гореизложеното молят съда да приеме предявените от името на „ЕВРОПЪТ
2000“ АД искове за допустими и като такива същите да бъдат разгледани.
Относно
основателността предявения главен иск с правно основание чл. 17 § 1 от
Конвенция CMR, молят съда да вземе в предвид горе изложеното относно
релевантните по спора факти-обстоятелства, а именно: Съгласно сключения договор
за международен автомобилен превоз на стоки „ЕВРОПЪТ 2000“ АД възложило на
превозвача „ДОБИ- ПЕТРОВ СИЕ“ СД, да извърши превоз на палетирани стокови
пратки в периода от 04.12.2019г. до 05.12.2019г. от товарен пункт eMag
Warehouse, 1-7 Strada Italia, 077040 - Chiajna, Romania (eMag Склад, Страда
Италия 1-7, Кяжна - п.к. 077040, Румъния) до разтоварен пункт офис на „ЕВРОПЪТ
2000“ АД, на адрес: ул. Оборище № 9, 5140 - Лясковец, България.Така сключеният
договор бил обективиран в писмената форма в CMR товарителница от 04.12.2019г.
На
04.12.2019г. предметните на превоза стокови пратки били натоварени в товарен
пункт eMag Warehouse, 1-7 Strada Italia, 077040 - Chiajna, Romania (eMag Склад,
Страда Италия 1- 7, Кяжна - п.к. 077040, Румъния) на превозно средство-камион с
per. № СТ0111РК/СТ2266ЕН, с водач Георги Костадинов Пехливански, ЕГН **********.
Непосредствено след натоварването били поставени пломби както следва: ЕМАГ
0237319 на камиона и ЕМАГ 0274507 на ремаркето. Договореният международен
автомобилен превоз на стоки бил извършен от 04.12.2019г. до 05.12.2019г., като
на последната дата превозно средство-камион с peг. № СТ0111РК/СТ2266ЕН, с водач
Георги Костадинов Пехливански, ЕГН **********, пристигнал в разтоварния пункт -
офис на „ЕВРОПЪТ 2000“ АД, на адрес: ул. Оборище № 9, 5140 - Лясковец, България,
където бил посрещнат от служител на „ЕВРОПЪТ 2000“ АД - Яне Валериев Младенов.
При
извършения на място и съвместно с водача Георги Костадинов Пехливански преглед
на превозно средство-камион с peг. № СТ0111РК/СТ2266ЕН било установено, че
пломба ЕМАГ 0237319 била скъсана и стоковите пратки били видимо манипулирани -
отворени и ограбени. Установена била липсата на 22 единични стокови пратки на
стойност 3917,76 лева и от палет с товарен № ********** с обща обявена стойност
18 770,15 лева била установена липсата на стокови пратки на стойност 14 510, 23
лева. За така установените при прегледа обстоятелства бил съставен „Протокол за
установена липса от камион СТ0111РК“ от 05.12.2019г. с вх. № ЕП
490/06.12.2019г., с приложени копие от описана натоварената стока, опис на
доставените и съответно приети стокови пратки и опис на недоставените -
липсващи стокови пратки. Върху издадената CMR товарителница от 04.12.2019г.
„ЕВРОПЪТ 2000“ АД отбелязало писмена рекламация за недоставените - липсващи
стокови пратки и факта на индивидуализирането им в съставения „Протокол за установена
липса от камион СТ0111РК“ от 05.12.2019г. вх. № ЕП 490/06.12.2019г. и в
приложенията към същия.
Нито
към момента на доставянето предметните на международния превоз стокови пратки
нито към последващ момент превозвачът „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД не изтъкнал наличие
на обстоятелства по чл. 17 § 2 от Конвенция CMR. Въпреки това ответният
превозвач и до настоящия момент не предприемал действия за обезщетяване на
„ЕВРОПЪТ 2000“ АД за претърпените вреди от недоставените - липсващи стокови
пратки. С оглед правилата на чл. 23, § 1 и § 2 от Конвенция CMR дължимото и
претендирано обезщетение възлизало на общата стойност от 18 427,99 лева,
явяващи се обща стойност на липсващите стоки на мястото и по времето, когато
била приета за превоз. Така определената стойност се установявала като сумата
от стойността на липсващите 22 единични стокови пратки на стойност 3917,76 лева
и стойността на липсващите стокови пратки на стойност 14 510,23 лева от палет с
товарен № ********** с обща обявена стойност 18 770,15 лева, посочена в съставения
съвместно с превозвачът „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД „Протокол за установена липса от
камион СТ0111РК“ от 05.12.2019г. с вх. № ЕП 490/06.12.2019г., без възражения на
последния в тази насока.
Поради
това считат и молят съда да приеме, че предявеният главен осъдителен иск с
правно основание чл. 17 § 1 от Конвенция CMR за сумата от 18 427, 99 лева се
явява изцяло основателен.
С
оглед основателността на предявения главен иск с правно основание чл. 17 § 1 от
Конвенция CMR молят съда да приеме за основателен и предявеният акцесорен иск с
правно основание чл. 27, § 1 от Конвенция CMR за сумата в размер на 5 % годишно
върху претендираната по главния иск с правно основание чл. чл. 17 § 1 от
Конвенция CMR сума от деня на писмената рекламация - 05.12.2019г. до окончателното
изплащане.
Молят
съда да приеме предявените искове с правно основание чл. 17 § 1 от Конвенция
CMR и чл. 27, § 1 от Конвенция CMR, въз основа на което да осъди „ДОБИ-ПЕТРОВ
СИЕ“ СД, ЕИК ********* да заплати на „ЕВРОПЪТ 2000“ АД, ЕИК ********* сумата в
размер на 18 427,99 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 5 % годишно върху
претендираната по главния иск с правно основание чл. чл. 17 § 1 от Конвенция
CMR сума от деня на писмената рекламация - 05.12.2019г. до окончателното
изплащане.
Молят
съда в полза на „ЕВРОПЪТ 2000“ АД да бъдат присъдени сторените в производството
разноски.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Доби-Петров Сие“ СД, гр. Стара
Загора, в който заявяват, че исковата молба е недопустима и неоснователна.
Счита
исковата молба за недопустима, поради липса на активна процесуална и материална
легитимация на ищцовото дружество. Правото на иск било средство за защита на
материалното право чрез разрешаване на гражданския спор със сила на присъдено нещо.
За да породи задължение за съда да предприеме необходимите процесуални действия
и да разреши конкретния гражданскоправен спор, правото на иск, като всяко
субективно право, трябва да било възникнало, да съществува в полза на лицето,
от чието име се предявявал искът и да бъде надлежно упражнено. В този смисъл
Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на Върховен
касационен съд, ОСГТК. Процесуалната легитимация се обуславяла от заявената от
ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендиралото или
отричано от ищеца право. В този смисъл Решение № 138 от 05.01.2015 г. по т. д.
№ 1727 / 2014 г. на ВКС, ІІ т.о. В настоящия случай, ищецът не бил надлежна
страна по делото. С исковата молба се претендирала сумата в размер на 18 427,99
лева, съставляваща стойността на липсващите стокови пратки. Ищецът заявявал
принадлежността си към спорната право, в качеството си на куриер на поръчани
стоки от Емаг и Фешьн дейс. Емаг и Фешън дейс били електронни магазини и със
закупуването на стоки от тях се създавали правоотношения между електронния
магазин от една страна и потребителя/купувач от друга страна. В случай на
недоставяне на стока, то потребителя следвало да се обърне към електронния
магазин, към който да направи искане за рекламация и искане за възстановяване
на заплатената стока, в случай че не бил уговорен наложен платеж. Ищецът в тези
отношения бил само куриер и не бил страна по възникналите правоотношения. В
настоящия случай, ищецът не бил носител на претендираното право, тъй като не
бил собственик на процесиите стоки, за които се претендирали вреди и не бил
увредено лице. По делото не били представени доказателства за стойността на
пратките, както и че именно ищецът заплатил процесиите стоки, а и не се навеждали
и твърдения в тази насока. Видно от исковата молба и приложените към нея
документи било, че дейността на ищеца била извършване на пощенски услуги, т.е.
доставката на закупени от потребители стоки, а не продажба на стоки. С исковата
молба се претендирало обезщетение за претърпени вреди от недоставени-липсващи
пратки, а такова обезщетение можел да претендира само увреденото лице, което
закупило (заплатило) въпросната стока и претърпяло вреда от липсата й, до
размера на стойността на покупката (до размерът на обедняването). Ищецът бил
трето лице в отношенията между купувача на стоката и продавача на същата. Той
не понесъл вреда от липсващата стока, тъй като в случай на заплатена поръчка,
то продавачът Емаг или Фешън дейс, следвало да възстанови сумата на купувача, а
не ищецът, в качеството си на куриер. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК никой не можел да предяви от свое име чужди права пред съд. С оглед
горното, считат, че ищцовото дружество не била активно процесуално легитимирано
в тази хипотеза, поради което искът се явявал предявен от ненадлежна страна и
като такъв бил недопустим.
Оспорва
по основание и по размер предявените против ответното дружество обективно
кумулативно съединени искове като счита същите за изцяло неоснователни и
недоказани по основание и по размер. Оспорва твърденията на ищеца, изложени в
исковата молба. Съображенията за това били следните:
В
исковата си молба, се твърдяло, че дейността на ищцовото дружество била
специализирана в доставката на документи пратки, товари и карго експрес. Твърдяло
се, че бил сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки с
ответното дружество. Изложени били обстоятелства, че при разтоварването на
стоката било установено от представител на ищцовото дружество, че пломба ЕМАГ
0237319 била скъсана и стоковите пратки били видимо манипулирани - отворени и
ограбени. Твърдяло се, че била установена липсата на 22 пратки на стойност 3
917,76 лева и от палет с товарен J№ ********** с обща обявена стойност 18
770,15 лева, била установена липсата на стокови пратки на стойност 14 510,23
лева. За така изложените твърдения бил съставен протокол за установена липса от
камион СТ0111РК, изготвен от служител на ищцовото дружество. Претендирало се
обезщетяване на претърпените вреди от ищеца, въз основа на недоставените - липсващи
стокови пратки, като размерът на претенцията била формирана от стойността на
липсващите пратки.
Оспорват
изложените в исковата молба твърдения. Оспорват, че описаните стоки били
натоварени от тях, както и че липсвали описаните в представения опис по делото.
Оспорва представените към исковата молба опис на натоварените стоки, опис на
доставените и приети стокови пратки и опис на недоставените — липсващи стоки.
Същите не били подписани от тях и съставлявали частни документи, изгодни за
представилата ги страна, поради което същите не се ползвали от материална
доказателствена сила. Оспорват процедурата, въз основа на която била
констатирана липсата на част от товара и съответно приложения по делото
протокол за установена липса. Твърденията, че именно липсващите стоки били
натоварени от превозвача не се потвърждавали от надлежни документи, съпътстващи
стоката, липсвали протоколи, липсвало описание на стоката в заявката и в ЧМР-то.
Оспорват, че ищецът претърпял вреда, която следвало да бъде обезщетена от ответника.
На
основание чл. 17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз
за вредите, причинени на стоката по време на извършване на превоза, отговарял
превозвачът. За да било налице основание за обезщетение за причинени вреди,
следвало да се установи наличието на понесени от ищеца вреди. В случая, по
делото се твърдяло, че били претърпени вреди от недоставените - липсващи
стокови пратки, като размерът бил определен съобразно стойността на пратките.
Липсвали твърдения и доказателства, че вредите били понесени от ищеца, който
заплатил така сумата, съставляваща стойността на процесиите пратки. Не било
налице вреда и обедняване на ищеца, което да било в причинно-следствена връзка
с поведението на ответника. Липсвали твърдения и доказателства, че спрямо ищеца
някой претендирал да му бъде заплатена процесната сума, а от тук и обедняване.
