Решение по дело №3324/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 386
Дата: 2 април 2025 г.
Съдия: Иво Дачев
Дело: 20241000503324
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева

Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20241000503324 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 5125 от 11.09.2024 г., постановено по гр. д. № 7042/ 2022 г.
на СГС, ГО, I-15 състав, ответното застрахователно АД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ е осъдено да заплати на ищцата И. М. Т. на основание чл.432, ал.1 от
КЗ сумата от 50 000 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, както и сумата от 2 613.45 лв. – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 19.02.2022 г., ведно със
законната лихва върху главниците считано от 04.07.2022 г. до окончателното
им изплащане. Със същото решение искът за неимуществените вреди до
предявения размер от 100 000 лв., както и искът за имуществените вреди до
размера от 5 173.45 лв. са отхвърлени, като неоснователни.
Недоволни от решението са останали и двете страни, които в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалват с оплаквания за неправилност поради
допуснати нарушения на материалния закон и по-специално – на материално-
правната норма на чл. 52 от ЗЗД.
1
Ищцата Т. обжалва решението в неговата отхвърлителна част като
поддържа, че при правилно възприета фактическата обстановка относно
начина на настъпване на процесното ПТП и преживените от нея физически и
психически травми, съдът е достигнал до погрешен извод за справедливия
размер на обезщетението. Излага подробни доводи, че съдът не е отчел в
достатъчна степен вида и характера на уврежданията, продължителността на
лечението и на възстановяването, установената от вещото лице възможност за
ранно развитие на остеохондроза, както и повишената вероятност от развитие
на постравматична артроза на лявата тазобедрена става. Моли въззивната
инстанция да уважи изцяло исковата претенция.
Ответното застрахователно дружество оспорва решението в частта, в
която е уважена исковата претенция на ищцата за неимуществени вреди за
сумата над 30 000 лв. до присъдените 50 000 лв. като излага съображения, че
присъденото обезщетение е прекомерно и не съответства на характера и
степента на доказаните телесни увреждания. Наред с това размерът на
обезщетението не бил съобразен със социално-икономическата обстановка в
страната. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и
претенцията – отхвърлена за разликата над сумата от 30 000 лева, евентуално
размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде
намален.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно правилността му той е ограничен от
посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд –
София намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от И. М. Т.
срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ за заплащане на сумата от 100 000
лева, частичен иск от претенция в пълен размер от 150 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
както и за заплащане на сумата от 5 173.45 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП, реализирано на
19.02.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаването
2
на исковата молба на 04.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.
Решението в частта, в която исковете по чл.432, ал.1 от КЗ са уважени за
сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени при ПТП, настъпило на 19.02.2022 г., като необжалвано от
страните е влязло в сила.
Поради основателност на предявените искове и липсата на жалба от
ответника в тази осъдителна за него част, първоинстанционното решение
формира сила на пресъдено нещо по фактите, които пораждат вземането при
квалификацията по чл.432, ал.1 от КЗ, а именно, че на 19.02.2022 г., около
21:10 ч., на бул. „Ботевградско шосе“, от ж.к. „Враждебна“ към АМ „Хемус“, в
района на № 491, пред магазин NOLA7, настъпило ПТП с л.а. „Пежо“ с рег. №
** **** **, управляван от застрахования при ответника по застраховка ГО
водач Б. Т., който нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 от ЗДвП, и в
резултат – самокатастрофирал, при което пострадала ищцата Т., която била
пасажер на задна дясна седалка в лекия автомобил. На 24.06.2022 г. ответното
ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ е наредило по сметка на процесуалния
представител на ищцата сумата от 22 430 лв. с посочено основание:
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, по заведената пред него
щета.
Пред въззивната инстанция спорът между страните е концентриран
върху справедливия размер на дължимото се обезщетение за причинените
неимуществени вреди на ищцата Т..
За да определи същия настоящият въззивен състав съобрази възрастта
на пострадалата – на 23 години; характера и степента на уврежданията, както
и вида и броя им, установени и с приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, а именно: фрактура на 3-то и 4-то ребро вдясно, двустранна
контузия на белия дроб с плеврален излив вдясно около 150 мл.,
полифрагментна фрактура на ацетабулума вляво, фрактура на долно рамо на
лява пубисна кост, фрактура на горно рамо на дясна пубисна кост,
симфизиолиза с начална сублуксация на симфизата, фрактура на тялото на
пети шиен прешлен С5, фрактура на десен хумерус (раменна кост). Съдът
намира да е от значение и установеното от вещото лице-медик трайно
затруднение в движенията на таза и левия долен крайник, на десния горен
крайник от диафизарната фрактура на дясна раменна кост, както и трайното
3
затруднение в движенията на шията от фрактурата на тялото на пети шиен
прешлен (на С5). На следващо място, съдът съобрази предприетото
оперативно лечение - открито наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация, както и звършената кръвна репозиция и поставянето на метална
остеосинтеза. Съдът взе предвид установеният потенциален риск от сериозно
влошаване на състоянието на пострадалата поради двустранната контузия на
белодробния паренхим. Значение за определяне на справедливия размер на
обезщетението има още и продължителният период на лечение: на фрактурите
на ребрата за период до 6 седмици; на гръдната травма, лекувана с
кислородотерапия, антибиотична профилактика и дихателни упражнения;
продължилият постелен режим на лечение от около 4 седмици на фрактурите
на лонната кост, довели до болки и дискомфорт в ежедневието на ищцата;
имобилизирането на шията с твърда яка и прилагане на кортикостероиди с цел
- намаляване на посттравматичния оток на меките тъкани, довело до
неудобство в ежедневието и физически болки; диафизарната фрактура на
дясна раменна кост, лекувана оперативно с имплантирането на пирон,
застопорен с два винта, довели до интензивни болки на ищцата и в
следоперативния период.
При определяне на справедливия размер съдът оцени и безспорно
установения интензитет на болките, търпени от ищцата, които били най-силни
след настъпването на ПТП и предприетото консервативно и оперативно
лечение, както и в ранния постоперативен период. За определяне на размера
на дължимото обезщетение съдът отчете и заключението от извършения
личен преглед на ищцата, от което се установява, от една страна, че ищцата е
напълно възстановена, походката е самостоятелна, без накуцване, със
запазена мускулна сила и захват на двете ръце, в добро общо състояние, но от
друга - констатираните загрозяващи белези на дясно рамо, получени при
оперативния достъп. Настоящият състав взе предвид, че не се очакват
усложнения по повод белодробния паренхим, фрактурите на ребрата и
фрактурата на дясната раменна кост, както и прогнозите, че фрактурите на
шийния прешлен ще допринесат за по-бързо и ранно развитие на
остеохондроза, особено с напредване на възрастта, което заболяване води до
ограничаване в обема и движенията на засегнатия отдел на гръбначния стълб,
в резултат на което ще се появяват болки. Въззивният съд отчита и
прогнозата, че фрактурата на ацетабулума води до 50% вероятност за развитие
4
на посттравматична артроза на лява тазобедрена става. От значение е също
така, че по време на произшествието ищцата е била бременна, макар да е
установено, че не е имало отклонения в жизнените параметри на плода и
нормалния ход на бременността, както при хоспитализирането, така и по
време на престоя на пострадалата в лечебното заведение. При определяне на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът взе предвид и
събраните гласни доказателства пред първоинстанционния съд чрез разпита
на свидетеля П. В. Т., които е във фактическо съжителство с ищцата, от които
се установява, че ищцата преживяла огромен стрес; след инцидента се
нуждаела от помощ в ежедневието, поради което се преместили да живеят при
нейните родители; наели рехабилитатор; притеснявала се за детето. Не на
последно място, съдът съобрази и икономическата конюнктура в страната към
момента на произшествието, както и практиката на съдилищата в подобни
случаи.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира, че
справедлив паричен еквивалент по смисъла на чл.52 ЗЗД на претърпените от
ищцата неимуществени вреди е сумаята от 70 000 лв., от който след
приспадане на доброволно платената от ответното дружество сума за
неимуществени вреди от 20 000 лева, се явява дължима сумата от 50 000 лв.,
както е приел и първоинстанционният съд.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции решението
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и предвид отхвърлянето и на двете жалби
разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени от
тях.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5125 от 11.09.2024 г., постановено по гр.д.
№7042/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-15-ти състав.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2
5
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6