Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260248
гр. Пловдив, 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ІІІ н.с., в публично съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Жулиета Колева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 5847/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІІ
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 20-1030-006403/08.07.2020 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на П.В.Б. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 174,
ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 12
точки от общите 39 по контролния талон.
Жалбоподателят чрез
своя процесуален представител моли да се отмени НП с аргументи за дублиране на
наказателна и административнонаказателна отговорност поради общност на кръга
обществени отношения, които били засегнати.
Въззиваемата страна
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пловдив взема становище на по жалбата
с писмото за изпращане на преписката до съда, в което схематично счита НП за
законосъобразно и моли да се потвърди. Не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 18.06.2020 г. в
неустановен по делото час жалбоподателят П.В.Б. управлявал лек автомобил
„Мерцедес А класа“ с рег. № ****, негова собственост като се движил по бул.
Марица до около № 150. В 18:00 ч. започнала проверката му за употреба на
упойващи вещества, от служители на МВР, за което бил съставен протокол
приложение № 17 към чл. 91 от ЗМВР. Жалбоподателят отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на наркотици в присъствието на Я.Д. и В.С..
Бил съставен и
талон за изследване № 0041149 от 18.06.2020 г. и в 18:00 ч. талонът бил връчен
на Б., който в 18:35 се явил в УМБАЛ „Свети Георги“ отделение по спешна медицина, където бил
съставен Лист за преглед на пациент и в 18:40 ч. отново отказал да бъде
изследван като отказал да даде кръвна проба, за което бил съставен Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и
или наркотични вещества или техни аналози.
За установеното
нарушение бил съставен АУАН серия АА бл. № 622791 от 18.06.2020 г., в който е
квалифицирано нарушението на жалбоподателя съответно на описанието като по чл. 5,
ал. 3, т.1 пр. 2 ро от ЗДвП. Нарушителят подписал акта като упражнил
правото си на възражение.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, където на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН нарушението било преквалифицирано и била посочена релевантната норма на
нарушението, а именно 174, ал. 3 от ЗДвП, и на жалбоподателя била наложена глоба
в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
а на основание Наредба № Із-2539 на МВР му били отнети 12 точки от общите 39 по
контролния талон.
На същата дата П.В.Б.
държал високорискови наркотични вещества, за което било започнато бързо
производство № 243/2020 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР, и в последствие била
постановена осъдителна присъда, с която ****бил освободен от наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3 т. 1 от НК и на основание чл. 78а , ал.
1 от НК му било наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. по НОХД 3759/2020 г. по описа на ХІV
н.с. на ПРС.
Описаната
фактическа обстановка се установява предимно от писмените доказателства, а
именно АУАН, Талон за изследване № 0041149 от 18.06.2020 г. Лист за преглед на
пациент № 043104/18.06.2020 г. Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и или наркотични вещества или техни
аналози, Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични и упойващи
вещества приложение № 17; 2 бр. Заповед
за ППАМ Справка за нарушител/водач, оправомощителна
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на
Министъра на вътрешните работи, постановление за привличане на обвиняем от
24.06.2020 г., постановление за привличане на обвиняем от 19.06.2020 г. и присъда от 26.06.2020 г.
Показанията на
свидетелите Я.Д., Б.П. – актосъставител и В.С. не допринесоха съществено за
изясняване на фактическите положения по делото. И тримата свидетели заявиха, че
не си спомнят за случая поради изминалия дълъг период от време. Поддържаха
констатациите направени в АУАН и не въведоха твърдения за неправилно отразени
факти. Съдът кредитира показанията им като логични и правдиви, с оглед
служебните им задължения и изминалия период от време. Съдът установи вътрешни
противоречия между показанията на свид. Д. в първото и последното заседание като
не ги кредитира в частта им, че Д. е бил актосъставител. Съдът дава вяра на
показанията му в последното съдебно заседание, че неправилно е отразена в
съдебния протокол, че същият е бил актосъставител, тъй като именно това
твърдение кореспондира, както с писмените доказателства - АУАН и Протокол за
проверка по ЗМВР, така и с гласните такива (показанията на свид. П.).
Разпитан в съдебно
заседания свидетелят П. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите
в него, като споделя, че описаната в акта фактическа обстановка е такава,
каквато е констатирана на мястото на деянието, но не си спомня конкретно за
случая.
Съдът не отчита
презумптивната сила на АУАН, тъй като на първо място от нарушителя с
възраженията му в акта е въведено оспорване на фактите и на второ място
часовете отразени в АУАН и останалите писмени доказателства не кореспондират с
часа отразен в НП.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Констатира се обаче нарушение на
процесуалните правила в процедурата по съставянето на НП, което е съществено и опорочава
административнонаказателното производство, и самия акт и нарушава правата на
нарушителя.
На първо място
съдът установи, че в актът нечетливо е посочен часът на извършването на нарушението.
От останалите събрани писмени доказателства се установява, че нарушението е
станало около 17:30 ч., тъй като всички последващи действия са били около 18:00
ч. и житейската логика предполага, че лицето е установено да управлява
автомобил около 17:30 ч., тъй като талонът за изследване му е връчен в 18 ч. , проверката за наркотични вещества е
започнала в 18 ч. и в 18:35 ч., нарушителят се е явил в отделението по спешна
помощ на УМБАЛ Свети Георги и в 18:40 ч. е отказал вземането на кръвна проба.
В Наказателното
постановление за пръв път се посочва часът „15:30“, което не кореспондира с
установеното в АУАН и е ново фактическо положение, което освен това и не се
подкрепя от останалия доказателствен материал.
Свидетелите по
никакъв начин не установяват кой е релевантният момент на отказа да бъде
тествано лицето, като заявяват че не си спомнят за случая.
Това поставя в
невъзможност съдът да приеме за установено, който и да е от тези два часа за
реалното време на извършване на нарушението.
Съдът намира това
за съществено нарушение на правото на защита на нарушителя, не само защото
процесът по ЗАНН е строго формален и фактическите граници от АУАН следва без
изменение да са пренесени в НП, но и защото ако действително нарушението е
извършено в 15:30 ч., то не е осигурена възможност на нарушителя да извърши
кръвно изследване в часовите рамки сочени от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози,
което също представлява съществено нарушение на правото на защита на
нарушителя. На следващо място при произволен час на проверката не се установява
корелативната връзка между управлението на автомобила и отказа да бъде тествано
лицето.
В тази връзка съдът приема, че неустановяването на часа на извършване на
нарушението е съществено процесуално нарушение, което влече отмяна на
издаденото наказателно постановление.
Извън този порок актът
е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН с участието на свидетел
очевидец. В същия е дадена неправилна правна квалификация на установеното
нарушение. Тази нередовност на акта е отстранена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. В случай че нямаше никакви съмнения относно фактическите положения и
авторството на нарушението, съдебната практика е единна, че нередовността на
акта изразяваща се в неправилна квалификация на установените факти под нормата
на нарушението е същестевно нарушение на процесуалните правила единствено, ако
е затвърдена в НП. При надлежна преквалификация в НП на основание чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН, това не ограничава
правото на защита на нарушителя. Квалификацията на административното нарушение
е подвеждането на фактическия състав на нарушението /деянието с неговите
фактически белези/ под съответно нарушената административнонаказателна норма.
Неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно
значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното
постановление. Както е разписано в Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по
тълк. д. № 7/2010 г. на Върховен административен съд „Това е видно от
правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно
постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз
основа наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение,
наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според
него правна квалификация е относима към установените обективни и субективни
признаци на деянието.“ Именно поради това константно положение на прилагане на
тези тълкувания в съдебната практика, съдът намира, че правото на защита на
нарушителя не е нарушено в този аспект.
Предоставена е възможност на жалбоподателя да направи възражение в момента на
съставянето на акта и същият се е възползвал, като е оспорил фактическото си
действие по управление.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът
е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя
за това, че е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични вещества и
техни аналози по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.
Не се доказаха обаче всички признаци на нарушението от обективна страна.
Не се доказа на първо място в кой час от денонощието е извършено
нарушението като това има пряко отношение към законосъобразността на
установяването му по мотивите посочени по-горе.
На второ място съдът намира, че тъй като е отпаднала презумптивната сила на
АУАН, в тежест на административно-наказателния орган е да докаже всички
фактически параметри на нарушението и установените в акта обстоятелства. Не се
доказа фактът на управление на автомобила от страна на нарушителя доколкото
служителите очевидци на нарушението
заявиха, че не си спомнят за случилото се.
Съдът не споделя аргумента на процесуалния представител на нарушителя, че
в случая се дублират административнонаказателната отговорност и наказателната
такава. В случая не може да се твърди нарушение на принципа ne bis in idem , тъй като не може да става въпрос за общност на
фактите. При реализиране на административнонаказателната отговорност наказващия
орган е посочил отказа на лицето да бъде изпробвано за алкохол, а наказателната
му отговорност е реализирана за държане на наркотични вещества. Неправилно е и
да се твърди, че двете деяния засягат един и същи обект. При престъплението, за
което е осъден жалбоподателя те са свързани със здравето на лицата, а относно отговорността
за нарушение по ЗДвП обществените отношения са свързани единствено с
безопасността на пътното движение и възможността органите на МВР да осъществят
контрол върху него. Тук дори не може да се твърди за идеална съвкупност на
деянията, а напълно отделни нарушения на правовия ред – свързани с различни
деяния на лицето изразяващи се в държане и отказ от тестване.
Извън посочените отменителни основания чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
представлява както норма предписваща поведение, така и санкционна норма. В
първата си част тя съдържа две форми на изпълнителното си деяние, които са
алтернативни, а не кумулативни – 1) отказът да бъде тестван водачът и 2)
неизпълнението на предписанието да бъде проверен чрез медицинско изследване. От
друга страна нарушенията се разделят и по отношение на употребата на алкохол и
наличието на наркотични вещества. Законът дава право на нарушителя да избере
дали да бъде тестван на място или да бъде подложен на медицинско изследване.
За пълнота на изложението от субективна страна нарушителят е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на
задължението му да бъде тестван може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – както за движението, така и за ефективността на
контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен обем при наличие на
отказ да бъде тестван, така и за опасността при управление под въздействието на
наркотични вещества и техни аналози, и е искал настъпването на последиците, а
именно да не бъде тестван.
За размера на наложената
имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Доколкото законодателят не е
предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът
намира, че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на
определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран размер
на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, което е
в предвидените от закона рамки. Така определено наказанието съответства на
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12
от ЗАНН.
Правилно са отнети 12 точки от контролния талон на водача, доколкото този
размер отговаря на посочения в чл. 6, ал. 1 т. 3 от Наредба № Із-2539 от 17
декември 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение (загл. Изм. - дв, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.)
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Въпреки това по аргументите посочени по-горе процесното НП следва да се
отмени.
По въпроса за разноските съдът
намира, че при този изход от въззивната фаза на административно-наказателното
производство следва да се ангажира отговорността за разноски на въззиваемата
страна на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143 ал. 1 от АПК.
Процесуалният представител на жалбоподателя моли за присъждането и определянето
на възнаграждение на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА вр.
с чл. 18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2 т.2 от НМРАВ, следва да се определи
възнаграждение в размер минималния размер посочен от наредбата а именно 200 лв
плюс 6% за горницата над 1000 лв, а
именно 260 лв. Това е така тъй като Договорът за безплатно предоставяне на
правна защита и съдействие е сключен на 20.07.2020 г., когато е действала
редакцията на НМРАВ от 15.05.2020 г. до обнародването на промяната в ДВ на
31.07.2020 г. При определяне на
минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно практиката на
ВАС съдът следва да се води от действащата към момента на сключване на договора
за правна защита и съдействие редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно ред. ДВ, бр. 45 от
15.05.2020 г. и никакви последващи промени на поднормативния акт от каквото и
да е естество не могат да изменят този извод. Така изрично Решение № 9779 от
21.07.2017 г. по адм. д. № 9012/2016 на Върховния административен съд, Решение
№ 7709 от 19.06.2017 г. по адм. д. № 4087/2016 на Върховния административен
съд, Решение № 4843 от 02.04.2019 г. по адм. д. № 14588/2018 на Върховния
административен съд. В този смисъл и Определение № 58 от 22.03.2017 г. по т. д.
№ 390 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение., Определение №
650 от 19.12.2017 г. по ч. т. д. № 2851 / 2017 г. на Върховен касационен съд,
1-во тър. отделение, Определение № 277 от 20.12.2016 г. по т. д. № 362 / 2015
г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение.
Към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие от
22.06.2020 г. минималното възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по административни дела с определен материален интерес е действала разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр.
с чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ (обн. ДВ 15.05.2020 г.) до промяната и обн. ДВ
31.07.2020 г., според която минималното възнаграждение за дела с материален
интерес от 1000 лв. до 5000 лв. е 200 лв. +6% от горницата. Така определеният
размер на възнаграждението прави безпредметно обсъждането на направеното от
въззиваемата страна възражение за прекомерност на разноските.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 20-1030-006403/08.07.2020 г. на началник група към ОД на МВР
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на П.В.Б. с ЕГН **********, с адрес ***
на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба
№ Із-2539 на МВР са му отнети 12 точки от общите 39 по контролния талон.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 38 от Закон за адвокатурата да ЗАПЛАТИ на адвокат С.К.Н., БУЛСТАТ
********** сумата от 260 лева, представляваща възнаграждение за оказана защита
и съдействие
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Ж. К.