Ето защо, считат исковата молба за неоснователна.
На
следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК никой не можел да
предяви от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи.
В настоящия случай, ищецът предявявал от свое име чужди права, а именно правата
на лицата заплатили стоката, която не била получена. Следвало да се вземе в
предвид, че в случай, че потребител заплатил стока, която не получил, то тези
отношения следвало да се уредят между потребителя и собственика на стоката - в
случая Емаг и Фешън дейс. По делото нямало доказателства и не се и твърдяло, че
било налице суброгация съгласно чл. 74 ЗЗД. В този случай, освен изпълнение на
чуждо задължение, платилият следвало да докаже и друг елемент от фактическия
състав, а именно съществуване на правен интерес от изпълнението. В случая по
делото не бил доказан правен интерес, тъй като никой не претендирал от ищеца да
заплати сумата, равняваща се на стойността на липсващата стока. Освен това,
дори и в случай, че потребител ползващ услугите на ищеца като куриер, да
предяви претенции спрямо ищеца, то следвало да бъдат спазени разписаните от
самия ищец в общите му условия, процедура за рекламация и обезщетения. В чл. 57
от общите условия било регламентирано правото на потребителя на рекламация в
случай на повредена, загубена, ограбена или унищожена пратка. По делото нямало
доказателства, потребители да са упражнили правото си на рекламация за загуба
(преди доставката) или кражба на пратката. Следователно, нямало доказателства,
че ищецът заплатил предявена спрямо него претенция, с която да реализира
отговорността си. Ето защо считат, исковата претенция за неоснователна.
Освен
изложеното, ищцовото дружество извършвало пощенски услуги и дейността му била
свързана със специализирана в доставката документи, пратки, товари, карго
експрес. Съобразно разпоредбата на чл. 19 от Закона за пощенските услуги:
„Пощенските оператори извършват пощенски услуги въз основа на: 1. издадени
индивидуални лицензни; 2. подадено писмено уведомление за извършване на
пощенски услуги по чл. 38, т. 1 - 3”. Комисията за регулиране на съобщенията
водила публичен регистър на операторите, извършващи пощенски услуги по чл. 38,
т. 1-3 от ЗПУ и операторите, лицензирани за извършване на услугите по чл. 39 от
ЗПУ. Към настоящия отговор прилагат извлечение от двата публични регистъра, от
които било видно, че ищцовото дружество било вписано и в двата регистъра. От
чл. 469, ал. 3 от КЗ било видно, че „Освен ако с нормативен акт е предвидено
друго, застрахователният договор за задължителна застраховка „Професионална
отговорност“ покрива отговорността на застрахования за вреди, причинени от него
при извършване на територията на Република България на дейността, във връзка с
която е сключен застрахователният договор. За целите на изречение първо се
смята, че извършването на дейност е на територията на Република България, ако
застрахованият е регистриран, съответно е с призната правоспособност за
упражняване на съответната професия или дейност на територията на Република
България, и дейността се извършва в рамките на тази регистрация или
правоспособност”. От изложеното следвало, че ищецът, въз основа на
упражняваната от него дейност следвало да има задължителна застраховка
„Професионална отговорност”, която следвало да покрие всички настъпили вреди
във връзка с упражняваната дейност. В качеството си на куриер следвало да има и
карго застраховка, която покривала евентуално възникнали вреди при доставката
на стоки. Ето защо, счита исковата претенция и на това основание за
неоснователна. Във връзка с изложеното, молят съда, ищецът да бъде задължен да
представи по делото сключените от него застраховки, въз основа на упражняваната
от него дейност. Молят съда, след като представи изисканата информация и се
узнае кой бил застрахователят на ищеца, да се поиска информация от
застрахователя, дали била заведена щета от ищеца, във връзка с процесния курс и
дали било заплатено застрахователно обезщетение.
На
следващо място, оспорват исковата претенция и на основание чл. 17, §2 от
Конвенцията CMR, тъй като липсата на стока се дължала на обстоятелства, които
ответникът не могъл да избегне и последици, които не могъл да предвиди. Причината
за настъпилите липси се дължала на извършена кражба на стока от собственото на
ответника МПС, служило за извършване на превоза. Процесният превоз бил извършен
добросъвестно и в съответствие на добрите практики, като липсата на стока не се
дължала на виновни действия на ответника. С исковата молба били изложени
твърдения, че на разтоварен пункт в Лясковец било установено, че пломбата била
скъсана и стоковите пратки били видимо манипулирани - отворени и ограбени. От
изложеното, следвало, че липсата на стоката се дължала на обстоятелства, които
ответникът не могъл да избегне и последици, които не могъл да преодолее. За
инцидента била образувана щета при застрахователя на ответника по застраховка
„Отговорност на превозвача при международен автомобилен превоз на стоки” под №
0310-040-005-2019, с дата на събитието 05.12.2019 г. От застрахователното
дружество били уведомили ответника, че следвало да представи набор от
документи, сред които и писмена претенция спрямо превозвача и фактура за
стойността на товара. Тези документи не били представени, тъй като към онзи
момент никой не предявил претенции спрямо ответника и същият не разполагал с
фактура за стойността на липсващата стока. Поради това и на основание чл. 17,
§2 от Конвенцията CMR, оспорват основателността на исковата претенция.
На
последно място, възразяват срещу размерът на исковата претенция, тъй като
ищецът не взел предвид разпоредбата на чл. 23, §3 от Конвенцията CMR, определящ
максималният размер на обезщетението, когато се изчислявала неговия размер.
Молят
съда да остави без уважение претенцията на ищеца и за заплащане на лихва
съобразно разпоредбата на чл. 27, §1 от Конвенцията CMR.
С
оглед на гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявеният иск от „ЕВРОПЪТ 2000” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Георги Трингов” № 6, представлявано от Светлана
Костова, в качеството й на управител на дружеството, с който се претендирало
осъждането на „ДОБИ - ПРЕТРОВ СИЕ” СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Генерал Столетов” № 20 да заплати сумата в
размер на 18 427,99 лева, представляваща обезщетение за липса на стокови
пратки, ведно с мораторна лихва в размер на 5% годишно върху претендиралата
главница от 05.12.2019 г. до окончателното изплащане, като недопустим,
неоснователен и недоказан.
Молят
съда да им бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски.
Молят
на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, за конституиране на трето лице - помагач по
делото Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” № 7.
Като последица от конституирането на привлеченото трето лице като помагач
настоящото дело желаят да се ползват от обвързване на Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД с мотивите на решението и в
установителното действие на решението в отношенията му с противната страна.
Предявен
е обратен иск от „Доби-Петров Сие“ СД, гр. Стара Загора против ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД гр. София, в който твърдят, че в качеството си на
работодател, сключили застраховка „Отговорност на работодателя" № 0310-040-2019-00008/28.03.2019 г. със
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********.
Застрахователната полица била със срок на действие 12 месеца, считано от 17:00
часа на 28.03.2019 г. до 17:00 часа на 27.03.2020 г., с териториален обхват
Европа, Азия и Република България. Застрахователното покритие на застраховката
включвала отговорността на работодателя за цялостна или частична липса или
повреда на превозваните товари съгласно Конвенцията CMR.
С
оглед възможността да бъде уважен предявеният срещу „ДОБИ - ПРЕТРОВ СИЕ” СД,
ЕИК ********* иск с правно основание чл. 17, §1 и чл. 27, §1 от Конвенцията
CMR, по силата на който да бъде осъден да заплати на ищеца „ЕВРОПЪТ 2000” АД,
ЕИК ********* сумата в размер на 18 427,99 лева, представляваща обезщетение за
липса на стокови пратки, ведно с мораторна лихва в размер на 5% годишно върху
претендираната главница от 05.12.2019 г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 219, ал. 3 от ГПК, се пораждал правен интерес от предявяване на
настоящия обратен иск.
Във
връзка с гореизложеното, молят съда да приеме за съвместно разглеждане в
настоящото дело обратния иск срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане” АД, ЕИК *********, който иск да бъде разгледан при условията на
евентуалност - ако бъде уважен предявеният против ДОБИ - ПРЕТРОВ СИЕ” СД, ЕИК
********* иск с правно основание чл. 17, §1 и чл. 27, §1 от Конвенцията CMR,
във връзка с което, да бъде осъдено Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане” АД, ЕИК ********* (трето лице - помагач на ответника и ответник
по този иск) да заплати сумата от 18 427,99 лева, представляваща обезщетение за
липса на стокови пратки, ведно с мораторна лихва в размер на 5% годишно върху
претендиралата главница от 05.12.2019 г. до окончателното изплащане, както и да
ни присъдите направените по настоящия иск съдебни разноски, включително и за
платен адвокатски хонорар.
В
указания срок е постъпило становище от „ЕВРОПЪТ 2000“ АД, в което заявяват, че
съобразно указаното във връчено на 02.09.2020г. Разпореждане от 11.08.2020г. по
гр.д. № 1753/2020 по описа на Районен съд - гр. Стара Загора. Гражданска
колегия, III гр. състав, в определения едноседмичен срок, излагат следното
становище относно допустимостта на предявените иск с правно основание чл. 17, §
1 от Конвенцията CMR и иск с правно основание чл. 27, § 1 от Конвенцията CMR и
досежно активната процесуална легитимация на дружеството:
На
първо място следвало да се отчете, че неуместна и напълно погрешна била
изложената в отговора на исковата молба конструкция, според която „ЕВРОПЪТ
2000“ АД, ЕИК ********* се явявало само куриер и като такъв се явявало трето
лице в абстрактно презумирани от ответника отношения между продавач и
купувач/потребител, при което не се явявало увредено лице, защото не било
задължено да обезщети купувач/потребител. Неизвестно било защо ответникът
свързвал превоз на стоки само и единствено с покупко-продажбено отношение между
продавач и краен купувач/потребител. Така изложеното от ответника било и
ирелевантно досежно въпросите за активната процесуална легитимация и
допустимостта на исковете с правно основание чл. 17, § 1 от Конвенцията CMR и
чл. 27, § 1 от Конвенцията CMR.
Съгласно
чл.17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз /CMR/
превозвачът било отговорен за цялостната или частична липса или повреда на
стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и
за забавата при доставянето й. Посочената правна норма задължавала превозвача
да извърши точно определени действия, следвало да бъде изпълнена и не позволявало
отклонение от определеното правило за поведение, а именно задължението да
достави на получателя цялата предадена от изпращача стока в уговорения срок или
ако не е уговорен срок, в срока по чл. 19 и чл. 20, т. 1 Конвенция CMR.
Легитимирани да търсели отговорност от превозвача за липси и повреди на
превозвания товар били товародателят и товарополучателят (съгл. чл. 13, т. 1
Конвенция CMR) на стоката (в.т.см. Решение № 48/12.06.2016 по т. дело №
408/2015г. на ВКС, ТК, II т.о.).
Видно
от представената по делото CMR товарителница от 04.12.2019г. е, че съгласно
същата „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД, ЕИК ********* безспорно се явявал превозвач. Това
обстоятелство било удостоверено от ответното дружество с полагане на неговия
печат и подпис на представляващия му върху процесната товарителница.
Видно
от представената по делото CMR товарителница от 04.12.2019г. било и че в нея
като товарополучател изрично било посочено дружество - „ЕВРОПЪТ 2000“ АД, ЕИК
*********. Дори само с оглед този факт се явявал правоимащ по смисъла на
Конвенция ЧМР, поради което и активно процесуално легитимиран да предяви
исковете с правно основание чл. 17, § 1 от Конвенцията CMR и чл. 27, § 1 от
Конвенцията CMR.
Наред
с горното, както подробно било изложено в исковата молба, следвало отново да се
посочи, че в рамките на търговската си дейност „ЕВРОПЪТ 2000“ АД извършвал
комплексни неуниверсални пощенски услуги, включващи и организация, възлагане и
извършване на превози на стоки, включително и международен автомобилен превоз
на стоки.
Именно
в рамките на тази си дейност възложили на превозвача „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД, да
извърши превоз на палетирани стокови пратки в периода от 04.12.2019г. до
05.12.2019г. от товарен пункт eMag Warehouse, 1-7 Strada Italia, 077040 -
Chiajna, Romania (eMag Склад, Страда Италия 1-7, Кяжна - п.к. 077040, Румъния)
до разтоварен пункт офис на „ЕВРОПЪТ 2000“ АД, на адрес: ул. Оборище № 9, 5140
- Лясковец, България. Така сключеният неформален, търговски договор за
международен автомобилен превоз на стоки бил обективиран в писмената форма в
CMR товарителница от 04.12.2019г. Съгласно чл.9 ,т.1 от Конвенцията CMR
товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и
получаването на стоката от превозвача, а съгласно чл.4 договорът за превоз се установявал
със самата товарителница.
Противно
на изложеното в отговора на исковата молба, съобразно договора, на 04.12.2019г.
предметните на превоза стокови пратки били натоварени в товарен пункт eMag
Warehouse, 1-7 Strada Italia, 077040 - Chiajna, Romania (eMag Склад, Страда
Италия 1-7, Кяжна - п.к. 077040, Румъния) на превозно средство-камион с per. №
СТ0111РК/СТ2266ЕН, с водач Георги Костадинов Пехливански, ЕГН **********.
Непосредствено след натоварването били поставени пломби както следва: ЕМАГ
0237319 на камиона и ЕМАГ 0274507 на ремаркето. Договореният международен
автомобилен превоз на стоки бил извършен от 04.12.2019г. до 05.12.2019г., като
на последната дата превозно средство-камион с per. № СТ0111РК/СТ2266ЕН, с водач
Георги Костадинов Пехливански, ЕГН **********, пристигнал в разтоварния пункт -
офис на „ЕВРОПЪТ 2000“ АД, на адрес: ул. Оборище № 9, 5140 - Лясковец,
България, където било посрещнато от служител на „ЕВРОПЪТ 2000“ АД - Яне
Валериев Младенов.
При
извършения на място и в присъствие на водача Георги Костадинов Пехливански
преглед на превозно средство-камион с peг. № СТ0111РК/СТ2266ЕН било установено,
че пломба ЕМАГ 0237319 била скъсана и стоковите пратки били видимо манипулирани
- отворени и ограбени. Установена била липсата на 22 единични стокови пратки на
стойност 3917,76 лева и от палет с товарен № ********** с обща обявена стойност
18 770,15 лева била установена липсата на стокови пратки на стойност 14 510, 23
лева. За така установените при прегледа обстоятелства бил съставен „Протокол за
установена липса от камион СТ0111РК“ от 05.12.2019г. с вх.№ ЕП
490/06.12.2019г., с приложени копие от описа на натоварената стока, опис на
доставените и съответно приети стокови пратки и опис на недоставените -
липсващи стокови пратки. Върху издадената CMR товарителница от 04.12.2019г.
„ЕВРОПЪТ 2000“ АД отбелязало факта на недоставените - липсващи стокови пратки и
факта на индивидуализирането им в съставения „Протокол за установена липса от
камион СТ0111РК“ от 05.12.2019г. вх.№ ЕП 490/06.12.2019г. и в приложенията към
същия.
Нито
към момента на доставянето предметните на международния превоз стокови пратки
нито към последващ момент превозвачът „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД бил сочил наличие на
обстоятелства по чл. 17 § 2 от Конвенция CMR. Сочените като такива в отговора
на исковата молба, а именно кражба, която превозвачът не можел да предвиди, не
се явявали освобождаващи от отговорност обстоятелства по смисъла на чл. 17 § 2
от Конвенция CMR.
При
така изложеното считат и молят съда да приеме, че за „ЕВРОПЪТ 2000“ АД, ЕИК
********* била налице активната процесуална легитимация за предявяване на иск с
правно основание чл. 17, § 1 от Конвенцията CMR й иск с правно основание чл.
27, § 1 от Конвенцията CMR, при което така предявените искове се явявали
допустими.
В
срока е постъпило становище от третото
лице – помагач ЗАД ”ОЗК - Застраховане” АД, с
която молят съда да приеме становище по предявените от Светлана Костова, в
качеството си на управител на „ЕВРОПЪТ 2000” АД, искове.
Считат,
че предявените искове за изплащане на застрахователно обезщетение са изцяло
неоснователни. Оспорват изцяло, по основание и размер, предявените искове за
дължимо застрахователно обезщетение за сумата от 18 427.99 лв.
Ответникът
привлякъл застрахователя в процеса като трето лице - помагач, като считат, че
не били налице основанията за това. Ответното дружество завело претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение на основание Застрахователна полица за
„ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕВОЗВАЧА ПРИ МЕЖДУНАРОДЕН АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА СТОКИ” №
0310-040-2009-00008 за кражба на част от товар, за което била заведена щета №
0310-100-0001-2014 на ЗАД „ ОЗК - Застраховане” АД. Претендирало се заплащане
на застрахователно обезщетение във връзка с кражба на част от превозван товар.
След внимателно проучване на представените документи за настъпване на събитието
и проверка на обстоятелствата за същото от страна на ЗАД „ ОЗК - Застраховане”
АД било установено, че липсвало основание за изплащане на застрахователно
обезщетение. С Уведомление посочили само част от основанията, които освобождавали
дружеството от отговорност за заплащането на застрахователно обезщетение.
Не
било налице правно основание за изплащане на застрахователно обезщетение по
представената с исковата молба Застрахователна полица за застраховане на товари
по време на транспорт. Видно от приложения документ не било налице валидно
правоотношение по действително сключен застрахователен договор поради липсата
на съществени елементи от съдържанието на застрахователния договор. Сама по
себе си представената полица не била годна да установи действащ към момента на
увреждането застрахователен договор, тъй като не бил представен документ за
платена първа вноска от страна на застрахованото лице, доколкото влизането в
действието на застрахователния договор било поставено в зависимост от плащане
на първа вноска съгласно разпоредбите на чл. 187 от Кодекса за застраховането.
Представянето на документи за платена първа вноска било важно, доколкото следвало
да установи дали застрахователният договор влязъл в сила към датата на
процесното ПТП и дали към момента на увреждането на товара съществувало валидно
действащо застрахователно правоотношение. Възниквал въпросът имало ли валидно
основание за плащане от страна на ЗАД „ ОЗК - Застраховане” АД” на застрахователно
обезщетение и дължимо ли било това плащане по полицата.
На
следващо място, видно от доказателствата по делото след настъпване на
процесното ПТП, превозвачът не спазил изискванията в застрахователната полица
за разпознаване на стоките от Комисар по авариите. Съгласно разпоредбите било
необходимо превозвачът застраховал товара да подаде искане за разпознаване на
стоките и щетите от Комисар по авариите, като същото следвало да бъде направено
в рамките на 24 часа от настъпване на процесното ПТП, с цел обективност на
констатираната информация. В конкретния случай, не бил уведомен Авариен
комисар, към момента на доставката не бил съставен приемо - предавателен
протокол за стоката между превозвача и получателя й. С оглед на този факт, не
можело да се установи налице ли били липси и в какъв размер били, съответно на
каква стойност.
Също
така видно от представените по делото документи, протокол на аварийния комисар
липсвал. Протоколът на аварийния комисар бил документът, на базата, на който се
основавала исковата претенция и на базата, на който бил определен размерът на
щетите.
Твърдя,
че от страна на превозвача не била положена нужната грижа за предпазване на
превозвания от него товар от настъпване на застрахователното събитие. Същият
нарушил чл. 5 от Общите условия към полицата, т. 16, съгласно която „По тази
застраховка не се покрива отговорността на превозвача от загуба или щета при
кражба на/от превозно средство, паркирано на неохраняем паркинг или оставено
без охрана, докато е било под отговорността на застрахования; т.5. Поради
злонамереност или груба небрежност, проявено от застрахования или негови
служители или други наети лица, използвани за извършване на превоза”. Съгласно
разпоредбите на Кодекса за застраховането застрахованият бил длъжен да вземе
мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва
предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди. Превозвачът не предприел
нужните мерки за защита на товара и с това не положил нужната грижа за
повереното му имущество. По делото се твърдяло, че била скъсана пломба, в
резултат, на което настъпили липси. Доколкото не били представени никакви
документи, съставени от компетентните органи, не можело да се установи кога
настъпило събитието. Твърдяло се, че същото настъпило, поради оставянето на
камиона на неохраняем паркинг, без надзор.
На
следващо място, не били представени трудови договори на лицата, които
управлявали процесното МПС. Не били налице валидни трудови договори на
шофьорите на товарния автомобил, същите не били регистрирани пред надлежния
орган. Това било нарушение на чл. 5, ал. 3 от ОУ към застрахователната полица,
относно отпадане на застрахователната отговорност на компанията, а именно: „в
случай, че ЗАСТРАХОВАНИЯТ не притежава изискуеми от закона лицензии, разрешения
и документи, пътното транспортно средство, с което се осъществява превозът, не
отговаря на нормативно установени изисквания за транспортна годност, както и
когато водачът, извършваш превоза, не отговаря на нормативно установените
изисквания”. Ищецът по делото не представил трудов договор на шофьора, от който
да било видно, че същият бил ефективно назначен на работа, съгласно българското
законодателство. Реално, носител на Лиценза за извършване на международен превоз
било дружеството, а не шофьорът и не можело да се приеме, че при липсата на
валиден трудов договор извършвания превоз бил на законно основание. Още повече,
за да бил налице покрит риск било необходимо да бъдат спазени ОУ към полицата,
в този случай липсата на надлежен трудов договор било нарушение на същите и не
следвало да се ангажира отговорността на застрахователя.
Също
така, застрахованият, не представил на застрахователя всички необходими
документи, при обявяване на щетата, с което нарушил чл. 17 от ОУ към
застрахователната полица. Същия не представил Рекламация по чл. 30 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.
Рекламацията била част от фактическия състав на правото на претенция по този
ред и съответно липсата на така, водило до неоснователност на същата. Не бил представен
и Протокол от авариен комисар, нито приемо — предавателен протокол за
състоянието и количеството на стоката при доставката й. Същевременно в самата
международна товарителница не била записана стойността на превозваната стока,
нито количеството (броят на кутиите). В тази връзка, като нямало данни за
първоначалната стойност на стоката, нито протокол от авариен комисар, който да
даде данни за състоянието на стоката след събитието било обективно невъзможно
да се оценят действителните щети по стоката.
На
следващо място, оспорват товарителницата, като свидетелстващ документ. Същият бил
с формален характер и неговите задължителни елементи били посочени в чл.6 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Считат, че
товарителницата била нередовна от външна страна, тъй като същата не притежавала
всички изискуеми от закона реквизити. Липсвали подписи от трите страни,
участващи при осъществяването на услугата. Нередовността на товарителницата
правил договора за превоз недействителен. Поради което, считат че липсвало
основание за ангажиране на отговорността на застрахователя. Още повече, че
установена нередовност на същата водила до отпадане на отговорност на
застрахователя съгласно чл. 5, т.4 от ОУ към застрахователния договор: „ По
тази застраховка не се покрива отговорността на превозвача за загуба или щета: 4.
вследствие на несходна документация или нередовност на товарителницата; ”
Заявяват,
че оспорват предявените искове и по размер.
Оспорват
претендираната от ищеца стойност на увредения товар, тъй като същата била
завишена. Търсената сума била определена едностранно, в което застрахователната
компания не била участник, следователно същото нямало сила спрямо нея. Размерът
на иска не бил доказан и не бил подкрепен с надлежни доказателства. Нямало
данни на каква стойност била стоката към момента на натоварването й, нямало
данни какво количество било откраднато, на каква стойност било и как била
определена тази стойност. При определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение се съобразявал принципът, заложен в разпоредбите на КЗ, съгласно
който обезщетението трябва да е в рамките на действителната стойност на
причинените вреди и да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. От друга страна в КЗ давали критерии за определяне действителната
стойност на застрахованото имущество, а именно стойността срещу която вместо
застрахованото имущество можело да се купи друго със същото качество. Такъв
принцип за определяне стойността на стоката бил застъпен и в разпоредбите на
чл. 23, параграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR), където било предвидено, че когато, съгласно разпоредбите
на тази конвенция превозвачът дължал обезщетение за цялостна или частична
липса, това обезщетение се изчислявало според стойността на стоката на мястото
и по времето, когато била приета за превоз. Съответно в параграф 2 се посочвало,
че стойността на стоката се определяла по борсовия курс или при липса на такъв
- по текущата цена на пазара, или при липса на такава - по обичайната стойност
на стоките от същия вид и качество. Трябвало да се определи стойността на
увредената стока по производствени цени на същата, защото не била реализирана
нейната продажба. Не било доказано, че претендираната от ищеца сума в исковата
молба била действителната стойност на имуществото към датата на увреждането и
се целяло едно неоснователно обогатяване на застрахованото лице. Не можело да
се иска заплащането на обезщетение за вредите, които не били причинени на ищеца
и завишаването на тяхната стойност за компенсиране на не претърпени вреди.
Претендираната
от ищеца сума за заплащане на стойността на увредения товар, превишавала
действителната стойност на имуществото към момента на неговото увреждане.
Оспорват
претендираното количество на увредената стока, доколкото липсвал приемо -
предавателен протокол, както и не бил представен никакъв документ за
количеството на липсващите кутии, нито за тяхното съдържание.
Във
връзка с гореизложеното, твърдят, че третото лице - помагач - застраховател
отказало изплащането на застрахователно обезщетение напълно законосъобразно и в
съответствие с Общите условия по застраховка „Отговорност на превозвача на
товари по шосе”, които съгласно Кодекса за застраховането били неразделна част от
застрахователния договор. По застрахователния договор застрахователят приел да
осигурява покритие, като поемал отговорността на застрахования за превозвания
от него товар вследствие, настъпили рискове по време на превоза на товара. В
характеристиката на поетата отговорност бил изяснен обхватът на застрахователно
покритие, като изрично били посочени изключенията при наличието, на които
застрахователят не изплащал застрахователно обезщетение за настъпили загуби и увреждания
на превозвания товар. Видно от ОУ към застрахователния договор страните по
същия постигнали съгласие заплащането на обезщетение да било свързано с
ограничения, като застрахователят да има право да откаже заплащането на
обезщетение, т.е. да не изпълни своето задължение за изплащане на обезщетение,
без да носи отговорност за неизпълнението, при определени в договора условия.
Застрахованото лице било запознато с Общите условия с последните им изменения и
допълнения, валидни и приложими към датата на застрахователния договор, и
приело да ги спазва като неразделна част на застрахователния договор.
Твърдя,
че ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД с поведението се не е дало повод за привличането
им като трето лице - помагач на страната на ответника, доколкото ответникът не
доказал предпоставките за ангажирането на отговорността им като застраховател
по застраховка ’’ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕВОЗВАЧА ПРИ МЕЖДУНАРОДЕН АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ
НА СТОКИ”. Поради това, считат, че с оглед посочените съображения искът за
изплащане обезщетение трябвало да се отхвърли изцяло, а разноските да се
възложат върху ищеца.
Оспорват
Протокол за установена липса от камион като частен документ, досежно дата,
авторство и съдържание. Твърдят, че същият бил съставен единствено за нуждите
на делото.
Оспорват
представената по делото товарителница, считат че същата не съдържала
изискуемите в л. 6 от Конвенцията за международен превоз реквизити и не следвало
да се кредитира по делото.
Съдът,
след като се запозна с исковата молба, отговора на същата, предявеният обратен
иск и отговора по същия, намира за установено следното:
Относно
допустимостта на предявения първоначален иск:
С оглед твърденията в
първоначалната искова молба, че между страните е сключен договор за
международен автомобилен превоз на товар, приложимо право е Конвенцията за договора
за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Чл. 17, § 1 от
Конвенцията урежда отговорността на превозвача за цялостната или частична липса
или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на
доставянето й, както и за забавата при доставянето й. В чл. 17, § 2 - 4 са
уредени основанията за освобождаване от отговорност на превозвача, вкл. т.нар.
"привилегировани основания" (§ 4, б. а - г), а в чл. 18 са уредени
въпросите относно тежестта на доказване на основанията за освобождаване от
отговорност.
Съдът намира, че предявеният
иск е допустим, тъй като е предявен
от надлежна страна. Участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв
обем защита да търси. Правният интерес винаги произтича от конкретните
обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите
твърди, че се засяга правната му сфера. Видът на иска е призван да гарантира
постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните
права. В този смисъл легитимирани да търсят отговорност от
превозвача за липси и повреди на превозвания товар са товародателят и
товарополучателят на стоката, съгл. чл. 13, т. 1 Конвенция CMR. Видно от
представената по делото CMR товарителница ответникът „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД,
безспорно се явява превозвач. От същата товарителница като товарополучател е
посочено ищцовото дружество - „ЕВРОПЪТ 2000“ АД. Следователно, ищецът се явява
правоимащ по смисъла на Конвенция СМР, поради което и активно процесуално
легитимиран да предяви исковете с правно основание чл. 17, § 1 от Конвенцията
CMR и чл. 27, § 1 от Конвенцията CMR.
В задължителната за съдилищата
практика, ВКС е възприел становището, че договорът за международен автомобилен
превоз е неформален, консенсуален договор и за неговото сключване е достатъчно
наличието на съвпадение на насрещните волеизявления на съконтрагентите.
Съгласно чл. 9, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки /СMR/ товарителницата удостоверява до доказване на противното
условията на договора и получаването на стоката от превозвача, а съгласно чл. 4
договорът за превоз се установява със самата товарителница, но нейната липса не
засяга самото превозно правоотношение. Следователно, сключването на договора за
международен автомобилен превоз и неговите условия и изпълнение ищецът следва да докаже с всички
предвидени от закона доказателствени средства.
По
делото е безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
страните е сключен договор за превоз на пратки от 4.12.2019 г. Съгласно чл. 1 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/,
ратифицирана с Указ № 1143 от 29.07.1972 г. /ДВ, бр. 61 от 05.08.1977 г./, в
сила за България от 18.01.1978 г., тази конвенция се
прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства
срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото
място за доставянето й така, както са посочени в договора, се намират в две
различни държави, от които поне една е договаряща държава.
В разглеждания случай,
доколкото са налице условията, посочени в чл. 1, § 1 от Конвенцията, тя се
прилага за уреждане на отношенията между страните по превозния договор и е
източник за правно уреждане на договора за международен автомобилен транспорт.
Съгласно чл. 17, § 1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, превозвачът е
отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на
приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при
доставянето й.
Основанията за
освобождаване на превозвача от отговорност са предвидени в чл.
17, § 2 и §
4 от Конвенцията. В тежест на
ответника е да докаже, че не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността му в качеството му на превозвач за повредата на стоката. Ответникът следва да
ангажира доказателства за наличие на предпоставките на чл.
17, § 2 от Конвенцията за освобождаването му от отговорност, в какъвто
смисъл е изложил твърдения, доказателствената тежест за което съгласно чл.
18, § 1 от Конвенцията е негова.
По
така предявения по реда на чл. 219, ал.3 във вр. с чл. 367, ал.4 от ГПК обратен иск от „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД гр. Стара Загора против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр. София с
правно основание с чл. 17 от Конвенцията CMR, съдът намира следното:
В случая, при
установена отговорност на превозвача по чл. 17 от Конвенцията CMR за липса на товара и валидно сключен
застрахователен договор за сухопътни превози за да ангажира отговорността на
застрахователя, ищецът по обратния иск, следва да проведе пълно доказване за
обстоятелството, че застрахователното събитие е настъпило по време на действие
на застрахователния договор.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ
страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със
спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което
делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице
– медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ
за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да
приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора документи,
тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК, както и
да назначи комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза, която да
отговори на въпросите, поставени в исковата молба и отговора. Относно
направеното оспорване от процесуалния представител на ответника на представените
от ищеца писмени доказателства, съдът ще се произнесе след вземане становище от
ищеца дали ще се ползва от тези доказателства. Ето защо съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото:
CMR товарителница от 04.12.2019г.; „Протокол за установена липса от камион
СТ0111РК“ от 05.12.2019г. с вх.№ ЕП 490/06.12.2019г.; Опис на натоварените
стоки; Опис на доставените и приети стокови пратки; Описи на недоставените -
липсващи стокови пратки; Извлечение от
ТРРЮЛНЦ за ищеца „ЕВРОПЪТ 2000“ АД; Извлечение
от ТРРЮЛНЦ за ответника „ДОБИ-ПЕТРОВ СИЕ“ СД; Застрахователна полица; Писмо от
ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД; Извлечение от публичен регистър на оператори,
извършващи услуги по чл. 38, т.1-3; Извлечение от публичен регистър на
оператори, извършващи услуги по чл. 39; Общи условия на „Европът 2000” ЕООД.
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото от ответника „ДОБИ - ПРЕТРОВ СИЕ” СД съдебно удостоверение, което
да послужи пред РПУ Лясковец, на базата на което да се издаде друго такова, от
което да се установи дали на 05.12.2019 г. служители на РПУ Лясковец са
повикани на мястото на разтоварване на стоката (Лясковец, ул. „Оборище” № 9),
какво са констатирали, съставен ли е полицейски протокол, какво установява
същия, къде се намира преписката, под какъв номер е образувана.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца „ЕВРОПЪТ 2000“ АД да представи по делото задължителната за него
застраховка, във връзка с упражняваната от него дейност и дали има карго
застраховка.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника „ДОБИ - ПРЕТРОВ СИЕ” СД да сочи гласни доказателства.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.
190 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца „ЕВРОПЪТ
2000“ АД и ответника „ДОБИ - ПРЕТРОВ СИЕ” СД да представят Протокол от авариен
комисар, с какъвто следва да разполагат, за да се установи дали е имало липси и
какви са били те.
НАЗНАЧАВА съдебно-оценителна експертиза
с вещо лице, което след като се запознае
с делото и направи проверка където е необходимо, да отговори на въпросите,
поставени от третото лице-помагач и ответник по обратния иск ЗАД ”ОЗК -
Застраховане” АД в становището си от 04.12.2020 г..
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице ДАНИЕЛА
ВЪЛЧЕВА ДЕМИРЕВА-ГЮРОВА.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне
на експертизата в размер на 200 лв., които да се внесат в 3 дневен срок от
съобщението от третото лице-помагач ЗАД ”ОЗК - Застраховане” АД и банковото
бордеро да се приложи по делото в същия срок.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание
и НАСРОЧВА същото за 10.02.2021 г.
от 10.40 ч., за която дата да се призоват страните, третото лице-помагач и вещото
лице, след внасяне на депозита.
ПРЕПИС
от разпореждането да се връчи на страните и третото лице-помагач – ответник по обратния иск.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
Делото
да се докладва незабавно, в случай на постъпване на искания на страните,
депозирани по повод указанията на съда и доклада по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: