Р Е Ш Е Н И Е
№3275/20.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на седми юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 19863 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба вх. № 90375/ 05.12.2019
г. от Г.С.Т., ЕГН **********,***,
*, чрез процесуален представител срещу
О. Д. Н. М. - В., с адрес: *, с искане до съда да постанови решение, с което да
осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 1678.82 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 240 часа
за периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 05.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, формирана, както следва: сумата от 54.08 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 9 часа, за месец декември 2016 г.; сумата от 128.20 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 21 часа, за периода от месец януари 2017 г. до
месец март 2017 г.; сумата от 103.78
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд от 17
часа, за периода от месец април 2017 г. до месец юни 2017 г.; сумата от 140.41 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 23 часа,
за периода от месец юли 2017 г. до месец септември 2017 г.; сумата от 140.41 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 23 часа,
за периода от месец октомври 2017 г. до месец декември 2017 г.; сумата от 141.80 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 21 часа,
за периода от месец януари 2018 г. до месец март 2018 г.; сумата от 168.13 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 23 часа, за периода от месец юли 2018 г. до
месец септември 2018 г.; сумата от 109.65
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд от 15 часа, за периода от месец октомври 2018 г. до месец
декември 2018 г.; сумата от 128.68 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 16 часа, за периода от месец януари 2019 г. до
месец март 2019 г.; сумата от 112.59 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 14 часа,
за периода от месец април 2019 г. до месец юни 2019 г.; сумата от 168.89 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 21 часа,
за периода от месец юли 2019 г. до месец септември 2019 г.; сумата от 153.51 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 21 часа, за периода от месец април 2018 г. до
месец юни 2018 г.; сумата от 128.68 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 21 часа, за
периода от месец юли 2019 г. до месец септември 2019 г.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.
В
исковата молба са изложени твърдения, че за периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г. ищецът е
полагал труд на длъжност „младши инспектор“ в Пето РУ - Варна, което е на
структурно подчинение към *, поради което е
бил със статут на държавен служител. Твърди, че за процесния
период е положил общо 1680 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент
1.143 възлиза на 1920,24 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води
до извънреден труд от още 240.24 часа, който твърди, че следва да бъде
допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 2003.60 лева.
Ответникът
– *,
депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва, предявения иск
като неоснователен. Не оспорва съществувалото служебно правоотношение в релевирания период на сочената от ищеца длъжност. Оспорва
предявения иск с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове
извънреден труд. Счита не могат да се прилагат общите норми на НСОРЗ при
положение, че има действащи специални норми. В условията на евентуалност,
оспорва изчисленията на ищеца на положените от ищеца часове нощен труд.
Съдът, след като взе предвид представените
по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове, с правно основание по
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно приобщената на л. 16 кадрова
справка, въз основа на Заповед
№ К-2084/28.08.2007 год., ищецът е назначен на
длъжност “стажант” при ОД на МВР – Варна, считано от 04.09.2007
год. В периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 год. е заемал
длъжности, както
следва: „младши автоконтрольор І степен в група
„Охранителна полиция“ при Пето РУ – Златни пясъци при ОД на МВР – Варна,
считано от 03.10.2016 год.; „старши полицай (ВПА) в група „Охранителна полиция“
към Пето РУ – Златни пясъци при ОД на МВР – Варна, считано от 28.04.2017 год. до настоящия момент.
От заключението на вещото
лице Д.П. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда като обективно
и компетентно дадено, се установява, следното: че за периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г. ищецът е положил, респ. му е заплатен извънреден
труд от 5505 часа, за което е получено възнаграждение
в размер на 3060.15 лв. (за 447 часа); стойността на дължимото допълнително възнаграждение, при преобразуване на нощните часове с
коефицент 1.143, за процесния
период е общо 1678.82 лв.;
Установява се от
гореописаната кадрова справка, назначаването на
ищеца на работа в ОД МВР-Варна на длъжност
„старши полицай“ и като такъв е държавен
служител, съгласно чл. 142,
ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори и че за процесния
период ищецът е полагал труд на 12-часови смени, включващи и нощен труд.
Спорния по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, респ. заплащене на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Съгласно чл.
142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните
служители в МВР се урежда от Закона за Министерство
на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда,
че на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение
и за извънреден труд. Според
нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията
и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешинте работи.
В процесния период, от 01.12.2016 г. до 30.11.2019
г., е действала издадената
от министъра на вътрешните работи в изпълнение на законово вмененото му задължение с разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР Наредба
№ 8121з-776/ 29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 на Наредбата
предвижда, че при работа на
смени е възможно полагането
на труд и през нощта между
22.00 и 6.00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредбата липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015 г. Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в нормата на чл. 31, ал. 2 регламентира,
че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите
в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството
на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота
в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от
26.01.2007 г.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови
правоотношения (макар и по повод въпроса
освободени ли са държавните служители в МВР от заплащане
на държавни такси в този смисъл и мотивите към т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС).
В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове
да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
От
събраните по делото доказателства се установи, че ищецът
за периода 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г. е положил извънреден
труд, от които, след преизчисляване
с коефициент 1.143 за превръщането
им в дневен труд, неизплатени
са 240 часа, на обща
стойност 1678.82 лв.
Ето защо, предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен съобразно заявения размер.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед
отправеното искане в полза на ищеца следва да се присъдат сторените от същия разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В предвид релевираното възражение за
прекомерност, след съобразяване фактическата и правна сложност на спора, извършените
от страните процесуални действия, а също и минималните размери, определени в
Наредба № 1/ 2004 год., се налага извод за наличие на предпоставките на чл. 78,
ал. 5 ГПК за редуциране на претендираното адвокатско
възнаграждение. В тази връзка, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата
от 230.00 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС
сумата от 250.00 лева, формирана както следва: 50.00 лева, представляваща дължимата
държавна такса за производството
и 200.00 лева, представляваща възнаграждение за вещо
лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА О. Д. Н. М. - В., с адрес: *
да заплати на Г.С.Т., ЕГН **********,***, *, сумата от 1678.82 лв. (хиляда шестстотин седемдесет и осем лева и
осемдесет и две стотинки), представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 240 часа за периода
от 01.12.2016 год. до 30.11.2019 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 05.12.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, формирана, както следва: сумата от 54.08 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 9 часа, за месец
декември 2016 г.; сумата от 128.20 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 21 часа, за
периода от месец януари 2017 г. до месец март 2017 г.; сумата от 103.78 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 17 часа, за периода от
месец април 2017 г. до месец юни 2017 г.;
сумата от 140.41 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 23 часа, за периода от месец юли
2017 г. до месец септември 2017 г.; сумата от 140.41 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 23 часа, за периода от месец октомври 2017 г. до месец
декември 2017 г.; сумата от 141.80 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 21 часа, за периода от месец януари 2018 г. до месец март
2018 г.; сумата от 168.13 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд от 23 часа, за периода от месец юли
2018 г. до месец септември 2018 г.; сумата от 109.65 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 15 часа, за периода от месец октомври 2018 г. до месец
декември 2018 г.; сумата от 128.68 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 16 часа, за
периода от месец януари 2019 г. до месец март 2019 г.; сумата от 112.59 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 14 часа, за периода от месец април
2019 г. до месец юни 2019 г.; сумата от 168.89 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 21 часа, за периода от месец юли 2019 г. до месец септември
2019 г.; сумата от 153.51 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд от 21 часа, за периода от месец април
2018 г. до месец юни 2018 г.; сумата от 128.68 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 21 часа, за периода от месец юли 2019 г. до месец септември
2019 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА О. Д. Н. М. - В., с
адрес: *, да заплати на Г.С.Т., ЕГН **********,***, *, сумата от 230.00 (двеста и тридесет) лева, представляваща
извършени в производството
разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА О. Д. Н. М. - В., с
адрес: *, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 250.00 (двеста и петдесет) лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: